Р Е Ш Е Н И Е № 42
04. 07. 2018 год. гр.
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан,
втори състав
На 18. 06. 2018 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар:
М. ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 208 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415
ал.1 от ГПК- положителен установителен иск и иск по чл.92,ал.1 от ЗЗД-
осъдителен иск .
Настоящото
производство е образувано по искова молба, подадена от „ВИВА ПРИМА“ ЕООД срещу К.В.Б..
Ищецът твърди, че от приложеното по делото ч.гр.д. № 959/17
по описа на РС Чирпан безспорно се установявало, че в резултат на заявление по
смисъла на чл. 410 от ГПК, РС Чирпан е издал Заповед № 302/ 29. 12. 2017 г., с
която е разпоредил и осъдил длъжника и ответник по настоящото дело К.В.Б. да
заплати сумата в общ размер на 348. 48 / триста четиридесет и осем лева и
четиридесет и осем ст. / лева, от които 276. 88 лв. – потребена и незаплатена
далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителна услуга от дата 02. 03.
2013г. и 71. 60 лв. – дължима мораторна лихва за периода от 27. 08.2014г. до
13. 03.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.03.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 25,00 / двадесет и пет/
лева – ДТ и 180.00 / сто и осемдесет /лева – адвокатско възнаграждение. Във
връзка с постъпило възражение заповедният съд указал с нарочно определение от
12.01.2018г. на ищцовата страна да предяви иск за вземането си в едномесечен
срок от получаване на съобщението. Такъв иск по смисъла на чл. 422 предявява и
ищцовото дружество за сумата в размер на 100, 25 лева, която сума
представлявала цена на потребени и не заплатени мобилни услуги. А сумата в размер
на 176,63лв. представлявала начислена договорна неустойка, която обаче не била
претендирана по този начин в заповедното производство, поради което и за
ищцовата страна съществувал правен интерес със сила на присъдено нещо и по
силата на осъдително съдебно решение ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата в размер на 176,63лв. представляваща неустойка.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника К.В.Б. съществуването на вземането на „Вива
Прима" ЕООД в размер на 100, 25лв., сума представлява само главница, формирана от
потребени, но незаплатени мобилни услуги за периода от първата издадена
фактура до издадената последна такава, по договор, сключен между К.В.Б. ЕГН: **********
и „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД, ведно със законната лихва
за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
41 ГПК.
Моли съдът на основание чл. 92 ГПК да осъди длъжникът
- ответник за сумата в размер на 176, 63 /сто седемдесет и шест лв. и шестдесет и три ст. / лева,
представляваща начислени договорни неустойки по договор от дата
02.03.2013 г., сключен с мобилния оператор "Виваком", ответникът К.В.Б.
е абонат на дружеството-доставчик на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер № ********** и титуляр по услугата VIVАСОМ Duо: FibеrNЕТ+IРТV с уговорен срок на ползване до
02.03.2014г.
Претендира и за направените по делото разноски. Моли съда да се произнесе и по
отговорността за разноските по
заповедното производство.
Ответникът редовно призован, не се явява. В срока за
отговор не подава такъв / виж в тази насока доклад по см. на чл. 146 ал.1 от ГПК в протоколно определение от 28.05.2018г.
От събраните по делото писмени доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Настоящото производство е образувано по ИМ на„ВИВА ПРИМА“ ЕООД, в
качеството му на ищец срещу К.В.Б. в качеството му на ответник.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415
ал.1 от ГПК- положителен установителен иск и иск по чл.92,ал.1 от ЗЗД-
осъдителен иск .
Видно
от приложеното към настоящото гр.д. Частно гр.д. 959/2017г. по описа на РС
Чирпан безспорно се установява, че със Заповед № 302/29.12.2017г. ответникът по
настоящото производство К.В.Б. е бил осъден по см. на чл. 410 от ГПК да заплати
на ищеца по настоящото производство „ Вива Прима“ ЕООД общо сумата в размер на
348, 48 лева, от които 276,88лв. потребена и незаплатена далекосъобщителна
услуга по Договор за такава от дата 02.03.2013г. и 71,60лв. мораторна лихва.
Изрично в
тази заповед е посочено, че вземането произтича от потребена и незаплатена
далекосъобщителна услуга по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, сключен между БТК ЕАД, оператор с търговска марка Виваком и длъжника от
дата 02.03.2013г.
С възражение подадено в срока от длъжника К.В.Б. чрез пълномощник М.И.В. същият е възразил, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение. Съдът по заповедното
производство е възприел, че възражението е редовно и с нарочно определение е
указал на заявителя да предяви настоящия установителен иск.
Съгласно нормата на чл.32 от ГПК обаче, представители
на страните по пълномощие могат да бъдат по т.1 – адвокатите, по т.2 –
родителите, децата или съпругът, по т.3 – юрисконсултите или други служители с
юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на
ЕТ, по т.4 – областните управители, упълномощени от МФ или от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството в случаите по чл. 31 от ГПК и по т.5
– други лица предвидени в закон. По делото, въпреки предоставената на страните
процесуална възможност, същите не представиха каквито и да било доказателства „
упълномощеното“ лице М.И.В. да е от кръга на лицата, изрично посочени по-горе и
в нормата на чл. 32 от ГПК.
Следователно съдът приема, че исковата претенция по
см. на чл. 422 от ГПК е недопустима. Това е така, защото съгласно нормата на
чл. 414 ал.2 от ГПК възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на
заповедта, който не може да бъде продължавам. В случая това „ възражение“ е
подадено от „ пълномощник“ М.И.В., която обаче не е лице от кръга на изрично
посочените в нормата на чл. 32 от ГПК. Следователно от тук следва да сеприеме,
че е налице липса на възражение, което да обоснове действието на такова
съгласно чл. 415 от ГПК, поради което следва да се приеме че липсва правен
интерес у ищцовата страна да води настоящия положителен установителен иск по
см. на чл. 422 от ГПК, тъй като в тази част и въобще Заповед № 302/29.12.2017г.
по ч.гр.д. № 959/2017г. по описа на РС Чирпан е породила своите правни
последици, поради което и следва искът в тази да бъде прекратен, а съдебното
решение в тази му част да се счита за определение.
Съгласно т.11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева В
производството по иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск
на ищеца - чл.
210, ал. 1 ГПК,
Предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК е
положителен, установителен. Целта на ищцовата страна е по силата на съдебно
решение да бъде признато за установено
спрямо ответника съществуването на вземането й, което е било признато в
заповедното производство.Именно такъв е настоящия случай.
Съдът намира за
безспорно установени по производството следните обстоятелства:
В конкретният случай безспорно се
установява, че „Вива Прима" ЕООД, ЕИК204414196 е встъпило в правата си на кредитор въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по
чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец. Ищецът е придобил права върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
От приложеното по делото заверено по надлежния ред фотокопие от Заявление/
Договор безспорно се доказва наличието на валидно облигационно отношение между
ответника и „БТК" ЕАД, както и установяване изпълнението на задължението
му по същия, както и предоставяне на дължимите по договора услуги. По делото
има представени сключени договори за цесия, по които според настоящия състав, има надлежно
уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне и че задължението по договора е станало изискуемо.
Последното е видно както от представените с исковата молба договори за
цесия от 29.05.2015г. и съответно от 20.02.2017г., така и от издаденото
Удостоверение, приложено с исковата молба, с което се свидетелства за това, че
задълженията на ответника са част от вземанията, предмет на цесията. Удостоверението,
издадено от цедента е
извадка на хартиен носител на Приложение № 1. което е на електронен носител и означава по смисъла на договора за цесия
от 29.05.2015г. и съответно от 20.02.2017г.:
списък /таблица в електронна форма, съдържаща информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва: Име на лице, ЕГН/
ЕИК/Булстат, адрес на длъжника, предоставен от последния, дължима сума. Чрез
удостоверението, цедентът потвърждава както това, че ответникът има задължения
към мобилния оператор, които попадат във вземанията, прехвърлени на цесионера по силата на договора за
цесия, така и валидността на сключения
договор за цесия. Цедентът не би изходирал официален документ, с печат на дружеството, който да удостоверява, че ответникът
има задължения, прехвърлени на „С.Г.Груп" ООД, ако няма валиден договор за
цесия. С действията си „Българска Телекомуникационна
Компания" ЕАД, потвърждава валидността на сключения договор за цесия, страни по който са мобилния оператор и
„С.Г. Груп" ООД. Документът е изходиран от цедента, подписан е от съответно упълномощено от
дружеството лице и носи печата на „С.Г.
Груп" ООД. Представянето на Приложение № 1 по делото би било в категорично
противоречие с материалния закон, а именно Закона за защита на личните данни.
Гореупоменатото приложение съдържа информация относно личните данни на лица, длъжници, които не следва да бъдат представяни.
Именно поради тази причина, цедентът
изходира удостоверения, които са извадка от Приложение № 1.
Съгласно чл.5 от договора за цесия, от датата на подписването му,
цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят,
като цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от името на цедента и
за своя сметка. Във връзка с възникналите задължения по договора за цесия, описани в чл.5
от същия, цедентът е упълномощил цесионера по силата на изрично писмено
пълномощно, да извърши уведомяване по смисъла на чл.99, ал.З от ЗЗД към длъжниците,
чиито задължения са включени в предмета на цесията.
Съществуването на паричното задължение на ответника, е въз основа сключен договор за
далекосъобщителни услуги с от дата 02.03.2013 г., сключен с мобилния оператор
"Виваком", ответникът К.В.Б. е абонат на дружеството-доставчик на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер № ********** и титуляр по услугата VIVАСОМ Duо: FibеrNЕТ+IРТV с уговорен срок на ползване до 02.03.2014г.
Следва да се приеме, че договорът и фактурите към него са редовни и установяващи
записаните в тях обстоятелства, защото договорът носи подписа на ответника, а
за фактурите, с оглед чл. 229 от Директива 2006 (112) ЕО на Съвета от 28.11.2006г.
държавите членки на ЕС страните нямат право да изискват фактурите да бъдат
подписани. В настоящия случай ответникът не е оспорил в срок дължимите суми, с оглед на
което следва да се приеме, че това преклудира възможността му да оспори същите в
по-късен срок.
Видно от представените доказателства е, че ответникът е бил уведомен за настъпилата
цесия от дата 29.05.2015г.
Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие
спрямо третите лица и длъжника от деня, когато е съобщено на последния от предишния кредитор.
Валидно съобщаване е налице и в случаите когато по пълномощие на
цедента, цесионерът извърши такова съобщаване. Съобщаването може да бъде
извършено от всяко лице, стига същото да се легитимира като пълномощник на стария
кредитор. Уведомяването само по себе си не е лично, непрехвърлимо действие,
което трябва да бъде извършено само и единствено от стария кредитор. Не може да
се игнорира института на упълномощаването, като способ и начин да се постигне
в крайна сметка целта, преследвана от цесията, а именно да се обвърже валидно
длъжника към новия кредитор чрез съобщаването на прехвърленото вземане. Затова следва да
се приеме, че съобщение, извършено от цесионера като пълномощник на цедента е
правно валидно и действително и поражда правните си последици.
От друга
страна връчването на исковата молба на длъжника към която са приложени и документи удостоверяващи,
прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера може да се възприеме като надлежно уведомяване на длъжника за
цесията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Цесионерът
продължава да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и ответника не оспорва упълномощаването. В настоящия случай към исковата
молба е приложен договорът за цесия,
в чл.5 от който е уговорено между страните, че цесионерът се счита изрично
упълномощен да уведоми длъжника. Дали това ще стане като подписва уведомителни писма или подаде искова молба, в
обстоятелствената част на която твърди, че е упълномощен от цедента да
уведоми длъжника е без значение. Законът не указва формата и момента на съобщаването. Достатъчно е то да е налице в
момента, в който със спора е бил сезирай съда. Когато към исковата молба
е приложен договорът за цесия, изрично
писмено пълномощно, удостоверение за включени в предмета на цесията
длъжници и уведомление за извършена цесия, както и доказателства за основанието на вземането, то следва да се приеме,
че от датата на връчване на исковата молба и приложенията към нея
длъжникът е узнал за цедирането на вземане срещу него. Нещо повече, още с получаването на съобщението за издадена
заповед за изпълнение,ддъжникът се е
уведомил,тьй като в точка 12 на същата е указано за извършената цесия. За такова редовно уведомление
може да се счита получаването на препис от исковата молба, с приложените към
нея доказателства. В същия смисъл е и Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по
т.д.№12/2009г., II т.о. ТК, в
което съдът в изпълнение на правомощията си по чл.291 от ГПК приема за правилна съдебната
практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по
смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление,
макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все
пак е извършено. В настоящия казус ситуацията е аналогична - исковата молба ведно с даденото от стария
кредитор упълномощаване на новия да съобщи цесията,
отразено и в чл.5 от договора за прехвърляне на вземания и връчването им на
ответника имат значение на съобщение по чл.99, ал.4 от ЗЗД. По този начин
всъщност всички изисквания на
закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането са изпълнени.
Нещо повече, още с получаването на Заповед
за изпълнение, която играе роля на ПДИ, по чл.410 ГПК, длъжникът се е уведомил, тъй като в точка 12 на същата е указано
за извършената цесия и подробно са изложени
всички обстоятелства около договора, сключен между „С.Г.Груп" ООД и „Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД.
Съгласно представеният договор между физическо лице – потребител – Б., и
БТК ЕАД /Виваком/ страните в т.2.3. в изречение второ, хип. втора са се
уговорили, че в случай на предсрочно прекратяване на договора поради виновно
неизпълнение на задълженията му потребителят, дължи неустойка в размер на
месечния абонамент за избраната услуга до края на минималния срок на договора.
Това право на операторът да начисли неустойка е упражнено, поради неизпълнение
от страна на абоната на договорните му задължения, което е довело до
прекратяване на договора.
Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуания
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно Общите условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа. Месечната цена за провеждане на
разговори се дължи и се заплаща от потребителя ежемесечно, независимо дали
повикванията са осъществени от потребителя лично. Също неполучаването
на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума.
Съгласно Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в
срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на
срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение и договорът се счита
прекратен.
Клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни
услуги към датата
на подписването му и в Общите условия на оператора, които съгласно същите са неразделна част от индивидуалния
договор и имат задължителна сила за страните,
освен ако не е уговорено друго. Неустойката е начислена на база месечен
абонамент от момента на предсрочното прекратяване на договора до крайния срок
на действие на същия.
Предвид
констатираната по-горе недопустимост на исковата претенция по реда на чл. 422
от ГПК, съдът счита, че не следва да се произнася относно дължимостта или не на
разноските, направени в заповедното производство.
Предвид
гореизложеното и на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 92 ал.1 от ЗЗД
и чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА
производството в частта на предявения иск с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника К.В.Б. съществуването
на вземането на „Вива Прима" ЕООД в размер на 100, 25лв., сума представляваща
само главница, формирана от потребени, но незаплатени мобилни услуги за периода от първата
издадена фактура до издадената последна такава, по договор, сключен между К.В.Б.
ЕГН: ********** и „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД, ведно със
законната лихва за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
41 ГПК по ч.гр.д. № 959/2017г. по описа на РС Чирпан, като недопустимо.
Решението в тази му част има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Ст.Загора в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ОСЪЖДА К.В.Б. ЕГН: **********
*** да заплати на „ВИВА ПРИМА“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 81, вх. В, ет.8, представлявано от Илия
Иванов Геров, чрез адв. В.Г. *** – титуляр на банкова сметка : ***: *** на 176, 63 /сто
седемдесет и шест лв. и шестдесет и три ст. / лева, представляваща начислени
договорни неустойки по договор от дата 02.03.2013 г., сключен с мобилния оператор
"Виваком", поради виновно неизпълнение от страна на ответникът К.В.Б.
- абонат на дружеството-доставчик на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер № ********** и титуляр по услугата VIVАСОМ Duо: FibеrNЕТ+IРТV с уговорен срок на ползване до
02.03.2014г.
ОСЪЖДА К.В.Б. ЕГН: ********** *** да заплати на „ВИВА
ПРИМА“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 81, вх. В, ет.8, представлявано от Илия Иванов Геров, чрез адв. В.Г.
*** – титуляр на банкова сметка : ***: *** делото
разноски в размер на 25.00 лева представляваща ДТ.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: