Р Е Ш Е Н И Е
№
...............
гр. С., 06.02.2015
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на четвърти февруари през 2014
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
АНЕЛИЯ ЯНЕВА
при
секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело №
11928 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано e по жалба от 23.08.2011 г. на ищците А.М.А., Л.В.А. и М. А.А. и по
жалба от 12.09.2011 г. на ответника Т.В.М. против решението от 08.08.2011 г. по
гр. дело № 22936/2009 г. на Софийския районен съд, 39 състав.
Жалбоподателите – ищци обжалват решението в частта, с която са
отхвърлени предявените от тях срещу Т.В.М. искове
за установяване нищожността на
сключено между тях споразумение от 17.11.2003 г., както следва: иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД / противоречие със закона /, иск за
нищожност поради незавършен фактически състав, иск по чл.26, ал.2, пр. 2 ЗЗД /липса
на съгласие/, иск по чл.22, ал.3 СК /липса на съгласие от Л.В.А., иск по чл.26,
ал.2, пр.3 ЗЗД / липса на предписана от закона форма/; иск по чл.108 ЗС за осъждане на ответника Т.В.М. да предаде
владението върху част от процесния парцел X с площ от 460 кв.м., при граници по
буквите АБВГДЕА съгласно скицата на л.15 от делото от дворно място в с.Н.,
цялото с площ от 3 619 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 544, м.”Ч.П.”,
нанесен в кад.лист Б-9-5-Г по неодобрен кад. план от 1997 г. на стопански двор
ферма Н., заснет през 1997 г., представляващ парцел X по парцеларния план на стопанския
двор, част от УПИ I – за производствени и обслужващи дейности, от кв.51 по сега
действащия рег.план на село Н., приет с решение № 34 по протокол №
32/10.12.2001 г., при граници: от четири
страни улици по осови точки 211, 212, 214, 217 и 218 и иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответника Т.В.М. да премахне
оградата, поставена от него по буквите АБВ съгласно скицата на л.15 от делото в
дворното място, находящо се в с.Н., цялото с площ от 3 619 кв.м., съставляващо
имот с пл.№ 544, м.”Ч.П.”, нанесен в кад.лист Б-9-5-Г по неодобрен кад. план от
1997 г. на стопански двор ферма Н., заснет през 1997 г., представляващ парцел X по парцеларния план на стопанския
двор, част от УПИ I – за производствени и обслужващи дейности, от кв.51 по сега
действащия рег.план на село Н., приет с решение № 34 по протокол №
32/10.12.2001 г., при граници: от четири
страни улици по осови точки 211, 212, 214, 217 и 218. С решението
жалбоподателите са осъдени да заплатят на ответника и сумата от 665,87 лв. –
разноски.
Жалбоподателят – ответник обжалва решението на СРС в частта,
с която е признато за установено по
отношение на него, че споразумението от 17.11.2033 г., сключено с ищците е нищожно
на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД /липса на съгласие/.
В жалбата на ищците се твърди, че решението е нищожно,
евентуално недопустимо, евентуално неправилно поради нарушения на материалния
закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано. Излагат се
възражения, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички предявени
искове, а по тези по които се е произнесъл, неправилно е приел, че исковете за
нищожност на споразумението и исковете с правно основание чл.108 ЗС и чл.109
ЗС., са неоснователни. Твърди се и, че съдът е длъжен да следи
служебно и за ненаведени от страните основания за нищожност. По отношение на
иска по чл.108 ЗС поддържа, че разпоредбата на чл.45 а от ППЗСПЗЗ е неприложима
в конкретния случай. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обяви
за нищожно, евентуално да обезсили като недопустимо, а евентуално да отмени
като неправилно обжалваното решение. Във въззивната жалба са направени
доказателствени искания за събиране на писмени и гласни доказателства, които са
оставени без уважение с определение от 27.12.2013 г.
В жалбата на ответника Т.В.М. се твърди, че решението е
неправилно поради нарушаване на материалния закон, тъй като дори и да се
приеме, че от процесното споразумение не могат да се изведат какви са желаните
от страните правни последици, това не води до нищожност на същото поради липса
на съгласие, а до нищожност поради липса на основание, каквото основание за
нищожност обаче ищците не са навели в исковата молба и уточнителните такива.
Предвид изложеното моли решението на СРС в атакуваната част да бъде отменено.
С решение от 15.11.2012 г. по гр.д. № 12740/2012 г. на
настоящия състав на СГС е потвърдено решението от 03.07.2012 г. по гр.д.№
22936/2009 г. на СРС, 39 състав, с което е оставена без уважение молбата на ищците
за допълване на решението от 8.08.2011 г.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените
в жалбите пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемите страни,
намира за установено следното:
Производството пред СРС е образувано по искова молба, уточнена
с молби от 09.06.2009 г. и от 09.12.2009 г., подадена от А.М.А., Л. В. А. и М.М.А.
срещу Т.В.М.. Ищците твърдят, че притежават по силата на договор за покупка
чрез търг от 07.07.1994 г. и констативен нотариален акт № 55, том I, нот.дело №
50/1998 г. недвижим имот, представляващ дворно място в с.Н., с площ от
3 619 кв.м., съставляващ имот пл.№ 544, м.”Ч.П.”, нанесен в кад.лист
Б-9-5-Г по неод.кад.план от 1997 г., подробно описан в исковата молба. Поддържат,
че ответникът Т.М. е придобил чрез дарение по нот.акт № 103/22.04.2002 г. от
своя баща В. М., който пък от своя страна го придобил по договор за замяна от
24.07.2000 г., неурегулиран поземлен имот, представляващ нива, находящ се в с.Н.,
общ. Н.И., цялото с площ от 6 466 кв.м., съставляващ имот пл. № 106010,
парцел 10 от масив 106. Ищците твърдят, че на 17.11.2003 г. ищците А. и М. А.
подписали споразумение за границите на собствените им имоти по скици, изготвени
от ЕТ „Е.-**-Р.Н.”, с което границата на имота на ответника била преместена в
техния имот, а на техния имот-в посока улица по осови точки 211-212, като
ответникът бил поставил ограда по точки АБВ по приложената с исковата молба
скица/ л.15 от делото/ и завзел част от имота на ищците по букви АБВГДЕА с площ
от 460 кв.м. по същата примерна скица. Ищците твърдят, че споразумението е
нищожно, защото противоречи на закона и има невъзможен предмет, доколкото се
забраняват сделки в гражданския оборот за земеделски имоти, с площ по-малко от
3 дка, за имот без необходимата площ и лице и за реална част от парцел.Освен
това се твърди, че споразумението е нищожно, поради липса на съгласие, тъй като
не било подписано от Столична община, доколкото с него се отнема улица, и от Л.А.,
доколкото се твърди, че имотът е придобит след брака й с А.М.А., т.е. в условията
на СИО. На следващо място се поддържа, че споразумението е нищожно, тъй като не
била спазена изискващата се от закона форма - нотариален акт. С оглед
поддържаната нищожност на споразумението, ищците твърдят, че ответникът не е
собственик на процесната част от имот пл. № 544. Предвид горното ищците
претендират прогласяване нищожността на споразумението, както и да бъде осъден
ответника да им предаде владението на частта от имота им по букви АБВГДЕА по
примерната скица, с площ от 460 кв.м. , както и осъждането му да премахне
изградената ограда.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който
оспорва предявените искове, като поддържа, че някои от сочените основания за
нищожност не водят до такъв порок, а се касае за неосъществен фактически
състав. Поддържа, че със споразумението е отчетено погрешното заснемане и
нанасяне на имота на ищците, при което регулационните линии на техния парцел
навлизат в неговия имот. Твърди, че след сключване на споразумението, неговият
имот е нанесен в кадастъра като имот пл. № 790, в кад.лист Б-9-5-Г и никъде не
застъпва кадастралните граници на имот пл.544. Твърди, че регулацията на имота
на ищците не е приложена, т.е. регулационните линии не са станали граница на
имота на ищците. Поддържа, че е налице грешка /неправилно заснемане/ в
кадастралния и регулационния план относно имота на ищците, поради което се
наложило и подписването на процесното споразумение, с което страните целели да
уредят доброволно отношенията си във връзка с границата между двата им
собствени имота. По отношение на иска с правно основание чл.108 ЗС поддържа, че
е недопустим, доколкото ищците имат правен интерес да водят иск по чл.53, ал.2 ЗКИР. На следващо място поддържа, че искът е неоснователен, като оспорва
представения от ищците констативен нот.акт № 55, том I,
нот.дело № 50/1998 г.,.
За първи път в писмената си защита ответникът навежда конкретни
възражения срещу иска по чл.108 ЗС, а именно, че не е била спазена процедурата
за продажба на земята от ликвидационния съвет, че прилежащата площ на сградата,
която ищците са купили, не е правилно определена; че не било доказано наличието
на решение за провеждане на търга съгласно чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ; не бил
представен и протокол на ликвидационния съвет за приемане на парцеларния план,
както и не било установено, че скицата към договора за продажба от 07.07.1994
г. е изготвена от компетентни лица. Тези възражения обаче са преклудирани с
оглед разпоредбата на чл.133 ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани от
въззивния съд.
В производството пред СРС от страна на ищците са представени
следните писмени доказателства: 1/ договор от 07.07.1994 г. за покупко-продажба
на недвижим имот по реда на Наредбата за търговете, сключен на основание чл.48,
ал.8 ППЗСПЗЗ вр. чл.1, ал.2, т.4 и чл.16 от Наредбата за търговете и протокол №
54/24.06.1994 г. на комисията, провера търга, между ликвидационния съвет на
ТКЗС-кв.Б. и А.М.А. и М.М. А., с предмет право на собственост върху краварник,
с прилежащите му общи части от комуникационната система на обект-ферма Н. и
земя в размер на 3 619 кв.м., представляваща парцел X по парцералния план от 1997 г. на
кравеферма в с. Н. за сумата от 300 509 лв., разпределена съгласно чл.45,
ал.3 ППЗСПЗЗ, както следва:зена на сградата и прилежащите части от
комуникационната система на обекта в размер на 191 939 лв. и цена на
земята-108 570 лв.; 2/ констативен нот.акт № 55, том I,
нот.дело № 50/1998 г., по силата на който ищците А.М.А. и М.М. А., са признати
за собственици по реда на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ на следния недвижим имот:дворно
място, находящо се в с.Н., с площ 3 619 кв.м., бивш стопански двор,
съставляващо имот пл.№ 544, нанесен в кад.лист Б-9-5-Г по неодобрения кад.план
на гр.С.-Стопански двор, ферма Н., заснет през 1997 г. / парцел X по парцералния план на Стопански
двор-с.Н., при съседи по договора за продажба: изток - вътрешен път, запад –
вътрешен път, север – вътрешен път, юг – земеделска земя, заедно с краварник в
дворното място и прилежащите му общи части от комуникационната система на обект
„Ферма – Н.; 3/ договор за замяна на
недвижими имоти от 24.07.2000 г., по силата на който Столична община е
прехвърлила на В. М. Г. следния общински недвижим имот – частна общинска
собственост: земеделски имот-нива в размер на 6, 467 дка, съставляваща парцел №
10 от масив 106, м.”Ч.П.” по плана за земеразделяне на с.Н., при граници при
АОС № 1901/18.01.1999 г. : нива № 106009, стопански двор № 106002, нива №
007099, полски път № 07099; 4/ нот.акт № 103, том II, рег.№ 4017, дело №
260/2002 г., по силата на който В. М. Г. е дарил на сина си Т.В.М. следния свой
недвижим имот: неурегулиран поземлен имот /нива/, находящ се в с.Н., цялото с
площ от 6 466 кв.м., а по документ за собственост с площ от 6467 кв.м. ,
съставляващо имот № 106010, а по документ за собственост парцел 10 от масив
106, IV категория, ЕКНМ 51250, м.”Ч.П.”; 5/ споразумение от 17.11.2003 г., с
нотариална заверка на подписите, сключено между Т.В.М., от една страна и А.М.А.
и М.М.А., от друга, относно границите на собствените им имоти, а именно на
парцел № 106010, от землището на с.Н. и парцел 544, кад.лист Б-9-5-Г от
землището на с.Н., по скиците изготвени от ЕТ „Е.-**-Р.Н.” и заверени от
ПК-община Н.И.; 6/ скица на процесните имоти, заверена от началник ОСЗГ Н.И.,
изготвена от ЕТ „Е.-**-Р.Н.”; 7/
удостоверение за граждански брак, от което е видно, че А.М.А. е сключил брак с Л.
В. А. на 31.03.1994 г.; 8/ скица на парцел X – Стопански двор-ферма Н.-краварник
с площ на парцела 3 619 кв.м. , заверена от Управление „Земя и
земеползване към МЗХП ;
От страна на ответника са представени следните писмени
доказателства: 1/ решение от 28.07.2008 г., постановено по гр.д. № 21938/2006
г. по описа на СРС, 46 състав, с което е отхвърлен предявения от А.М. АнГ.и и М.М.
А. срещу Т.В.М., иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД за унищожаване на
споразумението от 17.11.2003 г. поради умишлено въвеждане в заблуждение;
2/ скици от 18.08.2000 г., от 01.08.2002
г. и от 04.08.2008 г. на имот с № 106010 в землището на с.Н. с ЕКНМ 512509 с
площ 6,466 дка; 3/ нот.акт за дарение на недвижим имот № 127, том IV, рег. № 6339, дело №566/2004 г., по
силата на който Т.В.М. дарява на Храм „Св. Богородица” в с.Н. неурегулиран
поземлен имот /нива/, ваходяща се в с.Н. с площ от 367 кв.м., съставляващ имот
№ 106013, IV категория, ЕКНМ 51250, м.”Ч.П.”; 4/ партида на имот № 106010, открита
на 27.08.1998 г.; 5/ скица –копие от неодобрен кадастрален план на гр.С., с.Н.,
м. „Ч.П.” за имот с пл.№ 790 от 24.11.2003 г. ; 6/ копие от цифровия кадастър
на С. за поземлен имот с пл.№ 790, попадащ в кад.листове Б-9-5-Г с графична
площ от 6 098 кв.м.; 7/ удостоверение от ОСЗГ-Н.И., съгласно което имот №
106010 с площ от 6 066 дка не попада върху други имоти по КВС, землище Н.;
8/ Акт за частна общинска собственост № 1901, издаден на 18.01.1999 г. на
основание чл.2, ал.2, т.4 ЗОС относно нива в размер на 6 467 дка,
съставляваща парцел № 10 от масив № 106, м.”Ч.П.”, с.Н.; 9/ удостоверение на
СО, р-н „Н.И.” от 19.03.2010 г., от което се установява, че ЗРКП на с.Н. е
одобрен с решение № 34 по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС и е влязъл в сила
през 2003 г.
В производството пред СРС е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Венцислава Колева, по което е
изготвена комбинирана скица върху извадка от действащия рег.план на с.Н.,
одобрен с решение № 34 по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС за кв.51, в който
попада ПИ № 544 /парцел X/, от която скица е видно, че ПИ № 544 попада в УПИ I отреден „За производствени и
обслужващи дейности”, без за него да има индивидуално отреждане, а част от него
– на запад попада в новопроектирана улица между о.т. 211 и о.т.218. Този
регулационен план е изработен върху кадастралната основа, в която ПИ № 544 вече
е бил нанесен в първоначалните си граници преди споразумението, така както е
издадена скицата от „Софгео” на 18.07.1997 г., като кадастралната основа в
регулационния план е одобрена с одобряване на регулационния план. Имотът на
ответника не е нанесен в кадастралната основа на действащия регулационен план и
няма индивидуално отреждане, но ако бъде нанесен в местоположението си по
сключеното между страните споразумение от 17.11.2003 г., ПИ № 544 ще се измести
на север и част от него ще попадне в предвидената с влязъл в сила ПУП улица
между о.т.211 и о.т. 212 – публична общинска собственост. От огледа на място
вещото лице е констатирало, че имотът на ответника е заграден с плътна ограда от метални платна, като местоположението му е
по скицата от споразумението, както и че липсват строителни книжа за оградата.
Съгласно скицата към споразумението, изработена от ЕТ”Е.-**-Р.Н.” за имот №
106010 и ПИ № 544, имотът на ответника с № 106010 е обособен като два имота
-106010 с площ 6 1000 кв.м. и 106015 с площ 366 кв.м., като местоположението и
координатите на двата процесни имота са променени, като ПИ №544 се измества на
север за да няма застъпване. След изготвяне на споразумението, при наличие на
одобрен и влязъл в сила ПУП за с.Н., имот №106010 е нанесен в неодобрения
кадастрален план на С., кад.лист Б-5-9-Г с пл. № 790 с площ 6 100 кв. по
скицата към споразумението между страните. В регулационния план на с.Н. /за
което няма приета кадастрална карта/ имотът на ищците е в границите преди
сключване на споразумението, така както е по скицата към договора от 07.07.1994
г. за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за търговете, като
графиката на ПИ № 544 в регулационния план отразява неговото заснемане и
нанасяне в кадастралния план през 1997 г. по единствената скица към договора от
1994 г. Имотът на ищците е нанесен в цифровия кадастър на С. с площ от
3 129 кв.м. и графика, която не отговаря на скицата по споразумението от
2003 г., като северната му граница е останала в старото положение, преди
изменението, поради което и площта е по-малка.
Съгласно заключението на тричленната съдебно-техническа
експертиза, през 1993 г. на основание ПМС № 161/12.08.1993 г. /ДВ, бр.72/1993
г./, по задание на ТКЗС – кв.Н. в ликвидация, е заснета и изчертана
кадастралната основа на стопанския двор-ферма Н. на ТКЗС –кв.Б. в парцеларен
план, включващ: частта, попадаща в регулация, заверена от Община Н.И. и частта,
попадаща върху селскостопански земи, заверен от Общинската ПК, в която част
попада и процесния парцел X с площ от 3 619 кв.м.; определени са и нормативно
необходимите площи към сградите и съоръженията и са изготвени скици на всички
парцели, в т.ч. и скица на парцел X с обща площ от 3 619 кв.м.,
включваща площта на краварника /сградата/ и нормативно необходимата площ към
него. Въз основа на договора от 07.07.1994 г., сключен между ликвидационния
съвет и ищците А.М.А. и М.М.А. и скицата към него, парцел X с площ от 3 619 кв.м. по
парцеларния план на стопанския двор – ферма, през 1997 г. е бил заснет от фирма „Софгео” с пл. № 544,
извън регулация, нанесен в кадастрален лист Б-9-5-Г и вписан в разписния лист
на ищците на основание документа им за собственост. На 20.12.1998 г. е издаден
и констативен нотариален акт № 55, том XIX, нот.дело № 50/1998 г., по силата
на който ищците А.М.А. и М.М. А., са признати за собственици по реда на чл.48,
ал.8 ППЗСПЗЗ на следния недвижим имот:дворно място, находящо се в с.Н., с площ
3 619 кв.м., бивш стопански двор, съставляващо имот пл.№ 544, нанесен в
кад.лист Б-9-5-Г по неодобрения кад.план на гр.С.-Стопански двор, ферма Н.,
заснет през 1997 г., парцел X по парцералния план на Стопански двор-с.Н., при съседи по
договора за продажба: изток - вътрешен път, запад – вътрешен път, север –
вътрешен път, юг – земеделска земя / впоследствие придобита от ответника/,
заедно с краварник в дворното място и прилежащите му общи части от
комуникационната система на обект „Ферма – Н.. На 10.12.2001 г. с решение по
протокол 32/10.12.2001 г. на СОС е одобрен застроителен, регулационен и
кадастрален план /ЗРКП/ на с.Н., който е в сила и до момента. От този план е видно, че
имотът на ищците, съставляващ парцел X по парцералния план на Стопански
двор-с.Н., описан в договора за продажба от 07.07.1994 г. е идентичен с имот
пл.№ 544, заснет и нанесен в одобрения на 10.12.2001 г. кадастрален план,
описан в нот.акт от 20.12.1998 г. Имот с пл.№ 544 в действащия рег.план е
включен в УПИ I за производствени и обслужващи дейности /частта източно от рег.линия/
и в улица по о.т. 211-218 /частта
западно от рег.линия/. Според експертното заключение имотът на ответника – неурегулиран
поземлен имот – нива с площ от 6 467 кв.м., находяща се в с.Н., съставляваща
имот № 106010, м.”Ч.П.” и до момента не е заснета, нито нанесена в
кадастралната основана на рег.план, нито в сега действащия кадастрален план.
Именно въз основа на споразумението от 2003 г. ответникът иска този имот да
бъде нанесен с проектен пл. № 790. Вещите лица са изготвили комбинирана скица
върху копие на ЗРКП, на която с жълт цвят със сини точки, са посочили частта от
дворното място с пл.№ 544, която ответникът владее. Заключението е подписано с
особено мнение от вещо лице Пальов, според който съгласно първоначалния
парцеларен план на стопанския двор в парцел X е разположен „телчарник”, а при
площообразуването е описано, че сградата в парцел X е преобразуван „телчарник” в
„краварник” и определената площ е коригирана, без отбелязване кога и от кого,
като съгласно норматива е по-малко от необходимата за краварник площ и
по-голяма от необходимата за телчарник площ съгласно Наредба за размера на
необходимата земя при изграждане на строителни обекти, приета с ПМС №
41/23.11.1982 г., действала към датата на изготвяне на парцеларния план.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема от правна страна следното:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.
Жалбите и на ищците и на ответника са подадени в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими
Противно на доводите в жалбата на ищците обжалваното решение
е валидно и допустимо, като в постановеното от настоящия състав решение от
15.11.2012 г. по реда на чл.250 ГПК са изложени подробно хипотезите, при които
едно решение е нищожно. Хипотезите, при които едно решение е недопустимо са
следните: когато съдът се е произнесъл по нередовна искова молба; когато
решението е постановено спрямо нелегитимиран ответник и в дадения от въззивния
съд срок ищеца посочи легитимираното лице; когато съдът е постановил решение в
повече от предмета на спора или спрямо лице, което не е било страна в
производството; когато съдът се е произнесъл при липса на положителна или
наличието на отрицателна процесуална предпоставка относно съществуването на
правото на иск; когато съдът е десезиран със спора; при неподсъдност на делото
- при нарушение на родовата или местната подсъдност; когато съдът се е
произнесъл по непредявен иск. В конкретния случай не е налице нито една от
посочените хипотези, водещи до
недопустимост на решението.
Ето защо въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението в обжалваните от страните части.
По установителните
искове за нищожност на споразумението от 17.11.2003 г.
Първият въпрос, на който следва да се отговори преди да се
разгледа основателността на исковете за нищожност, е какви са били желаните от
страните правни последици с подписване на процесното споразумение. От
изложените в исковата молба твърдения и от тези, наведени в отговора на ответника,
следва да се приеме, че страните са целели да уредят отношенията си по повод
границите между собствените им имоти, доколкото ответникът е поддържал, че
имотът на ищците е неправилно заснет в кадастралната основа през 1997 г., като постигнат съгласие къде да
минава границата между двата имота.
Установява се, че съгласно скицата към споразумението от
17.11.2003 г., изработена от ЕТ”Е.-**-Р.Н.” за имот № 106010 и ПИ № 544, имотът
на ответника е обособен като два имота -106010 с площ 6 1000 кв.м. и 106015 с
площ 366 кв.м., както и че местоположението
и координатите на имотите на двете страни са променени, като ПИ №544 се
измества на север за да няма застъпване с имота на ответника и попада в
предвидената с влязъл в сила ПУП, улица между о.т.211 и о.т. 212 – публична
общинска собственост, като площта и на двата имота се запазва.
При действието на ЗУТ, по силата на §6, ал.6 ПР ЗУТ/отм. ДВ,
бр.36/30.04.2004 г./, действащ към датата на сключване на споразумението,
отстраняването на непълноти или грешки в кадастъра се извършват по реда на
отменените ЗТСУ и ППЗТСУ, ако кадастралните планове не са предадени на
Агенцията по кадастъра /няма приета кадастрална карта/, а ако те са предадени
на този орган следва процедурата по чл. 53-54 ЗКИР. В конкретния случай за с.Н.
няма приета кадастрална карта, от което следва, че установяването на грешки или
непълноти в кадастъра между двата поземлени имота е следвало да се извърши по
реда на чл.86 ППЗТСУ, като се състави акт за непълноти и грешки в кадастъра,
след което да се издаде заповед по чл.90 ППЗТСУ за одобряване промяната в
кадастъра, която подлежи на обжалване пред съд. Законовата процедура не съдържа
възможност за изменение на кадастралната граница между имотите по съгласие на
заинтересуваните собственици. По делото няма доказателства, а и твърдения за
съставен по надлежния ред акт за непълноти и грешки в кадастралния план на с.Н.,
съответно да е издадена заповед по чл.90 ППЗТСУ. Освен това когато границата се
премества на ново място /какъвто е и конкретния случай/, където няма видими,
ясно очертани гранични линии, това изисква констативният протокол да бъде
подписан от всички заинтересувани собственици като индиция, че те са съгласни с
новозаснетата граница. Този подпис не може да бъде заместен със сключено между
собствениците на имоти писмено съгласие /споразумение/ за изменение на плана, а
последното не може да обезмисли издаването на заповед по чл.90 ППЗТСУ.
С оглед горното
въззивният съд приема, че с подписаното споразумение от 17.11.2003 г. страните
са декларирали единствено съгласие къде да минава границата между двата имота,
което съгласие би било относимо само ако се променя регулационния план, а не
кадастъра, но за да се измени регулационният план, трябва да е влязла в сила
заповедта за изменение на кадастъра. Това споразумение безспорно няма вещно
прехвърлителен ефект, тъй като няма за предмет разпореждане с недвижим имот или
на реално определена част от поземлен имот при условията на чл.17 ЗУТ. Ето защо
въззивният съд намира, че предявените искове за нищожност на процесното
споразумение, в което е обективирано единствено съгласие на собствениците къде
да минава границата между собствените им имоти - ПИ № 544 и имот № 106010, са
неоснователни. В тази връзка неправилен е изводът на СРС, че споразумението от
17.11.2003 г. е нищожно поради липса на съгласие, тъй като в него не било
посочено за кои имоти и по какъв начин страните уреждат отношенията си във
връзка с границите между имотите им.
По иска с правно
основание чл.108 ЗС.
Основанието на този иск включва твърдяното от ищците придобивно
основание и твърдяната фактическа власт от ответника върху имота. В конкретния
случай фактическите основанията, очертани в исковата молба, са че ищците са
собственици на процесния имот на придобивното основание по чл. 48, ал. 1
ППЗСПЗЗ, вкл. и довод за придобиване на прилежащата площ към закупения обект –
краварник, като представят и констативен нот.акт № 55, том I, нот.д. № 50/1998 г., с който са
признати за собственици на процесния имот по силата на договор за
покупко-продажба от 07.07.1994 г. , сключен с ликвидационния съвет на ТКЗС-Н.,
по силата на който ищците А.А. и М.А. са
придобили правото на собственост върху краварник, с прилежащите му общи части
от комуникационната система на обект-ферма Н. и земя в размер на 3 619
кв.м., представляваща парцел X по парцералния план от 1997 г. на стопанския двор на ферма Н..
От своя страна ответникът се легитимира като собственик на
неурегулиран поземлен имот /нива/, находящ се в с.Н., целият с площ от
6 466 кв.м., а по документ за собственост с площ от 6467 кв.м. ,
съставляващо имот № 106010, а по документ за собственост парцел 10 от масив
106, IV категория, ЕКНМ 51250, м.”Ч.П.” по силата договор за дарение,
обективиран в нот.акт № 103, том II, рег.№ 4017, дело № 260/2002 г. Неговият
праводател В. М. Г. се легитимира като собственик на този имот с договор за
замяна от 24.07.2000 г., сключен със Столична община, по силата на който е
придобил правото на собственост върху земеделски имот - нива с площ от
6 467 кв.м., парцел 10 от масив 106 или 106010 по плана за земеразделяне
на с.Н., м.”Ч.П.”, при граници: нива 106009, стопански двор - № 106 002,
нива № 007099, полски път № 07099.
В конкретния случай спорът между страните е за частта от ПИ
№ 544, означена с жълт цвят на сини точки, по букви АБВГДЕА, поставени от съда,
на скицата на вещите лица /л.195 от делото/, която е подписана от състава на
съда и е неразделна част от настоящото решение.
Съгласно ТР №11/2012 г. на ОСГК на ВКС когато и двете страни
се легитимират с нот.актове за право на собственост върху имота /било
констативни или такива за правни сделки/, то разпределението на
доказателствената тежест при оспорване, се извършва по общото правило на чл.154 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическият състав
на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
За да отхвърли ревандикационния иск СРС е приел, че
договорът за продажба от 07.07.1994 г., в частта относно земята /прилежащ
терен/ е нищожен, тъй като е сключен в противоречие със закона, доколкото
ликвидационният съвет на ТКЗС е компетентен да прехвърля вещни права само
досежно земята, върху която е построена сградата или съоръжението от
имуществото на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и по отношение на
прилежащата земя -арг. от §22 ПЗР на ППЗСПЗЗ / в редакцията му към 1994 г./.Според
първоинстанционният съд прилежащият терен е собственост на държавата и само
последната е могла валидно да се разпореди с него по арг. чл.45а ППЗСПЗЗ и
чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в
решение № 64 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 869/2012 г. на ВКС, ГК, постановено по
реда на чл.290 ГПК, условията за
придобиване имущество на прекратените организации по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ, реда
за ликвидирането им и представителство в производството по ликвидация и спрямо
трети лица се уреждат с материалноправни норми и съответно правното действие на
договори за прехвърляне, респ. придобиване на имущество на тези организации се преценяват съобразно действалата към
момента на осъществяване на юридическите факти редакция на приложимата правна
норма на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Цитираните от
СРС разпоредби – чл.45 а ППЗСПЗЗ и чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ са неприложими в
конкретния случай, тъй като първата е създадена с ДВ, бр.122/1997 г., а втората
с ДВ, бр.45/1995 г.
Относно разпоредителните правомощия на ликвидационните
съвети да извършват продажба на парцелирани с одобрен парцеларен план терени на
бившите стопански дворове до изменението на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр.122 от 19.12.1997
г./ е постановена задължителна съдебна практика на ВКС / решение № 255 от
12.01.2012 г. по гр.д. № 1325/2010 г. на ВКС, ГК/, според която съгласно чл.
45, ал.3 ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр.2 от 07.01.1994 г./ ликвидационните съвети са
имали право да продават земя чрез търгове, ако тази земя е прилежаща към сгради
и съоръжения, собственост на ТКЗС или др.селскостопански организации, само при
условие, че се продава и самата сграда или съоръжение.
По делото са налице
данни, че ликвидационният съвет на ТКЗС – кв.Б. е провел търг за обекти,
намиращи се в стопанския двор на с.Н.-протокол 53/24.06.1994 г., според който
ищците А.А. и М.А. са спечелили търг за краварник, ведно с прилежащите му общи
части от комуникационната система на обект „Ферма Н.” на стойност 191 939
лв. и прилежащата земя /парцел X/ съгласно парцеларния план на кравефирма в с.Н., на
стойност 108 570 лв. Съгласно договора за покупко-продажба на недвижим
имот по реда на Наредбата за търговете от 07.07.1994 г. стойността на земята
следва да бъде внесена по сметка на Републиканския бюджет, а на земята - по
сметката на ТКЗС в срок до 24.07.1994 г. В настоящият случай в срока за отговор
ответникът не е оспорил законосъобразното провеждане на търга. От друга страна
по делото не се твърди, а и няма данни договорът да е бил едностранно равален
от страна на продавача, поради неплащане на цената. Съгласно чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ
/редакция ДВ, бр.8 от 1993 г./ дълготрайните активи на ТКЗС и другите
образувани въз основа на тях селскостопански организации могат да продават само
на търг, а съгласно чл.48а ППЗСПЗЗ /редакция ДВ, бр.72/1993 г./ при продажбата
на недвижими имоти ликвидационнният съвет прехвърля вещните права, включително
правото на собственост върху земята, в размери, определени по реда на чл.45,
ал.3 ППЗСПЗЗ, като купувачът плаща тръжната цена на постройките по сметка на
ликвидационния съвет, а стойността на вещните права върху земята –по
Републиканския бюджет. Според чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ нормативно необходимите
площи, прилежащи към сгради и съоръжения, собственост на ТКЗС и другите
прекратени по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ организации извън строителните граници на населените места / какъвто е и
настоящия случай/, се установяват по искане на ликвидационния съвет или
служебно от регионалните служби „Земя и земеползване” с протокол и заверена
скица, а стойността на прилежащите терени извън или в строителните граници на
населените места се определя след търга в същото съотношение, както при
първоначално определената цена на земята и на постройките върху нея. От заключението на тричленната експертиза се
установява, че през 1993 г. на основание ПМС № 161/12.08.1993 г. /ДВ,
бр.72/1993 г./, по задание на ТКЗС – кв.Б. в ликвидация, е заснета и изчертана
кадастралната основа на стопанския двор-ферма Н. на ТКЗС –кв.Б. в парцеларен
план, включващ: частта, попадаща в регулация, заверена от Община Н.И. и частта,
попадаща върху селскостопански земи, заверен от Общинската ПК, в която част
попада и процесния парцел X с площ от 3 619 кв.м. Освен това с протокол, заверен
от Областна дирекция Земеделие са определени и нормативно необходимите площи
към сградите и съоръженията и са изготвени скици на всички парцели, в т.ч. и
скица на парцел X с обща площ от 3 619 кв.м., включваща площта на
краварника /сградата/ и нормативно необходимата площ към него. По делото
безспорно се установи, че имотът на ищците, съставляващ парцел X по парцералния план на Стопански
двор-с.Н., описан в договора за продажба от 07.07.1994 г. е идентичен с имот
пл.№ 544, заснет и нанесен в одобрения на 10.12.2001 г. кадастрален и
регулационен план, описан в констативния нотариален акт от 20.12.1998 г.
При това положение въззивният съд приема, че правото на
собственост върху ПИ № 544, с площ от 3 619 кв.м. е придобито от ищците с
договора от 07.07.1994 г., сключен след проведения търг, поради което ищците се
легитимират като собственици и на частта от имота, означена с жълт цвят на сини
точки, по букви АБВГДЕА на скицата на вещите лица, която част е предмет на иска
по чл.108 ЗС.
От друга страна представеният по делото акт за частна
общинска собственост от 18.01.1999 г., с който Столична Община се е легитимирала
като собственик на общински имот при сключване на договора за замяна с бащата
на ответника, е съставен на основание чл.2, ал.2, т.4 ЗОС. Съгласно редакцията
на нормата към ДВ, бр.93/11.08.1998 г.
общинска собственост са имотите, чиято собственост е възстановена на
общината при реда и условията на специални закони.
Самият акт не представлява титул за собственост и именно
поради това трябва да се проследи на какво правно основание е съставен и дали
общината е притежавала правото на собственост върху имот - нива в размер на
6 467 дка, съставляваща парцел №10 от масив 106, м.”Ч.П.” по плана за
земеразделяне на с.Н., прехвърлен на праводателя на ответника. Вземайки предвид
основанието на което е съставен актът за частна общинска собственост,
въззивният съд не може да обоснове извод за право на собственост в патримониума
на общината по отношение на този имот. Следва да се отбележи, че съставеният
акт за частна общинска собственост предпоставя държавен произход на имота, в
противен случай той не би могъл да премине в собственост на общината на
основание §7 от ПЗР на ЗМСМА / ДВ, бр.77/91 г./ Доколкото имотът на ответника е
земеделска земя, граничеща със стопанския двор – ферма Н., може да се
предположи, че същият е актуван /но няма данни за това/ като държавна
собственост по реда на чл.45, ал. 8 ППЗСПЗЗ, създаден с ДВ, бр.122 /28.11.1997
г., според която земи, върху които са
разположени обекти на организациите по §12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и
незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за
земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, представляват държавна
собственост. Доколкото обаче по делото няма данни в тази насока, а и подобни
твърдения от страна на ответника, въззивният съд не може да направи извод, че
Столична община е собственик на имота, който е прехвърлила по договора за
замяна на праводателя на ответника.
С оглед горното съдът приема, че удостовереното от нотариуса
придобивно основание в констативен нот. акт № 55, том I,
нот.дело № 50/1998 г., не е оборено, поради което решението на СРС следва да бъде отменено,
като вместо него следва да се постанови друго, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на спорната
реална част от ПИ № 544, означена с жълт цвят на сини точки, по букви АБВГДЕА
на скицата на вещите лица, като ответникът бъде осъден да им предаде владението
на тази част от имота.
Следва да се отбележи, че постигнатото между страните на
17.11.2003 г. съгласие къде да минава границата между двата имота, не променя
този извод, тъй като същото е ирелевантно за принадлежността на правото на
собственост върху спорната част от ПИ № 544 в патримониума на ищците. Така
постигнатото съгласие, по правния си характер представлява договор за заем за
послужване с предмет реална част от поземлен имот, поради което и съгласно чл.
249 ал. 2 ЗЗД заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта, което в
случая е направено от ищците с предявяване на исковата молба, с която се иска и
връщане на процесната реална част от имота.
По иска с правно
основание чл.109 ЗС
Нормата на чл.109 ЗС предоставя правна защита на правото на
собственост срещу всяко неоснователно въздействие или създадено състояние,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
накърнява владението, или ако не го накърнява,
го ограничава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от
собственика според нейното предназначение.
В настоящият случай безспорно се установи, че ответникът е
поставил плътна ограда от метални платна /по буквите АБ от скицата на вещите
лица/, на границата на двата имота съгласно местоположението им по скицата от
споразумението от 17.11.2003 г., както и че липсват строителни книжа за
оградата, т.е. спорната реална част от ПИ №544 е присъединена към имота на
ответника № 106010 посредством тази ограда и е в негово владение. С оглед
основателността на иска по чл.108 ЗС относно тази реална част от ПИ № 544, то
основателен се явява и искът по чл.109 ЗС, тъй като въпросната ограда пречи на
ищците пълноценно да упражняват правото си на собственост. Като е приел
обратното СРС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и
спорът да се реши съобразно изводите на настоящата инстанция.
Решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, с която
ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски по компенсация в размер на 665,87
лв.
Относно разноските по производството.
При този изход на спора на жалбоподателите - ищци следва да
се присъдят своевременно поисканите разноски за настоящото производство
съразмерно уважената част на жалбата им, които са в размер на 103,60 лв.-
държавна такса за въззивната жалба. На ищците следва да се заплатят и разноските
за производството пред СРС съразмерно уважената част на исковете, които изчислени
по компенсация с дължимите на ответника разноски за отхвърлената част на
исковете, възлизат на 981,34 лв. – за държавна такса, депозит за СТЕ и за
адвокатско възнаграждение.
Разноски за
настоящата инстанция следва да се присъдят и на въззиваемата страна - ответник с
оглед основателността на жалбата му, които са в размер на 675,00 лв. - за
държавна такса и адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие от 03.02.2012 г. Неоснователно е възражението по чл.78, ал.5 ГПК,
направено от процесуалния представител на ищците, с оглед разпоредбата на чл.
7, ал.2, т.4 от Наредба №1 /2004 г., преди изменението и с ДВ, бр.28/28.03.2014
г.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 08.08.2011 г. по гр.
дело № 22936/2009 г. на Софийския районен съд, 39 състав в частта, с която е признато за установено по иска на А.М.А., Л.В.А.
и М. А.А. срещу Т.В. М., че споразумението от 17.11.2033 г., е нищожно на
основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД /липса на съгласие/, в частта, с която са отхвърлени
предявените от А.М.А., Л.В.А. и М. А.А. срещу Т.В. М. искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС за осъждане на ответника да
предаде владението върху част от процесния парцел X с площ от 460 кв.м., при граници по
буквите АБВГДЕА съгласно скицата на л.15 от делото от дворно място в с.Н.,
цялото с площ от 3 619 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 544, м.”Ч.П.”,
нанесен в кад.лист Б-9-5-Г по неодобрен кад. план от 1997 г. на стопански двор
ферма Н., заснет през 1997 г., представляващ парцел X по парцеларния план на стопанския
двор, част от УПИ I – за производствени и обслужващи дейности, от кв.51 по сега
действащия рег.план на село Н., приет с решение № 34 по протокол №
32/10.12.2001 г., при граници: от четири
страни улици по осови точки 211, 212, 214, 217 и 218 и за осъждане на ответника
Т.В.М. да премахне оградата, поставена от него по буквите АБВ съгласно скицата
на л.15 от делото в дворното място, находящо се в с.Н., цялото с площ от
3 619 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 544, м.”Ч.П.”, нанесен в кад.лист
Б-9-5-Г по неодобрен кад. план от 1997 г. на стопански двор ферма Н., заснет
през 1997 г., представляващ парцел X по парцеларния план на стопанския
двор, част от УПИ I – за производствени и обслужващи дейности, от кв.51 по сега
действащия рег.план на село Н., приет с решение № 34 по протокол №
32/10.12.2001 г., при граници: от четири
страни улици по осови точки 211, 212, 214, 217 и 218, както и в частта, с която ищците са осъдени да
заплатят на ответника разноски в размер на 665,87 лв., и вместо него
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т.В. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес ***, офис 5 - адв. Я., че ищците А.М.А., ЕГН **********, Л.В.А., ЕГН **********
и М. А.А., ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес ***, партер, офис 1 -
адв. И., са собственици на следния недвижим имот: реална част от поземлен имот
с пл.№ 544, целият с площ от 3 619 кв.м., м.”Ч.П.”, нанесен в кад.лист
Б-9-5-Г по неодобрен кад. план от 1997 г. на стопански двор ферма Н., заснет
през 1997 г. /парцел X по парцеларния план на стопанския двор/, част от УПИ I – за производствени и обслужващи
дейности, от кв.51 по сега действащия рег.план на село Н., приет с решение № 34
по протокол № 32/10.12.2001 г., която част е означена с жълт цвят на сини
точки, по букви АБВГДЕА, поставени от съда, на скицата на вещите лица към
тричленната експертиза по гр.д. № 22936/2009 г. по описа на СРС, 39 състав,
която е неразделна част от настоящото решение и ОСЪЖДА Т.В. М., ЕГН ********** да предаде на А.М.А., ЕГН **********,
Л.В.А., ЕГН ********** и М. А.А., ЕГН ********** владението върху следния
недвижим имот: реална част от поземлен имот с пл.№ 544, целият с площ от
3 619 кв.м., м.”Ч.П.”, нанесен в кад.лист Б-9-5-Г по неодобрен кад. план
от 1997 г. на стопански двор ферма Н., заснет през 1997 г. /парцел X по парцеларния план на стопанския
двор/, част от УПИ I – за производствени и обслужващи дейности, от кв.51 по сега
действащия рег.план на село Н., приет с решение № 34 по протокол №
32/10.12.2001 г., която част е означена с жълт цвят на сини точки, по букви
АБВГДЕА, поставени от съда, на скицата на вещите лица към тричленната
експертиза по гр.д. № 22936/2009 г. по описа на СРС, 39 състав, която е
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС Т.В. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес ***, офис 5 – адв.Я., да преустанови действията,
с които пречи на А.М.А., Л.В.А. и М. А.А. и тримата със съдебен адрес гр.С.,
ул.”В.К.” №**, партер, офис 1 - адв. И., да използват собствения си имот - реална
част от ПИ № 544, целият с площ от 3 619 кв.м., м.”Ч.П.”, нанесен в
кад.лист Б-9-5-Г по неодобрен кад. план от 1997 г. на стопански двор ферма Н.,
заснет през 1997 г. /парцел X по парцеларния план на стопанския двор/, част от УПИ I – за производствени и обслужващи
дейности, от кв.51 по сега действащия рег.план на село Н., приет с решение № 34
по протокол № 32/10.12.2001 г., като премахне частта от плътната ограда от метални
платна, попадаща в ПИ № 544 - по букви АБ от скицата на вещите лица към
тричленната експертиза по гр.д. № 22936/2009 г. по описа на СРС, 39 състав,
която е неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Т.В. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, офис 5 – адв.Я., да заплати на А.М.А., Л.В.А. и М. А.А. и тримата
със съдебен адрес гр.С., ул.”В.К.” №21, партер, офис 1 - адв. И., сумата от
1084,94 лв.-разноски за производството пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА А.М.А., Л.В.А. и М. А.А. и тримата
със съдебен адрес гр.С., ул.”В.К.” №21, партер, офис 1 - адв. И. да заплатят на
Т.В. М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 5 – адв.Я., сумата от
675,00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 08.08.2011 г. по гр. дело № 22936/2009 г. на
Софийския районен съд, 39 състав, в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.