№ 10796
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110159691 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 411
от Кодекса на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на ,,Дженерали Застраховане” АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Росица
Кунева, срещу Застрахователна компания ,,Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответното дружество дължи
на ищцовото дружество сумата от 270.34 лева – главница, представляваща
регреснo вземане за изплатено застрахователно обезщетение от ищеца на
трето лице / в размер на 255.34 лева – платени на автосервиз ,,Автогланц“
ООД и 15 лева ликвидационни разноски/ по щета № 21155179 въз основа на
валидна застраховка ,,Каско на МПС“, сключена между ищеца и ,,Оушън
Груп“ ЕООД – полица № 0312230855024618 с валидност от 19.07.2023 г. до
18.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
39439/2024 г. на СРС – 27.06.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.
Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 28.08.2023 г. в гр. Балчик, на
територията на комплекс ,,Лайтхаус Голф Ризорт“, на паркинг, водачът на
автомобил марка ,,Мерцедес“, модел „Е280“, с рег. № **********, е нарушил
ЗДвП – като не е спазил необходимата дистанция и е извършил необезопасена
маневра на заден ход като е реализирал удар в паркирания зад него автомобил
марка ,,Фолксваген“, модел „Голф 5“, с рег. № **********, застрахован по
горепосочената застраховка ,,Каско“. Вследствие на настъпилото ПТП били
нанесени вреди по предната лява част на автомобил марка ,,Фолксваген Голф
5“.
1
Твърди се, че между ответното дружество и собственика на автомобил
марка ,,Мерцедес“, модел „Е280“, с рег. № **********, е сключена
задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
валидно застрахователно покритие в периода от 29.06.2023 г. до 28.06.2024 г.
т.е. към датата на настъпване на процесното ПТП.
Посочва се, че от своя страна за увредения лек автомобил марка
,,Фолксваген Голф 5“, с рег. № **********, собственост на ,,Оушън Груп“
ЕООД, е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка
„Каско” с ,,ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, по
полица № 0312230855024618 и период на
застрахователното покритие от 19.07.2023 г. до 18.07.2024 г.
Твърди се, че във връзка с процесното ПТП при ищеца била образувана
щета № ********* за възстановяване на уврежданията по застрахования
автомобил марка ,,Фолксваген Голф 5“, с рег. № **********, причинени
вследствие на процесното ПТП. Същият бил предоставен за ремонт на
автосервиз „Автогланц“ ООД. Извършеният ремонт бил на стойност от 255.34
лева като сумата била заплатена въз основа на фактура от ищеца в полза на
„Автогланц“ ООД /платежно нареждане от 08.03.2024 г./.
Доколкото ищцовото дружество счита, че след изплащане на
обезщетението по застраховката „Каско“ встъпва в правата на увреденото
лице срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка
,,Гражданска отговорност“, то ответникът дължи заплащане на определеното
обезщетение. Твърди се, че на последния е била изпратена регресна покана за
възстановяване на сумата от общо 270.34 лева / 255.34 лева изплатено
обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски/, но плащане от ответното
дружество не е последвало.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: полица № 0312230855024618 за
застраховка „Каско“ с ОУ, двустранен констативен протокол за ПТП от
28.08.2023г., искане за оценка на вреди по щета № ********* и анкетна карта,
свидетелство за регистрация на МПС, документ ГТП, опис-заключение за
вредите по МПС, калкулация по щета № *********, възлагателно писмо,
примо предавателен протокол, фактура, ликвидационен акт №
1139183/07.03.2024 г., платежно нареждане от 08.03.2024 г., справка от
системата на Гаранционен фонд, регресна покана, съпроводително писмо,
както и снимков материал.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който оспорва предявения иск изцяло по
основание и размер.
Твърди се, че ищецът не бил изпълнил задължението си да отправи
извънсъдебна покана до ответника да плати процесните суми – с което
нарушил изискванията на КЗ. Поради това се поддържа, че ответникът не бил
станал повод за завеждане на делото.
Оспорва се твърденият от ищеца механизъм на настъпване на ПТП,
както и причинната връзка с настъпилите вреди на автомобил ,,Фолксваген
2
Голф 5“, с рег. № **********, тъй като ответникът твърди, че процесното
ПТП не е действително осъществено.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на увредено МПС.
По делото е разпитан свидетел: С. Т. Милушена /водач на л.а. марка
„Фолксваген Голф 5“/. Изслушана е съдебно автотехническа експертиза
/САТЕ/ с вх. № 146135/25.04.2025 г. От ищеца е представено четливо копие на
двустранен констативен протокол за ПТП.
В проведеното на 20.05.2025 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява писмено становище за уважаване на иска.
Представя списък на разноските.
Ответникът, редовно призован, изпраща представител, който изразява
становище за отхвърляне на претенциите.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземането, което е предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 22506/21.07.2024 г. по
ч.гр.д. № 39439/2024 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица № 0312230855024618/18.07.2023 г.
„Каско“ / се установява, че относно л.а. марка ,,Фолксваген“, модел „Голф 5“,
с рег. № **********, собственост на „Оушън груп“ ЕООД, е налице
имуществена застраховка „автокаско“ при ищцовото дружество със срок на
действие от 19.07.2023 г. – 18.07.2024 г. – за сумата от 7 300 лева при премия
от 440.64 лева, платима на четири вноски – като между страните липсва спор,
че вноските са плащани редовно.
Липсва спор / а и от проверка за сключена застраховка „Г.О.“/ и че от своя
страна л.а. марка ,,Мерцедес“, модел „Е280“, с рег. № ********** собственост
на Кера Янева имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество с период на валидност от
29.06.2023 г. до 28.06.2024г.
Страните не спорят и че на 28.08.2023 г. двата автомобила се намирали в
гр. Балчик – на паркинг, на територията на комплекс ,,Лайтхаус Голф Ризорт“,
когато между тях настъпило ПТП.
Съгласно представения по делото двустранен констативен протокол за
ПТП /ДКП/ от 28.08.2023 г. ПТП настъпило около 10.10 часа като
първоначално и двата автомобила били паркирани правомерно на паркинг, на
територията на комплекс ,,Лайтхаус Голф Ризорт“. При потегляне от
паркирано състояние обаче водачът на л.а. марка ,,Мерцедес“, модел „Е280“
предприел маневрата на заден ход с висока скорост и без да осигури
дистанция с паркираните зад него автомобили. При това и настъпил удар
3
между него и намиращото се и в момента на ПТП в спряло състояние МПС
марка ,,Фолксваген“, модел „Голф 5“. В следствие на това били нанесени
щети по предна броня, лайсна и ляв фар на пострадалия л.а. марка
„Фолксваген“. Протоколът носи подписа и на двамата водачи на МПС,
участници в ПТП като подписите им не са оспорени.
В показанията си свидетелят С. Т. Милушена твърди, че автомобилът й
бил ударен на паркинг на хотел „Лайтхаус Голф Ризорт“, където свидетелката
работела. Разказва, че оставила автомобила си паркиран правомерно в редица
от автомобили около 8.30 часа, но впоследствие около 10.30 – 11.00 часа
намерила колата си ударена – като виновният водач не бил на място. Твърди,
че не видяла удара, но доколкото била служител в хотела имала достъп до
охранителните камери. От тях и видяла автомобила, който ударил нейния вкл.
регистрационен номер и издирила шофьора, за да съставят ДКП за ПТП.
Уточнява, че автомобилът й бил ударен от ляво, като според камерите
това станало около 10 часа сутринта. Виновният автомобил бил марка
„Мерцедес“, тип комби и бил шофиран от жена. ПТП настъпило при движение
на задан ход на последния – с несъобразена скорост при извършване на
маневрата, в резултат на което ударил спрелия в отстрещната редица коли
автомобил на свидетелката.
В протокола за ПТП свидетелката разпознава своя подпис за водач на
превозно средство „Б“. Свидетелката потвърждава и че тя е подала и
подписала искане за оценка на щети, анкетна карта и опис до застрахователя
по „Каско“ – ищцовото дружество.
При преценка на показанията на свидетеля съдът констатира, че между
същите досежно механизма на настъпване на ПТП и останалите писмени
доказателства е налице съответствие. Поради това съдът кредитира
показанията на свидетеля.
Предвид настъпилото ПТП и нанесените щети по л.а. марка
„Фолксваген“ по делото липсва спор, че в ищцовото дружество била
образувана щета № *********/01.09.2023 г.
Видно от протокол за оглед и анкетна карта при автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф 5“ са увредени: предна лява броня и прилежаща
към нея лайсна под ляв фар. За отстраняване на посочените щети се е наложил
лек ремонт и боядисване. Посочените операции като труд и материали са
оценени на стойност 255.34 лева. Посочената сума е заплатена на сервиз
„Автогланц“ ООД с платежно нареждане от 24.02.2024 г. – като щетите са
отстранени от сервиза.
Предвид плащането дружеството „Дженерали застраховане“ АД се е
обърнало към ответното дружество като застраховател на виновния водач по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В
тази връзка и ищецът отправил регресна покана до ответника за заплащане на
сумата от 270.34 лева – формирана от стойността на щетите и сумата от 15
лева ликвидационни разноски – регресна покана от 13.05.2024 г., получена от
ответника на 14.05.2025 г. От ответното дружество не последвало плащане.
На последно място по делото е изготвена съдебно автотехническа
4
експертиза.
Видно от заключението по същата на 28.08.2023 г. около 10.10 часа в гр.
Балчик, на паркинга на комплекс ,,Лайтхаус Голф Ризорт“ водачът на л.а.
„Мерцедес“, модел „Е280“, с рег. № ********** предприел маневра –
движение на задан ход от паркирано състояние, вследствие на което
реализирал ПТП с паркирания отзад л.а. марка ,,Фолксваген“, модел „Голф 5“,
с рег. № **********.
В резултат от ПТП лек автомобил ,,Фолксваген“, модел „Голф 5“
претърпял щети: предна броня и лайсна под ляв фар. Предвид възприетия
механизъм на ПТП посочените щети се намират в пряка и причинно -
следствена връзка с настъпилото на 28.08.2023 г. произшествие в гр. Балчик.
В тази връзка според експертизата стойността за възстановяване по
средни пазарни цени възлизала на 645 лева. Тази стойност била същата и ако
се ползват алтернативни части /доколкото в случая реално е извършено
боядисване и полиране – като части за подмяна не са предвидени/.
Обичайните ликвидационни разноски са между 15 лева и 25 лева, а трудът
възлизал на 25 лева на час без ДДС. Към датата на ПТП увреденият автомобил
бил в експоатация от 15 години и шест месеца.
На следващо място в експертизата е разяснено, че от техническа гледна
точка причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на
л.а. Мерцедес, който при маневра на заден ход потегля с несъобразена скорост
и не осигурява безопасна дистанция вследствие на което настъпва
съприкосновение с паркирания в редицата отзад л.а. ,,Фолксваген“.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че водачът на лек автомобил
„Фолксваген“ не е имал възможност да избегне произшествието, тъй като
автомобилът е бил в паркирано състояние.
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени други
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът е с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с
чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към
ответника за заплатено на трето лице обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“, за което е издадена заповед № 22506/21.07.2024 г. по ч.гр.д. №
39439/2024 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
5
ред в исково производство.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже: 1) наличие на
валидно сключен застрахователен договор към момента на застрахователното
събитие – по застраховка „Каско“ между него и увреденото лице; 2) наличие
на валидно сключен застрахователен договор към момента на
застрахователното събитие – по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между ответното дружество и причинителя на вредата; 3)
настъпване на самото застрахователно събитие и механизма на същото; 4)
уведомяване на застрахователя по „Каско“ за настъпването на събитието в
срок; 5) установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи; 6)
заплащане на обезщетение в същия размер на увреденото лице и 7) наличие на
твърдените предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на
виновния водач спрямо неговия застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ – а именно, че ПТП е
настъпило по изключителна вина на водача, застрахован при ответника. При
установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да установи
твърдените от него обстоятелства, които обуславят липсата на регресни права
спрямо него.
В настоящия случай по делото липсва спор, че увреденият л.а. марка
„Фолксваген“ е имал имуществена застраховка „Каско“ при ищеца – към
датата на ПТП. Липсва спор и че л.а. „Мерцедес“ е имал задължителна
застраховка „Г.О. на автомобилистите“ при ответното дружество – към датата
на ПТП. На следващо място по делото липсва спор и относно датата на
застрахователното събитие – а именно 28.08.2023 г., както и относно мястото
на настъпване на същото – в гр. Балчик, на паркинга на комплекс ,,Лайтхаус
Голф Ризорт“ – при потегляне от спряло състояние на л.а. „Мерцедес“.
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че ПТП е
с леки материални щети – като е настъпило при потегляне на л.а. „Мерцедес“
от спряло състояние в паркирана редица от други автомобили, но с
несъобразена скорост, при което същият пресича на заден ход двете ленти на
паркинга, предназначени за движение на презозни средства, и се удря в
паркирания в другата, намираща се зад него редица автомобили, л.а.
„Фолксваген“.
Поради това и съгласно експертизата и доказателствата по делото между
двата автомобила настъпило съприкосновение, което причинило ниски по
интензитет щети на л.а. марка „Фолксваген“. Претенцията за
възстановяването им е подадена своевременно, поради което и при ищеца е
образувана щета. От САТЕ и писмените доказателства по щетата се
установяват вида на щетите по л.а. марка „Фолксваген“ – предна броня в ляво
и лайсна на предна броня под ляв фар.
Установява се и че същите са оценени на 255.34 лева, която сума
заплатена на автосервиз, отстранил щетите. Според експертизата стойността
на възстановяване на вредите в действителност възлиза на 645 лева, в която
част САТЕ не е оспорена от страните. В процесния случай въпросът за влагане
на алтернативни части не стои, доколкото уврежданията са налагали само
6
боядисване и полиране на л.а. марка „Фолксваген“ без подмяна на елементи.
Предвид събраните по делото доказателства и разяснението на в.л. от
о.с.з. съдът приема за доказан механизна ма ПТП.
В тази връзка и основният спорен по делото въпрос е относно вината на
двамата водачи за настъпване на същото.
С оглед доказателствения материал по делото съдът намира, че вина за
настъпване на ПТП има водачът на л.а. Мерцедес. Това е така, доколкото
същият е нарушил чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, които гласят, че водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, както и че при избиране скоростта на движението да се
съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Предвид горното в настоящия случай водачът на л.а. Мерцедес при
потегляне от спряло състояние на заден ход не е упражнил достатъчно контрол
върху МПС и поради движение с несъобразена скорост е ударил правомерно
паркиралия в редица л.а. Фолксваген – в предната му лява страна.
Досежно наведеното възражение на ответника за липса на изключителна
вина на водача на л.а. „Мерцедес“ за настъпване на ПТП настоящият състав
намира, че в случая предвид механизма на ПТП същото е неоснователно. Това
е така, доколкото по делото се установи, че автомобил „Фолксваген“ е бил
правомерно паркиран и в спряло състояние при настъпване на ПТП, а
причаната за същото е изключително поведението на водача на л.а. Мерцедес,
който е извършвал маневра на заден ход за излизане от паркомясто.
Следователно водачът на увредения л.а. Фолксваген не е могъл нито да
възприеме маневрата, нито да предотврати същата.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК,
/Решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; Решение № 206/
12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; Решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. №
623/ 2010г. на II ТО и други/, се приема, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
действително не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва
да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетично предполагаем.
В настоящия случай по делото не се установи нарушение на ЗДвП от
7
водача на л.а. марка „Фолксваген“, поради което и съдът намира, че с
поведението си водачът на л.а. марка „Фолксваген“ не е съпричинил
вредоносния резултат.
Поради това и исковата претенция е основателна до заявения размер от
255.34 лева. Подлежат на присъждане и ликвидационните разноски от 15 лева,
които съдът не намира за прекомерни.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на
заявлението това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 39439/2024 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат
присъдени изцяло.
По разноските в производството по гр.д. № 59691/2024 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 25 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /като
разноските за юрисконсулт съдът определя съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в
минималния размер/ и 300 лева възнаграждение за вещо лице или общо 425
лева. Видно от представените по делото платежни документи претендирани
разноски са действително извършени. В тази връзка и на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 425 лева предвид изхода на делото.
Предвид изхода на делото разноски на ответната страна не се дължат.
Сумите, внесени като разноски за разпит на свидетели, не са
претендирани от последните, поради което и страните могат да искат
възстановяването им от съответния съд /пред който са внесени/.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗК „Лев инс“ АД, с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А
ДЪЛЖИ на „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
8
управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 68, сумата от общо
270.34 лева /включваща 15 лева ликвидационни разноски/,
представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца „Дженерали
застраховане“ АД на трето лице /автосервиз/ застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ за възстановяване на увреждания
по застрахован лек автомобил марка ,,Фолксваген“, модел „Голф 5“, с рег. №
********** по щета № 21155179 въз основа на валидна застраховка ,,Каско на
МПС“, сключена между ищеца „Дженерали застраховане“ АД и ,,Оушън
Груп“ ЕООД – полица № 0312230855024618 с валидност от 19.07.2023 г. до
18.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
39439/2024 г. на СРС – 27.06.2024 г. до окончателно изплащане на вземането,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 39439/2024 г.
на СРС.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на управление:
гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 68, сумата от общо
75 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 39439/2024 г. на СРС и
сумата от 425 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 59691/2024 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 39439 по
описа за 2024 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9