Номер 367006.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 06.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Невин Р. Шакирова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503158 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „ОДЕСОС ПБМ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу
Определение № 4190 от 17.03.2020г. по гр.д. № 3434/2020г. по описа на ВРС, ХVI-ти състав,
с което на основание чл. 389, ал. 1 вр. чл. 391, ал. 2 вр. чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК е
допуснато обезпечение на предявените от Т. В. Р. , в лично качество и в качеството й на
майка и законен представител на децата А. Д. Г. и Деян Дачков Георгиев срещу „ОДЕСОС
ПБМ“ ЕАД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищците обща сума в размер на 300 000 лв., по 100 000 лв. за всеки,
представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, вследствие настъпила на
21.09.2019г. трудова злополука, довела до смъртта на техния съжителстващ и баща Д.Г.Д.,
ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на злополуката до окончателното
плащане на задължението, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху
недвижими имоти, както следва:
ПИ с ид. ид. 10135.5501.356 и ПИ с ид. 10135.5501.156, находящи се в гр.
Варна, Южна промишлена зона;
Промишлени сгради с ид. ид. 10135.5501.156.6, 10135.5501.356.36,
10135.5501.356.15, 10135.5501.156.13, 10135.5501.156.11, 10135.5501.356.14,
10135.5501.356.12, 10135.5501.356.1, 10135.5501.156.18, 10135.5501.356.20,
10135.5501.156.12, 10135.5501.356.6, 5501.156.14, 10135.5501.156.4,
10135.5501.156.5, 10135.5501.156.3, 10135.5501.356.25, 10135.5501.356.13,
10135.5501.356.11, 10135.5501.156.2, 10135.5501.356.2 всички находящи се в гр.
Варна, Южна промишлена зона;
Учебна сграда, с ид. 10135.5501.356.5, находяща се в гр. Варна, Южна
промишлена зона;
Сгради за енергопроизводство, с ид. 10135.5501.356.3 и с ид. 10135.5501.156.17,
1
находящи се в гр. Варна, Южна промишлена зона;
Складова база, с ид. 10135.5501.356.4, находяща се в гр. Варна, Южна
промишлена зона,
до достигане размера на сумата от 300 000лв., след представяне на доказателство за
внесена по сметка на ВРС парична гаранция в размер на 15 000лв.
С Определение № 1419/29.05.2020г. постановено по ч.гр.д. № 981/2020г. по описа на
ВОС, определението на ВРС е отменено в частта, с която е определена на основание чл. 391,
ал. 2 от ГПК парична гаранция в размер на 15 000 лв.
Частната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
определението. Изложени са доводи, че в конкретния случай не са били налице
предпоставките на чл. 391 от ГПК за допускане на обезпечението, а именно: предявените
искове са процесуално недопустими, с оглед липсата на активна материалноправна и
процесуална легитимация на ищците. Липсват доказателства същите да са наследници по
закон на починалия Д.Г.Д., а ищцата Радоева не е сред лицата, имащи право на обезщетение,
съответно право на иск. По делото не са представени доказателства Радоева да е живяла на
съпружески начала с Д.Д., а цитираната в молбата съдебна практика /Постановление на ВС
№ 4/25.05.1961г. и ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС/, на която обосновава
правото си на обезщетение е неприложима по отношение на имуществената отговорност на
работодателя по чл. 200 от КТ, доколкото се отнася за случаите на причинена смърт при
непозволено увреждане. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е договорна и
изключва приложение на правилата на деликтната отговорност по ЗЗД. На следващо място,
предявените искове не са вероятно основателни, доколкото не са подкрепени с убедителни
писмени доказателства, както не е налице и обезпечителна нужда, а допусната мярка е и
неадекватна. Размерът на исковите обезщетения не съответства на пазарната стойност на
възбраненото имущество, което е в пъти в повече. Отчетната стойност на възбранените
имоти към 31.08.2020г. е 27 529 368.01 лв. или 90 пъти повече над размера на исковите
претенции. Последното е неоправдано с оглед интереса на дружеството. Поради всичко
изложено моли обжалваното определение да се отмени и вместо него се постанови
отхвърляне на искането за допускане на обезпечение на предявените искове.
В отговор на жалбата, депозиран по реда и в срока по чл. 396, ал. 2, пр. I от ГПК,
Татяна Радоева, в лично качество и в качеството й на родител и законен представител на
децата А.Д.Г. – молители по обезпечението, оспорват доводите в жалбата. Излагат други, с
които обосновава правилност и законосъобразност на определението. Твърдят, че в
конкретния случай исковете са процесуално допустими, доколкото са предявени от
низходящи и лице, с което е съжителствал починалия, разполагащи с активна
процесуалноправна легитимация. С оглед представените доказателства, може да се формира
обща преценка за вероятна основателност на исковете, като е налице и обезпечителна
нужда, присъща на всеки иск. По отношение на наложената мярка навели твърдения, че
2
всички недвижими имоти, които дружеството притежава са предмет на договорна ипотека,
която може да затрудни евентуалното бъдещо удовлетворяване на ищците. Високата
балансова стойност на възбраненото имущество не е достатъчна в тази насока, доколкото
имотите са ипотекирани в полза на „ОББ“ за сумата от 19 558 300 лв. Отправили искане
поради всичко изложено за оставяне на жалбата без уважение.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 396, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Т. В. Р. , в лично
качество и в качеството й на майка и законен представител на децата А. Д. Г. и Деян Дачков
Георгиев срещу „ОДЕСОС ПБМ“ ЕАД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 200
от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищците обща сума в размер на 300 000 лв., по
100 000 лв. за всеки, представляваща обезщетение за понесени от всеки от тях
неимуществени вреди, вследствие настъпила на 21.09.2019г. трудова злополука, довела до
смъртта на техния съжителстващ и баща Д.Г.Д., ведно със законната лихва върху
обезщетението от датата на злополуката до окончателното плащане на задължението.
В исковата си молба ищците навели фактически твърдения, че Д.Г.Д. е партньорът, с
който първата от тях съжителствала от години, а последните двама са техни низходящи. По
силата на трудов договор от 14.11.2018г., Д.Д. заемал длъжността „водач на мотокар“ при
ответното дружество. На 21.09.2019г. по обичайния път за работа по главен път I-2 по
посока гр. Варна, на кръстовището на ул. „Атанас Липов“ в с. Тополи, Дяков претърпял
ПТП и бил блъснат от л.а. „Фолксваген Туран“. Получил увреждане на здравето и бил приет
за лечение в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, в което болнично заведение на 29.09.2019г.
починал. От загубата на техния близък всеки от ищците понесъл дълбоки и непоправими
болки и страдания, които отправили искане ответникът да обезщети в исковия размер.
След преценка на твърденията в молбата, придружаващите я писмени доказателства,
нуждата от обезпечение и адекватността на предлаганата мярка, с обжалваното определение,
ВРС допуснал исканото обезпечение, налагайки възбрана върху недвижимия имот, собствен
на бъдещия ответник.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Обезпечение на иск, съгласно чл. 391, ал. 1 от ГПК, се допуска от съда, когато
обезпечаваният иск е допустим и са налице визираните в тази норма процесуални
предпоставки - искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или с гаранция по
чл. 180-181 от ЗЗД /т. 1/ и без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата по бъдещото съдебно решение /т. 2/. Убедителността
3
по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК на писмените доказателства предпоставя
представяне на такива доказателства, от които могат да се правят изводи, че правото,
предмет на защита с иска, вероятно съществува в правната сфера на ищеца, респ. че
отричаното от ищеца право вероятно не съществува в правната сфера на ответника.
Обезпечителната нужда се преценява от съда съобразно конкретните твърдения и факти по
делото, без да е необходимо да се доказва от ищеца. Допускането на обезпечение е
обусловено освен от посочените предпоставки на чл. 391, ал. 1 от ГПК, също и от
съответствието между обезпечителната мярка и търсената чрез иска правна защита.
В случая от изложените в молбата конкретни фактически твърдения, обосновали
единна обстоятелствена част и петитум на исковата молба, ВРС правилно е приел, че
предявените искове са процесуално допустими. Несъстоятелни са оплакванията в жалбата,
че ищците са лишени от активна процесуална легитимация, като абсолютна предпоставка
обуславяща допустимостта на иска. Процесуалноправната легитимация на ищците в случая
е обоснована от самите фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на
исковата молба, а материалноправната им легитимация няма отношение към допустимостта
на иска, а е въпрос по съществото на материалноправния спор. Следва да се отбележи също
с оглед наведения в жалбата довод, че с ППВС № 5/24.11.1969г. т. 2 от ППВС №
4/25.05.1961г. е допълнена в смисъл, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди
и отглежданото, но неосиновено дете, отглеждащият го и лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. А
отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ за обезщетение на пострадал от трудова
злополука, макар и да произтича от договор е по естеството си деликтна, поради което
правилата за деликтите са приложими към тази отговорност. Ето защо Татяна Радоева е сред
кръга на лицата, разполагащи с активна легитимация да предявят иск за обезщетение по чл.
200 от КТ.
От представените множество писмени доказателства от друга страна, правилно ВРС
е обосновал извод за вероятно наличие на злополука, настъпила на 21.09.2019г., при която
Д.Д. – родител на двама от ищците, получил травматични увреждания на здравето,
вследствие на които на 29.09.2019г. починал в болнично заведение. Вероятно е също, че
ответникът е бил работодател на Дяков към този момент. Фактическото съпружеско
съжителство, както и факта, вида, интензитета и обема на понесените от всеки от ищците
неимуществени вреди са факти, включени в предмета на доказване по делото, но същите
няма как да се докажат „вероятно“ на етап обезпечаване на иска. За установяване на тези
твърдения ищците са направили искания за ангажиране на гласни доказателства, както и на
експертни знания по делото, поради което доказването на спорните факти предполага
развитие на гражданския процес. Достатъчно е фактите, подлежащи на установяване с
писмени доказателства, да са подкрепени с такива, за да се формира извод за вероятна
основателност на предявените искове.
След съвкупна преценка и съпоставяне на твърденията в молбата с представените
4
писмени доказателства, съобразявайки характера на исковете, правилно ВРС е формирал и
извод за наличие на обезпечителен интерес в полза на молителите, както и за адекватност на
предлаганата мярка на интереса от обезпечаване. Неоснователни в тази връзка са доводите в
жалбата за нееквивалентност на допуснатата обезпечителна мярка с оглед отчетната
стойност на възбранените недвижими имоти по счетоводния баланс на дружеството към
31.08.2020г. Видно от представена с отговора на частната жалба Справка от 12.10.2020г. от
СВп, гр. Варна, всички имоти на „Одесос ПБМ“ АД служат за обезпечение на вземането на
кредитора „ОББ“ АД за сумата от 19 558 300 лв. по силата на учредена договорна ипотека,
вписана в службата под № 3522/28.03.2018г. Доколкото обезпечителната възбрана в случая е
допусната до размера на евентуалното вземане на ищците по обезпечените искове до
300 000 лв., то с оглед ипотечната тежест върху същите имоти за вземане, многократно
надвишаващо размера на цената на исковете, то съдът приема, че в случая не е налице
неадекватност на обезпечителната мярка спрямо обезпечителния интерес.
По тези съображения, съставът на ВОС приема, че оспорваното обезпечение е
допуснато при наличие на всички предпоставки на чл. 391 от ГПК, поради което
обжалваното определение не страда от визираните в жалбата пороци. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ОДЕСОС ПБМ“ ЕАД, ЕИК
********* срещу Определение № 4190 от 17.03.2020г. по гр.д. № 3434/2020г. по описа на
ВРС, ХVI-ти състав, с което на основание чл. 389, ал. 1 вр. чл. 391, ал. 2 вр. чл. 397, ал. 1,
т. 1 от ГПК е допуснато обезпечение на предявените от Т. В. Р. , в лично качество и в
качеството й на майка и законен представител на децата А. Д. Г. и Деян Дачков Георгиев
срещу „ОДЕСОС ПБМ“ ЕАД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 200 от КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищците обща сума в размер на 300 000 лв., по 100 000
лв. за всеки, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, вследствие
настъпила на 21.09.2019г. трудова злополука, довела до смъртта на техния съжителстващ и
баща Д.Г.Д., ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на злополуката до
окончателното плащане на задължението, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана
до достигане размера на сумата от 300 000лв., върху недвижими имоти, всички находящи
се в гр. Варна, Южна промишлена зона, както следва:
ПИ с ид. ид. 10135.5501.356 и ПИ с ид. 10135.5501.156;
Промишлени сгради с ид. ид. 10135.5501.156.6, 10135.5501.356.36,
10135.5501.356.15, 10135.5501.156.13, 10135.5501.156.11, 10135.5501.356.14,
10135.5501.356.12, 10135.5501.356.1, 10135.5501.156.18, 10135.5501.356.20,
5
10135.5501.156.12, 10135.5501.356.6, 5501.156.14, 10135.5501.156.4,
10135.5501.156.5, 10135.5501.156.3, 10135.5501.356.25, 10135.5501.356.13,
10135.5501.356.11, 10135.5501.156.2, 10135.5501.356.2;
Учебна сграда, с ид. 10135.5501.356.5;
Сгради за енергопроизводство, с ид. 10135.5501.356.3 и с ид. 10135.5501.156.17;
Складова база, с ид. 10135.5501.356.4.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6