Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.11.2019
г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание,
проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д.
№ 449 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 58 от 11.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 128/2018 г., С.нскияг районен
съд е изнесъл на публична продан урегулиран поземлен имот - „Склад”, находящ е в кв. 31 по подробния устройствен
план на с. Ц., общ. С., целия с площ 534 кв.м., заедно с построената в него
масивна сграда – склад със застроена площ 185 кв.м., при граници на имота:
улица, ЖП линия, ЖП район, УПИ І- 935, както и движими вещи – товарен автомобил
марка „Мерцедес”, модел „312 Д”, тип „фургон”, с рег. № СО *** АМ, и товарен
автомобил марка „Ивеко”,модел „35 Ц
Решението е обжалвано от съделителя
– ответник Р.Х., в частта, с която допуснатите до делба вещи за изнесени на
публична продан. В жалбата се излага довод за недопустимост на решението в тази
му част поради това, че районният съд е извършил делбата чрез посочения способ,
без да състави проект за разделителен
протокол, да го предяви на страните и изслуша възраженията им по него. Излага
се и оплакване за неправилност на решението като постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие
с материалния закон, поради неправилно избран от съда способ за извършване на
делбата по чл. 348, вместо по чл. 353 от ГПК.
Сочи се в тази връзка, че е било възможно от делбените
имоти да се съставят два дяла, в единия от които да се постави недвижимия имот,
а в другия – товарните автомобили, като стойността на дяловете се уравни
парично. Наведен и довод, че съдът незаконосъобразно е изнесъл всички допуснати
до делба вещи на публична продан, като не е зачел своевременно направената
претенция от ответника за възлагане в негов дял на процесния
недвижим имот, както и установените по делото обстоятелства, че този имот се
владее от него от момента на закупуването му, в него същият извършва търговска
дейност и е направил значителни подобрения. Изложено е и възражение и за неправилно
възприета от съда оценка на делбения недвижим имот.
Отправено е искане обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо и
делото върнато на районния съд за повторно разглеждане, алтернативно – за
отмяната му и постановяване на друго от въззивния
съд, с което делбата се извърши чрез поставяне в дял на процесните
товарни автомобили на ищцата, а в дял на въззивника
да се постави процесния недвижим имот, при съответно
парично уравнение на дяловете.
С писмения си отговор ответницата по въззивната
жалба оспорва същата. Сочи, че предвид предмета на делбената
маса, включваща недвижим имот и два автомобила, със значителна разлика в
стойността им, не е възможно тези три вещи да бъдат разпределени в два дяла,
които да имат относителна равностойност по вид и цена, поради което и при
наличието на спор между страните, правилно първоинстанционният
съд е отхвърлил способа по чл. 353 от ГПК. Настоява за потвърждаване на
обжалваното решение.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
С влязло в сила решение по делото е допуснато
извършването на съдебна делба между Т.Д.Д. и Р.П.Х.
на урегулиран поземлен имот „Склад”, находящ е в кв.
31 по подробния устройствен план на с. Ц., общ. С.,
целия с площ 534 кв.м., заедно с построената в него масивна сграда – склад със
застроена площ 185 кв.м., при граници на имота: улица, ЖП линия, ЖП район, УПИ
І- 935, както на движими вещи – товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „312
Д”, тип „фургон”, с рег. № СО *** АМ, и товарен автомобил марка „Ивеко”,модел „35 Ц
В хода по същество в настоящето производство по втората
фаза на делбата ищцата е изразила становище за извършване на делбата чрез
изнасяне на публична продан на недвижимия имот и двата автомобила, предмет на
делбата.
Ответникът е изразил становище за извършване на делбата
чрез съставяне на два дяла – единият, включващ недвижимия имот, който дял да
бъде поставен на него, и другия, включващ двата автомобила, който да бъде
поставен в дял на ищцата.
След преценка на събраните
доказателства въззивният съд намира следното от фактическа страна:
Според заключението на
съдебно-техническата експертиза, допуснатият до делба поземлен имот и
построената в него масивна сграда – склад, са реално неподеляеми.
Становище за неподеляемост на имотите е дадено и от
главния архитект на община С. по реда на чл. 201 от ЗУТ.
От така
установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:
Решението
е валидно и допустимо. Наведените във въззивната
жалба доводи за недопустимост на решението, основани на избрания от съда способ
за извършване на делбата, нямат отношение към допустимостта на решението, а
касаят неговата правилност.
Предмет на делбата е дворно място, заедно с
построената в него сграда /с нежилищен характер/ и движими вещи – 2 броя
моторни превозни средства. Установено е, че дворното място и жилищната сграда са реално неподеляеми. Предвид обстоятелството, че допуснатите до
делба вещи са от различен вид /недвижим имот и движими вещи/ и при липсата на
съгласие между съделителите за обособяването им в
самостоятелни дялове, способите за извършване на делбата по чл. 352 и чл. 353
от ГПК са неприложими, и делбата следва да бъде извършена посредством способа
по чл. 348 от ГПК – чрез изнасянето на делбеното
имущество на публична продан. Неоснователни са всички изложени от въззивника доводи за извършване на делбата чрез
разпределянето на допуснатите до делба имущества в дялове между съделителите, и обусловеното от това искане в негов дял се
постави недвижимия имот, а в дял на другата съделителка
– двата автомобила. Принципът на чл. 69, ал. 2 от ЗН за получаване от всеки съделител на дял в натура от делбеното
имущество е неприложим при разнородни имуществени предмети, освен при съгласие
на всички съделители за обособяване в дял на такива имоти
от различен вид, каквото съгласие в случая не налице от съделителката
– ищца. Поради това реално разпределение всички делбени
вещи е невъзможно. С оглед броя и вида на допуснатите до делба движими вещи –
товарни автомобили, принципно възможно би било отделното им разпределяне чрез
образуването на два дяла от тях, но такова искане не е направено от никой от съделителите. Съделителят –
ответник е поискал образуването на два дяла от всички делбени
имущества – единия, включващ недвижимия имот, а другия – двата автомобила,
което е недопустимо по изложените по-горе съображения. Съделителката – ищца
от своя страна не направила искане за разпределяне на двата автомобила в дялове
между нея и ответника, а е поискала делбата да се извърши чрез изнасяне на
всички вещи на публична продан.
С оглед извода за невъзможност за
реално разпределение на допуснатите до делба вещи чрез съставянето на дялове, ирелевантни за извършването на делбата са изтъкнатите от
жалбоподателя обстоятелства, че той е владял недвижимия имот от закупуването
му, направил е подобрения в него и пр. Такива обстоятелства биха могли да имат
значение единствено при заявени облигационни претенции между съделителите, след като делбата не може да бъде извършена
чрез реално разпределение на делбените имоти.
С оглед на горното, единственият
способ за извършване на делбата е публична продан на допуснатото до делба
имущество.
При горния извод, ирелевантно е направеното в жалбата възражение относно
приетата от съда оценка на делбения недвижим имот. При извършване на делбата
по реда на
чл. 348 ГПК въпросът за действителната стойност на изнесения на
публична продан имот не е необходима част от съдебното решение, а е от значение
само за определяне
стойността на дяловете и на дължимите
от съделителите държавни такси за производството. Оценката на имота
и началната цена, от която да
започне наддаването, се определят с помощта на вещо
лице в изпълнителното производство, в което съдебният изпълнител
не е обвързан от определената в делбеното производство цена - аргумент от чл. 484, ал. 1, т. 4 и чл. 485 ГПК.
Тъй като при този
способ делбата реално се извършва
не със съдебното
решение, а с приключването на публичната продан,
в която може да участва всеки
един от съделителите
и да изкупи имота при условията
на чл. 354 ГПК, то и действителната пазарна цена се
определя именно в това производство /т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС/. В случая, въпреки направеното
във въззивната жалба оплакване срещу приетата от съда
оценка на делбения недвижим имот, в нея не са изложени
възражения срещу решението в частта му за разноските.
Воден
от горното, Софийски окръжен съд
ОСЪЖДА Р.П.Х.
да заплати на Т.Д.Д. сумата 600 лева за разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от
него.