Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 15.06.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Антоанета С. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №828 по описа за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от М. Л.Б. срещу З. „Б.И.“ АД обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 432,
ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сума в размер на 60000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от произшествие
настъпило на 07,10,2016год. в гр.София, ведно със законна лихва за забава в размер на 13883,34лв., за периода от 07,10,2016год. до 17,01,2019год., сума
в размер на 5867.60лв. -обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава за периода от 28,12,2016год. до изплащане на
вземането/ с оглед уточнение на исковата претенция за имуществени вреди по
указания от 28,01,2019год. и с молба от 22,02,2019год., съдът намира да е
налице неправилно технически отразяване на сбора на претендираната сума, която
вместо 5867,60лв. е посочена като 6030,05лв./.
Навеждат се
доводи, че на 07,10,2016г., около 19:00часа, в гр.София, на бул. „Д-р Петър
Дертлиев“, лек автомобил Рено Меган, с ДКН ******, управляван от И.Н. С.,***
към бул. „Царица Йоана“ е причинил ПТП, отнемайки предимство и навлизайки в съседната пътна лента и ударил движещия се
попътно от лявата страна лек автомобил,
с марка БМВ, с ДКН ******, с водач Б.Г.Р.,
в резултат на което последният се качил
върху тротоара на бул.Петър Дертлиев и
ударил пешеходката М.Б.. Поддържа вина за произшествието да има водачът на лек
автомобил Рено. В резултат на произшествието ищцата претърпяла неимуществени вреди, причинили
болки и страдания, както и имуществени вреди, подробно описани в уточнителна
молба от 22,02,2019год. Навеждат се
доводи, че гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при
ответното дружество, като за последното възниква отговорност за заплащане на
обезщетение за причинените на ищцата вреди. Въпреки извънсъдебно заявена
претенция за обезщетение, плащане не е последвало.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.Б.и.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага
становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че
претендираното обезщетение не отговаря на претърпените от ищеца телесни
увреждания и икономическата конюнктура в страната. Оспорва да е осъществено
противоправно деяние от страна на застраховано при ответника лице. Сочи да е
налице случайно деяние.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира разноски.
При така изложеното,
след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства -констативен
протокол рег.№К-891/07,10,2016год. на СДВР, отдел Пътна полиция се установява
реализирано ПТП на 07,10,2016год., около 19,00часа с участието на МПС лек автомобил „Рено Меган Сценик“, рег. № ******,
управляван от И.Н.С., лек автомобил, с марка „БМВ“, модел 318 ТИ, с рег. № СА3671
НР, управляван от Б.Г.Р., при което е пострадала ищцата М.Л.Б., в качеството на
пешеходец.
За установено по делото съдът намира наличието на
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност за водача на МПС Рено с ответното дружество за релевирания период.
В този смисъл постановено определение по чл.146 от ГПК в с.з. от 10,02,2020год.
Не се спори между страните относно механизма на
произшествието описан в КП-определение от с.з. от 10,02,2020год. На посочената
дата 07,10,2016год. лек автомобил Рено
се е движил по ул.Петър Дертлиев, локално, от ул. Гоце Делчев към бул.
Царица Йоана, като в района на №1 участва ПТП с движещия се в същата посока от
лявата страна лек автомобил БМВ, модел 318ТИ, водачът на който изгубил
управление над автомобила, отклонил се в дясно и ударил намиращата се на
тротоара ищца.
От изслушаното по делото заключение на
съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищцата е получил следните травматични увреждания:
-травма на дясната подбедрица,
малко под коляното, довела до фрактурата на дясната подбедрица-тибия и фибула в
тяхната горна част. Фрактурата на тибията като вид е раздробена, с голям 3-ти фрагмент, обстоятелство наложило оперативно
наместване и фиксация на костните парчета с 2 дълги
плаки от двете страни на тибията
с по 7 винта.
Диагностицираното при ищцата
генетично заболяване „мускулна дистрофия“
е от типа „пояс-крайник“ засягащ предимно мускулатурата на четирите
крайника и се характеризира с
хроничен бавен прогрес на
мускулните парези. Основното лечение при
заболяването е поддържането на
ежедневна двигателна активност, включително в дома, за де се
противодейства на хроничното прогресиращо увреждане на моторните
неврони в гръбначния мозък.
Предвид наличието на
посоченото заболяване възстановителния
период за фрактурата при ищцата се удължава от 4 на 6 месеца, поради
мускулна непълноценност на целия
долен крайник, в това число на
подбедрицата. Болките и страданията, които ищцата е изпитвала са били
най-интензивни първите 2 месеца от травмата, след което до 1 година по –умерени
с временни изостряния. При извършения личен преглед на пострадалата за целите на изготвяне на
заключението се констатират оперативни
белези в горната част на подбедрицата 4 броя по 2см. и един от 5см. Дясната
подбедрица е с хипотрофична и
по-напрегната мускулатура в сравнение с
лявата и умерено оточна, с обиколка превишаваща с 1,5см. Тази на десен ляв
крайник. Констатира се функционален дефицит в активното сгъване на дясно коляно от 15градуса, походката е вяла,
паретична, нестабилна, възможна без помощни средства на къси разстояния.
Невъзможен е клек и ставане от седнало положение поради мускулната пареза.
Функционалния дефицит има траен
характер, поради наличието на двустранни импланти на тибията, в непосредствена близост до долната повърхност на коленната става.
Фрактурата на долен десен крайник
има съществено отрицателно въздействия, поради 6 месечното обездвижване,
което е довело до тласък в скоростта на мускулната дистрофия за този период, което състояние не
може да се възстанови дори с провеждане на рехабилитация и физическо
натоварване.
По делото са ангажирани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля В.П., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК,
от които се установяват неимуществените вреди за ищцата.
По делото са представени фактури с № **********/10,10,2016год.
за сума в размер на 13,67лв.; №**********/14,10,2016год. за сума
4878,00лв.;№**********/14,10,2016год. за сума 43,47лв.;
№**********/14,10,2016год. за сума 3,15лв.;№ **********/17,10,2016год. за сума
6,80лв.;№**********/18,10,2016год. за сума 15,81лв.; №1776/19,10,2016год. за
сума 12,30лв.; №**********/22,10,2016год. за сума 59,62лв.;
№**********/24,10,2016год. за сума 25,45лв.; №**********/27,10,2016год. за сума
43,48лв.; №1782/28,10,2016год. за сума 23,50лв.; №1788/05,11,2016год. за сума
12,35лв.; №173/21,12,2016год. за сума 570,00лв.;№395612/15,02,2017 за сума
40,00лв.; №79/22,03,2017год. за сума
120,00лв.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира да е осъществено виновно, противоправно деяние от водача на МПС Рено, съобразно чл.25, ал.1 от ЗДВП, съгласно който водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди , че няма да се създаде опасност за участниците в движението, които се движат по него , преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Неоснователно е релевираното възражение от страна на ответника за възникнало случайно деяние. Водачът на лек автомобил Рено е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради което е налице случайно деяние.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица
решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
С оглед
изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното
деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в
размер на 50000.00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на
причинените физически увреждания- фрактура на дясна подбедрица –тибия и фибула
в тяхната горна част, която е с характер
раздробена, причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, общият
възстановителен период съгласно
СМЕ е около 6 месеца, но предвид наличното при ищцата заболяване „мускулна
дистрофия“, същата е ползвала чужда помощ в ежедневието си около 1 година. От
свидетелските показания се установи първите 2 месеца след ПТП ищцата да не
можела да става въобще, в периода до 6 месец е ползвала инвалидна количка и все
още е имала нужда от помощ, впоследствие са ползвани помощни средства- патерици,
а към настоящия момент при натоварване ползва и бастун. Съобрази се възрастта на пострадалото лице/31години към датата на
ПТП, трудоспособна възраст препятствана по причина на произшествието/,
извършената оперативна интервенция за наместване на фрактурата с поставяне на
метални импланти, които не подлежат на отстраняване, изпитваните и към момента
неудобства, дискомфорт при натоварване и отичане на крайника. Следва да бъде
отчетено и психичното отражение от реализирания
деликт върху увредения- /при всички случай претърпян инцидент от ПТП
оказва негативно психоемоционално отражение върху пострадалия, което се
установи и от свидетелските показания/. Съществен фактор за завишаване на дължимото обезщетение е цялостното влошаване
на здравословното състояние на ищцата,
по причина наложителното обездвижване, което е в конфликт с дължимата
ежедневна, двигателна активност, продиктувана от мускулната дистрофия като
заключението на СМЕ сочи на безспорно, невъзвратимо ускоряване на мускулната пареза, което не
може да бъде компенсирано с рехабилитация или двигателна активност. Констатиран
е и функционален дефицит в активното сгъване на дясното коляно от 15градуса и
регулярно отичане на крайника.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 28,12,2016год. е дължима от 29,03,2017год. до
изплащане на вземането.
