Р Е Ш Е Н И Е № 79
гр. Сливница, 21. 11. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 741 по описа на съда за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.10, ал.1 ЗПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД от „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК ….със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „М.” № 19, чрез пълномощника юрк. С., срещу С.Х.М. *** и В.Х.М. ***, с които ищецът моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят всеки по ½ ид.ч. от сумата 5 737, 94 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 14.04.2015 г., предоставен на наследодателката на ответниците Л. С. И., сумата от 1168,55 лева, представляваща договорна лихва за периода 05.10.2015 г. – 12.10.2017 г., сумата от 193,87 лева, представляваща санкционираща лихва за периода 10.06.2017 г. – 12.10.2017 г., сумата от 120 лева, представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 14.04.2015 г. между него и наследодателката на ответниците Л. И., бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на кредитополучателя била предоставена сумата от 6 000 (шест хиляди) лева. Били уговорени срок на връщане 72 месеца и лихвен процент към онзи момент от 10 %. На 27.08.2015 г. кредитополучателят Л. И. е починала и е оставила за свои наследници ответниците В.М. и С.М.. Отразено е в исковата молба, че по силата на т.19.2 от ОУ към договора, кредитът става предсрочно изискуем, поради неплащането на главница и/или лихва над 90 дни. Тъй като в конкретния случай последната вноска по кредита е направена на 07.09.2015 г., то към 13.10.2017 г. кредитът е със статут на предсрочно изискуем, защото към тази дата не са погасени 25 вноски. Предявяването на иска следва да се счита за волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем. Ищецът счита, че доколкото задълженията на наследодателя в неиздължения остатък, са част от наследствената маса, за незаплатената част от кредита следва да се ангажира отговорността на наследниците на кредитополучателя. Ето защо ищецът моли ответниците като наследници на кредитополучателя, да бъдат осъдени да заплатят претендираните суми съобразно дела от наследството. Претендира и направените по делото разноски.
В едномесечния срок
по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответникът С.Х.М. не е депозирал
писмен отговор,
В едномесечния срок
по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба, особеният представител на
ответницата В.М. – адв. В. от САК, оспорва изцяло
предявения иск. Заявява, че не са ангажирани доказателства, от които да е
видно, че ответницата В.М. е приела наследството, оставено от наследодателката й Л. С. И..
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното от фактическа страна:
От заверено копие на договор за кредит за текущо потребление от 14.04.2015 г. се установява, че между ищецът, в качеството на кредитор и наследодателката на ответниците Л.И., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 6 000 (шест хиляди) лева, със срок на издължаване 72 месеца, считано от усвояването му. Банката е изпълнила задължението си по кредитния договор и е предоставила сумата в съответствие с уговореното в договора и същата е била усвоена от кредитополучателя на 15.04.2015 г. Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план, като в чл. 7 е определен падежът на месечните вноски - 7-мо число на месеца. В чл. 8 от договора е уговорен лихвен процент от 10 %. По силата на чл. 12 неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписване на договора.
Видно от заверено копие на Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, в чл. 19.2 от същите е предвидена предсрочна изискуемост на кредита при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, а в чл. 20.1 е предвидено право на кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем и в други случаи - като при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница (т.1), или при всяко друго неизпълнение от страна на кредитополучателя на клаузите на договора или общите условия (т.6). В чл. 19.1 е предвидена и наказателна надбавка при забава на плащането на месечна вноска, както и в случай предсрочна изискуемост на кредита (чл. 19.2).
От удостоверение за наследници № 7701-869 от 15.10.2015 г., издадено от
община Сливница, се установява, че Л. С. И. е починала на 27.08.2015 г. и е
оставила за свои наследници ответниците В.М. и С.М..
От
извършената справка в книгата за приемане и отказ от наследство е установено,
че няма вписан отказ от наследство след смъртта на Л. С. И., направен от В.Х.М..
Представено е извлечение от счетоводни книги към 13.10.2017 г. по договор за кредит от 14.04.2015 г., в същото като длъжници са вписани двамата ответници - като наследници на титуляра-кредитополучател. В съдържащата се в извлечението информация за кредита са посочени датата на разрешаването му, срокът на кредита, договореният размер, валутата, както и настъпилата предсрочна изискуемост на 29.09.2017 г. Отразено е, че към тази дата не са погасени 25 броя дължими погасителни вноски в размер общо на 2 745,99 лева, като остатъчният дълг към датата на извлечението е 7 220,36 лева, от които 5 737,94 лева - главница, 1 168,55 лева - договорена лихва за периода 05.10.2015 г. до 12.10.2017 г. и 193,87 лева - санкционираща лихва за периода 10.06.2017 г. – 12.10.2017 г.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и обективно, е, че за периода от м. май 2015 г. до м. септември 2015 г. сумите, постъпващи по разплащателната сметка на Л. С. И., служеща за погасяване на кредита по договор за кредит за текущо потребление от 14.04.2015 г., са в равен на договорените месечни вноски размер и същите са постъпвали на договорената дата - 7-то число на съответния месец. Редовното издължаване на месечните вноски е преустановено, считано от 07.09.2015 г., на която дата частично е платена редовна лихва по кредита и няма повече постъпили суми за погасяване на кредита. В заключението е отразено, че към датата на подаване на исковата молба – 13.10.2017 г. броят н падежиралите непогасени вноски е 26, от които 25 пълни и една частична. От заключението се установява, че размерът на дължимите суми към банката към момента на подаване на исковата молба, е както следва: главница - 5 737,94 лева; договорена лихва от 05.10.2015 г. до 12.10.2017 - 1 168,55 лева; санкционираща лихва от 10.06.2017 г. – 12.10.2017 г. - 193,87 лева, заемна такса – 120 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
По делото безспорно се установяват обстоятелства, че между наследодателя на ответниците Л. С. И. и ищеца „БАНКА ДСК“ ЕАД е съществувала облигационна връзка по силата на сключен договор за кредит за текущо потребление от 14.04.2015 г., неразделна част от който са и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, по който договор ищецът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 6 000 лева, а последният се е задължил да погасява кредита на месечни вноски с падеж 7-мо число на месеца за срок от 72 месеца, считано от усвояването му. С договора е уговорено задължение за плащане на лихва и надбавка за предоставения кредит, а именно договорна лихва за ползване на кредита, като в Общите условия към договора е предвидено при забава и задължение за плащане на санкционираща лихва в размер на договорената лихва, увеличена с надбавка от 10 пункта.
Не са спорни обстоятелствата, че след сключване на договора от 14.04.2015 г. и усвояване на кредита кредитополучателят Л. С. И. е починала – на 27.08.2015 г., като единствени нейни наследници по закон са ответниците по делото. Със смъртта на лицето цялото негово имущество - като съвкупност от права и задължения, е преминало по силата на наследственото правоприемство в патримониума на неговите наследници по закон - в случая двамата ответници по делото, като съобразно наследствените им права - чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството, всеки е наследил по 1/2 ид.ч. от имуществото на наследодателя.
От заключението на вещото лице категорично се установява, че по така сключения договор за кредит, за периода от сключването му - м. април 2015 г. до м. август 2015 г. месечните вноски по кредита са погасявани редовно, като сумите са постъпвали по разплащателната сметка на кредитополучателя и наследодател на ответниците Л.И., служеща за погасяване на кредита. От същото заключение се установява, че редовното издължаване на месечните вноски е преустановено на 07.09.2015 г., когато е била частично погасена една вноска. По силата на чл. 19.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като в случая предвид така установеното неплащане на четири поредни месечни вноски, то забавата надхвърля 90 дни.
Съгласно заключението на вещото лице, към момента на подаване на исковата молба на 13.10.2017 г. дължимите суми към банката по процесния договор за кредит са както следва: главница - 5 737,94 лева; договорена лихва от 05.10.2015 г. до 12.10.2017 г. - 1 168,55 лева; санкционираща лихва от 10.06.2017 г. – 12.10.2017 г. - 193,87 лева, заемна такса – 120 лева.
Ответниците не оспорват възникването на претендираните задължения на наследодателя им към ищеца по сключения помежду им договор за кредит за текущо потребление от 14.04.2015 г., не оспорват и обстоятелството, че не са изпълнили задължението си - в качеството си на единствени наследници на починалия кредитополучател да погасяват дължимите месечни вноски по кредита, като на 07.09.2015 г. са преустановили редовното издължаване на погасителните вноски. Същите не ангажират и доказателства за плащането им, което обстоятелство подлежи на установяване в тяхна тежест.
Доколкото в конкретния случай последната вноска по кредита е направена на 07.09.2015 г., към 13.10.2017 г. кредитът е със статут на предсрочно изискуем и обявяването му за такъв следва да се приеме, че е настъпило с получаването от ответниците на преписи от исковата молба, тъй като предявяването на иска има характер на волеиязвление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем.
Тъй като този иск е осъдителен, а не установителен
по чл.
422 ГПК, за него е неприложимо изискването по т. 18 от ТР № 4/18.06.2013 г.
на ОСГТК на ВКС, т. е. банката да е обявила предсрочната изискуемост и да е
уведомила за това длъжника преди предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК. За осъдителния иск важи общото юридическо правило, че материлно-правното изявление на кредитора – ищец (банката)
е изразено с исковата молба и е връчено на длъжника – ответник с преписа от
исковата молба. Според посоченото от вещото лице в заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, към датата на е останала дължима предсрочно
изискуема главница в размер на 5 737,94 лева. Тази сума следва да бъде
присъдена на ищеца, тъй като ответниците (чиято е доказателствената тежест съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК и чл.
