Решение по дело №4962/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            08.10.2018 г.      гр. В

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                          гражданско отделение

На двадесети септември                                                   две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Антония Пенчева

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  4962 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава „ХVІІІ-та” вр. глава „ХІІІ-та” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба предявена от Ж.Р.Г., ЕГН ********** с адрес *** , с която претендира да бъде осъден ответникът „Б.Е.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Аерогара София да й заплати сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № LZB 8187 от летище В, РБългария до летище Милаш, Бодрум, РТурция, предназначен за дата 04.10.2017г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 04.04.2018г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба се сочи, че ищцата направила резервация за пътуване с полет № LZB 8187 от летище В, РБългария до летище Милаш, Бодрум, РТурция, предназначен за дата 04.10.2017г. По разписание кацането е следвало да се извърши на 04.10.2017г. в 13.10часа местно време. Реално кацането било изпълнено със закъснение от повече от три часа. Разстоянието между двете летища се сочи да е 666,56км. изчислено по метода на дъгата на големия кръг. Твърди, че съгласно тълкувателно решение на Съда на ЕС по дело № С-402/07 за полети, при които закъснението към момента на кацане е повече от 3 часа от планираното по разписание, следва да се прилага чл. 7 от Регламент (ЕС) 261/2004г. и пътниците да бъдат обезщетени за претърпяното неудобство, както при отменен полет или отказан достъп до борда. Посочва, че се е свързала с „АЕРОИСК” ООД – дружество, специализирано в защита правата на пътниците по този Регламент, като чрез същото е поискала от ответника заплащане на дължимото й се обезщетение в размер на сумата 250евро. Доколкото до момента на депозиране на исковата молба плащане не е извършено, предявява правата си пред съда. С уточняваща молба потвърждава, че в хода на процеса на 13.04.2018г. е получила плащане на сумата предмет на исковата претенция. Поради това и претенцията е за плащане на законната лихва считано от подаване на исковата молба до момента на плащането и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „България Ер”, АД, с който иска се оспорва като неоснователен, доколкото дължимото обезщетение е било междувременно платено на ищцата. Искането е за отхвърляне на исковата претенция предвид извършеното плащане.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приетите писмени доказателства –  копия  от бордна карта на името на Ж.Р.;  преводно нареждане за кредитен превод от 13.04.2018 г. на стойност 488.96 лева,    се установява, че   Ж.Р.Г. направила резервация за пътуване с полет № LZB 8187 от летище В, РБългария до летище Милаш, Бодрум, Р Турция, предназначен за дата 04.10.2017г. По разписание кацането е следвало да се извърши на 04.10.2017г. в 13.10часа местно време. Разстоянието между двете летища е 666,56км. изчислено по метода на дъгата на големия кръг. На 13.04.2018 г. „Б.е.“ АД превел на „Аероиск“ ЕООД сумата от 488.96 лева на основание „обезщетение“.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 7, т. 1, буква „а“ вр. чл. 6  от Регламент (ЕС) № 261/2004 г.  

Регламент 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване на пътниците при закъснение или отмяна на полети е приложим, доколкото е част от Общностното право на ЕС и представлява законодателство с пряко приложение в страните от ЕС, а съгласно чл. 3 т.1 б.”а” от Регламента, се прилага за пътници, пристигащи на летище, намиращо се в държава-членка, към която договора се прилага /в случая София/. В Регламент (ЕО) № 261/2004 г. са разграничени няколко различни хипотези, за възникване на правото за пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7. Две са основните хипотези - при отмяна на полета (чл. 5) и при отказан достъп на борда (чл. 4 ), като към тях съобразно съдебната практика е приравнено и закъснението повече от три часа (чл. 6).

            От това следва, че в настоящия процес, ищецът носи доказателствената тежест да установи обстоятелствата, че е страна по договора за превоз, че е изпълнил собствените си задължения по договора /че се явил за превоза в указаното от превозвача време/, както и вида и размера на претърпените вреди /претърпяна загуба и пропусната полза/, които са в пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при твърдение за недобросъвестност на длъжника – наличието на такова, респ. ответникът -обстоятелствата за изправността си по договора - че е изпълнил превоза съгласно договореното /в указаното време и до указаното място, или че е налице причина за неизпълнението, която изключва отговорността му /форс мажорно обстоятелство или случайно събитие/ или, че са налице други изключващи отговорността му обстоятелства – задължение на друго лице да уведоми пътниците за промяна датата и часа на полета.

 В случая посочените обстоятелства, които са в тежест за установяване на ищеца се установяват от обсъдените по делото доказателства, като ответникът с подадения отговор по чл. 131 ГПК ги признава.

 Въз основа на гореизложените правни доводи, съдът намира, че искът е изцяло основателен, но предвид извършеното плащане в хода на процеса следва да бъде отхвърлен като погасен на това основание. Следва да се присъди законната лихва от предявяване на иска до датата на плащане.

Предвид изхода на делото и доколкото в случая с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска /въпреки отправената покана, не е изпълнил доброволно задължението до подаване на исковата молба/, следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които, според представената вносна бележка за държавна такса, са в общ размер от 50 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

 

Р   Е  Ш  И

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Р.Г., ЕГН ********** с адрес ***, иск с правно основание чл. 7, т. 1, буква „а“ вр. чл. 6  от Регламент (ЕС) № 261/2004 г.  за осъждането на  „Б.Е.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Аерогара София да й заплати сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № LZB 8187 от летище В, Р България до летище Милаш, Бодрум, РТурция, предназначен за дата 04.10.2017г., като погасен чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Аерогара София да заплати на Ж.Р.Г., ЕГН ********** с адрес ***, законната лихва върху сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № LZB 8187 от летище В, Р България до летище Милаш, Бодрум, РТурция, предназначен за дата 04.10.2017г., считано от датата на подаване на исковата молба - 04.04.2018г. до  13.04.2018 г.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Б.Е.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Аерогара София да заплати на Ж.Р.Г., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от  50 лева представляващи сторените разноски в производството за държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: