№ 368
гр. Дупница, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Юлия Д. Й.а Вукова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510102884 по описа за 2024 година
Е. В. П., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, е предявил срещу Т. Й. Н., ЕГН:
**********, с адрес: **********, иск за обезщетяване на имуществени вреди с правно
основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е пенсионер и като такъв се занимава професионално с
дървообработване. Ответникът е негов бивш зет (бивш съпруг на дъщеря му В. П.а) и
притежава стопанска сграда-цех, находящ се в бившата мелница в ***.
Страните се уговорили ищецът да ползва втория етаж от цеха за дърводелска
работилница безвъзмездно до края на живота си, или поне докато може да работи, а след
това работилницата да остане за внуците му (децата на дъщеря му и ответника). Точно
поради тази причина ищецът вложил много средства и личен труд, за да преустрои
необитаемото помещение и да го превърне в прилична дърводелска работилница. За времето
от към края на 2011 год. до към края на 2015 год. извършил поетапно ремонт и оборудване
на втория етаж от стопанската сграда на Н., с лични средства и личен труд на стойност над
14 500 лв.
В същия период от време ищецът поетапно закупил с лични средства, монтирал и
оставил на склад в работилницата различни дървообработващи машини, материали и вещи,
както следва: 1. Разкройващ циркуляр „ Орца“ - стойност 5 000 лв.; 2. Абрихт - стойност 500
лв.; 3. Банциг - стойност 500 лв.; 4. Фреза - стойност 400 лв.; 5. Бор апарат - стойност 200 лв.;
6. Лентов шлайф - стойност 200 лв.; 7. Щрайхмус - стойност 1800 лв.; 8. Каросерия -
стойност 200 лв.; 9. Литровици / дървен материал/- стойност 450 лв.; 10. Метални ферми -
стойност 480 лв.; 11. Дървообработващ струг - стойност 200 лв.; 12. Ръчен бор-апарат -
1
стойност 200 лв.; 13. Агрегат за ток - стойност 500 лв.; 14. Палатка - щабна /5x4 м./ -
стойност 500 лв.; ВСИЧКО -11 130 лв.
През месец август 2016 год. дъщерята на ищеца и ответникът са разделили, като
малко след фактическата им раздяла, към края на 2016 год., бащата на ответника - Й. К.
забранил на ищеца да влиза в работилницата, като му заявил, че трябва да дава някакви пари
на сина му - ответника Т. Н. и поради това не може да си взема машините.
Ищецът провел няколко разговора с ответника, но той категорично отказал да му
върне машините и вещите. Тъй като не могли да се разберат доброволно относно
заплащането на извършените подобрения в имота на Н., както и относно връщането на
машините и другите вещи, останали в помещението, се наложило ищецът да заведе в
Районен съд-Дупница гр.д. 806/2017 год., което приключило с влязло в сила решение,
съгласно което ответникът бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за извършените
подобрения в имота, както и да му предаде движимите вещи-дървообработващи машини.
Дори след влизане на решението в сила ответникът не пожелал доброволно да върне
машините, поради което се наложило ищецът да образува изпълнително дело № 368/2022
год. при ЧСИ М.а Д., с район на действие КнОС, като по същото, едва на 14.07.2022 год.,
ответникът предал на ищеца гореописаните движими вещи, за което бил съставен протокол
от ЧСИ.
Междувременно, за да може да продължи дърводелската си дейност, се наложило
ищецът да наеме помещение в сграда на „ Хидрострой Рилци“ АД, а тъй като нямал
възможност да закупи други уреди, взел под наем от негов колега-А. М.-неговото
оборудване. Това били следните машини: Банциг марка „Братя Миланови“; Пет
операционна дървообработваща машина /произв. Якоруда/; Дърводелска фреза; Пендула
марка „Щаер“, за което сключили договор на 04.11.2017 год., съгласно който ищецът
заплащал на колегата си всеки месец по 200.00 лв. наем, или годишно по 2400 лв. Така за
периода от м. ноември 2017 год. до месец юли 2022 год. ищецът заплатил повече от
11 000.00 лв. наем, което нямало да се случи, ако ответникът му бил върнал незаконно
задържаните от него машини. По този начин Т. Н. виновно причинил на ищеца
имуществена вреда в размер на 11 000 лв.
С оглед гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 7 200.00 лв., представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатен наем на
дървообработващи машини съгласно договор за наем от 04.11.2017 год., вследствие
неправомерно задържани от ответника Н. собствени на ищеца дървообработващи машини,
считано от 15.07.2019 год. до 14.07.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 15.07.2019 год. до окончателно изплащане на същата. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, с който се
оспорва предявения иск за имуществени вреди по основание и размер. Отделно прави
възражение за погасяване на претенцията по давност. Ответникът оспорва твърденията на
2
ищеца, че е задържал машините му, като твърди, че многократно му е давал възможност да
си ги вземе, но ищецът бездействал. Също така, ответникът прави възражение, че договорът
за наем на дърводелски машини, сключен между ищеца и А. М. е привиден, съставен за
нуждите на настоящото дело, а по него не са плащани реално суми. Оспорва и истинността
на така сключения договор за наем.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното гр.д. 806/2017 год. описа на Районен съд-Дупница се установява, че
с постановеното по него Решение №55 от 22.01.2020г., влязло в сила на 08.03.2021г., е
признато за установено по отношение на Т. Й. Н., че Е. В. П., е собственик на основание
покупко-продажба на: разкройващ циркуляр „Орца“; абрихт; банциг; фреза; бор апарат;
лентов шлайф; щрайхмус; каросерия; литровици /дървен материал/; метални ферми;
дървообработващ струг; ръчен бор-апарат; агрегат за ток; палатка - щабна /5x4 м./,
намиращи се в стопанска сграда-цех, собственост на Н. в бившата мелница в с. Пиперово и е
осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху описаните вещи.
С исковата молба е представен договор за наем от 20.09.2017г., сключен между ищеца
и „ Хидрострой Рилци“ АД, както и два броя анекси към него, с предмет наем на част от
промишлена сграда, находяща се в гр. Дупница. Представен е и договор от 04.11.2017г.,
сключен между ищеца и А. С. М., видно от който ищецът е наел следните дърводелски
машини: Банциг марка „Братя Миланови“; Пет операционна дървообработваща машина
/произв. Якоруда/; Дърводелска фреза; Пендула марка „Щаер“, срещу месечен наем в размер
на 200.00 лв. Във връзка с оспорването от ответника на истинността (автентичността) на
така сключения договор за наем, съдът е допуснал и назначил съдебно-почеркова експертиза,
изпълнена от вещото лице Д. Ц., от която се установява, че ръкописният текст на договора е
изписан от Е. В. П., подписът в долната част на договора, срещу името А. М. е положен от
А. С. М., а подписът срещу името Е. П. е положен от Е. В. П.. С оглед на така установеното,
оспорването на ответника на истинността (автентичността) на така сключения договор за
наем се явява неоснователно.
От приложеното към настоящото дело Изпълнително дело № 368/2022 год. по описа
на ЧСИ М.а Д., с район на действие КнОС, се установява, че същото е образувано на
16.05.2022г. по молба с вх.№00497/11.05.2022г. на Е. В. П. срещу длъжника Т. Й. Н. за
предаване на движимите вещи, собственост на ищеца, находящи се в помещението на
ответника, съгласно Решение №55 от 22.01.2020г. по гр.д. 806/2017 год. на Районен съд-
Дупница и издадения въз основа на него Изпълнителен лист от 11.04.2022г. Поканата за
доброволно изпълнение е получена лично от длъжника на 27.05.2022г. Видно от Протокол от
14.07.2022г., съставен от ЧСИ М. Д. по изп. дело, ответникът е предал на ищеца описаните в
решението и изпълнителния лист движими вещи.
От заключението на вещото лице инж. М. Й. по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че с дървообработващите машини, собственост на ищеца, се
покриват всички основни видове дървопреработвателни операции. С тях могат да се
3
произвеждат всякакви изделия от дървен материал.
При извършеният оглед в производственото помещение на 13.04.2025г. на изброените
собствени дървообработващи машини и наетите такива, вещото лице е установило, че
независимо от марка, модел и производител, между тях има идентичност и те функционално
се припокриват. Независимо от различните наименования на машините, те са пригодени за
извършване на едни и същи дървообработващи операции, като рязане, разкроявано,
рендосване, изрязване, пробиване, струговане, издълбаване и отнемане на дървесина.
Собствените на ищеца машини са отделните машини, с които се извършва основно по
една операция: Разкройващия циркуляр „ORTZA“ е за рязане на големи по размери листови
материали. Абрихт, модел „АУ 400“ е предназначен за рендосване на тесни дъски. Абрихт-
Щрайхмус (Хобел машина) „Rudolf Flath FD 800“, немско производство, се използва за
рендосване по широчина. С фреза, модел „Родопи ФР 100“ се изработват канали и кантове.
В изброените собствени машини и тези, които са ползвани под наем е налице
разлика. Една от наетите е комбинирана дървообработваща машина, производство на ЗММ
„Якоруда“. Тя е приспособена с нея да се извършват множество дърводелски операции като
циркуляр, абрихт, щрайхмус, борапарат и фреза. Предимството на комбинираните
дървообработващи машини е, че с една машина се извършват пет и повече операции.
Собственият на ищеца разкройващ циркуляр „ORTZA“ е професионална
дървообработваща машина, предназначена за рязане на големи по размери листови
материали, като плоскости от дърво, MDF, шперплат и др., на по-малки правоъгълни
секции и парчета, за разлика от циркуляра на наетата 5-операционната машина,
производство на ЗММ „Якоруда“. При останалите машини няма съществени различия в
техническите им характеристики, предназначение и функционалност. Едни и същи
производствените операции могат да бъдат извършени както със собствените, така и с
наетите дървообработващи машини. Съществени технически разлики между посочените
собствени машини на ищеца и тези, които са били наети, не съществуват. Нуждата от
наемането на други употребявани машини (не нови), вместо използването на собствените, е
възникнала от възпрепятстването и невъзможността за използване на собствените.
По делото са разпитани като свидетели Ж. А. К., Й. К. Й., И. Б. С. и П. А. В..
Свидетелката Ж. К.-дъщеря на вече покойния А. М., с когото ищецът е сключил на
04.11.2017г. договор за наем на дърводелски машини, дава показания основно относно
обстоятелствата при сключване на договора, който и тя подписала като свидетел. Уговорката
между двамата е била Е. да ползва машините срещу 200.00 лв. месечен наем, която сума
наемателят заплащал на наемодателя в брой. След смъртта на А. М. през м. януари 2022г. Е.
П. продължил да заплаща наема на свидетелката, като негова наследница по закон, а около
половин година след това й върнал машините.
Свидетелят Й. Й. дава показания, че на няколко пъти (поне три или четири), с ищеца
и ангажирани от него други около 10 души и товарен автомобил, правили опити да вземат
дърводелските машини, собственост на ищеца, от помещението на ответника, но последният
4
не позволявал това да се случи. Това принудило ищеца да образува изпълнително дело, както
и да наеме други дърводелски машини, за да може да работи.
Свидетелката И. С., която е във фактическо съпружеско съжителство с ответника,
както и свидетелят П. В., който е негов работник от 24 години, дават показания, че никой, в
това число и ответникът, не е възпрепятствал Е. П. да си вземе дърводелските машини от
сградата на ответника. Когато ищецът дошъл с ЧСИ да си вземе машините, всичко
преминало спокойно, съставили протокол, натоварили машините в камион и си тръгнали.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от
физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за
непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната
връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до
доказване на противното.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно:
осъществено деяние; противоправност на това деяние; възникнали вреди (в случая
имуществени) и причинно следствена връзка между противоправното деяние и вреди в
конкретен размер.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за установено кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане: ответникът е осъществил противоправно деяние (бездействие),
като не е допускал ищеца да вземе собствените си дърводелски машини, които са били в
негово (на ответника) владение, намирайки се в собствената му сграда, въпреки че е бил
осъден с влязло в сила съдебно решение да предаде на ищеца владението върху машините;
деянието му е противоправно, тъй като по този начин е лишил ищеца от възможността да
ползва собствените си машини, неизпълнявайки влязлото в сила съдебно решение. Това
обстоятелство се установява както от показанията на ангажираните от ищеца свидетели,
които съдът кредитира като обективни и непротиворечащи на събраните писмени
доказателства, така и от образуваното Изпълнително дело № 368/2022 год. по описа на ЧСИ
М.а Д. и извършените по него изпълнителни действия. В тази връзка, съдът не кредитира
показанията на ангажираните от ответника свидетели, че ищецът е могъл по всяко едно
време да вземе безпрепятствено машините си, тъй като, от една страна и двамата свидетели
са заинтересовани от изхода на делото в полза на ответника (свидетелката С. като
съжителстваща с него на съпружески начала, а свидетелят В. -като негов дългогодишен
служител), а от друга страна показанията им противоречат на събраните по делото писмени
доказателства, а именно: образуваното изпълнително дело и сключения от ответника
договор за наем на земеделски машини-противоречи на чисто житейската логика ищецът,
при положение че винаги може да вземе собствените си машини и да работи с тях, да
5
сключва договор за наем на други такива машини, изпълняващи същите функции (видно от
заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ), както и да образува изпълнително дело
за принудително изпълнение на постановеното съдебно решение, с което ответникът е
осъден да му предаде владението на същите. На следващо място, безспорно се установи от
събраните по делото гласни и писмени доказателства (показанията на свидетелката К.,
договор за наем от 04.11.2017г.), така и от заключението на вещото лице по изслушаната
СТЕ, че от противоправното и виновно поведение (бездействие) на ответника за ищеца са
възникнали имуществени вреди в размер на платения от него месечен наем за дърводелски
машини, които е бил принуден да наеме, за да може да продължи да упражнява занаята си.
Налице са настъпили за ищеца имуществени вреди, доколкото е бил принуден да сключи
договор за наем на други дърводелски машини, за да е в състояние да упражнява занаята си,
както и пряка причино-следствена връзка между настъпилите вреди и противоправното и
виновно деяние (бездействие) на ответника.
С оглед извода за основателност на претенцията на ищеца, следва да се обсъди
възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна давност на част от
дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В
конкретния случай ищецът е извършвал плащания за наем на машини от 15.07.2019г. до
14.07.2022г., като вземането за обезщетение на същите са изискуеми след плащането им.
Исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е входирана от ищеца в съда на
30.12.2024г. Следователно плащанията за периодите от 15.07.2019г. до 30.12.2019г. (за шест
месеца по 200.00 лв. или общо 1200.00 лв.) попадат в рамките на изтеклия петгодишен
давностен срок и са пога.и по давност.
С оглед на всичко гореизложено, предявеният иск е частично основателен и следва да
се уважи за сумата от 6000.00 лв., а над този размер, до пълния предявен размер от 7200.00
лв., искът следва да се отхвърли, като пога. по давност.
Върху определеното обезщетение следва да се начисли и законна лихва за забава
/компенсаторна/, върху всяка месечна вноска в размер на 200.00 лв., считано от 30.12.2024г.,
в съответствие с падежа, предвиден в чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, до окончателното
издължаване.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по
делото за адвокатско възнаграждение (в размер на 1000.00 лв.) и за възнаграждение на
вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза (в размер на 400.00 лв.),
съразмерно с уважения размер на иска, а именно сума в размер на 1166.67 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение (в размер на 1020.00
лв.), и за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза (в
размер на 647.20 лв.),съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно сума в размер на
277.87 лв.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Й. Н., ЕГН: **********, с адрес: **********, да заплати на Е. В. П.,
ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, сума в размер на 6000.00 (шест хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
заплатен от ищеца наем на дървообработващи машини съгласно договор за наем от
04.11.2017 год., вследствие неправомерно задържани от ответника Н. собствени на ищеца
дървообработващи машини, считано от 31.12.2019 год. до 14.07.2022 год., ведно със
законната лихва върху всяка месечна вноска от 200.00 (двеста) лева, считано от 31.12.2019
год. до окончателно изплащане на същата, КАТО за разликата над уважения размер от 6
000.00 (шест хиляди) лева, до претендирания от ищеца размер от 7 200.00 (седем хиляди и
двеста) лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като пога. по давност.
ОСЪЖДА Т. Й. Н., ЕГН: **********, с адрес: **********, да заплати на Е. В. П.,
ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, разноски по делото в размер на 1166.67 лв. (хиляда
сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), съразмерно с уважения размер
на иска.
ОСЪЖДА Е. В. П., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, да заплати на Т. Й. Н.,
ЕГН: **********, с адрес: **********, разноски по делото в размер на 277.87 (двеста
седемдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки), съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Решението може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от него.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7