РЕШЕНИЕ
№ 791
гр. Бургас, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500931 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба от адв.Владимир Ставрев, в качеството му
на особен представител на Г. Ц. Г.,ответник по гр.д.№4886/2021г.по описа на БРС подадена
срещу съдебно решение № 798 от 29.04.2022г.,постановено по гр.д.№4886/2021г.по описа на
БРС,с което районният съд е осъдил Г. Ц. Г. с ЕГН-********** от *** да заплати на „Пенев
87“ЕООД с ЕИК-********* сумата от 2 134.44 лева,представляваща дължимо обезщетение
по чл.220 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 07.07.2021г.до
окончателното изплащане.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице,разполагащо с
активна процесуална легитимация за обжалване на постановеното решение.Ответникът е
бил представляван от особен представител-адв.Ставрев,назначен от съда по реда на чл.47
ал.6 ГПК .
Препис от жалбата е връчен на въззиваемото дружество,което не е депозирало по
делото писмен отговор в законоустановения срок.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно и
необосновано.Въззивникът счита,че от събраните по делото доказателства е било
установено,че действителното основание за прекратяване на трудовия договор е чл.335 ал.2
вр.с чл.326 ал.1 вр.с чл.220 ал.2 КТ.В този случай е отправено предизвестие от страна на
работника,а работодателят,в качеството си на предизвестена страна се ползва от правото си
по чл.220 ал.2 КТ,като дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието –от
23.02.2021г.до 18.05.2021ж. Единственият спор,който е възникнал по делото е бил за
1
периода от 18.02.2021г.до 23.02.2021г.,като неявяването на работа в този срок е основание за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.190 ал.1 т.2 вр.с чл.188 т.3 КТ,като
след това трудовия договор се прекратява на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ. В тази хипотеза е
без значение дали работникът е желаел или не,явил ли се е или не,защото работодателят е
упражнил правото си да прекрати трудовия договор едностранно,като едновременно с това
за него е възникнало задължение да заплати обезщетение на работника за срока на
неспазеното предизвестие.Прихващането по смисъла на чл.104 ал.2 ЗЗД следва да се
извърши с посочените вземания-на работодателя в размер на 119.85 лв.и на работника в
размер на 2 229.94 лева и то само в случай,че съдът приеме за дължимо обезщетение от
страна на работника.Счита,че искът е неоснователен и неправилно е бил уважен от
БРС.Моли за отмяна на решението и постановяване на решение от въззивния съд,с което
предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан,а в случай,че съдът намери
исковата претенция за основателна,то моли да се уважи изцяло възражението за
прихващане.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен чрез особения представител
адв.Ставрев,се представлява от адв.Ставрев,който поддържа въззивната жалба и моли за
уважаването и.Не сочи нови доказателства.
В съдебно заседание въззиваемото дружество се представлява от пълномощника си
адв.Илиева,която оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.Няма доказателствени искания.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
решение за валиден и допустим съдебен акт.
С обжалваното съдебно решение БРС е уважил предявеният от ищеца „Пенев
87“ЕООД иск с правно основание чл.220 ал.1 КТ ,като е осъдил ответника Г. Ц. Г. да
заплати на ищцовото дружество сумата от 2 134.44 лева,представляваща дължимо
обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 07.07.2021г.до
окончателното изплащане.
Въззивният съд намери обжалваното решение за правилно,законосъобразно и
обосновано от доказателствата по делото,като споделя изцяло мотивите,довели до извода на
районния съд за основателността на предявения иск и препраща към тях на основание
чл.272 ГПК.
Неоснователни са оплакванията на въззивника,че неявяването на ответника Г. на
работа в периода от 18.02.-23.02.2021г. след отправеното от него писмено предизвестие
представлява основание за дисциплинарното му уволнение, а не за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.326 ал.1 вр.с ал.2 КТ – прекратяване по молба
на служителя Г. ,при неспазване на предизвестието. Това би било така,ако ответникът не бе
отправил писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор с ищеца,което не се
спори по делото,че Г. е сторил с писмена молба,получена от работодателя му на
10.02.2021г.,с приложен към нея болничен лист за отпуск по болест от 08.02.2021г.до
17.02.2021г. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства районният
съд е приел,че ответникът не е спазил срока на предизвестието,тъй като не се е явявал на
работа след изтичането на отпуска му поради временна неработоспособност.
Неоснователни са доводите,че в случая работодателят е упражнил правото си да
прекрати едностранно трудовия договор с въззивника,тъй като съгласно чл.220 ал.2 КТ той
е предизвестената страна и е прекратил трудовото правоотношение преди изтичането на
срока на предизвестието.Това би било така,ако въззивникът Г. се бе явил на работа на
18.02.2021г. след изтичането на отпуска му поради временна неработоспособност,а такива
доказателства не са били ангажирани по делото,както е посочил и районният съд. Правилно
е приел БРС, че с факта на неявяването си на работа в периода от 18.02.2021г.до
23.02.2021г.,въззивникът не е спазил срока на предизвестието, поради което трудовият
2
договор с него е бил прекратен на основание чл.326 ал.1 вр.с ал.2 КТ. Работодателят/ищец/
не дължи на служителя/ответника/ Г. обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 ал.2
КТ и възражението на въззивника за прихващане е неоснователно,поради липса на две
изискуеми насрещни вземания на двете страни по делото.
Водим от горните мотиви,въззивният съд намери,че решението на БРС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно,а въззивната жалба-оставена без уважение
като неоснователна.
Тъй като въззивното дружество не е внесло определения от съда депозит в размер на
380 лева за възнаграждението на адв.Ставрев - особен представител на въззивника Г.,съдът
присъжда възнаграждението на адв.Ставрев с решението си.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 798 от 29.04.2022г.,постановено по гр.д.
№4886/2021г.по описа на БРС.
ОСЪЖДА Пенев 87“ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление
гр.Бургас,к-с“Славейков“,бл.36,вх.7,ет.1,ап.десен ,представлявано от управителя Мариян
Николаев Пенев да заплати на адвокат Влидимир Ставрев от АК-Бургас, вписан под
№********** с адрес на кантората: гр.Бургас,ул.“П.Яворов“№9,ет.1 сумата от 380 /триста и
осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за осъщественото особено
представителство на въззивника Г. Ц. Г. в производството по в.гр.д.№931/2022г.по описа на
БОС.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно на основание чл.280 ал.3т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3