Р Е Ш Е Н И Е
№ 260480
ПЛОВДИВ 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при
секретаря БОРЯНА КОЗОВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 757 по
описа за 2020 година и констатира следното:
Предявен е иск от Г.П.Х., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес: **** – адв.Т.Г. против „ЗК ЛЕВ ИНС“ , ЕИК *********, София, Р-н
„Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“ 67А с правна квалификация чл.432 КЗ.
Твърди се, че на 15.06.2019 г. в гр.Пловдив на кръстовището
на бул.“Коматевско шосе“ и бул.“Александър Стамболийски“ при управление на лек
автомобил „СУЗУКИ“ **** С.К., при извършване на маневра завой наляво не е
пропуснала ищеца Г.Х., който се движи по обозначена пешеходна пътека, като
причинява ПТП, от което за Г.Х. настъпват множество телесни увреждания –
изкълчване на акромиоклавикуларната става, мозъчно сътресение, увреждане на
шийните коренчета, некласифицирани другаде, увреждания на лумбо-сакралния
плексус, увреждане на гръдните коренчета, некласифицирани другаде, световъртеж
от централен произход, хронично посттравматично главоболие, загуба на
равновесие, изтръпване и болки в областта на лява ръка, гърдите и кръста,
безсъние, напрегнатост.
От настъпилите увреждания ищецът изпитва силни по интензитет
болки за продължителен период от време, имал е затруднение в движението на
крайниците си, поради което е довело до затруднение в обслужването, станал е
тревожен, неспокоен, изпитвал е страх от излизане на открито и от придвижване с
автомобил, страдал е от световъртеж, безсъние, нарушение на съня.
Към момента на настъпването на ПТП собственикът на лек автомобил „СУЗУКИ“ **** е
сключил със „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД договор по риска „Гражданска отговорност“,
обективиран в полица BG/22/118003442947. На 26.07.2019 г. ищецът е уведомил ответника
за заплащане на застрахователна обезщетение, като му е предоставил всички
необходими доказателства, но в законоустановения срок ответникът не е заплатил
претендираното обезщетение.
Иска се да се постанови решение, с което да се осъди
ответникът да заплати сумата 60 000 лв, представляваща обезщетение за
претърпените от Г.Х. неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки,
битови неудобства, тревожност, безпокойство, напрегнатост, настъпили от ПТП от
15.06.2019 г., причинено при управление на лек автомобил „СУЗУКИ“ ****, за
който собственикът е сключил договор по риска Гражданска отговорност към
момента на настъпване на ПТП, ведно с обезщетение за забава от 15.06.2019 г. до
окончателното изплащане.
В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор,
с който се дава следното становище по предявения иск:
Заявява се, че причина за настъпването на ПТП е поведението
на Г.Х., тъй като е нарушил правилата за движение, а водачът на МПС „СУЗУКИ“ ****
К. няма вина за настъпилото ПТП, като настъпилото ПТП е случайно деяние, тъй
като К. не е могла да предотврати настъпването на ПТП, което не е била длъжна
да предвиди и не е могла да избегне.
Твърди се също, че Х. е управлявал велосипед по площ, предназначена
за пешеходци без да го бута, не се е движел възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение, управлявал е велосипед, който не е бил
оборудван с устройство за бяла и жълта светлина отпред и червен светлоотразител
отзад, нито с бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи
отстрани на колелата на велосипеда, не е ползвал светлоотразителна жилетка при
управление на велосипед през тъмната част на денонощието.
Твърди, че здравословното състояние на ищеца не отговаря на
описаното в исковата молба, ищецът се е възстановил за кратък срок, а и
нараняванията му не са били тежки.
В случай, че Съдът приеме установяване на вина на водача на
лек автомобил „СУЗУКИ“ **** за настъпване на ПТП от 15.06.2019 г., се прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Х. в следния
смисъл:
-управление на велосипеда в площ,
предназначена само за пешеходци /пешеходна пътека /, без да го бута; в случай,
че е управлявал велосипеда в най-дясната част на платното траекториите на двете
превозни средства не биха се пресекли и скоростта на движение на велосипеда, в
случай, че Х. го е бутал, би била по-малка и траекториите на двете превозни
средства не биха се пресекли;
- не се е движел в най-дясната част на платното за движение;
- велосипедът не е оборудван със светлини на предвидените за
това места и поради това водачът на лек автомобил „СУЗУКИ“ **** трудно го е
възприел;
-велосипедистът е бил без светлоотразителна жилетка и поради
това водачът на лек автомобил „СУЗУКИ“ **** трудно го е възприел.
Прави възражение по отношение на размера на предявения иск,
като заявява, че е завишен и че периодът на възстановяването на ищеца е около
1-1.6 месеца и претендираното обезщетение не съответства на действителното отражение
на ПТП върху живота на ищеца. Претендира разноски.
Предвид доказателствата Съдът намира за установено:
От приложеното АНД 2248/2020 г. на Районен съд – Пловдив се
установява, че с Решение от 29.05.2020 г., влязло в сила на 16.06.2020 г., С.А.К.
е призната за виновна в това, че на 15.06.2019 г. в гр.Пловдив – на
кръстовището на бул.“Александър Стамболийски“ и бул.“Коматевско шосе“ при
управление на МПС „СУЗУКИ „ **** е нарушила правилата за движение – чл.20, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Г.П.Х.,
изразяваща се в контузии на левите крайници с изкълчване на лявата
акромио-ключична става в областта на раменната става, причинила трайно
затрудняване движенията на горен ляв крайник за около два-три месеца, като я
освобождава от наказателна отговорност и и налага административно наказание.
Въпреки че решението на наказателния съд освобождава дееца от
наказателна отговорност и му налага административно наказание, няма характер на
присъда и не е посочено в актовете в чл.300 от ГПК, които имат задължителна
сила за гражданския съд, Съдът приема, че с този съдебен акт може да се направи
извод относно дееца, противоправността
на деянието и вината на дееца, тъй като за гражданския съд, който разглежда
последиците от деянието, реализирането
на наказателната отговорност е ирелевантно и в същото време с влязло в сила
решение на наказателния съд, което по смисъла на чл.413, ал.2 НПК е
задължително за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани
се разрешават въпросите по чл.413, ал.2 НПК.
От заключението на СМЕ с в.л. Б., което Съдът кредитира като
компетентно изготвено и неоспорено, се установява, че Г.Х. е получил:
1.изкълчване на лявата раменна става между лопатката и ключицата,
което е наложило оперативно лечение и имобилизация; увреждането е причинило
трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник и възстановителният
период е с продължителност 2-3 месеца;
2.контузия на лявото коляно с оток и охлузвания, което е довело до
ограничени движения на ставата; това увреждане е причинило разстройство на
здравето и възстановителният период е около 30 дни.
Уврежданията отговарят по време и начин да са причинени при ПТП.
От заключението на СТЕ с в.л. П., което Съдът кредитира като
компетентно изготвено и неоспорено, се установява, че:
1.най-вероятният от техническа гледна точка е следният механизъм на
настъпване на ПТП – водачът К. е управлявала л.а. „Сузуки Вагон“ **** по
лентата, предназначена за маневра завой наляво на бул.“Александър Стамболийски“
в гр.Пловдив, като е потеглила при зелена светлина на светофара. След
потеглянето л.а. „Сузуки Вагон“ е отклонен наляво в посока юг. В същото време Х.
е управлявал велосипеда си в дясната лента на източното платно на бул.
„Коматевско шосе“ в посока от север на юг. Когато велосипедът е бил на 11.97 м,
велосипедистът Х. е отклонил велосипеда наляво в посока изток и се е насочил
към маркираната пешеходна пътека. В този момент л.а. „Сузуки Вагон“ се е
намирал от мястото на удара на 24.68 м. Когато л.а. „Сузуки Вагон“ се е намирал
на разстояние около 16.02 м от мястото на удара, същият е навлязъл в опасната
зона за спиране, а в този момент велосипедът се е намирал на 8.60 м от мястото
на удара. Движението и на двете превозни средства е продължило първоначално в
избраните посоки – автомобилът – на юг, а велосипедът – на изток. Когато л.а.
„Сузуки Вагон“ се е намирал на около 6.40 м от мястото на удара, водачът е реагирал и е задействал спирачната система на
автомобила. В този момент велосипедът се е намирал от мястото на удара на около
2.66 м. Въпреки реакцията на водача на лекия автомобил е настъпил удар между
автомобила е велосипеда, който удар в конкретната пътна ситуация е бил
неизбежен. В момента на удара велосипедистът Х. е бил върху велосипеда, като го
е управлявал по маркираната пешеходна пътека.
Причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са следните:
-закъснялата реакция на водача на л.а. „Сузуки Вагон“ чрез екстрено
задействане на спирачната система да предотврати настъпването на удара;
-навлизането на велосипеда, управляван от Г.Х., по маркираната
пешеходна пътека на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, без да се съобрази с приближаващия л.а. „Сузуки Вагон“.
Експертът дава заключение, че ако велосипедистът се е движел по
дясната граница на платното за движение на бул. „Коматевско шосе“, траекториите
на двете ППС не биха се пресекли и не би настъпил удар между тях; също така ако
велосипедистът Х. е бутал велосипеда по маркираната пешеходна пътека, същият би
достигнал конфликтната точка след като л.а. „Сузуки Вагон“ е преминал през нея
и в този случай удар не би настъпил.
ПТП е настъпило в светлата част на денонощието при неограничена
видимост и обзорност. Водачът на л.а. „Сузуки Вагон“ е имала възможност да
забележи движещия се пред нея управляван от Х. велосипед още в момента на
отклоняването му наляво в посока изток. Посоката на движение на велосипедиста Х.
преди ПТП е била от север на юг, като е пресичал ул.“Модър“, като началото на
пресичането на ул.“Модър“ е било вероятно на забранителен жълт сигнал преди да
светне червен сигнал на светофара или само на червен сигнал на светофарната
уредба; пресичането на бул.“Коматевско шосе“ от страна на велосипедиста Х. е
започнало, когато сигналът на светофарната уредба е бил зелен.
От показанията на свидетелите У. и Х., които Съдът кредитира като
непосредствени, като отчита родствената връзка на ищеца със свидетеля Х. –
негова *** и възможната и заинтересованост от изхода на делото, се установява,
че Г.Х. е претърпял преди две години през лятото в светлата част на денонощието
ПТП при управление на велосипед, като на велосипеда пътувала и *** му. След
настъпването на ПТП е уведомил св.У., който отишъл на местопроизшествието;
непосредствено след ПТП Х. бил в шок, оплаквал се от болки в рамото и го
придружил до болничното заведение. Получената травма изисквала оперативно
лечение. Лечението изисквало обездвижване на лявата ръка за три месеца и поради
това Х. не можел да управлява лек автомобил. Св. У. му помагал в грижата за ***
му, като я водел и прибирал от детска ясла. Х. изпитвал болки в дясната ръка,
не можел да спи, имал трудности при движението на ръката, не бил в състояние да
се обслужва сам. След изтичането на периода на обездвижване започнал да
провежда рехабилитация, като по време на рехабилитацията изпитвал болки. След
проведената рехабилитация не могъл изцяло да възстанови обема движения на
лявата ръка, отказал се от карането на сноуборд. Бил неспокоен поради
невъзможността да работи за около три месеца,
оплаквал се, че чувства гръбнака си изкривен.
От
представената Справка за сключен договор по риска Гражданска отговорност“ се
установява, че към момента на настъпването на ПТП от 15.06.2019 г. собственикът
на лек автомобил „СУЗУКИ“ **** е сключил с
ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ Договор по риска „Гражданска отговорност“ – за периода
12.12.2018 г. - 11.12.2019 г., поради което Съдът приема, че ответникът е приел
да носи риска от настъпването на вреди при управлението на лек автомобил „СУЗУКИ“ ****, причинени от
собственика на това МПС, както и от всяко лице, което ползва моторното превозно
средство на законно основание.
Спазена
е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.496 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална допълнителна
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя
по риска „Гражданска отговорност“ – изтичането на тримесечен срок от сезирането
на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение,
като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
на виновния водач, каквато в случая е налице, а след изтичане на тримесечния
срок в полза на ищеца, като увредено лице, е възникнало правото и на пряк иск
срещу застрахователя на виновния водач / с Молба вх.№ 10049/26.07.2019 г.
ищецът е сезирал застрахователя да му заплати обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди/.
Предвид
доказателствата Съдът приема, че на 15.06.2019 г. през време на действието на
застрахователния договор, сключен между собственика на лек
автомобил „СУЗУКИ“ **** и „ЗК ЛЕВ
ИНС“ АД е настъпило ПТП, виновно причинено от водач на МПС, гражданската
отговорност на който е покрита от ответника. По делото се установява, че в
резултат от виновното поведение на застрахования при ответника водач са
причинени средни телесни повреди на Г.Х., като ищецът търпи неимуществени
вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, затруднение в
обслужването, безпокойство.
Преди да определи размера на дължимото обезщетение, следва да се
разгледа направеното от ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД възражение за съпричиняване:
От ответника е направено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца Х., изразяващо се в това, че е управлявал
велосипеда по площ, предназначена за пешеходци, без
да го бута, не се е движел в дясната граница на платното за движение,
велосипедът не е снабден със светлини и велосипедистът се е движел без
светлоотразителна жилетка.
При определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното
поведение на водача, като Съдът следва да прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи
обективния му принос.
Следва да се отчете и обстоятелството, че съгласно чл.20
ЗдвП на водачите на МПС е вменено задължението за избор на такава скорост за
движение, която им позволява да спрат пред всяко препятствие, което са могли и
са били длъжни да предвидят.
В заключението на СТЕ изрично се посочва, че велосипедът навлиза към мястото на удара в
зона, предназначена за пешеходци – пешеходна пътека
на бул.“Коматевско шосе“, без да е преустановил движението на велосипеда с
оглед разпоредбата на чл.107, т.2 ЗДвП /ДВ 60/2012 г./, като е възприемал
приближаващия пешеходната пътека автомобил „СУЗУКИ“ ****. Пострадалият е имал
възможността за прецени, че създава реална опасност за настъпване на
вредоносния резултат. Отразено е от експерта, че ако Х. е бутал
велосипеда, е щял да достигне до конфликтната точка, след като лек автомобил
„СУЗУКИ“ **** е преминал през нея и удар не би настъпил. Отбелязва се също, че
причина за настъпването на ПТП е закъснялата реакция
на водача на лек автомобил „СУЗУКИ“ **** чрез екстрено задействане на
спирачната система, за да предотврати настъпването на ПТП и навлизането на
велосипеда, управляван от Х., по маркираната пешеходна пътека на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с
приближаващия лек автомобил „СУЗУКИ“ ****.
В хода на производството не се ангажират доказателства относно
направените от ответника възражения, че ищецът е управлявал
велосипед, който не е бил оборудван с устройство за бяла и жълта светлина
отпред и червен светлоотразител отзад, нито с бели или жълти светлоотразители
или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата на велосипеда, не е ползвал
светлоотразителна жилетка при управление на велосипед през тъмната част на
денонощието, поради което Съдът приема за недоказани.
При така
събраните доказателства Съдът намира, че се обосновава извод, че с поведението
си пострадалият е създал обективно предпоставки за настъпване на увреждането,
поради което е налице съпричинавяне. Преди да предприеме пресичане на пешеходната
пътека пострадалият е било необходимо да се съобрази с приближаващия се лек
автомобил „СУЗУКИ“ **** съобразно разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 ЗдвП; също
така при навлизане в зона, предназначена за пешеходци – пешеходна пътека,
велосипедистът е следвало да бута велосипеда с оглед разпоредбата на чл.107,
т.2 ЗДвП /ДВ60/2012 г./, поради което направеното от ответника
възражение за съпричиняване, изразяващо се в неспазване на правилата за
пресичане на зона за пешеходци - пешеходна
пътека е основателно и поради това приема, че пострадалият има принос в
настъпването на вредоносния резултат в размер на 20%.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди Съдът съобразява характера на причинените телесни увреждания,
продължителността на възстановителния период и интензитета на търпените болки и
страдания – на ищеца са причинени изкълчване
на лявата раменна става между лопатката и ключицата и контузия на лявото коляно
с оток и охлузвания, което е наложило оперативно лечение и имобилизация, трайно
затруднение на движенията на ляв горен крайник, което е довело до ограничени
движения на ставата; физически болки и страдания, неудобство при изпълнение на
семейните и професионални ангажименти. Предвид
изложеното и прилагайки критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
Съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди в случая следва да бъде
определено в размер на сумата от 30 000 лв; тъй
като Съдът приема, че ищецът има принос в
настъпването на вредоносния резултат от 20%, то дължимото се обезщетение следва
да се намали със сумата 6 000 лв или се дължи обезщетение в размер на 24 000 лв,
като за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв искът следва да
се отхвърли.
По искането за присъждане на обезщетение за
забава:
Съгласно разпоредбата на чл.
429, ал.3, изр. второ от КЗ застрахователят дължи обезщетение за забава, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна.
От представените по делото доказателства
става ясно, че ищецът е сезирал застрахователят да му бъде изплатено
застрахователно обезщетение с Молба вх.№ 10049/26.07.2019 г. По делото не се
ангажират доказателства от ищеца да се изискват допълнителни доказателства по
смисъла на чл.106 КЗ, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.429,
ал.3 КЗ и застрахователят да дължи обезщетение за забава с изтичането на 15
работни дни, считано от датата на предявяване на претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение, т.е. считано от 17.08.2019 г., като за периода от
датата на настъпване на увреждането – 15.06.2019 г. до 16.08.2019 г. искът
следва да се отхвърли.
По разноските:
При
този изход на спора на адв.Б. като процесуален представител на ищеца при
условията на чл. чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗА, доколкото изрично е уговорено
в договора за правна помощ, следва да се присъди възнаграждение при условията
на чл.7, ал.2, т. 1 и т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в размер на 1 250 лв.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да
заплати на ответника съобразно отхвърлената част от исковете разноски в общ
размер от 285 лв .
При този изход на спора и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив - в полза на бюджета на Съдебната
власт държавна
такса в размер на 960 лв /деветстотин и
шестдесет лева/ и възнаграждение за вещи лица по допусната КСЕ в размер на 145
лв /сто четиридесет и пет лева/ за производството по търговско дело № 757/ 2020
г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Ето защо Съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ , ЕИК *********, София, Р-н „Студентски“,
бул.“Симеоновско шосе“ 67А да заплати на Г.П.Х.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес: **** – адв.Т.Г. сумата 24 000 лв /двадесет
и четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на ПТП от 15.06.2019 г. в гр.Пловдив,
на кръстовището на бул.“Коматевско шосе“
и бул.“Александър Стамболийски“, причинено от С.К. при управление на лек автомобил „СУЗУКИ“ ****, ведно с обезщетение за забава в размера на
законната лихва 17.08.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, иска за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата до
пълния предявен размер от 60 000 лв и иска за заплащане на обезщетение за
забава за периода 15.06.2019 г. – 16.08.2018 г.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ , ЕИК *********, София, Р-н „Студентски“,
бул.“Симеоновско шосе“ 67А да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив - в
полза на бюджета на Съдебната власт, съобразно уважената част от иска, държавна
такса в размер на 960 лв /деветстотин и
шестдесет лева/ и възнаграждение за вещи лица по допусната КСЕ в размер на 145
лв /сто четиридесет и пет лева/ за производството по търговско дело № 757/ 2020
г. по описа на Окръжен съд- Пловдив
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ , ЕИК *********, София, Р-н „Студентски“,
бул.“Симеоновско шосе“ 67А да заплати на адв. М.И.Б. ****, със служебен
адрес **** адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр.
чл.36 ЗА в размер на 1 250 /хиляда двеста
и петдесет лева/
ОСЪЖДА Г.П.Х., ЕГН **********, ****, със съдебен адрес: **** –
адв.Т.Г. да заплати на „ЗК
ЛЕВ ИНС“ , ЕИК *********, София, Р-н „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“ 67А разноски в общ размер от 285 лв /двеста
осемдесет и пет/
Сумите
могат да бъда изплатени от „ЗК ЛЕВ
ИНС“ , ЕИК *********, София, Р-н „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“ 67А на Г.П.Х.,
ЕГН ********** по банкова сметка: **** да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните
СЪДИЯ: