Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Димар Норд - Ийст“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Ж., чрез адв. А. Х. – АК - Варна, против Решение № 213 от 16.02.2024 г., постановено по НАХД № 20233110201822/2023 г., по описа на Районен съд - Варна, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2201058 от 16.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна /ДИТ - Варна/, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]., като е намалена по размер на 1500 лева.

В касационната жалба се поддържа, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, което е довело до необоснованост на извода за законосъобразност на обжалваното НП. Твърди се, че в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН административнонаказващият орган не е описал с нужната конкретика всички релевантни факти и обстоятелства, които обосновават съставомерността на вмененото нарушение. Изтъква се, че неправилно съдът е приел, че самото запознаване с работата също представлява престиране на работна сила от работника/служителя в полза на работодателя. На тези основания се иска от съда отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което изцяло се отмени наказателното постановление.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“, чрез юрисконсулт Т. оспорва жалбата. Излага доводи, че касирания акт е правилен и законосъобразен. Сочи, че нарушението е установено на 07.10.2022г., има сключен Трудов договор от 6.10.2022г. като видно от писмените доказателства по преписката, инструктаж на работника е проведен в деня преди проверката, а именно на 06.10.2022г., като на 07.10.2022г. му е проведен ежедневен инструктаж, а не първоначален. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираната жалба. Поддържа, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от лице, участвало във въззивното производство, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу акт подлежащ на касационен съдебен контрол и който е неблагоприятен за него. Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано въз основа на подадената от „Димар Норд - Ийст“ ЕООД срещу НП № 03-2201058/16.11.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, като за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ на дружеството, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 03-2201058/20.10.2022 година.

От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че при извършена проверка за спазване на трудовото законодателството от „Димар Норд - Ийст“ ЕООД на 07.10.2022 г. в обедните часове на място в обект на контрол: „многофамилна жилищна сграда“, находящата се в [УПИ], ***, кв. *, [ПИ], по плана за „жилищна група, западно от болничен комплект на ВМИ-Варна“, в [населено място] се извършват строително-монтажни работи. В изкопа на обекта, проверяващите установяват лицето Н. Т. Ж. да изпълнява трудови функции на общ работник, преди да му е представено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториална дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/. Органите при Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна предоставили на констатираните лица декларации за попълване, като в своята Н. Ж. саморъчно посочва, че работи за „Димар Норд - Ийст“ ЕООД на длъжност „общ работник“ без сключен трудов или граждански договор, с месечно възнаграждение в размер на 710 лева, с почивни дни събота и неделя, а през работния ден 10 минути – почивка. От дружеството са представени документи, от които проверяващите установяват, че с лицето Н. Ж. е сключен Трудов договор № 23 от 06.10.2022 г. и справка за приетите и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, от която е видно, че работодателят е регистрирал трудовия договор на 07.10.2022 г. в 15:27:02 часа. Въз основа на тези констатации е съставен АУАН № 03-2201058/20.10.2022 г. от главен инспектор Е. Н. в присъствието на свидетеля Р. В., като същият е предявен и връчен на жалбоподателя чрез управителя му М. Ж.. Актът е подписан без възражения. Такива не постъпват и в законоустановения в чл. 44 от ЗАНН срок.

На 16.11.2022 г., приемайки изложената в АУАН фактическа обстановка, административнонаказващият орган издава НП № 03-2201058, с което на дружеството – работодател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните властнически правомощия, при спазване на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатира, че в хода на административнонаказателното производството не са допуснати процесуални нарушения. Решаващият състав при Районен съд – Варна отхвърля като неоснователни всички възражения на настоящия касатор. Излагайки подробни съображения относно възражението на касатора, че лицето Н. Ж. не е престирало труд в полза на работодателя си по време на проверката, а единствено се е запознавало с работата, ги приема за неоснователни. Кредитира изцяло събраните в хода на съдебното дирене свидетелски показания, които по категоричен начин потвърждават извършването на вмененото нарушение. Съдът е обосновал извод за категоричното установяване на вмененото нарушение. Констатира неприложимостта на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, предвид изричната забрана уредена в ал. 2 на посочената правна норма.

За да измени размера на наложената имуществена санкция, районният съд приема, че липсват доказателствата в административнонаказателната преписка за санкционирането на „Димар Норд - Ийст“ ЕООД за подобни нарушения на трудовото законодателство, поради което редуцира размера до законоустановения минимум до 1500 лева.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, като постановено при липса на касационните основания за отмяната му по чл. 348 от НПК.

Изводите на районния съд се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност. Районният съд е установил правилно фактите по делото, въз основа на които правилно прилага относимия материален закон.

Мотивите на ВРС, изложени в обжалваното решение, изцяло се споделят от настоящия състав, като не намира за необходимо да ги повтаря, а на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК директно препраща към тях.

Неоснователно е възражението на касатора относно неправилното тълкуване на установената фактическа обстановка от районния съд при извършената проверка. По отношение на събраните в хода на съдебното дирене свидетелски показания на Н. и Т., районният съд на стр. 4 от решението си е посочил, че: „двамата свидетели са единодушни и категорични“ относно изпълняваните от лицето Н. Ж. трудови функции. От съдържанието на Протокол от 04.10.2023 г. категорично свидетелят Т. заявява, че: „някой може да е взел една дъска или да пробва колко тежи една кофа“. Тези данни се потвърждават от свидетелските показания на Н. – Протокол от 14.06.2023 г., който посочва, че Н. Ж. е носил и изхвърлял строителни отпадъци.

Не може да бъде споделено възражението на касатора по отношение липсата на конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват съставомерността на вмененото нарушение.

Съгласно нормата на чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер [рег. номер] 15 000 лв. За да е налице нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ, е необходимо установяване допускането на работа на работник и/или служител, без да му е предоставен набор от документи – екземпляр от сключения между страните трудов договор, подписан от тях, както и уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. В разглеждания случай, по безспорен начин е установено, че лицето Н. Ж. е престирало работна сила в полза на „Димар Норд - Ийст“ ЕООД на 07.10.2022 г. в 13:30 часа. От представените с административнонаказателната преписка писмени доказателства по категоричен начин се установява, че между „Димар Норд - Ийст“ ЕООД и Н. Ж. е сключен трудов договор, който е регистриран в ТД на НАП – Варна едва в 15:27:02 часа на 07.10.2022 г. Следователно, към момента на проверката на 07.10.2022 г. в 13:30 часа не е връчено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, както повелява нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ, преди допускането до работа на Ж.. В тази връзка, даденото в обстоятелствената част на НП описание на извършеното нарушение е точно, ясно и конкретно, без да се засяга или ограничава право на защита на санкционираното юридическо лице да разбере в какво е обвинено, както и че му е предоставена възможността да защити адекватно законните си интереси.

Правилно въззивният съд достига до извод относно запознаването на Ж. с работата, че също представлява престиране на труд от работника/служителя в полза на работодателя. Трудовото законодателството предвижда специален режим за регламентиране на правоотношението на етап запознаване с работата. В случая нарушената норма не държи сметка на какъв етап в правоотношението са страните, а въвежда категорична и изрична забрана за работодателите да допускат до работа работници и/или служители, без преди това да им връчат екземпляр от трудовия договор, както и заверено от ТД на НАП копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Този извод не се променя, а напротив потвърждава се от Справка за приетите и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 3 от КТ с вх. № 03388223135854/07.10.2022 г., с която в 15:27:02 часа е регистриран сключеният между страните „Димар Норд - Ийст“ ЕООД и Н. Т. Ж. трудов договор. За времето от 13:30 до 15:27 часа на 07.10.2022 г. лицето Н. Ж. е престирал труд в полза на „Димар Норд - Ийст“ ЕООД, без да му е предоставено заверено от ТД на НАП копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. В саморъчно попълнената декларация установеното лицето е декларирало, че е започнало работа на 07.10.2022 г. на длъжност „общ работник“ за „Димар Норд - Ийст“ ЕООД, с работно време от 13:00 часа до 17:00 часа, като 710 лева е уговореното трудово месечно възнаграждение, с почивни дни събота и неделя, а през работни от 10 минути на ден. Нещо повече, видно от представената Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на 06.10.2022 г. лицето Н. Ж. е удостоверило с подписа си, че му е проведен начален инструктаж. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че въведеното с касационната жалбата възражение по отношение запознаването с работата на лицето Н. Ж. е извършено в един по-ранен момент от извършването на проверката от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

По отношение на изменения от районния съд размер на санкцията, настоящият касационен състав намира, че намаленият размер в законоустановения минимум е адекватен да изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН, като определеният от административнонаказващият орган по-висок размер на санкцията неоправдано създава тежест за дружеството-работодател, с оглед ниската степен на обществена опасност на деянието.

С постановяване на обжалваното решение, районният съд не е допуснал пороците, поддържани с касационната жалбата, представляващи основания за отмяната му. В изпълнение на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, при извършване на задължителната проверка за валидност, допустимост и правилност, тричленният състав не констатира други допуснати нарушения. С оглед на това, се налага изводът за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и като такова същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор своевременно направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно. На основание чл. чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 5 от ЗАНН в тежест на жалбоподателя следва де се възложат разноски в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221, ал. 2 от АПК, касационният съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №213 от 16.02.2024 г., постановено по АНД № 20233110201822/2023 по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Димар Норд - Ийст“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от М. Ж. да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сума в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.