Решение по дело №1897/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу решение № 517 от 10.04.2024 г., постановено по АНД № 969 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, с което е отменен електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б ЗДвП на „Транс ликуидс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Любен Каравелов“ № 12, вх.“Г“, ет.5, ап.9, представлявано от управителя Т. Н., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1, т.2 ЗП.

Според касатора обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и потвърждаване на електронния фиш, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени електронния фиш, районният съд е приел за безспорно установено, че на 10.12.2020 г. в 14,26 ч. е установено нарушение № В61FC556369E5764E053031F160AAE15, с ППС товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ“, с peг.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20 500, брой оси 2, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, в община Родопи, път А-1, км 107+663, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, тъй като има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Според районния съд съдържанието на електронния фиш не отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и чл.189ж ЗДвП, липсва описание на фактическите признаци на нарушението и на изпълнителното деяние, което на практика лишава съда от възможност да провери правилността на правния извод на наказващия орган, че е заплатена тол такса, по-ниска от дължимата. Съдът е приел също така, че наложената имуществена санкция в размер на 2500 лева противоречи на изискването за пропорционалност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, тъй като не се касае за пълно, а за частично неизпълнение на задължението за заплащане на тол такса, както и че от изложените в електронния фиш факти и приложените доказателства остава неясно какво е отклонението между дължимата и заплатената тол такса и какви са причините за това.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Правилен и обоснован е изводът на районния съд, че съдържанието на електронния фиш не отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и чл.189ж ЗДвП, липсва описание на фактическите признаци на нарушението и на изпълнителното деяние, което прави невъзможна съдебна проверка за неговата законосъобразност.

Размерът на имуществената санкция е в противоречие с изискването за пропорционалност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Липсата на пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености – изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество, намира изражение също във факта, че независимо от налагането на административното наказание санкционираният правен субект дължи и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Същата се изчислява като се приеме, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия й маршрут по протежението й. По делото не са налични данни за какво време и разстояние е използван републиканският път от превозното средство, а за да бъде освободен от административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на 750 лева по чл.10, ал.2 ЗП, чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя според техническите характеристики на превозното средство.

Разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В този смисъл е практиката на СЕС по съединени дела С-497/15 и С-498/15. Предвидената в чл.179, ал.3б ЗДвП санкция е абсолютно определена, фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението, т.е., противоречи на чл.9а от Директива 1999/62. Така наложеното административно наказание надхвърля границите на необходимото за постигане на целите на Закона за движението по пътищата в смисъла на чл.5, § 4 от Договора за Европейския съюз.

Неприложим в случая е чл.2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, тъй като този регламент се прилага от 19.10.2021 г., а в случая нарушението е извършено на 10.12.2020 г.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден касатора да заплати на „Транс ликуидс“ ЕООД сумата 500 лева на основание чл.143, ал.3 АПК и чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като минималният размер по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е 550 лева, т.е., в случая възнаграждението е дори под минималния размер по наредбата. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 517 от 10.04.2024 г., постановено по АНД № 969 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Транс ликуидс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Любен Каравелов“ № 12, вх.“Г“, ет.5, ап.9, представлявано от управителя Т. Н., сумата от 500 (петстотин) лева, разноски.

Решението е окончателно.