№ 21224
гр. София, 15.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110106216 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане
е допустимо.
С оглед становището на ответника съдът намира, че доказателственото искане за
допускане изготвянето на САТЕ по посочените в исковата молба задачи следва да се остави
без уважение, тъй като не е необходимо за правилното разрешаване на повдигнатия правен
спор.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-
автотехническа експертиза по въпросите, поставени в исковата молба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 11.07.2023г. от
11,50 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този начин
ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 9 ГПК.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
1
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ от ЗД „ФИРМА” срещу
„ФИРМА” АД за заплащане на сумата от 644,98 лв., представляваща регресна претенция за
неплатена част от застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско на МПС“ за
застрахователно събитие, настъпило на 16.04.2022 г. в гр. София, в т.ч. 15 лв. за
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 03.02.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на обща стойност
4708,25 лв., в т.ч.разноски за предоставяне на заместващ автомобил, които ищецът твърди,
че е изплатил изцяло. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца
възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и за разноските по
предоставяне на заместващ автомобил. Поддържа, че след покана ответникът е заплатил
частично сумата в размер на 4058,27 лв. и претендира изплащането на останалата част от
регресното вземане до пълния му размер, ведно със законната лихва от 03.02.2023г. до
погасяването му. Претендира разноски по делото.
Ответникът със срочно депозиран писмен отговор оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че претендираната от ищеца сума е недължима, тъй като включва само разходи за
заместващ автомобил, които не са част от покритието по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“. Твърди, че клаузата от договора за имуществена застраховка
„Каско“, която дава право на застрахованото лице да се ползва от заместващ автомобил, не
обвързвала застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Претендира разноски.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил; да е настъпило
застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие на договора вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника; ответникът да носи риска от настъпилото събитие; в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
В тежест на ищеца е да докаже, че заплатената от него сума за предоставяне на
заместващ автомобил попада в обхвата на покритието по сключената имуществена
застраховка, както и че същата съответства на реалната възстановителна стойност по чл.
400, ал. 2 КЗ.
Ищецът не сочи доказателства за това, че платеното обезщетение за заместващ
2
автомобил съответства на средните пазарни цени.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153 ГПК безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че ищецът като застраховател по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ е заплатил застрахователно обезщетение за
вредите по л.а. „...... 6“ с ДК № СВ**** АА, причинени при ПТП на 16.04.2022г. по вина на
водача на л.а. „........“ с ДК № СВ****МС, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответника, застрахователно обезщетение в размер на 4058,27 лв., в т.ч. разходи за
заместващ автомобил, от които ответникът е заплатил на ищеца сумата от 4058,27 лв. преди
завеждане на делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3