8, ал. 2 ГПК) не са представили доказателства за плащането й.
Предвид това съдът приема за установено, че всеки от ответниците, в качеството си на наследник на починалия кредитополучател Л.И., дължи на ищеца, в качеството му на кредитор по сключения между тях договор за кредит за текущо потребление от 14.04.2015 г. по ½ част от претендираните суми съгласно наследствените им части, а именно – сумата от 2 868, 97 лева, представляваща половината от главницата в общ размер на 5 737,94 лева; сумата от 584,28 лева, представляваща половината от договорната лихва общ размер на 1 168,55 лева, за периода от 05.10.2015 г. до 12.10.2017 г., сумата от 96,94 лева, представляваща половината от санкциониращата лихва в общ размер на 193,87 лева, за периода от 10.06.2017 г. – 12.10.2017 г., и сумата от 60 лева, представляваща половината от заемната такса в общ размер на 120 лева. Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
Законната лихва върху сумата от 5 737,94 лева следва да бъде присъдена от датата на предявяването на исковата молба – 13.10.2017 г., когато е предявен осъдителният иск.
С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените от последния разноски в настоящото производство в размер на 988,81 лв., от които 288,81 лева за държавна такса, 200 лева за възнаграждение за вещо лице, 350 лева – възнаграждение за особен представител на ответницата М. и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.Х.М.,***,
като наследник на титуляра-кредитополучател
Л. С. И. (починала на 27.08.2015 г.) да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК … със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Московска” № 19, представлявано от юрк. С.., следните суми: сумата от 2 868, 97 лева,
представляваща ½ част от размера на незаплатената част от главницата в
общ размер на 5 737,94 лева, представляваща
размера на незаплатената част от главницата по договор за кредит за текущо
потребление от 14.04.2015 г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД, като
кредитор и наследодателя му Л. С. И.; сумата от 584,28 лева, представляваща ½
част от договорната лихва общ размер на 1 168,55 лева, за периода от
05.10.2015 г. до 12.10.2017 г., сумата от 96,94 лева, представляваща ½
част от санкциониращата лихва в общ размер на 193,87 лева, за периода от
10.06.2017 г. – 12.10.2017 г., и сумата от 60 лева, представляваща ½
част от заемната такса в общ размер на 120 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 13.10.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.Х.М.,
с ЕГН **********,***, като наследник на титуляра-кредитополучател Л. С. И. (починала на 27.08.2015
г.) да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК …. със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Московска” № 19,
представлявано от юрк. С., следните суми: сумата от 2 868, 97 лева, представляваща ½
част от размера на незаплатената част от главницата в общ размер на
5 737,94 лева, представляваща
размера на незаплатената част от главницата по договор за кредит за текущо
потребление от 14.04.2015 г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД, като
кредитор и наследодателя му Л. С. И.; сумата от 584,28 лева, представляваща ½
част от договорната лихва общ размер на 1 168,55 лева, за периода от
05.10.2015 г. до 12.10.2017 г., сумата от 96,94 лева, представляваща ½
част от санкциониращата лихва в общ размер на 193,87 лева, за периода от
10.06.2017 г. – 12.10.2017 г., и сумата от 60 лева, представляваща ½
част от заемната такса в общ размер на 120 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 13.10.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Х.М.,***, като наследник
на титуляра-кредитополучател Л. С. И. (починала на
27.08.2015 г.) да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК …. със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Московска” № 19, представлявано от юрк. С., сумата от 344,41 лева, представляваща ½ част от разноските
по настоящото производство (общ размер на 638,81 лева), от които 144,41 лева,
представляваща половината от държавната такса, 100 лева, представляваща
половината от възнаграждението за вещо лице и 75 лева, представляваща
половината от юрисконсултското
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Х.М., с ЕГН **********,***, като наследник
на титуляра-кредитополучател Л. С. И. (починала на
27.08.2015 г.) да заплати на БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК … със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Московска” № 19, представлявано от юрк. С., сумата от 344,41 лева, представляваща ½ част от
разноските по настоящото производство (общ размер на 638,81 лева), от които 144,41
лева, представляваща половината от държавната такса, 100 лева, представляваща
половината от възнаграждението за вещо лице и 75 лева, представляваща
половината от юрисконсултското
възнаграждение, както и сумата в размер на 350 лева, представляваща възнаграждение
за назначения й особен представител в производството.
Решението подлежи на обжалване
пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за
постановяването му.
Районен
съдия: