О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІV – ти наказателен състав, в закрито заседание на десети март през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА
При секретаря и в присъствието на
Прокурора като разгледа
докладваното от съдията ГЕРГИЧАНОВА ЧН дело № 403 по описа за 2020г. и за да се
произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО
РЕДА НА чл. 244, АЛ. V ОТ НПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл. 244
ал.V от НПК от К.Ю.Т. *** против Постановление на Районна прокуратура – Плевен от
10.02.2020г. по ДП № Д-1159/2019 година по описа на Р., с което е спряно
воденото ДП № Д-1159/2019 година по описа на Р., образувано за престъпление по
чл. 325, ал. 1 от НК.
В
жалбата, депозирана по реда на чл. 244 ал. V от НПК жалбоподателят изразява
становище за незаконосъобразността на посоченото по горе постановление на
наблюдаващият прокурор. Счита, че в хода на проведеното досъдебно производство
не са събрани всички относими за случая доказателства, както и че изводите на
наблюдаващия прокурор са нелогични и необосновани. Моли съда да постанови
определение, с което да отмени като незаконосъобразно Постановление на Районна
прокуратура – Плевен от 10.02.2020г. по ДП № Д-1159/2019 година.
СЪДЪТ,
като съобрази изложеното в жалбата, събраните по предварителното производство
доказателства, подложи на преценка изводите на Районна прокуратура - Плевен,
приема за установено следното:
Обжалваното
постановление на Р. е изготвено на 10.02.2020 година. Видно от приложеното към
корицата на досъдебното производство Известие за доставяне е че жалбоподателят
е уведомен за изготвянето на обжалваното постановление на 11.02.2020 година, а от
пощенското клеймо, поставено върху плика /стр12 в делото/ се установява, че
жалбата е изпратена на 17.02.2020 година, поради което съдът приема, че е
подадена в законоустановения 7-модневен срок /независимо, че неправилно е
адресирана до РС-Плевен, вместо до Р., тъй като последното обстоятелство има за
последица единствено забавяне разглеждането на настоящото наказателно
производство поради необходимостта да бъде изискано досъдебното производство,
по което е издадено обжалваното постановление/. В този смисъл съдът прие, че
жалбата се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По
ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата СЪДЪТ съобрази следното:
Досъдебното
производство е образувано на 17.09.2019 година за престъпление по чл. 325, ал.1
от НК.
В обжалваното постановление,
Прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка: На
21/22.01.2017 година жалбоподателят К.Т. и свидетелят *се намирали в кафе-бар „*“
в гр. Плевен. Т. излизал от тоалетната на заведението, когато *бил застанал по
начин, по който възпрепятствал излизането на тъжителя от помещението. Т.
докоснал *по рамото и го помолил да се отмести. По думите на жалбоподателя, *му
отправил реплика: „Какъв си ти? Влизай в кенефа да се разберем насаме!“ като
бил настъпателен в поведението си и търсел физическо съприкосновение с Т.. На
място присъствал **, познат на Т.. Виждайки поведението на **, **му казал, че Т.
е **, при което *казал: „**, ела в кенефа да се разберем насаме“. По думите на Т.,
свидетелят *бил в неадекватно състояние, агресивен и според него се опитвал да
го провокира към физическа саморазправа. Впоследствие словесния конфликт
продължил в самото заведение, където *и Т. отново провели разговор, но не се
стигнало до физическа саморазправа.
В хода на разследванетов
качеството на свидетели били разпитани множество лица: **, **, **, **, **, **, **,
**, **, **, **, **, **, **, **, **, ****. Обсъждайки техните показания,
наблюдаващият прокурор е приел, че конфликтът между жалбоподателя Т. и
свидетеля *са присътвали лица, които са имали близки отношения с ***и поради
това показанията им следва да се считат като дадени от лица, които имат интерес
и са заинтересовани от случилото и именно за това твърдят, че Т. е искал да
бъде почерпен. Наблюдаващият прокурор е съобразил, че в тази им част
показанията им са изолирани и непотвърдени от други свидетели-очевидци. Взел е
предвид и обстоятелството, че и в компанията в която е бил жалбоподателят К.Т.
само **, ** и ** от части потвърждават описаното от Т.. Всички други свидетели
които са били в непосредствена близост дори и свидетелят **, който е бил в
преддверието на тоалетните не е възприел ситуация, при която *или някои друг да
е нападнал Т. с думи „Ще те убия , ще те унищожа“.
В хода на досъдебното
производство е била назначена психолого-психиатрична експертиза. От даденото по
същата заключение, което е изготвено компетентно и няма причини, обуславящи
евентуална необективност или незаинтересованост на вещите лица от изхода на казуса
на същата експертиза се установява, че
тревожността на Т. не е достигнала до полюса на паника, но макар в по - ниските
й степени в негативните си опасения е подозирал заплаха за физическото си
здраве /да не бъде набит или пребит/, но не и за ценност като живота предвид, че
макар и индиректно чрез търсене на институционално съдействие е продължил да се
конфронтира с интересите на човека от когото се жалва, опитвал се е да
изобличава престъпната му дейност и е бил свидетел по дела срещу него, което не
е типично поведение при панически страх за живота.
Съгласно мотивите на
обжалваното постановление, спирането на ДП
№ Д-1159/2019г. по описа на Р. е обусловено от извода, че анализът на събраните
в хода на досъдебното производство доказателства сочи за липса на извършено престъпление
от общ характер, а за наличие на престъпление от частен характер извършено
спрямо лицето К.Т..
Наблюдаващият прокурор
правилно и законосъобразно е приел, че деянието не са изпълнени от обективна и
субективна страна елементите от състава на престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
От съдържанието на осъществените поведенчески действия се установява по
безспорен начин липса на предприети „непристойни” такива, които по същността си
да противоречат на установения правопорядък и морал и да обуславят
възприемането им от останалите граждани като скандализиращи. Констатирал е и
липсата на другия съпътстващ и безусловно необходим елемент като резултатност,
а именно наличие на поведение, което грубо да нарушава обществения ред чрез
проявена бруталност, като е посочил, че в случая може да се говори за цинично
поведение, предприето от *и намерило израз в отправяне на обидни реплики и
агресивен маниер на поведение, на това съпоставено с останалите елементи от
фактическата обстановка, изключва формирано престъпно пренебрежително поведение
към обществото като цяло от страна на участвалите в конфликта лица, което
изисква законодателя като субективен признак на деянието /липсват „хулиганските
подбуди”/.
След внимателен и прецизен
анализ, настоящият състав намира за правилен и законосъобразен извода на
наблюдаващия прокурор, че деянието
съставлява обществено укорима проява, но не и престъпление от общ характер по
смисъла на закона. В съответствие с конкретната фактическа обстановка и
действащите правни норми е и извода на наблюдаващия прокурор, че направените от
жалбоподателя Т. ***, изявления досежно отправени му обиди, нямат характер на
такива, отправени при изпълнение на службата му, тъй като от обективна страна
възприетите изявления относно функциите, които същия има като държавен служител
и неговата професия са неотносими към състава на престъпление по чл.148, ал.1,
т.З от НК - обида на длъжностно лице /респективно по чл.144, ал.П - закана на
длъжностно лице/, тъй като императивното изискване на законодателя е същите да
са отправени при или по повод изпълнение на неговата служба или функция. В
конкретната хипотеза Т. е бил в заведението като посетител, а не в качеството
си на длъжностно лице. На това обстоятелство не може да бъде противопоставена
разпоредбата на чл. 66 от ЗДАНС, която задължава при изпълнение на служебните
си задължения и в обществения живот държавните служители да спазват Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в **. Поради изложеното и
твърдението на жалбоподателя за непълнота на назначената в хода на досъдебното
производство комплексна психолого-психиатрична експертиза се явява
неоснователно.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, е атакуваното постановление е правилно и
законосъобразно, постановено при пълен и всестранен анализ на доказателствения
материал по делото и поради това следва да бъде потвърдено, тъй като е налице
посоченото в него основание за спиране.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал.V
от НПК, СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Постановление на
Районна прокуратура – Плевен от 10.02.2020г. по ДП № Д-1159/2019 година по
описа на Р., с което е спряно воденото ДП № Д-1159/2019 година по описа на Р.,
образувано за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: