№ 508
гр. Варна, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500544 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ EООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец,ж.к.Мотописта,
бул.България №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, срещу решение №288/27.01.25г.,
постановено по гр.д.№13881/24г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлен
предявения от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ EООД срещу Б. В. Ш. от
гр.Варна иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 346,34лв, претендирана като дължима
главница по договор за потребителски кредит №40018796564/20.07.23г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното погасяване, и сумата от 43,48лв., претендирана
като договорно възнаграждение за периода 05.02.2024г. - 05.08.2024г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело
№10838/2024г. по описа на Районен съд – Варна.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност на
решението. Оспорва извода на ВРС за недействителност на договора за
потребителски кредит поради неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. Счита, че в ЗПК няма изискване в договора да бъде установяван или
посочван механизъм, по който е изчислен ГПР, както и да бъдат посочвани
какви други разходи са включени в ГПР, като в процесния договор ясно била
посочена методиката на формиране на ГПР. Оспорва извода на съда, че е
налице разминаване между посочения ГПР и действителния такъв. Излага
доводи, че допълн.услуги са предвидени като възможност и не са
1
задължително условие за отпускане на кредита, поради което и не са част от
общите разходи по смисъла на §1,т.1 от ДР на ЗПК и съответно не следва да се
отчитат при изчисляване на ГПР. Счита, че не е налице нарушение и на чл.19,
ал.4 ЗПК, като дори и да било налице такова, то не обуславяло
недействителност на целия договор, а единствено недължимост на сумите, с
които се надвишава размерът. Излага доводи, че неправилното посочване на
ГПР не може да се приравни на липсата на ГПР, което да води до нищожност
на договора, тъй като правото на информираност на потребителя не било
нарушено. Счита, че прогласяването на нищожност на определени клаузи не
влече нищожност на договора, след като той може да бъде сключен и да
съществува валидно без тези клаузи. Моли да бъде отменено решението в
обжалваната част и да бъде уважен иска.
В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна
жалба от въззиваемата страна Б. В. Ш. от гр.Варна, е постъпил отговор, с
който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, против Б. В. Ш. от гр.Варна, иск
с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за
установено, че Б. В. Ш. дължи на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,
следните суми: сумата от 346.34лв, представляваща дължима главница по
договор за потребителски кредит № 40018796564/20.07.2023г.; сумата от
33.77лв, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 06.08.2023г.
до 05.08.2024г.; сумата от 43.48лв, представляваща договорно възнаграждение
за периода 05.02.2024г. до 05.08.2024г.; сумата от 4,24лв, представляваща
лихва за забава върху договорно възнаграждение, начислена за периода от
06.08.2024г. до 05.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена заповед №5289/21.09.2024год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№10838/2024год. на ВРС. Кумулативно е предявен и осъдителен иск за
заплащане на следните суми: сумата от 130,34лв, представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, ведно с лихва за забава в размер на
12.71лв, начислена за периода 06.08.2023г. до 05.08.2024г.; сумата от 196.48лв,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно с лихва
за забава в размер на 19.16лв, начислена за периода 06.08.2023г. до
05.08.2024г., като се претендира и законната лихва до окончателното
изплащане.
В исковата молба поддържа, че с договор за потребителски кредит
№ 40018796564, сключен между страните на 20.07.2023г., на ответника е
предоставен паричен кредит в размер на 600лв, за срок от 11 месеца, при ГЛП
40,90%, както и е закупен пакет от допълн.услуги – Фаст и Флекси на
стойност общо от 600лв. Излага, че договорът бил сключен при Общи
условия, подписани и приети без забележки от кредитополучателя, и същите
са неразделна част от договора. Сочи, че предвид молба на ответника на
06.02.24г. бил сключен анекс №1, с който погас.вноски са изменени на 13.
2
Излага, че длъжникът е погасил задължения по договора в общ размер на
635.32лв, като поради изтичане срока на договора вземането в пълен размер
станало изискуемо. Излага, че длъжникът е закупил по собствено желание
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като дължи уговореното
възнаграждение, тъй като се е възползвал от първата от тях. Сочи, че ищецът
се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, срещу която ответникът подал възражение.
Ответникът Б. В. Ш., в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не
оспорва факта на сключване на договор за кредит, но оспорва неговата
действителност, поради неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Наред с това излага, че към договора има допълнителни услуги – „Фаст“ и
„Флекси“, с възнаграждение общо в размер на 600 лева, които не са включени
в ГПР, което обуславяло нищожност на клаузата. Счита, че ГПР не
съответствал на действителния и надвишавал размерът, предвиден в чл. 19, ал.
4 ЗПК. Счита за нищожни клаузите за допълн.услуги като противоречащи на
чл. 10 ЗПК, тъй като кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, а
тези услуги били именно такива. Счита за недействителна и клаузата за
договорна лихва, като твърди, че надвишава трикратния размер на законната
лихва. Излага, че на осн. чл.23 ЗПК дължи заплащане само на получената сума
по кредита – 600лв поради недействителност на договорното правоотношение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
Решението на ВРС в частта, с която са отхвърлени исковете на
ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД против Б. В. Ш. от гр.Варна, за приемане
за установено, че Б. В. Ш. дължи на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД
сумата от 33.77лв, представляваща лихва за забава, начислена за периода от
06.08.2023г. до 05.08.2024г. и сумата от 4,24лв, представляваща лихва за
забава върху договорно възнаграждение, начислена за периода от 06.08.2024г.
до 05.08.2024г., както и за осъждане на ответника да заплати сумата от
130,34лв, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, ведно с
лихва за забава в размер на 12.71лв, начислена за периода 06.08.2023г. до
3
05.08.2024г., и сумата от 196.48лв, представляваща възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, ведно с лихва за забава в размер на 19.16лв,
начислена за периода 06.08.2023г. до 05.08.2024г., е влязло в сила.
Основният спорен пред въззивния съд въпрос е за
действителността на процесния договор за потребителски кредит.
Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за
което не са налице данни да е действало като професионалист, то
кредитополучателят се явява потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП и чл.9,
ал.3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна
потребителска закрила. Наред с това договорът е сключен от търговско
дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята
професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК е признато и
от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК повелява, че когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В разглеждания случай договорът за потр.кредит е сключен в
предвидената от закона форма, като съдържа дата и място на сключването, вид
на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора,
общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на лихвен
процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Изготвен и подписан е погасителен план,
който съдържа детайлна разбивка на всяка погасителна вноска какви суми по
размер и основание включва, както и падеж на всяка вноска.
В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) от
47.90%, който формално не нарушава императивната забрана на чл.19, ал.4 от
ЗПК, според която ГПР не може да е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно
нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а §1, т.1 от ДР на ЗПК дава дефиниция за "общ разход по кредита",
като предвижда, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Предвидено е още дължимостта на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга Фаст на стойност 240лв. и възнаграждение за закупена
4
допълнителна услуга Флекси на стойност 360лв., като цената на
допълнителните услуги подлежи на заплащане на равни вноски, ведно с
месечните погас.вноски по кредита, включени в погасителния план. Видно от
гореизложеното възнаграждението за посочените като допълнителни услуги
Фаст и Флекси е в размер, съответен на предоставената в заем сума. Макар и
тези услуги да са посочени като допълнителни такива, то описаните в т.15 ОУ
действия са изцяло свързани с усвояване и управление на кредита, а не с
реално предоставяни допълнителни услуги. Така тези суми попадат в
категорията "Общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на §1, т.1 от
ЗПК като разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.
По делото няма спор, че в ГПР не са включени възнагражденията
за допълнителните услуги, видно и от твърденията на самия въззивник.
Задълженията за заплащане на допълнителните услуги безсъмнено имат
връзка с кредита и на практика представляват разход по него, поради което и
следва да се разглеждат като част от общите разходи, които формират ГПР.
Непосочването на тези разходи за допълнителни услуги в ГПР има за
последица скрито оскъпяване на кредита, като по този начин се заобикаля
нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. В този смисъл е и даденото задължително
тълкувание в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C-714/22.
Противоречието с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК влече
недействителност на сключения договор за потребителски кредит съгласно чл.
22 ЗПК, в който случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита
на осн. чл.23 ЗПК.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на ВРС в
горепосочения смисъл и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №288/27.01.25г., постановено по гр.д.
№13881/24г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлен
предявения от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ EООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ж.к.Мотописта,
бул.България №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, срещу Б. В. Ш., ЕГН **********, с адрес
*********, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 346,34лв, претендирана като дължима
главница по договор за потребителски кредит №40018796564/20.07.23г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното погасяване, и сумата от 43,48лв., претендирана
като договорно възнаграждение за периода 05.02.2024г. - 05.08.2024г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело
№10838/2024г. по описа на Районен съд – Варна.
5
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6