О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 31.05.2021г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На 31 май 2021 г.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 4272 по описа за 2020 година.
Производството е образувано по
предявена искова молба от „Теленор България” ЕАД, гр. София, против Г.Д. ***, с
правно основание чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на
последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. На ответника е
назначен особен представител, който в законоопределения срок е депозирал писмен
отговор.
Като взе предвид депозираната искова молба и
постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от
фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към молбата
документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени
средства по смисъла на ГПК. Следва да приложи изисканото ч. гр. д. № 826/2020г.,
по описа на РС-Стара Загора.
Съдът
счита, че следва да напъти страните към
доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура
по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното и на основание чл.140,
ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ищеца
заверени копия на: Договор за мобилни услуги
№ ********* от 28.03.2018г.; Фактура № **********/15.06.2018г.; Фактура №
**********/15.07.2018г. Фактура№ **********/15.10.2018г.
На осн.чл. 183 от ГПК, ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи
оригинали на Договор за мобилни услуги № ********* от 28.03.2018г.; Фактура №
**********/15.06.2018г.; Фактура № **********/15.07.2018г. Фактура№
**********/15.10.2018г.
При неизпълнение на задължението, документите ще бъдат
изключени от доказателствения материал.
На основание
чл.190, ал.1 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца
да представи екземпляр от Общите условия, подписани от ответника или в случай,
че не разполага е такъв екземпляр да представи екземпляр от Общите условия,
действащи към датата, на която се твърди, че е сключен договора за мобилни
услуги-28.03.2018г.
ПРИЛАГА
по настоящото дело постъпилото ч. гр. д.№ 826/2020г.
по описа на РС-Стара Загора.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която
да се изпълни от вещото лице Пламена Стоянова, което след като се запознае с
материалите по делото, направи справка и проверка навсякъде, където е
необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание писмено заключение, с
копие до страните, в което да отговори на поставените от ищеца въпроси в
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението, сумата от 200 лв.,
като ЗАДЪЛЖАВА ищеца да заплати
същия, в тридневен срок, от получаване на съобщението, по набирателната сметка
на СтРС, като банковото бордеро се представи по делото.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ
ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът „Теленор България” ЕАД гр. София, чрез пълномощника си, твърди
в исковата молба, че в законоустановения срок и във връзка с разпореждане по
ч.гр.д № 826 по описа на Районен съд — Стара Загора за 2020 г., на основание
чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс, предявява настоящия иск за установяване
на вземането си спрямо Г.Д.К., в размер на 233.01 лв.
Излага
следните обстоятелства:
Между Г.Д.К.
и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД)
са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги № ********* от
28.03.2018 г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен номер
**********, със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв., с вкл. ДДС, или
20.82 лв., без вкл. ДДС.
Към периода
на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от Г.Д.К. мобилен номер се
прилагат следните условия:
- за
мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
********* от 28.03.2018 г.
Твърди, че
ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури,
издадени за периода м. юни 2018г. - м. октомври 2019г. Във всяка от фактурите били
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори,
сключени между него и клиента.
Фактура №
**********/15.06.2018г., с падеж на 30.06.2018г. била издадена за отчетния
период 15/05/2018-14/06/2018г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 20.82
лв., както и потребени услуги в размер на 106.49 лв. /Други услуги 0.58 лв.,
Други услуги с добавена стойност 1.66 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 0.76
лв. и Роуминг таксуване (общо) 103.49 лв./, които са в общ размер на 127.31 лв.
без ДДС - 152.77 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, била
152.77 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от
предходен отчетен период, в размер на 7.25 лв., претендираната сума по
фактурата била 145.52 лв.
Фактура №
**********/15.07.2018г., с падеж на 30.07.2018г. включвала следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 20.82
лв., както и потребени услуги в размер на 0.04 лв. /Разговори към „ Грижа за
клиента “0.04 лв./, които са в общ размер на 20.86 лв., без ДДС - 25.03 лв. с
вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, била 25.03 лв.
След
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Теленор
България“ ЕАД и Г.Д.К., при условията на който е ползван процесен номер
**********, по вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът
издал фактура № **********/15.10.2018 г., включваща задължения за заплащане на
неустойки за предсрочното му прекратяване в общ размер на 62.46 лв.
Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ********** (преди
28.03.2020г.) били уредени от страните в т. 11 от Договор за мобилни услуги №
********* от 28.03.2018 г.
Сочи се,
че съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание в случай на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива
на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до
края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената
неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща
на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени
от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за
мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг
или срещу заплащане в брой).
В
съответствие с горепосоченото, размерът на неустойката за ползвани услуги чрез
номер ********** е в размер на 62.46 лв. Сумата представлява сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (20.82 лв. всяка).
Предвид
гореизложеното, претендираната сума, начислена във фактурата, е 62.46 лв.
Изискуемостта
на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите настъпвала
петнадесет дни след издаването й.
Поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД било депозирано заявление по
чл. 410 от ГПК до Районен съд - Стара Загора, въз основа на което е образувано
частно гражданско дело № 826/2020 г. и издадена заповед за изпълнение на
парично задължение.
Предвид
разпореждането на съда по заповедното производство, с което ищецът е уведомен,
че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ЕПК е връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл.
47, ал. 5 ЕПК, в законоустановения срок предявява и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Ищецът
моли, съдът, след като се увери в истинността на твърденията му да постанови
решение, с което да приеме за установено наличието на вземането му по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело № 826/2020 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, против длъжника -
ответник Г.Д.К. с ЕГН **********, както следва:
1. 233.01 лв. (двеста тридесет и три лева и една
стотинка), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/15.06.2018г.,№ **********/15.07.2018г.,
№ **********/15.10.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
Претендира
и за присъждане на разноските по настоящото дело и по заповедното производство.
На ответника Г.Д.К. е назначен особен
представител, който в депозирания писмен отговор, оспорва основателността на
иска. Счита, че не са налице доказателства, относно едностранно разваляне
на договора.Навежда доводи за недействителност на договор от 28.03.2018г.,
поради наличието на неравноправни клаузи, нарушаващи правата на потребителя и
противоречащи на добрите нрави. Условията на договора са изготвени
предварително от по-силната страна, те обслужват само оператора, абонатът не е
можел да влияе при определянето им и е поставен в неравностойно положение. Представеният
договор не бил сключен по ясен и разбираем начин. В тази връзка следвало да
бъде посочено, че същият е написан с размер на шрифт, който е нечетлив. Поради
тази причина от неговото съдържание не можело да се извличат данни за
договорната регламентация на правата и задълженията на страните и в този смисъл
не било ясно въобще каква е била тяхната воля по отношение на изпълнението на
съглашението. Практически нечетливостта на договора означавало и липса на
такъв, защото шрифта, с които е изготвен не позволявал на потребителя да се
запознае с условията по него, а това нарушавало изискването на закона за
сключване на договора по ясен и разбираем начин.
По отношение
претендираната сума за неустойка в размер на 62,46 лева на основание клаузата
от договора (въпреки, че ищецът е посочил, че е т.11, видно от договора е без
посочен номер), моли, съдът да вземе предвид следното: Вярно било, че едностранното прекратяване (включително и автоматично)
на действието на договора, поради виновното му неизпълнение от ответника, преди
изтичане на срока му на действие, представлявало разваляне на същия договор. С
оглед характера на уговорените в него насрещни престации - за продължително
изпълнение на ищеца (по предоставяне на мобилни услуги по същия) и за
периодично изпълнение на ответника (за ежемесечно плащане на абонаменти такси и
предоставени мобилни услуги), това разваляне имало действие само занапред (чл.
88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Според ВКС било
допустимо уговарянето на неустойка за вредите от развалянето му, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Клаузата
за неустойка се явявала нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на
съответния договор, а не с оглед конкретното му неизпълнение и/или
претендирана/начислена неустойка (т. 3 от TP 1-2010-ОСТК). А уговорката за
неустойка при предсрочно разваляне по вина на абоната на договор за мобилни
услуги, от мобилния оператор, в размер на всички или на някои неплатени по
договора месечни абонаментни такси, до края на срока му на действие или за
няколко месеца след развалянето му, плюс част от ползвани отстъпки от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, излизала
извън посочените функции на неустойката. Защото мобилният оператор по вече
разваленият договор получавал имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил и ако договорът не беше развален, без обаче да предоставя
мобилни услуги, което води до неоснователното му обогатяване и нарушава
принципа за справедливост. Навежда доводи за нищожност на неустоечна клауза,
поради противоречието й с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 и ал. 4 ЗЗД).
Предвид всичко
гореизложено, назначеният на ответника особен представител моли, съдът да
постанови решение, с което да отхвърли предявения срещу ответника по настоящото
дело иск.
От изложените
в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с
установителен иск по чл.422 от ГПК. Установителният
иск по своя характер има за предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 826/2020г., по описа на РС-Стара Загора,
съществува. В тежест на ищеца е да докаже при пълно и главно
доказване иска си по основание и размер - сключването на процесния договор,
както и че е изправна страна по договора, а ответникът не е изпълнил задължението
си по него.
УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията
помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация,
както и чрез постигане на спогодба относно всички имуществени и неимуществени
взаимоотношения.
УКАЗВА
на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не
е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен
отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 28.06.2021г.
от 14.00ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.
Препис от определението да се връчи на
страните. Препис от отговора на особения представител на ответника да се връчи
на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: