Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 221 по описа за
2020 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Т.Й.Б. срещу Решение № 238024/09.10.2019 г., постановено по гр. дело №
36575/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 117-ти състав, с която
се обжалва изцяло решението, като се твърди, че същото е неправилно, необосновано и противоречи на
материалния закон и процесуалните правила. Подробно в жалбата са изложени съображения.
Въззивницата моли да се отмени
обжалваното решение и да се издаде заповед за защита от домашно насилие в полза
на молителя Т.Й.Б. (поради сключен граждански брак молителя е сменила фамилията
си Г.), ЕГН ********** срещу Г.Ц.А., ЕГН **********, с която същият да бъде
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие (психически и
емоционален тормоз) спрямо нея и на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН, да бъде
задължен да посещава специализирана програма за работа с извършители на домашно
насилие. Въззивницата заявява и претенция за разноски, а именно - ответникът да
бъде осъден да заплати направените разноски за експертизи по делото пред СРС и
окончателна държавна такса за двете съдебни инстанции, както и да се присъдят
направените разноски - заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Г.Ц.А. оспорва
въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в
срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителката в първоинстанционното
производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е
образувано по молба на Т.Й.Б. срещу Г.Ц.А.– за защита от домашно насилие,
извършено на 01.06.2019 г., подробно описано в молбата от 26.06.2019 г.
Ответникът е оспорил твърденията
в подадената молба.
С Решение № 238024/09.10.2019 г.,
постановено по гр. дело № 36575/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 117-ти
състав, е отхвърлена молбата на Т.Й. Г. за издаване на
заповед за защита срещу Г.Ц.А. за извършени от него
действия на 01.06.19 г.; отменена е заповед по чл. 18 ЗЗДН от 26.06.19 г. срещу
Г.Ц.А. с измененията й от 05.08.19 г. и от 13.09.19 г.; осъдена е Т.Й. Г. да
заплати на СРС така от 25 лв. и разноски от 450 лв., а на Г.А. - разноски за
защита от 500 лв.; постановено е, че решението може да се обжалва от страните пред СГС в седмичен
срок от връчването му, а отмяната на заповедта по по чл. 18 ЗЗДН е окончателна
и не подлежи на обжалване.
Доводите в жалбата касаят
неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ.
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени
приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда
на въззивното производство, прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност
на обжалваното решение, както и за допуснати процесуални нарушения са
неоснователни.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В производството пред СРС са
приети заключенията на три съдебни
експертизи /две съдебно-графически и една съдебно-дактилоскопна/, от които не
се е установило авторството на нецензурните надписи върху балоните, а и от
показанията на свид. Батакова /водена от молителката/ се е установило, че
ответникът не е имал физическа възможност да ги постави на терасата на ищцата в
твърдените от нея ден и час, доколкото свидетелката е посочила, че молителката
е предала детето на баща му, който е бил пред блока, а балоните са били
намерени на терасата.
Свидетелят М.е посочил, че
балоните са били предназначени за детето и са оставени на площадката пред
вратата на молителката – четвъртия етаж.
От представената декларация по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани актовете на домашно насилие, няма данни,
че действително ответникът е извършил твърдените актове на домашно насилие, в
нея макар и актовете на насилие да са индивидуализирани, се съдържат само
твърдения и предположения за автора на деянията, от които не може да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на
ответника.
Относно приложената декларация по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, настоящата съдебна инстанция намира за уместно да посочи
следното:
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният насилнически
акт и неговото авторство, както и евентуалните последици от този акт.
Декларацията е частен свидетелстващ документ, който притежава материална
доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти (за
разлика от исковия процес, където частните свидетелстващи документи имат
материална доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя
факти). За да е годно доказателствено средство, тази декларация трябва да
индивидуализира акта на насилие по начина, по който в редовната молба за защита
актът е описан, както бе посочено по-горе. Съдът няма право да указва на
пострадалия да представи годна (пълна) декларация, защото би нарушил своето
безпристрастие – неговото задължение се простира само до там да укаже, че не се
сочат доказателства за процесния насилнически акт и неговото авторство. Когато
актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци (“на четири очи”),
декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5,
ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно предвид нейната материална
доказателствена сила. Ако обаче в обективния мир има други доказателства за
извършеното насилие /напр. очевидци/ и носещата доказателствената тежест страна
не е положила дължимата грижа за събирането им, съдът не следва да уважава
молбата за защита. В случай че са събрани и други доказателства, декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях, и ако съдът намери
доказателствата, кореспондиращи с
декларацията, едва тогава следва да уважи молбата за защита. В
случая, относно твърдения акт на домашно насилие, макар и същият да е описан в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, то не се
съдържа категорично изявление за авторството на тези деяния – молителката само
предполага, че балоните са поставени на терасата от ответника, но няма данни
този акт да е извършен на „четири очи“ между молителката и ответника.
Неоснователни са и оплакванията,
че решението е постановено в противоречие с процесуалните правила, с оглед
обстоятелството, че писмените защити са депозирани на 09.10.2019 г., от която
дата е и съдебното решение, доколкото постановяването му не е станало по-рано
от датата, на която са представени писмените бележки.
Относно оплакванията във
въззивната жалба по отношение отмяната за заповедта за незабавна защита –
съгласно чл. 19 от ЗЗДН Заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и
има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда. От
друга страна, отмяната на заповедта за незабавна защита има характер на
определение, което не слага край на делото, а съгласно чл. 253 ГПК,
определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни
от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.
Първоинстанционното решение е
правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че първоинстанционният
съд не се е съобразил с всички ангажирани доказателства. Въззивницата не е
доказала по безспорен начин твърденията си за извършени актове на домашно
насилие от страна на въззиваемия на процесната дата. Постановеното решение е
съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното
решение на Софийския районен съд е правилно и законосъобразно и следва да се
остави в сила.
Въззивният съд постанови
въззивницата Т.Й.Б. да заплати по сметка на СГС държавна такса за жалбата й в
размер на 12,50 лв.
С оглед изхода на делото,
въззивницата Т.Й.Б. няма право на разноски, но тя се осъжда да заплати на
въззиваемата страна Г.Ц.А. сумата от 400 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, като съдът оставя без уважение искането на Г.Ц.А. за присъждане
на разноски за разликата над уважения размер от 400 лв. до пълния предявен
размер от 500 лв., като неоснователно, съобразявайки, действителната фактическа
и правна сложност на делото, разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и
направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, направено от адв. М.З. в съдебното заседание, проведено на
19.10.2020 г.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 238024/09.10.2019 г., постановено по гр. дело № 36575/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, 117-ти състав.
ОСЪЖДА Т.Й.Б.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 12,50 лева.
ОСЪЖДА Т.Й.Б.,
ЕГН **********, да заплати на Г.Ц.А., ЕГН **********, разноски в размер на 400 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в производството по въззивно гражданско
дело № 221/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение –
Брачни състави, I-ви въззивен брачен състав, като оставя без
уважение искането на Г.Ц.А., ЕГН **********, за присъждане на разноски за разликата над
уважения размер от 400 лв. до пълния предявен размер от 500 лв., като
неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.Й.Б., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото,
като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.