Решение по дело №505/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано e по жалба на К. Н. К. [ЕГН] от [населено място], общ. Т., [улица], чрез адв. В. Д. от АК – Добрич против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0355-000042/ 24.07.2023 г. на началник РУ при ОД на МВР – Добрич, РУ – Т., с която е разпоредено временно отнемане на свидетелство за управление на МПС да решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Жалбоподателят счита издадената заповед за незаконосъобразна и неправилна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че при постановяване на процесния административен акт не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е съобразено, че жалбоподателят не е притежавал качеството „водач“ на МПС по смисъла на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП към момента на полицейската проверка. Релевира несъответствие между изложените факти и обстоятелства относно време и място на осъществяване на административното нарушение в съставените два акта за установено административно нарушение.

При тези аргументи се настоява заповедта за прилагане на принудителната административна мярка да бъде отменена.

Ответникът по оспорването – началникът на РУ – Тервел при ОД на МВР – Добрич, не изразява становище по делото.

Административен съд-Добрич, втори състав, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Атакуван е акт, с който е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ да решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от съдебното му оспорване. Атакуваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу същия е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчено съобщение на 07.08.2023 г. и подадена жалба на 18.08.2023 г.

По отношение на основателността на жалбата:

На 23.07.2023 г. К. Н. К. управлява лек автомобил [Марка] с ДК№ [рег. номер], в [населено място], [улица]до дом № 32, установен пред дома му, след като допуска ПТП до водоема в покрайнините на [населено място] и не остава на мястото на ПТП до пристигане на представителите на МВР. След последвала проверка в 08,02 ч., чрез А. Д. 7510 с фабричен номер ARPM-0838 за употреба на алкохол е отчетена концентрация 2, 37 промила в издишания от водача въздух. Издаден е и талон за медицинско изследване № 072439 от същата дата (стр. 14 от делото), в който жалбоподателят собственоръчно отбелязва, че отказва да бъде изследван.

С атакуваната заповед началникът на РУ – Тервел при ОД на МВР – Добрич налага на К. Н. К. принудителна административна мярка–отнемане на свидетелство за управление, за това, че на 23.07.2023 г. жалбоподателят управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила на хиляда, установено по надлежния ред.

В показанията си допуснатите до разпит свидетели в съдебно заседание - актосъставителя В. С. и свидетеля по съставяне на акта за установено административно нарушение, М. М., изложиха своите възприятия относно случая, като заявиха, че за причинено ПТП с материални щети, при което един водач удря друг водач до водоема, е подаден сигнал на [тел. номер]. На място, в дома му нарушителят е установен по посочен от пострадалия регистрационен номер на автомобила, като при изпробване за алкохол уредът отчита такъв над позволената от закона норма за управление на МПС. Самият жалбоподател уведомил полицейските органи, че е употребил ракия към 7 ч. Проверката за алкохол е осъществена около 20 минути след настъпването на ПТП.

В представените писмени бележки се твърди, че нарушителят е употребил алкохол след връщане от язовира в [населено място].

Съставените актове за установено административно нарушение от 23.07.2023 г . – л. 7 и 8 от делото, са подписани от нарушителя без възражения.

Направеното възражение за нередовност на актове, поради липсата на отбелязване защо същите не са съставени в присъствие на двама свидетели, както изисква законът, е несъстоятелно с оглед на законовата регламентация.

По делото е приложено постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.09.2023 г., където в мотивите е коментиран часът на ПТП- 6,30 ч.

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По силата на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДВП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор, или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материално-правните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т. к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Чрез прилагането на ПАМ се дава легален израз на държавна принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи, поради което те следва да бъдат прилагани само в конкретно изброени в закона случаи, както и от компетентен орган.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР- Добрич; при спазване на административнопроизводствените правила и установената законова писмена форма.

Наложената ПАМ е преустановителна и цели преустановяване на управлението на МПС от лице след употребата на алкохол над 1,2 промила.

В настоящия случай жалбоподателят е водач на процесния автомобил и правилно ПАМ е приложена спрямо него, като съдът приема, че не са налице сочените основания за оспорване на процесната заповед. Възраженията в жалбата и на неговия процесуален представител в с.з. по делото, че жалбоподателят не притежава качеството на „водач“ на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП съдът приема за неоснователни, тъй като жалбоподателят е бил тестван за алкохол като участник в настъпилото ПТП на водоема в [населено място], което е задължение при ПТП полицейски служители. Задължението на същите произтича от нормата на чл. 99, ал. 1, т. 4 от Инструкция № 8121з-749/ 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение на министъра на вътрешните работи.

С оглед на събраните по делото доказателства и с цел достигане на категоричен извод относно обстоятелството към момента на настъпване на ПТП, водачът управлявал ли е МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда, съдебният състав назначи експертиза. Въпреки дадените няколкократни възможности на жалбоподателя да внесе депозит за извършването на експертизата, по делото не се представиха документи за заплащането на дължимите в тази връзка разноски.

При така установените факти и на основание чл. 161 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК, кат осе съобрази с разпределението на доказателствената тежест в процеса, съдебният състав приема за доказан факта, относно който страната е създала пречки за събирането му, т.е. към момента на настъпване на ПТП жалбоподателят е управлявал процесният автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила над хиляда. За да приложи нормата, Административен съд-Добрич, втори състав взема предвид, че с Определение № 636/26.03.2024 г. по адм.д. № 505/2023 г. по описа на Административен съд-Добрич е посочен конкретно фактът от значение за изясняване по делото с допуснатото доказателствено средство.

При тези мотиви съдът приема, че оспореният акт е издаден при спазване на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона; той е валиден и правилен. Като последица отправената до съда жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд- Добрич, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Н. К. [ЕГН] от [населено място], общ. Тервел, [улица], подадена чрез адв. В. Д. от АК – Добрич против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0355-000041/ 24.07.2023 г. на началник РУ при ОД на МВР – Добрич, РУ – Тервел, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.