№ /02.07.2020 год., гр. Варна
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и шести
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева и прокурор
АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ при Варненска окръжна прокуратура, като разгледа
докладваното от съдията адм.д.№ 370 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на „Милки Груп Био“
ЕАД - София, представлявано от управителя П.Д.П., чрез пълномощника й адв. С.Ж.
***, срещу Агенция Митници – София, представлявана от Териториално дирекция
„Северна морска“, с претенция за присъждане на сумата 984 (деветстотин
осемдесет и четири) лв, представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено от
ищеца в производството по АНД № 2765/2019г на РС – Варна, ведно с мораторната
лихва върху сумата от датата на реалното им плащане до датата на завеждане на
исковата молба 05.02.2020г, и законна лихва върху сумата от датата на завеждане
на исковата молба 05.02.2020г до окончателното заплащане на сумата.
Ищците твърдят, че в резултат на предприето
от тях оспорване по горецитираното дело НП, с което им е наложена Имуществена
санкция, е отменено с влязло в сила съдебно решение. Считат, че във връзка със
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и
осъществено представителство по оспорване на това НП пред две съдебни
инстанции, са претърпели имуществени вреди в размер на заплатения адвокатски
хонорар от общо 984 лв. (по 492 лв. за всяка инстанция). На изложените
основания молят съдът да осъди ответника да им заплати посочената сума, ведно с
мораторната лихва от датата на реалното им претърпяване до завеждане на
исковата молба, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до датата на окончателното им изплащане. Претендират и присъждане на
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство съобразно списък по чл.80
от ГПК.
В първото открито съдебно заседание въз
основа на изричното изявление на надлежно упълномощения процесуален
представител съдът е приел изменение на заявената претенция в следния смисъл:
Ищците претендират присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 984 лв.
с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на
исковата молба 05.02.2020г до окончателното й изплащане. По същество адв.Ж.
поддържа изцяло така изменената претенция, моли същата да бъде уважена изцяло и
претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски по
представения списък.
Ответната страна – Агенция Митници – София,
чрез процесуалния си представител ст.ю.к. Л.С. са депозирали писмено становище
с.д.№4966/18.05.2020г, със становище за неоснователност и недоказаност на
предявения иск. Твърдят, че в случая не са налице кумулативно изискуемите
предпоставки по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно – не са налице незаконни действия
или бездействия на директора на Агенция „Митници”, от които да са настъпили
вреди за ищците, а съдебната отмяна на НП като незаконосъобразно не води до
противоправност при издаването му. Сочат, че в случая липсва и вреда, тъй като
разноските, направени входа на съдебното
производство, не са пряка и непосредствена вреда от НП; че адвокатската защита
по АНД не е задължителна съгл. ЗАНН, в който е въведен принципът на слжебното
начало в дейността на съда; че липсват доказателства за извършено реално
плащане на договореното адвокатско възнаграждение; че същото е прекомерно с
оглед размерите, предвидени с чл.7 от Наредба №1/09.07.2004г на ВАС, размера на
наложената имуществена санкция и броя на проведените открити съдебни заседания,
в които пълномощникът е участвал; че отговорността за разноски е принципно
гражданско облигационно правоотношение, догато отговорността на държавата по
чл.1 ал.1 от ЗЗОДОВ е извъндоговорна; че претенцията за присъждане на ДДС върху
адвокатското възнаграждение е неоснователна, тъй като ищците са дружество,
регистрирано по ЗДДС, което има право да приспадне данъчен кредит по фактурата
за адвокатска услуга, поради което присъждането му в настоящото производство би
довело до неоснователно възстановяване на разноски в двоен размер. С тези
съображения настояват за цялостно отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан, а евентуално – частичното му отхвърляне като
прекомерен, несправедлив и недоказан. Претендират и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият в производството представител
на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на предявения
иск като счита, че конкретният казус представлява класическа хипотеза, описана
в ТР №1/15.03.2017г на ВАС – София, а именно – отменен като незаконосъобразен административен
акт и направени разноски – адвокатско
възнаграждение. По отношение претенцията на присъждане на ДДС върху адвокатския
хонорар счита, че предвид липсата на доказателства за извършено приспадане на
ДДС, което при това е възможно да бъде отказано от приходната администрация, в
тази част възражението на ответника е неоснователно.
