Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № ..../18.11.2009г. по гр.д. ...../2009г. СВРС е приел за установено че Д. М. Д. дължи по отношение на ответника "В. К. С." незаплатена такса за доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на канални води за периода м.12.2003- м.11.2008г. и съответните лихви в размер на 107,59 лева и осъжда последния за разноски в размер на 134,00 лева. В останалата част предявения иск до 565,17 и лихви до 225,74 лева е оставен без уважение и в тази част решението е влязло в сила. В частта, с която е уважен положителния установителен иск е предявена жалба от Д. М. Д., със следните оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение: неправилно е приложена нормата за погасителната давност и второ, качеството на питейната вода не отговаря на държавните изисквания за това. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като постанови друго, с което отхвърли иска. Въззиваемата страна - В. К. С. чрез процесуалния си представител, в срока за отговор по чл. 263 от ГПК оспорва жалбата, като неоснователна. В. оръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 203 от ЗВ във вр. с чл. 79 ал 1 от ЗЗД.. В. К. С. се е снабдило със Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК във основа на представено извлечение № ..... за отчетнÞя период на длъжника, 3 броя картети, по гр.д. № ..../2008г. След връчване на съобщение на Д. Д. същият е направил писмено възражение, поради което СРС е указал на "В. К. С.", че следва да предяви установителен иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок съгласно разпоредбата на чл. 415 ал 1 от ГПК. Съдът е направил доклад по чл. 146 от ГПК на стр. 68 от делото ,като правилно е разпределил доказателствената тежест, посочил е правната квалификация. Във връзка с направения доклад ищецът правилно е изменил иска си в сроковете предвидени от чл. 214, ал. 1, изр. второ. от ГПК, т.е. до приключване на устните състезания. За ищеца в първата инстация е следвало да направи главно и пълно доказване, че ответникът е изразходвал съответното количество вода, което следва да бъде заплатено съобразно нормативно установената цена за доставяна питейна вода и такса за канал. Представените пред първата инстанция посочени по-горе справка извлечение и карнети не се оспорени от ответника. Същите доказват изразходваното количество вода. Този факт е признат и жалбоподателя в настоящото призводство/ ответник в първата инстанция/. Нито в отговора си, нито по- късно същият е оспорил доставяното количество вода. Представените по делото заверени копия от карнети, относно показанията на водомера и справка извлечение за дължимите суми в качеството им на частни документи, издадени едностранно от една от страните в производството не са оспорени. Напротив самият жалбопоодател в с.з. на 10.2.2010 г. признава, че дължи процесните суми. Не е бил спорен и факта, че "В. К. С." е спазвало действуващата към съответния момент нормативна база, касаеща отчитането на потребената питейна вода и такса канал, а именнно: Наредба № 9/94 г. за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водата. Същите са определяли тримесечен и респ. шестмесечен срок за отчитане на водата. Не се твърди, че е имало неизправен измервателен уред, водомер. С оглед на това настоящата инстанция намира, че правилно С. РС е преценил, че е налице пълно и главно доказване от страна на ответник жалба пред първата инстанция на доставеното количество вода, такса канал. Основното възражение на жалбоподателя е, че водоснабдителното дуржество не е изпълнявало задължението си за доставяне на качествена питейна вода, отговаряща на изискванията, визирани в съответните стандарти, а именно: Наредба № 9/2001г. за качеството на водата, презназначена за питейно битови цели. В тази насока са представените доказателства в настоящата инстанция АУАН и съдебно решение № ..../4.7.2008г. по нахд .../2008г. на СРС, с който тези актове са изцяло потвърдени. Тези доказателства установяват, че качеството на доставяната питейна вода за 2007г., с оглед взети проби от 3.10.2007г. и 26.10.2007г., са което са съставени съответните наказателни постановления и е наложена административна санкция на ответник жалба в размер на 2000 лева не отговарят на изискванията на горепосочената Наредба. Пред първата инстанция е направено възражение за изтекла давност, като СРС е приел, че съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД настъпилаата изискуемост на задължението е на 27.8.2002г., поради което е изтекла петгодишната давност към датата на подаване на заявлението 15.12.2008г. Приел е, че с оглед разпоредбата на чл. 422 ал. 1 от ГПК съществуването на задължението се установява към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. При така установените факти, които са безспорни въззивният съд прави следните изводи: жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения: След като е проведено пълно и главно доказаване от страна на ответник жалба за потребеното количество вода от страна на жалбоподателя, отчетено съгласно докато е била в сила Наредба № 9/14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, респ. за периода 12.10.2004 г. - 13.10..2008 г. след влизането в сила на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като разходът на вода е отчетен при условията на чл. 23, ал. 4 от Наредба № 9/14.09.1994 г. (отм.), респ. при условията на чл. 39, ал. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г., самият жалбоподател не е оспорил представените частни документи, изхождащи от ответник жалба, признал е пред въззивната инстанция, че е потребил въпросното количество вода, то предявеният иск по чл. 422 от ГПК се явява основателен и доказан. Направеното възражение за качеството на доставяната вода е всъщност възражение за точното изпълнение на задължението. В този случай приложимата норма е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и възражението следва да бъде възражение за прихващане с дължимото, съгласно тази норма обезщетение. След като не е направил такова възражение за прихващане, а само е възразил за качеството на водата, съдът не може да намали определената от ответник жалба и дължима сума. Освен това друг аргумент в тази насока, че дължмата сума се определя от два компонента: количество изразходвана питейна вода и второ, такса канал. Назависимо от качеството на ползваната вода, задължително се дължи такса канал, представляваща 50% от ежемесечно отчитаната сума. Самият азконодател във визираната по-горе Наредба № 9/2001г. чл. 6, ал. 4, чл. 10, ал. 2 и 3 и чл. 11 изисква при нечествена вода спиране на подаването й, пускане при специален разрешителен режим, но не предвижда възможност за намаляване на цената й. Освен това, за да ползва съответна защита на това основание жалбоподателят е следвало да направи рекламация, което е задължително императивно производство, преди предявяване на иск за намаляване цената на доставяната вода арг. от чл. 124, ал. 2 от ЗЗП. И основно, следва да се подчертае, че ответникът не е приложил нужната процесуална зищата за това, нито е направил възражение за прихващане, нито е предявил насрещен иск за намаляване на цената на изразходваното количество вода, поради влошено качество. Досежно възражението за неправилно приложена погасителна давност същото също се явява неоснователно, тъй като СРС правил е установил изискуемостта ан задължението, приложил е нормата на общаат давност към момента на подаване на заявлението за заповед по чл. 410 от ГПК, към който момент насочва нормата на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Предвид изложеното и с оглед на това, че крайните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на СРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него - следва да се отхвърли като неоснователна. По разноските: Предвид изхода на спора жалбоподателят следва да заплати направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 117,35 - лева. Воден от горното, В окръжен съд, РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА решение № ..../18.11.2009г. по гр.д. ...../2009г. СРС в обжлваната част. ОСЪЖДА Д. М. Д. с ЕГН: * от гр. С., пл."С." 3,Б да заплати на "В. К. - С." с ЕИК ..............., със седалище гр. С., ул. "Х." № 41 разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 117,35 лева /сто и седемнадесет лева и тридесет и пет стотинки/ Решението е окончателно, съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК. Препис от решението следва да се връчи на страните. Председател: Членове : 1. 2. |