По претенцията за имуществени вреди в общ размер от 5867,60лв.:
Установи се че в резултат на осъщественото противоправно деяние ПТП от 07,10,2016год.,
за ищцата са възникнали имуществени
вреди, представляващи разходи за лечение, консумативи и мед.услуги, които са в
причинна връзка с ПТП. Същите подлежат на обезщетяване в размер от 5137,60лв.,
доколкото за същите са представени
разходооправдателни документи. Неоснователна е претенцията за сумата от 730,00лв., а именно по фактура №173/21,12,2016год. за сума 570,00лв.; №395612/15,02,2017
за сума 40,00лв.; №79/22,03,2017год. за
сума 120,00лв., тъй като по делото не са представени доказателства за
извършването им. Същата сума не може да бъде приета и като вреда в смисъл на
възникнал пасив, доколкото е възможно посоченото задължение да е погасено по
начин различен от плащане.
Неоснователни са претенциите на ищцата за заплащане
на законна лихва от 28,12,2016год., с
оглед дължимостта на обезщетение за забава съобразно чл.497 от КЗ.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал.2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общо размер на 2205,50лв.-д.т.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се дължат разноски в размер на 232,40лв.от общо 280,00лв.-СМЕ.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 406,40лв. от общо 2540,00лв., от които 40,00лв.-свидетел и
2500,00лв.-адв.възнаграждение. /възражението на ищеца да не се дължи адв.
хонорар, тъй като ответникът е представляван от юрисконсулт е неоснователно,
тъй като преимуществено процесуалното представителство е извършено от
адвокат-депозиран е отговор на ИМ, представителство в първо съдебно заседание.
Така заявеното възражение не може да се тълкува разширително като такова по чл.78,
ал.5 от ГПК, поради което съдът не обсъжда прекомерност на адв.хонорар за
ответника. От друга страна настоящият състав приема за размер на адв.
възнаграждение сумата от 2500,00лв., а не 3000,00лв. по списък по чл.80 от ГПК,
доколкото се претендира като договорено и заплатено, удостоверено с договор
приложен към молба от 31,01,2020год.-стр.101/
На осн.чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокат М. не се присъжда адв.хонорар, тъй като по делото не са
представени доказателства как е договорено адв. възнаграждение-безплатно по
чл.38 от Задв. или др.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ******,
адрес на управление:*** да заплати на М.Л.Б., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: ***, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ
сумата от 50000,00лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 07.10.2016г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
тази сума от 29,03,2017год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50000,00лв. до пълния
предявен размер от 60000,00лв. и за законна лихва считано от 07,10,2016год. до
28,03,2017год. като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ******,
адрес на управление:*** да заплати на М.Л.Б., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: ***, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сумата от
5137,60лв., представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди по повод възникнало на 07.10.2016г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 29,03,2017год. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5137,60лв. до пълния
предявен размер от 5867,60лв. и за законна лихва считано от 28,12,2016год. до
28,03,2017год. като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ******,
адрес на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 2205,50лв.–
разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ******,
адрес на управление:*** да заплати на М.Л.Б., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: ***, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
сума в размер на 232,40лв.-разноски.
ОСЪЖДА М.Л.Б., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на Застрахователно дружество „Б.И.“АД,
с ЕИК: ******, адрес на управление:*** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 406,40лв. -разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: