№ 688
гр. Варна, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20253110200785 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.
Н. К., с ЕГН:**********, против Наказателно постановление № 24-0442-001749 от
21.01.2025г. постановено от Началника на Четвърто РУ - ОД на МВР, с което на въз.К. са
наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лв. и "Лишаване от
право да управлява МПС " за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно и
немотивирано.АУАН бил съставен в присъствието на един свидетел, чието качество не било
уточнено.Не било конкретизирано мястото на извършване на нарушението.Въззивникът не
бил субект на приетото за установено нарушение, като се твърди, че същият не е бил
уведомен от сектор ПП, че процесният автомобил бил дерегистриран, не била издадена
ЗППАМ, рег. Талон на автомобила не е бил иззет и се е намирал у жалбоподателя,
регистрационните номера на автомобила били поставени на определените за това
места.Освен това се твърди, че връченият АУАН е бил нечетлив, с което било ограничено
правото на защита на нарушителя и в заключение се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание възз. не се явява лично, но е депозирано писмено становище
от процесуален представител, с което се иска жалбата да бъде уважена с аргументи,
идентични с тези, изложени в нея за липса на субективен елемент от състава на приетото за
установено нарушение и с искане за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
1
представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да
бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Алтернативно, съобразно изхода на спора, прави искане за присъждане на разноски в
минимален размер за насрещната страна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 18.10.2024 г. в гр. Бяла, обл. Варна от полицейски екип при 04 РУ-Варна в
който участвал и св.Д. бил спрян за проверка товарен автомобил „Мерцедес 413" с per.
№ А7832МА,, управляван от въз.М. Н. К., със собственик по документи Антон
Стефанов Данев. При проверката се установило, че въпросният автомобил „Мерцедес"
е с прекратена регистрация на 31.05.2024 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
поради нерегистриране в СПП от нов собственик. Срещу водача К. бил съставен
АУАН № ГА-516661/18.10.2024 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
По преписката било снето сведение от М. К., който заявил, че от около две
седмици работи като шофьор към едно дружество и му е предоставен за управление
горепосоченият автомобил. Същият го управлявал, без да е бил уведомен от някого, че
МПС е с прекратена регистрация.
Снето било сведение и от К. Д. Д. - управител на „АИК Интернешънъл
Спедишън" ЕООД, което дружество било предстоящ собственик на процесното МПС в
което било отразено, че управляваното от него дружество е закупило автомобила
„Мерцедес". На 23.04.2024 г. Д. упълномощил друго лице - С.М., да го представлява
пред МВР-Пътна полиция във връзка с пререгистрацията на автомобила, като му е бил
даден срок до 30.04.2024 г. На Мирчев били предоставени и всички документи за
автомобила. Това била причината самият Д. да не предприеме действия по
прехвърляне на МПС.
От справка от ОДМВР-Бургас, СПП, се установило, че автомобил Мерцедес 413
с per. № А7832МА е с предстояща собственост на „АИК Интернешънъл Спедишън"
ЕООД и е със служебно прекратена регистрация от 31.05.2024 г. Прекратяването на
регистрацията се извършвало чрез служебно и автоматично отбелязване в системата
на АИС КАТ, СРМПС и регистрационните табели ставали невалидни от този момент,
като собственикът не се уведомявал за това.
Преписката във връзка със съставения АУАН била изпратена във ВРП по
компетентност с оглед данни за деяние
по чл. 345, ал. 2 от НК.
След запознаване с материалите по преписката прокурорът приел, че не са
налице достатъчно данни за субективният елемент от състава на престъплението по чл.
345 ал. 2 от НК. Липсвало данни, които да сочат, че на 18.10.2024 г., когато К. е
управлявал автомобила „Мерцедес", той е знаел, че неговата регистрация е
прекратена. Съобразено било, че съгласно разпоредбите на ЗДвП прекратяването на
регистрацията по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДП се извършва автоматично и служебно
чрез отбелязване в автоматизираната информационна система, след изтичане на
двумесечния срок за регистрация от новия собственик на придобито МПС. В ЗДвП
няма задължение за контролните органи да уведомят собственика за дерегистрацията.
Прокурорът приел, че към 18.10.2024 г. регистрацията на автомобила е била
прекратена, но не е налице писмено уведомяване на собственика за факта на
дерегистрацията, още по-малко - на неговият ползвател на тази дата, поради което
2
липсват данни същият да е бил наясно с този факт.
Преценил, че подобно знание за определени обстоятелства от фактическия
състав на престъплението не може да се презюмира, а следва да е категорично
установено и тъй като не е било извършено и снемане на регистрационните табели на
автомобила преди 18.10.2024 г., К. е нямал обективната възможност да научи за факта
на дерегистрацията. В този смисъл било прието, че липсва субективната страна на
деянието по чл. 345, ал. 2 от НК, за което се изисква като форма на вина умисъл,
поради което осъщественото деяние е несъставомерно, поради което с постановление
от 17.01.2025г. отказал да образува ДП.
В постановлението изрично било отразено, че по аргумент за по-силното
основание и започналото административно производство спрямо К. следва да бъде
прекратено, тъй като липсата на знание относно прекратяването на регистрацията,
изключва умисъла за извършване и на административното нарушение по чл. 140 ал. 1
от ЗДвП, за което му е съставен акта и прекратил и преписката, като постановил
препис от постановлението да се изпрати на Началника на Четвърто РУ-ОД на МВР-
Варна само за сведение.
Въпреки горното, след постъпване на прокурорския акт, на 21.01.2025 г. АНО
издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно: преписката по АНП, вкл.
АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд
материали по пр. пр. №748/2025 г. на ВРП и др. които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Д., тъй като същите са кореспондират
с останалите събрани по делото доказателства, като липсата на спомен за конкретни факти е
логична, предвид естеството на служебните задължения на свидетеля и изминалит период от
време.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на РУ
при ОД на МВР, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или
от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното
3
наказателно постановление е издадено от Началник на РУ в ОД на МВР-Варна,
оправомощен с това правомощие със съответната заповед.
НП е съставено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗАНН,
при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно
наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния
прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи са били
установени признаците на престъпление от общ характер- такова по чл. 345, ал. 2 от НК, за
което е водена и преписка. Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да
образува ДП, поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение
е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия
прокурор е упражнил правомощията си по закон и е изпратил препис от постановлението си
на АНО за сведение.
При цялостната проверка на атакуваното НП относно нарушението по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение. Не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя, макар в НП да не е бил конкретизиран кой ред се явява надлежен
за регистрацията на МПС чрез посочване на нарушените конкретно разпоредби на Наредба
№ I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая от обстоятелствената част на
НП е безспорно ясно какво адм. обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че
управлява автомобил, който е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП.
Затова и съдът приема, че формално НП съдържа описание на нарушението,
посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, спорни и неизяснени
обстоятелства не е имало и в хода на водената преписка, поради което АНО е преценил, че
не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но горното нарушение не е от
категорията, които са основание за отмяна на НП.Освен горното, мястото на извършване на
нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, поради което и тези възражения не се
споделят.
4
С НП на въззивника е наложено административно наказание"Глоба" в размер на
200 /двеста/ лв. и "Лишаване от право да управлява МПС " за срок от шест месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, действала към момента на
извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна,
разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил, е моторно превозно
средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от
жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване /в гр. Бяла / на датата посочена в
административното обвинение. Тяма и спор по делото, че „АИК Интернешънъл Спедишън"
ЕООД е придобило процесното МПС , че на 23.04.2024 г. представляващият дружеството
Д. е упълномощил друго лице - С.М., да го представлява пред МВР-Пътна полиция във
връзка с пререгистрацията на автомобила, като му е бил даден срок до 30.04.2024 г., както и
че в законостановеният срок от придобиването в собственост на регистрирано пътно
превозно средство собственикът не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП и
чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое
име в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния си адрес или
адрес на регистрация.
Промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за собственика,
посочени в свидетелството за регистрация, арг. чл. 14 от Наредба № І-45 от 24.03.2000
година.
Регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, арг. чл. 143,
ал. 15 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № І-45 от
24.03.2000 година, като администрацията не уведомява собственика на пътното превозно
средство, рer argumentum a contrario / по аргумент на противното/ от чл. 18б, ал. 2 от
Наредба № І-45 от 24.03.2000 година.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП /в сила от
27.12.2017 г. /, съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва
автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да
пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва ex lege /по силата на
закона /, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират собственика на процесният автомобил, за
прекратяването на регистрацията /законът не им вменява и такова задължение/. Всеки е
длъжен да познава закона, поради което и собственикът на процесният автомобил е бил
5
длъжен да заяви промяната в собствеността, като законът не вменява в задължение на
административните полицейски органи да го уведомят, че автомобилът е деригистриран и
че регистрацията на автомобила ще бъде прекратена, в следствие на нейното бездействие. В
случая крайният срок за пререгистрация на автомобила не е бил спазен от новия собственик,
поради което регистрацията му е била служебно прекратена.
От приетите по делото гласни и писмени доказателства е безспорно доказано и че
възз. е управлявал процесния автомобил в гр.Бяла на датата посочена в НП, т. е. след
прекратяване на регистрацията му. Така, че по делото е безспорно доказано, че на тази дата
автомобилът с прекратена регистрация се е управлявал от въззивника.
В случая, въпреки събраните гласни и писмени доказателства липсват такива възз.
да е знаел, че собственикът не е изпълнил административното си задължение, след като
придобие в собственост автомобила да го регистрира в законоустановения срок за това в
Сектор ПП. Необорени по никакъв начин са твърденията в жалбата, а и сведенията,
депозирани в хода на проверката, че възз. не е бил уведомен от собственика, че автомобилът
не е бил регистриран на негово име по надлежния ред, както и че не е знаел, че той е бил
дерегистриран. Табелите са били поставени на автомобила, видно от писмените и гласни
доказателства, автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и
да било доказателства това обстоятелство да е било доведено до знанието на жалбоподателя
или да му е станало известно по друг повод и същият да е бил информиран към момента, в
който е управлявал МПС.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое
ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто е и
административнонаказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това тълкувателно
решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и
значението й за осъществяване състава на чл. 343в, ал. 2 от НК. В него ВКС е приел, че
субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по
НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. В случая такива не са налични и
не са ангажирани от АНО, не са събрани и от съда въпреки приобщените доказателства.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците
както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма доказателства
въззивникът виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС, напротив, събраха се
такива, че той изобщо не е знаел, а и не е предполагал, че автомобилът е бил служебно
дерегистриран.
Съдът намира, че в случая не се касае за форма на вината непредпазливост под
формата на небрежност, при която не е изключена административнонаказателната
отговорност и по аргумент от чл. 7, ал. 2 ЗАНН деянието е съставомерно и наказуемо.
Съждението относно извършването на неправомерно деяние от възз.. в условията на
непредпазливост означава, че на липсата на знание за прекратената регистрация на
управлявания автомобил противостои правното задължение за формирането на такова
6
знание (аргумент от чл. 11, ал. 3 НК, във връзка с чл. 11 ЗАНН). В конкретния казус, обаче,
по делото не е установен надлежен юридически факт, който би могъл да породи подобно
задължение. В случая е установено, че собствеността върху процесното ППС е придобило
друго лице/ЮЛ/, а не възз. и именно това друго лице, като собственик е било длъжно да
предприеме действия по пререгистрация на автомобила. При липсата на доказателства за
възложено задължение на възз, да регистрира автомобила, няма как същият да установи или
предполага, че собственикът не си е изпълнил задължението по закон. Не може да се изисква
от ползвателя на автомобила преди да започне управление да се увери, че автомобилът е
регистриран, като извърши например справка в сектор ПП, тъй като при наличие на
поставени табели на него, няма друга възможност за установяване.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно
извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно
приложение на материалния закон, тъй като на въззивникът е наложено наказание за
нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.
В НП не е посочено и нито едно доказателство подкрепящо нарушението от
субективна страна. В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в
действителност НП е било издадено единствено въз основа на съставения АУАН и
постановлението на ВРП за отказ от образуване ДП, което наложи материалите от
горепосочената прокурорска преписка да бъдат изискани служебно от съда. Нещо повече, от
посоченото в прокурорския акт е видно, че се отказва образуването на ДП поради липса на
умисъл за извършване на деянието. Няма как да се приеме, че за престъплението няма вина,
т. е. деянието не е осъществено от субективна страна, а същото деяние да съставлява
нарушение, което да е осъществено от субективна страна, което изрично е отразено в
постановлението на прокурора.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл. 28
от ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021
г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението
7
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените
бележки депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски спрямо насрещната страна. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно. Същото обаче
предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда.
Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и
тъй като се представени доказателства за реално направени разноски от страна на възз. в
размер на 600лв., които не са прекомерни за фактическата и правна сложност на делото и са
към минималният размер, съдът намира, че същите следва да бъдат уважени в пълен размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0442-001749 от 21.01.2025г.
постановено от Началника на Четвърто РУ - ОД на МВР, с което на М. Н. К., с
ЕГН:********** са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200 /двеста/
лв. и "Лишаване от право да управлява МПС " за срок от шест месеца, на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на М. Н. К., с ЕГН:********** разноски
за адвокатско възнаграждение в раизмер на 600лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението
и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8
9