Решение по дело №252/2019 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е   № …

                            гр.Козлодуй, 08 ноември 2019 г.

 

                             

                              В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Козлодуйският районен съд, трети състав в открито съдебно заседание на 29.10.2019 г.  /двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година/ в  състав:

 

                                                     Районен съдия: Борислав Методиев

 

при секретаря Капка Качева, като разгледа докладваното от съдията Б.Методиев административно наказателно дело № 252 по описа на РС-Козлодуй за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.К.Г. с ЕГН:********** *** против Наказателно постановление /НП/ № 11-202-ДТ/30.07.2019г. на Директора на РИОСВ-Враца.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно, поради допуснати съществени нарушения материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и липса на обоснованост.

Излагат се доводи, че актът за установяване на административно нарушение е издаден в нарушение на чл.37 от ЗАНН, като по делото няма факти, удостоверяващи правомощията на длъжностното лице издало акта. Твърди се, че актосъставителят няма правомощия да дава предписания по чл.155 и чл.157б, като и че в акта няма посочена дата на вмененото нарушение, което е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото му на защита. Сочи се, че е налице разминаване между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, относно мястото, на което се твърди да е извършено нарушението. Навежда твърдения, че не е запознат с възможността за удължаване на срока за изпълнение на предписаните му действия, както и че неставало ясно за какво е наказан.

Счита, че наказващият орган е трябвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. С. С. от АК-Враца, като поддържат жалбата и молят да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт П. С., която оспорва жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.03.2019г. в Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Враца е постъпил сигнал с вх. №С-11, относно нерегламентирано изхвърляне на отпадъци /чували от тор, туби от препарати и др./ в борова гора, находяща се вдясно от пътя на входа на с.М. от с.Б..

По повод на получения сигнал на 03.04.2019г. служители на РИОСВ-Враца, съвместно с представител на Община Х., извършват проверка на място. При проверката е извършен обход на посочения в сигнала район, която е установила, че на мястото има образувани на 3-4 места нерегламентирани сметища, на които са депонирани земни маси, торов отпад, растителни отпадъци, текстилни отпадъци, строителни отпадъци, отпадъци от опаковки, включително биг-бегове от торове.

За констатираното е съставен констативен протокол№153-ДТ от 03.04.2019г..

С констативния протокол е дадено и предписание на кмета на Кметство с.М. за предприемане на действия по почистване на замърсените площи и недопускане на повторни замърсявания, като е даден срок за изпълнение 19.04.2019г..

След изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание, на 23.04.2019г. от страна на РИОСВ-Враца е извършена повторна проверка на замърсените площи. При проверката е установено, че отпадъците не са изчистени напълно и че предписанието не е изпълнено. За констатираното служителите на РИОСВ-Враца, отново съставят констативен протокол, този път с №202-ДТ от 23.04.2019г.. Видно от този констативен протокол е, че е извършено прибутване на отпадъците в замърсените площи, като част от отпадъците - торов отпад, растителни отпадъци, отпадъци от опаковки и текстилни отпадъци са били отново там.

Въз основа на установеното, на Г.К.Г. в качеството му на Кмет на Кметство с.М., общ.Х., с оглед на делегираното му със Заповед №РД-254 от 03.01.2019г. на Кмета на Община Х., задължение за управление на отпадъците, за нарушение на чл.166, т.3 във вр. чл.165, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, на 09.05.2019г. е съставен акт за установяване на административно нарушение №11-202-ДТ/09.05.2019г..

Въз основа на акта, административнонаказващият орган – Директора на РИОСВ-Враца е издал атакуваното с жалбата Наказателно постановление №11-202-ДТ от 30.07.2019г., с което за нарушение на чл.166, т.3, във вр. чл.165, ал.1 от ЗООС е наложил на Г.К.Г. в качеството му на Кмет на Кметство с.М., общ.Х. „глоба“ в размер на 2000 лева.

Описаната фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелите Д.В.Т., Д.Б.Х., Г.Г.М., М.В.М., П.В.П., Р.Л.В.  и Н.М.Н., както и от събраните по делото писмени доказателства – административнонаказателната преписка и справка от Община Х..

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетелите Д.В.Т., Д.Б.Х., Г.Г.М. и П.В.П.. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверките по сигнала за извършени замърсявания, подаден срещу жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По отношение на показанията на свидетеля Н.М.Н., съдът кредитира същите в частта за наличието на отпадъци, вида на отпадъците и образуването на нерегламентирано сметище в с.М., общ.Х., тъй като същите кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства по делото. С оглед на данните по делото за наличие на пререкания и вражда между Н. и жалбоподателя, то съдът намира че свидетелят е предубеден и заинтересуван, поради което не кредитира показанията на последния в частта, че отпадъците са били изхвърлени от Кмета на с.М..

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съдът като съобрази правомощията си на въззивна инстанция и задълженията си за извършване на цялостна проверка относно законосъобразността на постановения от административнонаказващия орган акт, констатира следното:

Актът за установяване на административно нарушение и последващото го Наказателно постановление /НП/ № 11-202-ДТ/30.07.2019г. са съставени при спазване на императивните изисквания, предвидени от законодателя в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Същите съдържат необходимите реквизити и са издадени от компетентните затова лица, в съответните срокове, изискуеми от ЗАНН.

Съдът намира, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в нарушение на чл.37 от ЗАНН от длъжностно лице, за което не са налице факти, удостоверяващи правомощията му да съставя актове. Неоснователно е и твърдението за липса на компетентност на актосъставителя Д.Т. да дава предписания по чл.155 или чл.157б, тъй като не попадала сред кръга на лицата, изчерпателно изброени в чл.166, т.3 от Закона за опазване на околната среда и водите.

Това е така, тъй като видно от представената по делото Заповед №79 от 01.06.2016г. на Директора на РИОСВ-Враца, с нея всички експерти са упълномощени да извършват контрол, да съставят предупредителни и констативни протоколи, да дават задължителни предписания, както и да съставят актове по Закона за опазване на околната среда.

В чл.37 от ЗАНН е предвидено, че актове могат да съставят длъжностните лица, определени от ръководителите на ведомства, а в чл.166, т.3 от ЗООС е посочено, че с наказанията по чл.165 се наказват лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица.

От анализа на посочените по-горе норми, съдът достигна до извода, че Директора на РОИСВ е ръководител на ведомство, който е делегирал своите правомощия на всички експерти. Именно като експерт в РИОСВ-Враца г-жа Д.Т., с оглед делегираните й правомощия е съставила съответните констативни протоколи, дала е предписание и е съставил впоследствие акта за установяване на административно нарушение.

На следващо място неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че в акта за установяване на административно нарушение не е посочена датата на извършване на нарушението. В самия акт ясно и точно е посочена като дата на извършване на нарушението 20.04.2019г..

Несъстоятелно е твърдението, че е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като има разминаване по отношение на мястото на извършване на нарушението, посочено в акта и в наказателното постановление. Както в акта, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, а именно „…в района на с.М., общ.Х., обл.Враца…“, като е дадена и конкретизация „…вдясно от пътя на входа на с.М. от с.Б.…“.

Както беше посочено по-горе, съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя.

Видно от приложеното по делото копие на Заповед №РД-254 от 03.01.2019г. на Кмета на Община Х., последният на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. чл.19 от Закона за управление на отпадъците и чл.48 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата, благоустройството и безопасността на движението на територията на Община Х. е делегирал на кметовете и кметските наместници на всички населени места в Община Х. да поддържат чистотата в населените места, да контролират изхвърлянето и складирането на отпадъци, както и да не допускат разпиляване и изхвърляне на отпадъци извън определените затова места.

Ноторно известен факт е, че с.М., принадлежи към Община Х., от което следва, че съгласно посочената заповед на кмета на Община Х., на кмета на с.М. най-общо е възложен контрола върху изхвърлянето на отпадъците и недопускане на разпиляването им.

С оглед на този факт, административнонаказващият орган първо е дал предписание на кмета на с.М. и впоследствие за неизпълнение на същото го е санкционирал по чл.166, ал.1, т.3 от ЗООС.

Съгласно чл.166, ал.1, т.3 от Закона за опазване на околната среда - „С наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица“. В чл.165, ал.1 от ЗООС е предвидено, че длъжностно лице, което не допусне в обекта или на територията контролен орган, извършващ проверка, измерване или вземане на проба, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв.

Видно от писмените доказателства по делото, компетентния за това орган е извършил на 03.04.2019г. проверка по повод на получения в РИОСВ-Враца сигнал, съставил е необходимия констативен протокол и е дал предписание на Кмета на с.М., със срок за изпълнение 19.04.2019г..

На 23.04.2019г. е извършена последваща проверка, с оглед установяване изпълнението на предписанията, дадени с констативния протокол от 03.04.2019г.. Констатирано е, че предписанията не са изпълнени, поради което отново е съставен констативен протокол.

Впоследствие  въз основа на констативния протокол от 23.04.2019г., за неизпълнение на предписанията, на Кмета с.М. е съставен акт на основание чл.166, ал.1, т.3 от ЗООС. Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление /НП/ № 11-202-ДТ/30.07.2019г. на Директора на РИОСВ-Враца, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

Видно от приложената по делото справка от Община Х., е че в Общината не са постъпвали докладни, становища и уведомления от Г.К.Г. ***. Това от своя страна, преодолява твърдението на жалбоподателя, че е искал съдействие от Община Х. за изпълнение на предписанията, дадени му с констативния протокол, но не е получил такава.

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за доказано от обективна и субективна страна извършеното от Кмета на с.М., общ. Х., обл.Враца нарушение на чл.166, ал.1, т.3 от ЗООС.

Това е така, тъй като именно на жалбоподателя като Кмет на с.М. със съответната заповед му е делегирано да контролира изхвърлянето на отпадъците и недопуска разпиляването на същите. Именно на него е дадено задължително предписание за почистване в срок на точно и конкретно определени площи в с.М., както и недопускането на повторно замърсяване на тези площи. По делото по категоричен начин се доказа, че жалбоподателят не е изпълнил задължителните предписания в указания срок, за което законосъобразно е санкциониран от аднинистративнонаказващия орган.

На последно място съдът, намира, че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случай на извършени нарушения от подобен вид.

Със Закона за опазването на околната среда се защитават обществени отношения, свързани с опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората; съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната; опазването и ползването на компонентите на околната среда; контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда; осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване и др..

Опазването на околната среда е от изключително важно значение в световен мащаб. Това, трябва да е приоритет на всяка една нация и всеки един народ, тъй като то е в пряка зависимост със здравето на хората. Замърсяването на околната среда крие сериозни рискове за живота и здравето на поколенията, което изисква повишено внимание и отговорност на всеки член на обществото, за опазването на същата.

С оглед на горното, съдът не споделя изложеното от жалбоподателя и неговия процесуален представител за приложението на нормата на чл.28 от ЗАНН.

Предвид изложеното, наказателното постановление, досежно налагането на санкция по чл.166, ал.1, т.3, във вр. чл.165, ал.1 от ЗООС, следва да бъде потвърдено от настоящата въззивна инстанция, като законосъобразно и правилно издадено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Козлодуйският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТДЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 11-202-ДТ/30.07.2019г. на Директора на РИОСВ-Враца, с което за нарушение на чл.166, ал.1, т.3, във вр. чл.165, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, на Г.К.Г. с ЕГН:**********, в качеството му на Кмет от с.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр.Враца в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.