Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 22.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в открито
заседание, на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1924 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД.
В *** е постъпила искова молба
от ***със седалище и адрес на управление:***,
чрез адв. В.Г.против В.В.Д. с ЕГН **********, в която се твърди, между страните
бил сключен Договор с индивидуален потребителски *** За предоставените по този
договор услуги били издадени следните фактури: *** с падеж па плащане
19.12.2014 г., за отчетен период от 03.11.2014 до 02.12.2014г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 42,77 лв.; ***с падеж па плащане
20.01.2015 г., за отчетен период от 03.12.2014г. до 02.01.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 81,97лв.
Твърди
се, че ответника не заплатил горните суми на определените при сключване на
договора дати на падеж, поради което дължал и обезщетене за забава в размер на
31,74лв. за периода от 21.01.2015г. до 24.07.2017г.
Излага
се, че горните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството
по ч.гр.д.№6086/2017г. и съответно издадена заповед за изпълнение, но срещу
същата постъпило писмено възражение от длъжника в законоустановения двуседмичен
срок.
Като следствие от изложеното се претендира да
се признаят за установени следните вземания на ищеца спрямо ответницата, за
които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6086/2017г. по описа на ***а
именно : сумата 124,74 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга
и сумата 31,74 лв., представляваща мораторна лихва. Претендират се и
направените в заповедното и исковото производство деловодни разноски.
С уточняваща молба от 10.04.2018г.
ищецът е заявил, че се отказва от претенцията за мораторна лихва, като не е
внесъл и държавна такса по нея. С влязло в законна сила определение е
прекратено производството по делото по отношение на тази претенция.
Ответникът
В.В.Д., чрез назначения особен представител адв. П.П. е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция.
Настъпила е промяна в наименованието на ищеца, като
вписаното такова в търговския регистър е ***
Съдът, след като прецени събраните
доказателства и обсъди доводите на страните с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК приема за установено следното от фактическа страна:
Искът
е предявен в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд по ч.гр.д.№6086/2017г. по описа на *** и се явява допустим,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съдът, след като прецени събраните
доказателства и обсъди доводите на страните с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК приема за установено следното от фактическа страна:
От
приложените преписи на Договор с индивидуален *** *** към същия договор се
установява, че ***и ответника В.В.Д. е
било постигнато съгласие за предоставяне от дружеството на предлагани от него
мобилни услуги. В съглашението и приложенията към него страните са уговорили
всички елементи на правоотношението си.
Не са
оспорени положените от ответника подписи в договора, както и не са наведени и
установени основания, опорочаващи писменото съглашение.
Ищецът
е представил по делото копие на ***установяваща доставени далекосъобщителни
услуги за периода от 03.11.2014 до 02.12.2014г., на стойност 42,77 лв., с падеж
на плащане 19.12.2014 г. Представил е и копие на ***установяваща доставени за
период от 03.12.2014г. до 02.01.2015 г. далекосъобщителни услуги на стойност
81,97лв., с падеж па плащане 20.01.2015 г.
Видно е от приложените Общи условия, за които
е безспорно, че са действали през процесния период, че според обективираното в
т.26.4 заплащането на услугите е следвало да бъде извършвано въз основа на
издавани месечни фактури, като неполучаването им от клиента не го освобождава
от задължението за плащане на дължимите суми. Съгласно т.26.5, на абоната е
следвало да се предоставя 15-дневен срок за плащане след издаване на фактурата.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се от обсъдените доказателства, че между страните е бил сключен Договор за
далекосъобщителни услуги с индивидуален ***Установи се от обсъдените ***че
ищецът е доставил на ответника през периода от 03.11.2014г. до 02.01.2015г.
уговорените далекосъобщителни услуги на обща стойност 124,74лв.
Не се
представиха доказателства от ответника, че е заплатил стойността им, а и не се
твърди извършено плащане.
Поради
горното, съдът намира предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за изцяло основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен, респективно се признае за установено вземането на ищеца
спрямо ответника за сумата от 124,74лв., представляваща стойност на
предоставени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 180лв. или общо разноски в размер на 205лв. От тях
ответника дължи сумата от 164лв., съответно на вземанията, чието съществуване
се установи в исковото производство (при съобразяване, че присъденото в заповедното
производство вземане за мораторна лихва не е предмет на исковото производство и
съществуването му не се установи). В исковото производство са направени от
ищеца разноски за държавна такса в размер на 25лв., за адвокатско
възнаграждение в размер на 180лв. и за особен представител в размер на 150лв.
или общо разноски в размер на 355лв., които са изцяло дължими с оглед изхода на
спора.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че В.В.Д. с ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 124,74лв.,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по ***ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.08.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, която сума представлява част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.08.2017г. по
ч.гр.д.№6086/2017г. по описа на ***.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК В.В.Д. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на ******, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 164лв., представляваща
разноски за заповедното производство и сумата
от 355лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ***с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му.
районен съдия: