РЕШЕНИЕ

 

№461/29.07.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова...............................................…..……….......и в присъствието на прокурор ……..………………………................................................................като разгледа докладваното от   съдия Байнова   адм. дело №407 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата  (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от Х.П.П. *** и посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)  №20-1228-000275 от 08.03.2020г. , издадена от Началник група към ОДМВР- Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ - Стара Загора.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна, поради издаването  ѝ при съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото му на защита. Сочи, че заповедта била издадена въз основа на АУАН серия ***от 08.03.2020г., съставен му за нарушение на чл.20 ал.1 и чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП. При съставяне на акта били иззети СУМПС, контролен талон , свидетелството за регистрация и два броя регистрационни табели на управлявания от него автомобил. В съставения акт не бил вписан като свидетел-очевидец спътникът му, който присъствал както на самото ПТП, така и впоследствие при установяване на самото нарушение. В издадения му талон за медицинско изследване жалбоподателят се подписал на т.1 като отбелязал , че не желае изследване с доказателствен анализатор. Същевременно се подписал и на т.2 „Медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване като в тази връзка му било указано къде следвало да се яви за извършването на тези изследвания. В издаденото НП било отбелязано, че не е дал кръв за изследване, а правната квалификация не била конкретизирана – не било отбелязано коя законова хипотеза е реализирана в случая, което важало и за процесната ЗППАМ. Описаната фактическа обстановка давала възможност да се направи извод за реализиралата се хипотеза, но волята на административния орган следвало да е ясно и недвусмислено дефинирана в мотивите и диспозитива на акта, а не да се извежда по тълкувателен път. В случая бланкетно била преписана законовата норма, което правело заповедта незаконосъобразна.

 Жалбоподателят твърди, че при издаване на талона за медицинско изследване бил убеден от полицейските служители да не иска да му бъде правено второ изследване като му било посочено какво точно да впише в талона и къде да се подпише. Независимо от това, било вписано къде трябва да се яви, като след попълване и подписване на талона, му било обяснено, че не е в негов интерес да дава кръвна проба, поради възможността резултата от същата да утежни положението му. Твърди, че поради доверяването на заблуждаващата информация, която му била дадена от полицейските служители на мястото на произшествието, не дал своевременно кръв. В тази връзка счита, че не може да се приеме с категоричност да е налице отказ от негова страна за извършване на повторно изследване, с което да се установи точното съдържание на алкохол в кръвта му. С оглед строго формалния ред за установяване употребата на алкохол в кръвта при управление на МПС, всяко нарушение на процедурата опорочавало административнонаказателното производство, тъй като ограничавало правото на защита на наказаното лице. Ангажирането на административнонаказателна отговорност при управление на МПС след употреба на алкохол въз основа на показанията на техническото средство било възможно само след изрично изявление на нарушителя, че приема показанията му. Жалбоподателят сита, че след като даденият му талон за медицинско изследване не съдържа категоричен негов отказ от извършване на повторно изследване, то такова следвало да бъде извършено. Давайки му заблуждаваща информация, полицейските служители препятствали възможността за разкриване на обективната истина и провеждането на законосъобразно административнонаказателно производство. Така се стигнало до издаване на незаконосъобразен акт в незаконосъобразно проведено административнонаказателно производство, негодно да доведе до постигане целите на административното наказание, вкл. и на превенцията срещу извършването на нарушения по ЗДвП, каквато била целта на наложената ПАМ.

            По изложените съображения жалбоподателят моли за отмяна на ЗППАМ. Претендира разноски.

Ответникът – Началник група към ОДМВР- Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ - Стара Загора, не ангажира становище по жалбата.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

Видно от АУАН серия ***от 08.03.2020г., съставен от мл.автоконтрольор  при ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция” , е констатирано, че на 08.03.2020г. в 03.30 часа в гр. С. З. по ул.”С. О.П.”  в посока север, Х.П.П. е управлявал собствения си лек автомобил ***с рег. №***, като е причинил ПТП с материални щети и пострадали лица.  В 03.45 ч. водачът е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер ***, отчело 1.06‰ промила. Посочено е, че на водача е издаден талон за медицинско изследване с №0060211 и са предадени 7 бр. холограмни стикери. В АУАН е посочено, че Х.П.П. е нарушил чл.20 ал.1 и чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП. Актът е връчен срещу подпис на лицето на 08.03.2020г.

За констатираното нарушение е изготвена Докладна записка рег.№8290п от 08.03.2020г.

Към преписката е приложен резултата от изпробването с техническо средство, както и Талон за медицинско изследване с №0060211. Талонът е връчен на жалбоподателя на 08.03.2020г. в 04.20 часа. В талона срещу подпис жалбоподателят е попълнил, че приема показанията на техническото средство, както и е обективирал изрично, че не желае изследване чрез доказателствен анализатор (т.1), а т.2  „Медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване“ не е попълнена. Вписано е място за извършване на изследването, както и срок за явяване. Приложена  е също справка за нарушител/водач относно Х.П.П..

От Началник група към ОДМВР- Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ - Стара Загора Грозданка Йорданова Андреева е издадена и обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №20-1228-000275 от 08.03.2020г., с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е записано, че е взет предвид съставения АУАН серия ***от 08.03.2020г., като са възпроизведени обстоятелства, отразени в съдържанието му.

Заповедта е връчена на адресата си срещу подпис на 21.04.2020г., видно от приложената към същата разписка.

Жалбата е подадена на 05.05.2020г. , видно от пощенското клеймо върху плика, с който е била изпратена директно до съда - Административен съд – Стара Загора.  

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.  

При извършената по реда на чл.168 ал.1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:

Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Видно от представената Заповед №349з-723/06.03.2018г., Директорът на ОДМВР-Стара Загора  е оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Стара Загора, каквато е заеманата от ответника длъжност, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.1 от посочената разпоредба.

Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК и чл.172 ал.1 от ЗДвП.  Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ.

Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

Оплакванията за невписване в АУАН на свидетел-очевидец на административното нарушение, както и за некоректно попълване на талона за медицинско изследване са неотносими към процедурата по издаване оспорената заповед. 

Описаните в заповедта фактически обстоятелства изцяло кореспондират с разпоредения с акта резултат. Действително като правно основание за прилагане на ПАМ наред с разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е посочена общата норма на чл.22 от ЗАНН, но последното нито представлява нарушение с характер на съществено, което да е в състояние да обоснове отмяна на акта, нито създава противоречие между обстятелствената му част и разпоредените с него последици, респ. не създава неяснота относно волята на административния орган.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Приложимият закон в случая е разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с отнемането на свидетелството за управление на МПС. Цитираната разпоредба правилно е издирена и приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б.”б” - който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

В случая ПАМ е приложена във връзка с установеното управление на МПС от жалбоподателя с  концентрация на алкохол в кръвта 1.06 на хиляда, което обстоятелство е констатирано със съставения на 08.03.2020г. АУАН серия GA, №99396. Жалбоподателят не оспорва описаната в същия фактическа обстановка, респ. обстоятелството, че при извършената му проверка техническото средство е отчело концентрация на алкохол в кръвта над законово допустимата. Направеният опит да се внесе съмнение в установеното съдържание на алкохол в кръвта с доводи, че недаването на кръвна проба е в резултат на подвеждаща информация от страна на полицейските органи, е неуспешен като изложените в тази насока твърдения в жалбата са изцяло недоказани.

Следва да се посочи, че принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП се налагат въз основа на констатациите по съставен АУАН, които в настоящото производство могат да се оборват с всички доказателствени средства. В случая жалбоподателят не оборва тези констатации като въпреки дадената му възможност да ангажира поисканите гласни доказателства, последният не прояви каквато и да било процесуална активност.  АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК като без значение в настоящото производство е обстоятелството дали административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена, тъй като производството по прилагане на ПАМ и това по ЗАНН имат различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност по конкретно административнонаказателно обвинение, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността" на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца.

С оглед горното, съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, поради което и обжалваната заповед е съобразена с материалния закон.

Заповедта е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от закона и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. В конкретния случай е осъществена хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. В хипотезата на чл.171 от ЗДвП, вкл. т. т.1, б.”б”, административният орган действа при обвързана компетентност и при наличие на визираните в закона предпоставки не разполага с възможност за преценка дали да приложи или не ПАМ, а е длъжен да приложи такава.

Предвид изложеното съдът намира, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на материалния закон, в съответствие с целта му и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, поради което подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на производството на жалбоподателя не се дължат разноски.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.П.П. с посочен съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1228-000275 от 08.03.2020г. , издадена от Началник група към ОДМВР- Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ - Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване.  

                                                                             

 

                                                                    Съдия: