№ 705
гр. Бургас, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20222100500595 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на ищците В.К., род. на **********г. в
*** ***, **** гражданин и Н.Н., род. на **********г. в *** ***, **** гражданин, подадена
чрез упълномощения им процесуален представител адв. Таня Панайотова- Маркова, със
съдебен адрес: гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 5 против решение № 31 от 10.02.2022 г.,
постановено по гр. дело № 434/2021г. по описа на РС- Несебър, в частта, с която са
отхвърлени исковете им с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника „Е-
КУИТИ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на упаравление: гр. София. Район
Красно село, бул. „България‘ 58, вх. С, ет. 2, ап. 10, представляван от управителя Николай
Детелинов Ламбуров да осигури на ищците достъпа и необезпокояваното ползване на
находящите на територията на апаратментен комплекс „Месембрия палас“, разположен в
имот с идентификатор 51500.507.616,находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг -запад
басейн, детска площадка и алеите в двора, като премахне поставените строителни
материали и скеле, както и да осигури необезпокояван и непрекъснат достъп до тази част от
фоайето на сградата, където са разположени инсталациите, обслужващи сградата, както и да
освободи същото от вещите, разположени в него.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се твърди,
че същото е неправилно, тъй като постановено в нарушение на материално-правните норми,
при съшществени нарушения на процесуалните правила и, че е необосновано. Относно
първото искане за осъждане на ответника да осигури достъп и необезпокоявано ползване на
басейна, детската площадка и алеите в двора са наведени доводи, че макар съдът да е приел,
че са налице твърдените неправомерни действия към момента на завеждане на делото, както
и в определен период на време по време на съдебното производство, необосновано е
отхвърлил този иск, поради предприетите в хода на делото действия от ответника, без да
1
изследва наличието на предпоставките на иска по чл. 109 от ЗС. Относно второто искане за
осъждане на ответника да осигури необезпокояван и непрекъснат достъп до тази част от
фоайето на сградата, където са разположени инсталациите, обслужващи сградата, както и да
освободи същото от вещите, разположени в него, в жалбата се твърди, че решението в тази
част е постановено в противоречие на материалния закон – нормата на чл. 109 от ЗС, тъй
като съдът е приел, че процесните помещения не са общи части на сградата, като в подкрепа
на доводите въззивниците излагат подробни съображения и цитират и съдебна практик. На
следващо място в жалбата се навеждат и оплаквания за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, изразяващи се в липса в дадени от съда указания по чл. 146, ал. 2
от ГПК за липсата на ангажирани от ищците доказателства относно посочени в решението
му обстоятелства – за неосигурен от ответника при поискане от тях достъп до офиса на
фоайето и стаята с техниката. В жалбата се сочи, че необосновано съдът е приел, че
ответникът управлява комплекса, въпреки, че му е служебно известно, че с влязло в законна
сила съдебно решение от 30.08.2021г. по гр.д. 931/ без посочена година/ по описа на НРС, е
потвърдено решение на ОС на ЕС, с което за предеседател на УС на ЕС е избрана ищцата
Н.. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание, въззивниците чрез упълномощения си процесуален представител
поддържат въззивната си жалба и молят за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново, с което исковете да бъдат уважени. Представят писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемото дружество „Е- КУИТИ“ ООД, чрез
упълномощения си адвокатски представител е депозирал писмен отговор, в който е изразил
становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложени са съображения, че част от
изложените в нея твърдения са неверни, вт.ч. и относно управлението на сградата, както и,
че не е ясно защо въззивниците приемат, че съдът е приел в решението си, че фоайето е
индивидуална собственост на ответното дружество. Сочи, че с решението по гр.д. 931/2020г.
по описа на НРС са отменени решенията на ОС на ЕС от 14.09.2020г., вкл. и решението, с
което въззивницата Н. е избрана за управител на ЕС.
В съдебно заседание, въззиваемото дружество, чрез адвокатския си представител
моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските във
въззивното производство съгласно представен списък.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство пред РС- Несебър е образувано по предявени от
ищците като собственици на самостоятелни обекти в апаратаментен комплекс „Месембрия
палас“, разположен в имот с идентификатор 51500.507.616,находящ се в гр. Несебър, к.к.
Слънчев бряг -запад басейн, искове за осъждане на ответното дружество да им осигури
достъпа и необезпокояваното ползване на находящите на територията на посочения
апаратментен комплекс басейн, детска площадка и алеите в двора, както и да премахне
поставените вещи /строителни материали и скеле/, като не препятства лично или чрез
негови служители ползването, както и да им осигури необезпокояван и непрекъснат достъп
до тази част от фоайето на сградата, където са разположени инсталациите, обслужващи
сградата, както и да освободи същото от вещите, разположени в него.
Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в процесния комплекс,
които считат, че представлява апартаментен хотел съгласно документите им за собственост.
2
Сочат, че в свободната част на парцела е изграден басейн, обслужващ собствениците и
наемателите, както и инфраструктура, озеленяване, детска площадка и др. Твърдят, че са
имали свободен достъп до посочените части, който е продължил до 21.05.2020г., когато
представители на ответното дружество затворили изхода на комплекса към двора и басейна,
поради което единствената възможност за да се влезе в двора е откъм улицата. Сочат, че
впоследствие на 12.06.2020г. в незастроената част от терена била поставена ограда между
процесния и съседния комплекс, от който момент бил препятстван достъпа до басейна, като
ответното дружество заявило, че същата е поставена за безопасност с цел планиран ремонт
на басейна, независимо, че в плана на сградата за евакуация този вход, на който е поставена
оградата бил посочен като евакуационен изход. Ищците заявяват, че на 29.07.2020г.
работници поставили шезлонги и маси от съседния комплекс по алеите на процесния
комплекс, с което затруднили ползването им. Освен това заявяват, че басейна не бил годен
за експлоатация, а зелените площи също не били поддържани. Сочат, че въпреки избрания с
решение на ОС на ЕС през м. септември 2020г. управителен съвет на комплекса е направил
опита да почисти незастроената част от терена към комплекса и е демонтирал оградата,
същата била възстановена на 26.11.2020г. отново от ответника, като през следващите дни
във вътрешния двор били поставени скеле, тръби и различни строителни материали, които
препречили всички входове и ограничили движението в двора, в т.ч. напълно затворен бил
достъпа и до детската площадка. Твърди се също, че въпреки разговорите с ответника,
последния е продължил да препятства ползването на цялата инфраструктура на поземления
имот – басейн, алеи, детска площадка, като изложил аргументи, че е собственик на всичко
извън сградата, в т.ч. и на входа за нея. Сочат, че макар да не оспорват, че басейна е
собственост на ответника, считат, че тъй като същият няма самостоятелно предназначение,
още повече, че той няма самостоятелен водомер и водата за него се плаща от всички етажни
собственици, затова той има обслужваща етажната собственост функция. В подкрепа на
становището си цитират съдебна практика.
Що се касае до фоайето на първия етаж, ищците твърдят, че ответникът е заградил
площ от 20 кв.м., която представлява обща част на сградата, до която те нямат достъп.
Сочат, че там са разположени автоматичните предпазители на бушоните за общите части,
както и оборудването за интернета за сградата, обезпечаващо ползването му от всички
собственици. По този начин се твърди, че ответникът от една страна ползва неправомерно
обща част на сградата, а от друга – възпрепятства ползването на дворното осветление, на
басейна и на фасадата, т.е. и в случай на авария етажните собственици няма да имат достъп
до тези съоръжения, което би представлявало опасност за тях и сградата.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който
е оспорило исковете, като на първо място е навело възражения за неговата недопустимост
поради липса на правен интерес у ищците, по съображения, че басейна и свободния терен от
поземления имот върху който е разположена процесния комплекс не са обща части, тъй като
липсва съвпадение между етажните собственици и собствениците на терена, в т.ч. и, че
ищците не са придобили право на собственост или други вещни права върху ид.ч. от
3
поземления имот. По същество и по горните съображения, че теренът не е обща част, а
собственост на инвеститора, ответникът счита, че исковете са неоснователни. Що се касае до
басейна, излага доводи, че той не е самостоятелен обект на правото на собственост, а
строително-техническо съоръжение, за което разпоредбите на ЗКИР са неприложими. Сочи,
че тъй като процесния комплекс е от „затворен тип“, доколкото ищците не притежават ид.ч.
от правото на собственост или друго вещно право върху терена, в случая правилото на чл.
38 от ЗС е неприложимо. Оспорва твърденията на ищците, че дружеството е ограничавало
правото на ищците за достъп до басейна, още повече, че същият не е обща част, а негова
индивидуална собственост. Освен това сочи, че през летния сезон на 2020г. значителен брой
собственици не са заплатили таксата поддръжка, а са провели общо събрание на ЕС, на
което са взели решение същата да не се заплаща на инвеститора съгласно сключените
договори по чл. 2 от ЗУЕС, а директно на ЕС. Предвид това се сочи, че ответникът е бил във
финансова невъзможност да поддържа басейна, поради което същият не е бил пуснат в
експлоатация. Това е поставило ответника Относно исковете за фоайето, ответникът не
оспорва, че част от него е преградено със стъклена преграда и в него е разположен офисът
на фирмата, която осъществява поддръжката и управлението на общите части на сградата.
Сочи, че тъй като в това помещение се намират и всички необходими пособия за
поддръжката на общите части, вкл. и системата за видеонаблюдение, достъпът до него е
контролиран и от съображения за сигурност помещението се заключва, но въпреки това
сочи, че на никой етажен собственик не е отказан достъпа до този офис.
Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 109 от ЗС.
С обжалваното съдебно решение, районният съд е отхвърлил изцяло исковете като
неоснователни. Счел е, че тъй като в хода на делото ответникът е премахнал поставените в
двора строителни материали, това е довело до премахване на създадените пречки за достъп
на ищците до басейна, детската площадка и алеите в двора. Що се касае до оградата,
поставена между процесния комплекс и съседния съдът, позовавайки се на заключението от
извършената съдебно-техническа експертиза, е приел, че оградата не препятства
възможността за достъп до двора и басейна. По отношение на претенцията за осигуряване
на достъп до фоайето е приел, че липсва спор между страните, че е налице изградено от
ответника допълнително помещение, изпълнено с остъкление, което се ползва за офис от
управата на сградата, както и, че в него в допълнително помещение към него с контролиран
достъп /от съображения за сигурност/ се съхранява чувствителна техническа
инфраструктура за видеонаблюдението на комплекса, интернета и охраната, облужващи
цялата сградата. След като е установил, че няма данни достъп до посочените помещения да
не е осигуряван на ищците при поискване, районния съд е счел, че липсват данни за
неправомерно поведение на ответника и досежно претенцията, касаеща фоайето.
С оглед изхода на делото в първоинстанционното производство, прилагайки чл. 235,
ал. 3 от ГПК районният съд като е съобразил, че ответникът е дал повод за завеждане на
делото, е възложил в негова тежест направените от ищците разноски, в която част
решението и постановеното след него определение по чл. 248 от ГПК не са обжалвани и са
4
влезли в законна сила.
Предмет на въззивнно обжалване е решението на районния съд, в частта досежно
отхвърлените искове по чл. 109 от ЗС.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на
първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд не установи
съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което
намира, че то е валидно и допустимо. По съществото на спора, с оглед изложените в жалбата
оплаквания съдът намира следното:
По делото е безспорно установено, че ищците са собственици на самостоятелни
обекти в комплекс „Месембрия палас“, като съобразно данните се установява, че същите
притежават право на собственост върху закупените от тях в комплекса апартаменти, ведно
със съответните ид.ч. от общите части на сградата, в която се намира, както и ид.ч. от
правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата.
По делото не се спори, че ответното дружество е собственик на терена, върху който е
построен процесния комплекс, както и, че ищците нямат права на собственост или други
ограничени вещни права върху същия терен.
Не се спори, а и от данните по делото – писмени, гласни и експертно заключение е
установено, че в незастроената част на комплекса е построен външен басейн /съгласно
издадено разрешение за строеж и одобрен архитектурен проект/, като са оформени алеи за
достъп до сградите и детска площадка.
От експертното заключение, онагледено с приложения към него снимков и графичен
материал става ясно, че към басейна няма изградени допълнителни обслужващи помещения
/събелекални, бани, тоалетни и др./. Установено е, че ползването му е предвидено да се
извършва само от обитателите на комплекса и гостите им, без достъп на външни лица.
отделна партида за вода, като снабдяването му е с вода от общата водопроводна инсталация.
Вещото лице е посочило, че при изграждане на сградата, фоайето й е с изпълнено с
променено предназначение, като рецепцията е разположена на друго място във фоайето,
затворена с допълнително остъкляване и се ползва за архив, а на нейно място заедно с
маломерен склад е обособен офис на ответното дружество – собственик на земята, откъдето
се извършва управлението на комплекса. Установено е, че така изграденото помещение-
склад, представляващо рецепция по проект е достъпно от офиса и в него е разположена
техническата инфраструктура за видеонаблюдение, интернет и охрана, като офисът и
техническото помещение са с ограничен контролиран достъп oт съображения за сигурност и
безопасност. Съгласно експертизата, макар инсталациите, които обслужават сградата да
представляват обща част, до същите достъп следва да имат само от оторизирани лица за
поддръжка, ревизия и ремонт.
Пред първата инстанция са ангажирани свидетелски показания чрез разпит на двама
свидетели, като по искане на ищците е разпитана св. В.М. – собственик на самостоятелен
обект в комплекса, а по искане на ответника е разпитан св. М. – служител в ответното
5
дружество.
В показанията си св. М. сочи, че през м. юни 2020г. собствениците на обекти в
комплекса са нямали достъп до басейна, тъй като същият не е бил напълнен с вода, а на
всяка пътечка имало поставени строителни материали. Заявява, че впоследствие тези
материали, както и загражденията във фоайето вече са премахнати, и, че е осигурен достъп
до детската площадка. От показанията й се установява, че достъпът до басейна и двора на
комплекса се извършва чрез изход към двора на сградата. Сочи, че собствениците нямат
достъп до инсталацията за интернет и телевизията, като заявява, че не знае къде се намират
те и, че досега не й се е налагало да иска да й се осигурява такъв достъп.
В показанията си св. М. – служител на ищеца заявява, че самият басейн никога не е
бил ограждан от ответника и до него е имало достъп, а поставената ограда е била на
границата между процесния и съседния комплекс. Сочи, че басейна не е функционирал, тъй
като собствениците на обектите в комплекса не са заплащали таксите за управление и
поддръжка, като принципно басейнът се полза от тях и от наемателите. От показанията му
се установява, че достъпът до комплекса е контролиран чрез чип система. Що се касае до
струпаните строителни материали и чадъри свидетелят сочи, че те са били премахнати от
двора Заявява, че помещението във фоайето, което преди това било използвано за офис на
ответника, понастоящем е освободено от него, като до него винаги собствениците в
комплекса са имали достъп. Свидетелят сочи, че там се помещава помещение, което е
заключено от съображения за сигурност, в което се съхранява кутията с оборудването за
системата за интернет и телевизия, като ключ за него има камериерката, която пребивава
денонощно в комплекса.
Гореизложената фактическа обстановка е установена правилно от районния съд,
който въз основа на нея е направил обосновани фактически и правни изводи, преценяйки
след подробен анализ на доказателства релевантните по спора обстоятелства, с оглед
заявения в исковата молба предмет и съобразно разпределената на страните доказателствена
тежест, в т.ч. и съобразявайки настъпилите в хода обстоятелства съгласно чл. 235, ал. 3 от
ГПК. В допълнение и с оглед наведените в жалбата оплаквания въззивният съд намира
следното:
В правната доктрина е прието, че искът по чл. 109 от ЗС е способ за правна защита
срещу всяко неоснователно действие, което пряко или косвено ограничава, смущава или
пречи на собственика да упражнява своето вещно право в пълен обем. Основание за защита
чрез иска се поражда при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и
смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които
субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на
иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да
предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на
последиците от тях/ в т. см. ТР № 31/84 по гр. д. № 10/84 г. на ОСГК на ВС/. За уважаването
на този иск е необходимо всеки от ищците да докаже, че е собственик на самостоятелен
обект в процесния комплекс, респ. и на част от земята, върху която е изграден, и, че
ответната страна е осъществила твърдяното неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, което да създава за всеки от ищците пречки за използването на собствения му
имот по-големи от обикновените, като преценката за това кои въздействия са по-големи от
6
обикновените и поради това, е конкретна по всяко дело /ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д.
№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и определение № 288 от 30.05.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3853/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева/.
По делото е безспорно установено, че ищците са собственици на самостоятелни обекти
в процесния комплекс, за който съдът намира, че има характеристиките на такъв от затворен
тип по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС. Настоящата инстанция счита, тъй като
посочените съоръжения не се намират в сградата, а са изградени в незастроената част от
терена, който е собственост на ответника-инвеститор, същите не представляват общи части
на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС, а принадлежат на собственика на терена. Още
повече, че по делото нито се твърди, нито има данни ищците да притежават ид.ч. от правото
на собственост или други вещни права върху терена, което изключва възможността
съоръженията в него да представляват обща част на построената в терена сграда по смисъла
на чл. 38 от ЗС. По горните съображения се налага извода, че щом терена, върху който е
построена сградата в процесния комплекс е собственост на инвеститора- ответник, при
липса на други данни, негово притежание са и изградените върху него съоръжения – басейн,
алеи и детска площадка. / в т. см. решение № 171/8.08.2014 по гр. д. № 4175/2013, ВКС IV
ГО и цитираните в него решение № 53/8.05.2009 по гр. дело № 5871/2007, ВКС I ГО,
решение № 1159/30.12.2008г. по гр. дело № 3834/2007, ВКС III ГО и решение №
222/30.03.2010г. по гр. дело № 4076/2008г., ВКС IV ГО/. Независимо от горното, следва да
се отбележи, че макар ищците да не притежават части от поземления имот, в който е
построен комплекса, съгласно правилото на чл. 64 от ЗС, все пак те имат право да ползват
незастроената част от поземления имот, върху който е построен комплекса, но само
доколкото е нужно да достигнат до входа на сградата, в която се намират обектите им.
Настоящата инстанция намира, че по делото няма данни с действията си по поставяне на
ограда между процесния и съседния комплекс, респ. по неосигуряване на ползване на
нефункциониращ басейн и по поставяне на строителни материали и други вещи върху
алеите, ответникът фактически да е препятствал ищците да ползват имотите или, респ.
влязат в сградата, в която се намират те, доколкото съгласно чл. 64 от ЗС ползването на
алеите, изградени в терена, собственост на ответника, е именно с цел осигуряване достъп до
сградата.
Освен това следва да се отбележи, че доколкото се касае за твърдения за ограничаване
на достъп до басейна, който не е бил пуснат в експлоатация, без ищците да притежават
вещни права върху него, с оглед избраната от тях петиторната защита, претенцията им по
тези искове се явява неоснователна, поради липса на първата законова предпоставка на чл.
109 от ЗС- ищците да са носители на право на собственост или вещни права върху
процесните обекти, изградени в незастроената част на терена. Освен това по делото не се
установява ищците да са били възпрепятствани да ползват свободната част от терена с оглед
правата по чл. 64 от ЗС доколкото това е необходимо за осъществяване на достъп до
сградата, в която се намират обектите им. Ако правата на ищците да ползват басейна,
детската площадка и алеите в двора произтичат от сключени с ответника облигационни
договори по чл. 2 от ЗУЕС, претенцията за неизпълнението им обаче не може да се
7
осъщестяват с предявените искове по чл. 109 от ЗС.
Досежно оплакванията в жалбата, че районният съд макар да е приел, че са налице
извършени от ответника неправомерни действия по ограничаване на достъпа и
необезпокоявано ползаване на басейна, детската площадка и алеите в двора, необосновано е
отхвърлил втората част от исковете, съдържаща петитум за задължаване на ответника да не
препятства за в бъдеще лично или чрез негови служители ползването, настоящата инстанция
намира, че същщите за неоснователни, тъй като предмет на негаторната претенция са
конкретни вече настъпили обстоятелства, смущаващи собственосттта на ищците /каквато в
случая не е налице/, а не предполагаеми такива за в бъдеще време. Това означава, че щом в
хода на делото ответникът вече е възстановил предишното фактическо положение, макар
ищците да нямат нарушени с действията му вещни права /а евентуално облигационни, в
случай, че имат сключени договори по чл. 2 от ЗУЕС/, съобразно данните по делото
районният съд е приел, че исковете са неоснователни и поради липса на втората законова
предпоставка на чл. 109 от ЗС – преустановяване на действията, предмет на исковете, макар
в случая същите да не са били неправомерни с оглед липса на данни за конкретни права на
ищците в имота.
На следващо място досежно оплакванията по отношение на исковете за осъждане на
ответника да осигури на ищците необезпокояван и непрекъснат достъп до тази част от
фоайето на сградата, където са разположени инсталациите, обслужващи сградата, както и да
освободи същото от вещите, разположени в него, както и да освободи същото от тях, съдът
намира следното:
Действително фоайето в сградата, построена в комплекса представлява обща част от
нея по смисъла на чл. 38 от ЗС, в какъвто смисъл е и цитираната в жалбата съдебна
практика. В случая правилно районният съд съобразно данните по делото е приел, че част от
фоайето е било неправомерно заградено от ответника и ползвано за офис, а не по
предназначение. От друга страна обаче изводите на районния съд, съдържащи се в
оплакването в жалбата в т. 2.1, в смисъл, че заградената с остъкление от ответника част от
фоайето и допълнителното инсталационно помещение не са обща част, тъй като
изграждането им е извършено преди ищците да са придобили собствеността върху обектите
си, т.е. при заварено положение, настоящата инстанция намира за неправилни, тъй като са в
противоречие на материалния закон - чл. 38 от ЗС и необосновани, тъй като не почиват на
данните по делото. Независимо от това обаче така направения от районния съд извод не се е
отразил на правилността на решението с оглед крайния изход на спора, тъй като
поведението на ответника, изразяващо се в освобождаване на завзетата част от фоайето,
представляващо обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС, е довело до прекратяване, макар и в
хода на делото на създаденото за ищците препятствие за ползване на посочената част от
фоайето, явяващо се обща част. Затова и съобразявайки и чл. 235, ал. 3 от ГПК като е счел,
че правата на ищците вече са възстановени, правилно тази предявена от ищците негаторна
претенция по чл. 109 от ЗС е отхвърлена като неоснователна.
Без правно значение за спора се явява приложеното към жалбата копие от част от
съдебен акт, който след служебна проверка съдът установи, че касае влязло в законна сила
на 24.09.2020г. съдебно решение по гр.д.№ 931/2020г. по описа на РС- Несебър, с което на
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС са отменени решенията от 02.09.2021г., взети по т. 4, т. 5, т.
6, т. 9 и т. 10 на ОС на ЕС на процесната сграда, между които - за утвърждаване на бюджет и
план за ремонтни дейности за 2021/2022г., за избор на ръководни органи, за взимане на
решение за ползване на обектите, обслужващи сградата – фоайе на първо етаж, рецепция,
прилежащи площи между етажите и ап. А104 и др. Затова и изложените в тази връзка в
жалбата доводи за извършена промяна в начина на управление на комплекса, в случая са
неотносими към спора.
На следващо място по делото е установено, че ответникът е освободил посоченото
8
помещение, ползвано за офис, като единствено там е останало допълнителното помещение,
в което се съхранява кутията с оборудването за системата за интернет и телевизия, което е с
ограничен достъп. По делото няма данни по времето, което е ползвал заградената от него
част от фоайето ответникът да е ограничавал достъпа на ищците до него, респ. до
находящото се там допълнително помещение, съхраняващо инсталационни съоръжения за
сградата, което е с контролиран достъп. Както е посочило и вещото лице по извършената
пред първата инстанция експертиза, контролираният достъп до инсталационното помещение
е необходим от съображения за сигурност, поради което право на достъп до него следва да
имат само оторизирани за поддръжка, ревизия и ремонт лица, каквото качеството ищците не
твърдят, нито има данни да притежават. Освен това е установено, че това помещение се
заключва с ключ, който се намира при камериерката, която е на денонощно разположение в
комплекса.
От гореизложеното следва извода, че дори и да имало неоснователни действия,
пречещи на ищците да осъществят достъп до посочените обекти, доколкото само фоайето
представлява обща част на сградата, твърдените нарушения, доколкото са установени
такива, са прекратени в хода на първоинстанционното производство, поради което
понастоящем не е запазено твърдяното правно положение, посочено в исковата молба.
Затова в съответствие с чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът счита, че правата на ищците, доколкото
такива са налице само за притежаваните от тях ид.ч. от общите части на сградата не са
нарушени от ответника, поради което намира, че предявените от ищците негаторни
претенции по чл. 109 от ЗС са неоснователни, и следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадане на крайните изводи на районния съд с тези на настоящата
инстанция за неоснователност на всички предявени искове, първоинстанионното решение, в
обжалваната отхвърлителна част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въпреки изхода на делото, разноски в полза на въззиваемият-ответник не следва да се
присъждат във въззивното производство поради липсата на направено искане в този смисъл
и представени доказателства за направени такива пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31 от 10.02.2022 г., постановено по гр. дело №
434/2021г. по описа на РС- Несебър, в обжалваната част досежно исковете по чл. 109 от ЗС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9