№ 288
гр. Варна, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000348 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД със седалище гр.София срещу решение № 9 от 03.02.2022г.
по търг.дело № 153/21г. по описа на Окръжен съд – Добрич, търговско
отделение, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да
заплати на Ю. А. И. от гр.Т. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, виновно причинени от водач на състав на превозни средства,
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за
разликата над 15 000лв. до присъдените 37 500лв. ведно със законна лихва,
считано от 03.12.2020г.
В жалбата на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД със седалище гр.София се
твърди, че решението в обжалваната от застрахователя осъдителна част е
неправилно и необосновано.
Застрахователят оспорва на първо място приетият от първата инстанция
процент на съпричиняване. Сочи че правилно съдът е приел, че пострадалият
И. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като не е спазил
1
разпоредбите на ЗДвП да използва предпазен колан и не е положил
необходимата грижа за опазване на живата и здравето си. Оспорва приетия от
съда 25 % размер на съпричиняване, като твърди че при поставен
обезопасителен колан претърпените увреждания биха били в значителна
степен по ниски, което значително надвишава приетото от съда съотношение
на вините.
На следващо място оспорва приетия от първата инстанция размер на
обезщетението, като твърди, че същото определено в размер на 50 000лв. е
неоснователно завишено. Твърди чу сумата 50 000лв. многократно надвишава
предвидената в закона компенсаторна функция на обезщетението и не
отговаря на критерия справедливост. Излага, че от събраните доказателства
се установява че И. е една единствена физическа травма – счупване на ребро в
лява и дясна гръдна половина, което е едно и също с травма на гръден кош.
Сочи че другите, описани в исковата молба травми не са в причинно-
следствена връзка с претърпяното през 2016г. ПТП, имат съвсем различен
характер, не са травматични увреждания, а имат системен характер и
автоимунна генеза. Позоват се на обясненията на експерта при приемане на
експертизата че в конкретния случай травмата е имала значително по-леко
изразена клинична картина, както и че оздравяването е завършило в
обичайните за това срокове от 2 – 3 месеца, като не имало усложнения, и
освен лека болка при лошо време, не би следвало да има други остатъчни
прояви.
Твърдят че съдът не е съобразил и медицинската документация по
делото, сочеща че процедурата пред ТЕЛК е инициирана само с оглед
настоящето производство, както и констатациите в експертното решение че е
напълно работоспособен.
Твърдят че само травмата на гръдния кош е в пряка причинно-
следствена връзка с ПТП и само тази вреда следва да бъде репарирана. Излага
че тревожно-депресивното разстройство, за което има данни едва от 2021г.,
пет години след катастрофата, не е вследствие на претърпяното ПТП. Твърди
също така, че няма данни И. да е лекувал това разстройство. Твърдят че няма
доказателства, че сочената в исковата молба Спондилатроза да е в причинна
връзка с ПТП.
Молят съда да отмени решението в обжалваните от него части и да
2
постанови друго, с което предявения срещу застрахователя иск за
обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над
15 000лв. Претендират направените по делото разноски. В депозирана за
съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, поддържат
жалбата и молят съда да я уважи.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от Ю. А. И. от гр.Т.,
в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Моли съда решението в обжалваната от застрахователя част да бъде
потвърдено. Претендира направените по делото разноски. В съдебно
заседание, чрез процесуален представител, моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени е искове с правно основание чл.432 от КЗ от Ю. А. И. срещу
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 75 000лв., предявен като частичен от целия в размер на 150 000лв.,
претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 19.03.2016г.,
причинено виновно от Станислав Пейчев Николов при управление на товарен
автомобил с рег.№ ТХ 2611 ХР, с прикачено ремарке с рег.№ ТХ 0286 ЕХ,
при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, ведно със законна лихва. Решението в частите му, с които
е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 15
000лв. и с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 37 500лв. до 75 000лв. е влязло в сила. Предмет на въззивно
обжалване е решението на първоинстанционния съд само в частта му, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 15 000лв. до присъдените 37 500лв.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и
предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че
пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 19.03.2016г., вината на водача Станислав
Пейчев Николов и механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е
спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила,
3
с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от Николов вреди при
управлението на товарния автомобил.
Спорни пред въззивния съд са само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди и процентът на съпричиняване от страна на
пострадалия.
По размера на обезщетението:
Не е спорно пред въззивна инстанция, че пострадалият Ю. А. И. е бил
пътник в лекия автомобил, стоял на задна седалка зад водача на автомобила и
при пътно-транспортното произшествие е получил следните травми: счупване
на VII- ма, IX-та, Х-та, XI-та и XII-та ребрени дъги вдясно и VI-та, VII-ма,
VIII - ма, IX-та, Х-та и XI-та ребрени дъги вляво. Първоначално е приет по
спешност в МБАЛ – Добрич и е изписан от болницата на 29.03.2016г. с
диагноза травми на гръден кош. Приложено е медикаментозно лечение и
изследвания. Изписан е в задоволително общо състояние.
От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-
медицинската експертиза, което настоящата инстанция кредитира изцяло като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, въззивният съд
приема че подобни тежки гръдни травми, изразяващи се в множество
счупвания на съседни ребра в двете гръдни половини протича с тежка
клинична картина след получане на травмата със значителни по сила болка и
страдания и силно затруднено дишане, поради невъзможност за нормално
участие в дишането на гръдния кош. Посочено е от експерта при
изслушването му в съдебно заседание на 16.11.2021г. че счупване на толкова
ребра е много тежка травма, която освен много силната болка може да се
стигне и до възпрепятстване на дишането, а от там и на сърдечната дейност.
Посочено е че в конкретния случай при И. клиничната картина е била
сравнително лека, тъй като е нямало разкъсване на плеврата, навлизане на
въздух или кръв в гръдната кухина. Оздравителният период според експерта е
от порядъка на два – три месеца и завършва със зарастване на местата на
счупванията на ребрата. От заключението на експерта, съдът приема за
установено, че оздравителният процес е приключил в обичайния срок, като
4
няма данни да настъпили усложнения в оздравителния процес. Към момента
единствено при влажно време и физически натоварвания И. може да чувства
болки с неголяма сила.
Съдът приема за установено от експертното заключение, че
установените на по-късен етап през 2021г. промени в структурата на
гръбначния стълб и сакроилиячните стави не са с травматичен характер и
нямат връзка с травматичните увреждания при настъпилото през 2016г. ПТП.
От показанията на разпитания по делото свидетел Петър Николов
Петров, преки и непосредствени, кредитирани от съда, въззивният съд приема
за установено че И. преди инцидента е бил изключително здрав мъж, а след
инцидента и понастоящем е променен, не му се живее, трудно ходи, пие
хапчета. След инцидента за него се е грижил баща му, който е плащал
лекарства и издръжка.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 40 0000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от И. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е преживял в резултат на
претърпяното на 19.03.2016г. пътно-транспортно произшествие. Към момента
на ПТП ищецът е бил на 42 години. За да определи този размер съдът
изхожда от получената травма – контузия на гръден кош със счупване на
множество съседни ребра от двете страни на гръдния кош, трайно
затрудняващи движението на тялото и причиняващи силна болка и
затруднено дишане. Съдът отчита, че въпреки тежката травма клиничната
картина при И. е била сравнителнто лека, тъй като не се е стигнало до
разкъсване на плеврата. Оздравителният процес е протекъл в обичайния срок
без усложнения. Не са установени и преживяни страдания и болки над
обичайния им интензитет. Въззивният съд намира, че така определеният от
него размер обезщетява пострадалия за всички болки и страдания, в резултат
на получената при ПТП травма на гръдния кош.
5
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се
твърди, че пострадалият И. е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, поради това че е пътувал в лекия автомобил без правилно поставен
обезопасителен колан. В тежест на застрахователното дружество е да докаже
при условията на главно и пълно доказване, поведението на пострадалия,
допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
В обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е приел за
установен фактът че пострадалият И. е пътувал в лекия автомобил без
поставен предпазен колан, както и че с това нарушение е допринесъл за
настъпване на уврежданията, като е приел че ако е бил с колан уврежданията
биха били по-леки. Приел е наличието на съпричиняване и е определил
същото в размер на 25 %.
Въззивното производство е образувано по жалба на застрахователя, в
която е оспорен приетият процент за съпричиняване с твърдения че същият
следва да бъде по-висок. Няма въззивна жалба от ищеца срещу
отхвърлителната част на решението. Не се поддържа в отговора на въззивната
жалба, подадена от И., оспорването на възражението за съпричиняване.
Фактът на нарушението и установеното от първата инстанция съпричиняване
на вредоносния резултат е неговият процент са приети в отговора на
въззивната жалба.
Поради което и съобразно нормата на чл.269 изр.второ от ГПК
ограничаваща обхвата на дейността на въззивния съд, приетият за установен
от първата инстанция факт на непоставен правилно обезопасителен колан и
на приетото за доказано съпричиняване на вредоносния резултат, не могат да
бъдат променени от въззивната инстанция. Единственото, което може да бъде
променено от въззивната инстанция е приетият процент на съпричиняване и
то само в посока неговото увеличение.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие. Паралела и сравнението на
поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е
длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
6
реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с
останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното
произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за доказано
направеното възражение за съпричиняване като определя приноса на
пострадалия в размер на 25 %. При липсата на доказателства по делото и на
съпоставка на това какви биха били получените увреждания от И. при
поставен и при липса на обезопасителен колан, съставът на въззивния съд не
може да определи по-висок от вече приетия и неоспорен от въззиваемия
размер на съпричиняването.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната
инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от И.
неимуществени вреди и определена степен на съпричиняване на вредоносния
резултат, дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя от
въззивния съд в размер на 30 000лв.
Поради което и обжалваното решение в частта му, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати на И. обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 30 000лв. до 37 500лв. следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което искът за този размер да
бъде отхвърлен. Решението в осъдителната му част за разликата над 15 000лв.
до 30 000лв. следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА и съобразно изхода на
спора в настоящата инстанция дължимото адвокатско възнаграждение за
първа инстанция е в размер на сумата 1 112лв., поради което и
първоинстанционното решение, в частта му, с която застрахователното
дружество е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение над този размер
следва да бъде отменено. За въззивна инстанция адвокатското
възнаграждение е в размер на сумата 803лв., която сума следва да бъде
присъдена на процесуалния представител на И..
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и съобразно
изхода на спора пред въззивна инстанция дължимите в полза на
застрахователното дружество разноски са в размер на сумата 240лв., а
7
адвокатското възнаграждение – 2 016лв., поради което и с настоящето
решение следва да им бъде присъдена още сумата 40лв. за разноски и 316лв.
за адвокатско възнаграждение. Дължимите разноски за въззивна инстанция,
които следва да бъдат възложени на въззиваемия са държавна такса в размер
на сумата 150лв. и адвокатското възнаграждение в размер на 720лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9 от 03.02.2022г. по търг.дело № 153/21г.
по описа на Окръжен съд – Добрич, търговско отделение, в частта му, с която
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ е осъдено да заплати на Ю. А. И. от гр.Т.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, виновно причинени от
водач на състав на превозни средства, застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, за разликата над 15 000лв. до 30 000лв.,
ведно със законна лихва, считано от 03.12.2020г.
ОТМЕНЯВА решение № 9 от 03.02.2022г. по търг.дело № 153/21г. по
описа на Окръжен съд – Добрич, търговско отделение, в частта му, с която
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ е осъдено да заплати на Ю. А. И. от гр.Т.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, виновно причинени от
водач на състав на превозни средства, застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, за разликата над 30 000лв. до присъдените
37 500лв., ведно със законна лихва, считано от 03.12.2020г. и в частта му, с
която застрахователното дружество е осъдено да заплати на адв.В. адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за разликата над 1 112лв. до 1 700лв.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ю. А. И. от гр.Т. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“
със седалище гр.София за обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
виновно причинени от водач на състав на превозни средства, застрахован по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ПТП на
19.03.2016г. за разликата над 30 000лв. до 37 000лв.
ОСЪЖДА Ю. А. И. от гр.Т., ул.“Г.С.Раковски“№ 38, ЕГН **********,
да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ със седалище гр.София, ЕИК
*********, още сумата 40лв. /четиридесет лева/, представляваща разноски за
8
първа инстанция, още сумата 316лв. /триста и шестнадесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за първа инстанция, сумата
150лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени разноски за въззивно
производство и сумата 720лв. /седемстотин и двадесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД със седалище гр.София,
адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет.5, ЕИК *********,
да заплати на адвокат Н. С. В. от АК – Добрич сумата 803лв. /осемстотин и
три лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция на основание чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9