След преценка на събраните в производството
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С НП № 372/2018/2019, издадено от
Заместник-директора на ТД „Северна морска” в Агенция Митници, за нарушение на
чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ, вр. чл.70 §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския
парламент и Съвета, вр. чл.128 §1 и §2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията, и
на осн.чл.234 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 от ЗМ, чл.83 от ЗАНН, вр.чл.175 ал.1 и
ал.3, чл.178 ал.1 от ДОПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗАНН, на „Милки Груп Био” ЕАД е
наложена имуществена санкция в размер на 2 626.60 лв., представляваща 100
% от размера на избегнати публични държавни вземания. Предприетото от ищците
съдебно оспорване на НП е приключило с решение № 1587/15.08.2019г по АНД
№2765/2019г на ВРС, ІV с-в, с което НП е отменено. Касационното обжалване пред
Административен съд – Варна е приключило с Решение №2382/09.12.2019г по кАНД №
2590/2019г, с което решението на ВРС е оставено в сила.
Горецитираното дело е изискано и приложено
към настоящото за послужване. Видно от същото, при оспорването на НП ищците (тогава
в качеството на жалбоподатели) са представлявани от същия пълномощник адв. С.Ж.,
съгласно представени още с въззивната жалба пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 30.04.2019г. С тях адв. Ж. е упълномощена от П.П. –
управител и представляващ „Милки Груп Био” ЕАД, да подаде жалба срещу
горепосоченото НП и да води делото до окончателното му приключване пред всички
инстанции, срещу адвокатски хонорар от 492 лв. с включено ДДС, след издаване на
фактура. Уговорено е, че тази сума е дължима за всяка съдебна инстанция. С
жалбата е представена и фактура № 534/03.06.2019 г., с предмет изготвяне на
жалба, завеждане и водене на дело срещу НП 372/2018/2019 г. за сумата от 492
лв. с ДДС. В хода на въззивното производство е представено заверено копие на
кредитно нареждане, видно от което по сметка на адв. Ж. на 04.06.2019 г. е
преведена сумата от 27 450 лв. с основание за плащане фактури № от 515 до №
570/03.06.2019 г., съгласно опис с номерата, датите и стойностите по тези фактури,
в т. ч. и процесната такава № 534/03.06.2019 г.
При касационното оспорване по КАНД №
2590/2019 г. са представени идентични доказателства – адвокатско пълномощно,
договор за правна защита и съдействие от 02.09.2019 г. (за изготвяне на отговор
по касационна жалба и процесуално представителство на дружеството пред съда),
преводно нареждане и фактура № 604/02.09.2019 г. за заплащане на хонорар от 492
лв. с включен ДДС.
При така установената фактология, принципно
безспорна между страните, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна, и е допустим.
Искът е предявен в рамките на общия
5-годишен срок след влизане в сила на решението за отмяна на НП през м.12.2019г.
съгл.изискването на чл.204 ал.1 от АПК, от легитимиран субект и срещу надлежния
ответник съгласно чл.205 от АПК, поради което е процесуално допустим.
По неговата основателност съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и
юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно
основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие
на елементите от фактическия състав на правната норма, а именно: установена по
съответния ред незаконосъобразност на административен акт, действие или
бездействие, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, съответно
действието или бездействието, и причинно-следствена връзка между действието на
акта, съответно действието или бездействието, и настъпилият в поддържания от
ищеца размер на вредоносния резултат.
Вредата трябва да се явява пряко,
непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие от
вида, посочен в чл.203 ал.1 от АПК, както и да е налице причинно-следствена
връзка между доказана вреда и отмененият акт, респ. действието или
бездействието, които трябва да са административни.
Безспорно по делото е, че НП №
372/2018/15.05.2019 г. на Заместник директора на ТД „Северна морска“ в Агенция
„Митници“-София е отменено с Решение № 1587/15.08.2019 г. по НАХД № 2765/2019
г. по описа на ВРС, оставено в сила с Решение № 2382/09.12.2019 г. по КНАХД №
2590/2019 г. на ВАдмС, в законна сила от 09.12.2019 г., като това обстоятелство
по категоричен начин се установява и от писмените доказателства по делото.
Съгласно Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г., независимо че наказателното постановление не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за
квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателноправни последици, тъй като е правен резултат от
санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
В конкретния случай наказателното
постановление е издадено от административен орган, представлява властнически
акт, и е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл настоящата
инстанция приема, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона
предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно: отменен
незаконосъобразен административен акт (издаденото от ответника наказателно
постановление).
Съгласно Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. В решението
е прието, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен
и/или съдебен ред, и след като в тези производства ФЛ/ЮЛ е ползвало адвокатска
защита, защото не е могло да се защити само, то хонорарът, платен на адвокат за
осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е
в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в
случая наказателно постановление), и е непосредствена последица от него, а не
неприсъщ или луксозен разход. Прието е за безспорно, че потърсената адвокатска
помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е
законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което
твърди, че не е виновно, и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган.
В случая от събраните по делото
доказателства се установява, че ищцовото дружество е заплатило адвокатско
възнаграждение за образуване и защита по АНД № 2765/2019 г. по описа на ВРС и
по кАНД № 2590/2019 г. по описа на ВАдмС, видно от представените по цитираните
дела договори за правна защита и съдействие, преводни нареждания и фактури.
Налице е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт (наказателно постановление) и е
непосредствена последица от него, съгласно ТР № 1/2017 г.
Изложеното основава извод за кумулативното
наличие и на трите предпоставки на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, което квалифицира искът
като доказан по основание.
Досежно претендирания размер на
обезщетението съдът намира, че на първо място дължи да обсъди възражението за
неговата прекомерност. Съгл.чл.18 ал.2 (в актуалната му редакция ДВ, бр. 28 от 2014 г.) от Наредба
№1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съотв.
обезщетението, но не по-малко от 300лв. Наложената с отмененото НП имуществена
санкция на „Милки Груп Био“ ЕАД е в
размер на 2 626.60лв, т.е. минималния размер на възнаграждението,
определен по реда на чл.7 ал.2 т.2 (изм.) е в размер на 300лв. + 113.86лв. (7%
за горницата над 1000лв. – 1626.60лв.), или в размер на 413.86лв. От
приложените по АНД и кАНД фактури и преводни нареждания се установява, че
уговореното възнаграждение на адв.Ж. за всяка от инстанциите е в размер на
410лв., поради което съдът в този си състав намира, че то не може да бъде
квалифицирано като прекомерно.
Възражението на ответника за недължимост на
ДДС върху адвокатския хонорар се преценява като неоснователно с оглед изричната
норма на §2 ал.2 от ДР на Наредба №1/2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и предвид факта, че адв.С.Ж. е регистрирано по
ЗДДС лице с № BG**********. Изложеното налага извод, че на ищците се дължи и
ДДС в размер на по 82лв. за всяко от възнагражденията от по 410лв, или
дължимата сума за инстанция е 492лв, т.е. общо 984лв. С тези съображения съдът
преценява така предявения иск и като изцяло доказан по размер.
Предвид основателността на иска по главната
предявена с него претенция, основателна е и акцесорната такава за лихви,
дължими от датата на предявяването на исковата молба, представляваща покана за
доброволно изпълнение – 05.02.2020г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, основателно се явява своевременно направеното искане от
страна на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Същите се
претендират и са доказани общо в размер на 385 лв., от които 25 лв. държавна
такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение с данни, че последното е внесено,
съгласно фактура от 12.02.2020 г. и преводно нареждане от 13.02.2020 г. С оглед
горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
настоящото производство в целия претендиран от ищеца размер.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция Митници – София да заплати на
„Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „М.П.“ № 22А, представлявано от управителя П.Д.П., обезщетение за
претърпени от дружеството имуществени вреди в размер на 984 (деветстотин осемдесет и четири) лева, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар за две съдебни инстанции: по АНД № 2765/2019 г. по описа на
РС – Варна и по кНАД № 2590/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, по
които с влязло в сила решение е отменено НП № 372/2018/2019, издадено от
Заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на иска – 05.02.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция Митници – София да заплати на
„Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „М.П.“ № 22А, представлявано от управителя П.Д.П., съдебно-деловодните
разноски, сторени в настоящото производство, в размер на 385 (триста осемдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: