№ 138
гр. В, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГПЙ
при участието на секретаря ВВУ
като разгледа докладваното от ГПЙ Гражданско дело № 20231300100004 по
описа за 2023 година
Производствато е по Чл.432 Кодекса за застраховането (пряк иск на
увреденото лице ).
Делото е образувано по исковата молба на Б. И. К. с ЕГН: ********** от
гр.В, ****,съдебен адрес : гр.В, **** чрез адв.В. М. от АК-П- пълномощник
против: ЗД „Е“ АД гр.С,с ЕИК ********* **** .
Поддържа се ,че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на
ищцата Б. И. К., на 50 години.
На 10.11.2021 г. около 15:40 часа по автомагистрала ***, в посока на
движение Т- Л, на километър 492, Р.Р., лек автомобил марка „М“ с рег.
№*****, управляван от водача И. Е. с ЕГН: ********** при движение по
магистралата, нарушил правилата за движение по пътищата, като при
управление на автомобила е предизвикал ПТП с товарен автомобил марка „Д“
с рег.№***** и ремарке „Ш“ с рег.№ **** по лента №1, в направлението Т-Л,
при километър 489+700 м., при което пострадала ищцата Б. И. К..
Пострадалата се е превозвала като пътник в лекия автомобил „М“, като
вследствие на инцидента получила телесни увреждания.
Сочи ,че инцидентът е бил посетен от полицейски служители от бригада
„Автомагистрали“- Полицейско бюро на автомагистрала ******, за което е
1
съставен Констативен акт серия Д.П. от 10.11.2021г., въз основа на който е
отнето свидетелството за управление на МПС на виновния водач И. Е. и му е
издадено свидетелство серия СU №*****, като участник в пътно-транспортно
произшествие.
По случая е съставен Протокол №10239/Р/2021г., който е отнесен към
прокурор от Прокуратурата към Окръжен съд Т, Р.Р..
За увреждащия л.а. „М“ с рег.№*****, управляван от водача И. Е., имало
сключена застраховка “Гражданска отговорност” със ЗД “Е”АД, гр. С, със
срок на валидност една година, считано от 19.08.2021 г. до 18.08.2022 г. По
силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени
вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС в
размер на 10 420 000 лв., която сума представлявала минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020 г.
В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ пострадалата
била предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД „Е“АД
и била представила всички документи, с които разполага. По случая била
заведена преписка, по която застрахователят отказал да изплати
застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното, в случая били налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД „Е“ АД за причинените
неимуществени и имуществени вреди на пострадалата.
Поддържа се ,че в резултат на процесното ПТП пострадалата Б. И. К. била
получила следните травматични увреждания: 1/ Травматично мозъчно
увреждане със загуба на съзнание; 2/ Фрактура на лявата апофиза на тялото на
Т2 без изместване; 3/ Счупване на гръбначен прешлен; Фрактура Тh 2;
Фрактура С5 ; 4/ Контузио торацис ет капитис; Комоцио церебри; Хематома
факрие ет торацис крурис билатерлис; 5/ Смесено тревожно-депресивно
разстройство; 6/ Множество наранявания на гръдния кош, глава и крайници;
хематоми около очите; хематоми на долни и горни крайници, натъртвания.
насинявания и охлузвания.
Непосредствено след инцидента на 10.11.2021 г. пострадалата била
откарана и прегледана в Окръжна Клинична болница по Спешна помощ “ПБ“-
гр.Т, където й били направени клинични и образни изследвания,
2
консултирана била със специалисти и било проведено медикаментозно
лечение. При изписването от болничното заведение й е поставена диагнозата:
Фрактура на лявата апофиза напречна по линия на тялото без изместване,
след което била освободена за домашно лечение и били дадени препоръки за
неврохирургична консултация със специалист, както и лечение според
лекарско предписание.
По повод на налични оплаквания, при завръщането си в страната,
ищцата била прегледана от специалист-хирург на 22.11.2021 г., като при
прегледа й били установени множество наранявания на гръдния кош, глава и
крайници, при оглед били налични палпаторно силни болки в лява гръдна,
ляво раменна и гръдна кост; хематоми около очите; множество хематоми в
областта на долни и горни крайници; силни болки при движение на шията,
както и налични данни за сътресение на мозъка.Поставени били диагнозите:
контузио торацис ет капитис,комоцио церебри,хематома факрие ет торацис
крурис билатерлис.
По повод на оплаквания от безсъние, безпокойство, изразен психичен
синдром за тревожност и посттравматичен стрес, пострадалата била
направила консултация с клиничен психолог, при което било установено
наличието на тревожно разстройство и посттравматична депресия, вследствие
на претърпяното ПТП.В изготвеният психологически статус от 10.01.2021 г.
била посочена необходимостта от провеждане на лечение с психотерапия и
медикаменти, при необходимост. Сочи се наличието на остра стресова реакция
в отговор на силен психичен стрес от претърпяното ПТП.
На 08.02.2022 г. ищцата направила консултация със специалист-ортопед по
повод на оплаквания от болки в областта на гръдните прешлени. При прегледа
било установено палпаторна болезненост в областта на гръдните прешлени;
ограничени и болезнени движения в шийния сегмент. Поставена й е
диагнозата: Счупване на гръбначен прешлен; Фрактура Тh2; Фрактура С5,
като й било назначено медикаментозно лечение и била препоръчана
консултация с невролог и физиолечение.
Твърди се ,че в резултат на уврежданията, получени от настъпилото на
10.11.2021 г. ПТП ищцата Б. И. К. търпи силни болки и много страдания.
Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания
продължавало и към настоящия момент,ищцата не се чувствала добре
3
физически и емоционално. Вследствие на инцидента пострадалата била
получила травматично мозъчно увреждане със загуба на съзнание; Фрактура
на лявата апофиза на тялото на Тh без изместване; Счупване на гръбначен
препечен; Фрактура Тh 2; Фрактура С5 ; Контузио торацис ет капитис;
Комоцио церебри; Хематома факрие ет торацис крурис билатерлис; смесено
тревожно-депресивно разстройство; множество наранявания на гръдния кош,
глава и крайници; хематоми около очите; хематоми на долни и горни
крайници, натъртвания, насинявания и охлузвания. Полученото мозъчно
сътресение било причинило на пострадалата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Вследствие на травмата ищцата месеци наред
имала главоболие и виене на свят, не можела дълго време да чете, да гледа
телевизия, да ползва компютър, трябвало дълго време да спазва режим на
покой, като за известен период от време разчитала на близките си за
задоволяване на елементарните си жизнени потребности в ежедневието.
Получените фрактури в областта на шийния и торакалния отдел причинили
на ищцата главоболие и виене на свят, изпитвала трудности при лягане и
ставане, трябвало е дълго време да спазва режим на покой, дълго време
носила корсет и шийна яка, като е изпитвала дискомфорт в ежедневното си
обслужване, за известен период от време е разчитала на близките си за
задоволяване на елементарните си жизнени потребности в ежедневието.
Вследствие на полученото смесено тревожно-депресивно стресово
разстройство пострадалата е имала за дълъг период стрес, сънища и кошмари,
свързани с процесното ПТП,тревожност и депресия, наложило се е да посети
психолог, а преживяното от нея щяло да остане за цял живот в съзнанието й.
Преди настъпването на инцидента ищцата била здрава и работоспособна
жена, трудоспособна и активна в ежедневието си, която изпълнявала
всичките си задължения в семейството, работила в чужбина и имала доходи
от трудова дейност, но вследствие на него за дълго време била лишена от
обичайния си начин на живот, била в невъзможност да се грижи за себе си, за
дълъг период от време била лишена от възможността да полага труд и била
лишена от доходи, изпитвала неудобства и не се е чувствала добре в
ежедневното си обслужване. Към настоящия момент пострадалата не била
възстановена, продължавала да има болки в увредените места, нарушения на
съня, напрегната била, не била в състояние да се натоварва физически и
психически, а изживеният силен стрес при инцидента щял да остане за цял
4
живот в съзнанието й.
Поддържа се ,че пострадалата Б. К. била претърпяла и имуществени вреди във
връзка с лечението си, които са в размер на 313,41 лева за посещение при
психолог и изготвяне на психологически статус, както и за преводи на
документи, които също следвало да й бъдат възстановени.
Предвид изложеното причинените неудобства, болки и страдания на
пострадалата следвало да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените
вреди имали по-голямо значение и съответно се оценявали по-високо.
Паричното обезщетение, разбира се, не можело да замести накърнените
морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което
до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне
някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от
претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди
имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и
емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от извършеното престъпление.
Сочи се ,че вредите на ищцата били в резултат виновното поведение на водача
на увреждащия лек автомобил „М“ управляван от водача И. Е., а за
причинените от него вреди отговарял ответникът по делото ЗД “Е”АД.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу
застрахователната компания ,отговорна по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност”, поради което за ищцата бил налице правен
интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените неимуществени и имуществени вреди. Претендираната сума
била съобразена от една страна с принципа на справедливост с оглед
действително претърпените болки и страдание от причинените травматични
увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната
компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този
вид.
С оглед на гореизложеното се иска да бъде осъден ответникът ЗД
“Е”АД да заплати обезщетение на ищцата Б. И. К. в размер на 30 000 лева,
частичен иск от 80 000 лева, за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й
телесни увреждания, настъпили при процесното ПТП на 10.11.2021г., както и
5
сумата от 313.41 лева, представляващи заплатени разходи за посещение при
психолог и изготвяне на психологичен статус, както и за превод на
документи.В хода на процеса исковата претенция е изменена на 50 000 лв.
Претендира се законна лихва върху горните суми, считано от 21.03.2021
г.-датата на която застрахователят е уведомен за настъпването на събитието,
съгласно чл.429, ал.3 от КЗ до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като се иска настоящата молба да се
счита за списък на разноски.
Към исковата молба са приложени :
I. Удостоверение серия СU №***** от 10.11.2021 г. на Министерство на
вътрешните работи-Р, Генерален Инспекторат на р полиция, бригада
„Автомагистрали“- Полицейско бюро на автомагистрала ****** и писмо на
Бригада Автомагистрали, Магистрална полиция, ****** от 13.12.2022 г.,
Медицинско писмо от 10.11.2021 г. на Окръжна клинична болница по спешна
помощ-Т, Медицинско свидетелство за пред съда от 22.11.2021 г., амб.лист
№000264/08.02.2022г.; Психологичен статус изх.№102/10.01.2022г.,обратна
разписка с дата 21.03.2022г., писмо изх.№2493/3/21.06.2022г., копие на искане
до Министерство на вътрешните работи-Р, Генерален Инспекторат на р
полиция, бригада „Автомагистрали“-Полицейско бюро на автомагистрала
****** ,копие на касова бележка №102/10.01.2022г.; фискален бон от
08.02.2022 г.-2бр.; фискален бон от 02.02.2022 г.; фискален бон от 27.10.2022г.
и фискален бон от 29.12.2022 г.; извадка от сайта на НСИ.
Ответникът "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е" АД, вписано в
Търговския регистър, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С, ****, представлявано от Изпълнителните директори - РБГ и ЕСИ, чрез
Еднолично адвокатско дружество „Д. Х.“, с БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. С, ****
представлявано от адвокат Д. Ф. Х., в качеството й на управител е депозирал
отговор на исковата молба.
Поддържа се ,че предявените искове са процесуално недопустими,
както и изцяло неоснователни, поради което се оспорват.
Поддържа се ,че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника по задължителна застраховка “Гражданска
6
отговорност” за вредите, които ищцата твърди да търпи, като в тази насока се
излага следното:
По отношение на недопустимостта се твърди,че съгласно чл. 432, ал. 1 от
КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка ГО е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховката, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, т.е. след като
процедурата по този законов текст е изчерпана и застрахователят или е
отказал да плати обезщетение, или не е платил такова в срок, или увреденият
не е съгласен с размера на предложеното такова. Провеждането на
горепосочената процедура е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди /чл. 498, ал.
3 от КЗ/. В конкретния случай се поддържа,че процедурата не е изпълнена
изцяло.
Ответникът бил получил молба, в която е поискано да бъде изплатено
застрахователното обезщетение, без да бъде предоставена информация
досежно легитимацията на претендиращата документи за
събитието,обективирани в разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от КЗ (Констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие, Протокол за пътнотранспортно
произшествие, Протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на
място от органите на Министерството на вътрешните работи, друго
удостоверение, издадено на законово основание от органите на
Министерството на вътрешните работи, Двустранен констативен протокол) за
удостоверяването на пътнотранспортното произшествие, не била
предоставена дори банкова сметка на ищцата. С това си поведение ищцата
демонстрирала именно формалността на заведената претенция, с оглед
поставяне на застрахователя в невъзможност за произнасяне и последващо
завеждане на искова молба. От така протеклата процедура по доброволен ред
ответникът имал право да откаже на ищцата още в срока по чл. 108, ал. 1 от
КЗ, т.е. на 15-я ден от завеждането на претенцията, тъй като ищцата по
настоящото дело не била представила документ, от който дори да е видно, че
има качеството на пострадала от твърдяното за настъпило събитие. Въпреки
това застрахователят бил изискал допълнителни документи, които отново
съзнателно не били представяни само и единствено с цел изтичане на
законоустановения тримесечен срок за произнасяне от страна на ответника по
7
основателността на претенцията и завеждане на настоящия иск. Значителна
част от изисканите документи и към днешна дата не били представени.
Смисълът на законодателното решение да бъде въведена тази абсолютна
процесуална предпоставка категорично не било формалното й спазване, чрез
завеждане на доброволна претенция, неподкрепена с доказателства досежно
фактическия състав на деликта. Предвид липсата на изисканите от страна на
ответното дружество документи, за доказване на основанието и размера и
непредставянето на същите по доброволната претенция се поддържа,че
действията на ищцата са насочени единствено към формалното спазване на
разпоредбите на КЗ и последващо предявяване на искова претенция.
Гореизложеното се явявало грубо нарушение на процедурата за решаване на
споровете по доброволен ред съгласно чл. 380 от КЗ и не на последно място -
грубо нарушение на установения в чл. 3 от ГПК принцип на добросъвестност
на участващите в съдебните производства и техните представители под страх
от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, както и
своеобразна злоупотреба с права. Предвид липсата на изисканите от страна на
ответното дружество документи, за доказване на основанието и размера и
непредставянето на същите по доброволната претенция се поддържа,че
действията на ищцата са насочени единствено към формалното спазване на
разпоредбите на КЗ и последващо предявяване на искова претенция.
Във връзка с всичко изложено се поддържа, че процедурата за
доброволно уреждане на претенцията на ищцата не е изпълнена поради
субективното поведение на претендиращото лице, респективно не е
изпълнено правопораждащото условие за предявяване на претенциите на
ищцата по съдебен ред.
На отделно основание се твърди,че исковата молба е нередовна, тъй
като не отговаря на разпоредбата на чл. 127 от ГПК. Във връчения препис от
исковата молба не била посочена банкова сметка, което било в разрез с чл.
127, ал. 4 от ГПК, където това било посочено като задължителен реквизит на
исковата молба при предявен осъдителен иск за парично вземане.
Тук следвало да се има предвид и разпоредбата на чл. 3 от ЗОПБ,
съгласно която плащанията на територията на страната се извършват само
чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са в размер по-голям от
8
10 000 лв., какъвто именно бил настоящият случай. Така доколкото цената на
иска надхвърляла горепосочената сума, то искането на процесуалния
представител на ищцата било в разрез с разпоредбите и на този закон. Във
връзка с горното задължението за представяне на банкова сметка не било
надлежно изпълнено от ищцата. Следвало да се отбележи, че изрично
Кодексът на застраховането предвиждал, че непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на пострадалия имало последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължал
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение.
На следващо място, разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ГПК въвеждала
задължение за ищцата в исковата си молба да посочи както изложение на
обстоятелствата, на които се основава искът, така и доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с
нея всички писмени доказателства. В настоящия случай конкретика по
отношение на обстоятелствата, на които се основава иска, изобщо липсвала,
както и избирателно били приложени доказателства, от които по никакъв
начин не можело да се изяснят обстоятелствата около процесното ПТП и
основателността на претенциите на ищцата.
Твърди се ,че исковата молба не отговаря и на изискванията на чл. 127,
ал. 1 от ГПК. Исковата молба не била окомплектована с годни доказателства,
не бил приложен документ за настъпване на събитие, не било възможно да се
направи заключение по отношение на механизма на настъпване на ПТП, за
пътната маркировка, пътните знаци, регулиращи движението, нямало данни за
скоростта на движение на участниците в ПТП, интензивността на движението
и др. В същото време в исковата молба не били изяснени в цялост
фактическата обстановка и механизмът на ПТП, както и не били изследвани в
цялост причините за настъпването му, във връзка с приноса на всеки от
участниците за настъпването му, нямало изложени факти и обстоятелства
около настъпването на ПТП, както и последващи действия от страна на
ищцата. Съгласно трайната и задължителната съдебна практика, исковата
молба се подавала в писмена форма и отстраняването на нередовностите й се
извършвало също така в писмена форма. Сезирането на съда било редовно,
когато исковата молба отговаря на регламентираното в чл. 127, ал. 1 ГПК
съдържание, в рамките на което попадало и изискването страната да изложи
обстоятелствата, на които се основава искът /т.4/. Неяснотата на претенцията
9
имала за последица нередовност на сезирането, от една страна, а от друга се
нарушавало законоустановеното право на защита на ответника.
В тази връзка се иска да се върне исковата молба и да се прекрати
производството по гражданско дело № 4/2023 по описа на Окръжен съд В.
По отношение на основателността на исковете се заявява, че
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е" АД не е дало повод за завеждане на
настоящото дело. По тази причина се поддържа,че на основание чл. 78, ал. 2
от ГПК разноските следва да се възложат върху ищцата.
Оспорват се предявените срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
Е" АД искове изцяло (по основание и размер), които искове се считат за
недължими и прекомерно завишени. Съгласно чл. 432, във връзка с чл. 477 от
КЗ и във връзка с чл. 45 ЗЗД за да възникне отговорността на застрахователя
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,било
необходимо да съществуват кумулативно следните положителни
предпоставки от фактическия състав на отговорността: валиден
застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно поведение,
вреда, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина.
В конкретния случай не били налице всички елементи на фактическия състав,
поради което не следвало да се ангажира отговорността на застрахователя за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди и
предявените срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е" АД искове
следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Не се оспорва наличието на договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен между "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е" АД и собственика на автомобил марка „М“ с рег.№ *****,
валиден към 10.11.2021 година - датата на настъпване на процесното пътно -
транспортното произшествие.
Доколкото не са налице доказателства за влязла в сила присъда,
обуславящи прилагането на чл. 300 от ГПК и с оглед бланковата искова молба
се поддържа ,че е нарушено правото на защита на ответника - исковата молба
не е окомплектована с годни доказателства, не е приложен документ за
настъпило събитие /Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и/или
друг документ, издаден от компетентните органи, от който да е видно, че на
10.11.2021 г. е настъпило ПТП, в което е участник застрахования при
10
ответника автомобил и в следствие на което ищцата пострадала/, поради
което не било възможно да се направи заключение по отношение на
механизма на настъпване на ПТП, както и за вината за настъпване на
катастрофата. По делото нямало приложени доказателства за пътната
маркировка, пътни знаци, регулиращи движението, нямало данни за скоростта
на движение на автомобилите, посоката им на движение, частите от МПС, в
които се състоял твърденият сблъсък между тях, интензивността на
движението и др.
На следващо място се оспорва твърденият механизъм на настъпване на пътно
— транспортното произшествие. В исковата молба бланкетно бил описан
същия, като дори не било посочено мястото на настъпването на
произшествието, не била изложена подробна фактическа обстановка, твърдяло
се наличие на събитие, покрито по застрахователния договор като дори не
било изложено в какво точно се състои твърдяното събитие. По делото нямало
приложени доказателства нито за настъпването на произшествие, нито за
скорост на движение, посока на движение при настъпване на събитието,
състояние на пътя, интензивност на движение, знаково стопанство и др.
Следвало да се има предвид, че по случая липсвал както и официален
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, така и частен документ
/двустранен констативен протокол/. В тази връзка твърденията на ищцата за
самия механизъм на пътно-транспортното произшествие не се ползвали с
обвързваща доказателствена сила. Не на последно място, по случая не били
обективирани и други съществени факти и обстоятелства от значение за
процесния случай - място на произшествието, налична маркировка, проба на
водачите за наличие на алкохол и/или други упойващи вещества и др., които са
от значение, както за преценка дали е налице покрит по договора риск, така и
за изрично изключен такъв.
Твърди се ,че ищцата К. изобщо не била присъствала на
местопроизшествието към 10.11.2021 г. В условията на евентуалност се
твърди, че твърдените увреди не са в резултат на процесното ПТП и
поведението на водача на автомобила, застрахован при ответника,
респективно настъпването на вредите не можело да се вмени в негова вина.
Твърди се ,че ПТП е възникнало само и единствено по вина на водача на
товарен автомобил марка „Д“ с рег. № ***** .Същият от една страна се е
11
движил със скорост ,несъобразена с пътните условия и в нарушение на
разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, като в същото време е имал възможност да
възприеме от значително разстояние застрахования при ответника автомобил
и да предприеме действия, с които да предотврати настъпването на ПТП.
Счита, че поради неправомерното си поведение водачът на товарен автомобил
марка „Д“ с рег. № ***** застигнал и ударил отзад застрахования при
ответника автомобил, с което станал единствена причина за настъпване на
произшествието, респективно настъпване на вредите от него.
Твърди,че товарен автомобил марка „Д“ с рег. № **** ***** не бил
технически изправен, не бил преминал задължителен годишен технически
преглед, която техническа неизправност довела до настъпване на ПТП.
Твърди,че водачът на автомобил марка „М“ с рег.№ ***** не по своя
вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на
пътнотранспортното произшествие, като не е нарушил виновно правилата за
движение и за него събитието е случайно. Ударът бил настъпил в следствие на
неправомерното поведение на водача на товарен автомобил марка „Д“ с рег. №
**** ***** , който поради неправомерните си действия е станал причина за
настъпване на ПТП. Водачът, застрахован при ответника, не е бил длъжен и не
е могъл да знае, че водачът на товарния автомобил не спазва установения
законов ред за движение по пътищата и няма да се съобрази с интензивността
на движението.
От друга страна, водачът на автомобил марка „М“ с рег.№ ***** бил
предприел всички възможни мерки за предотвратяване на ПТП. Събитието се
дължало на обстоятелства, стоящи извън контрола и възможностите на водача
на МПС, застраховано при ответника. Не можело да се приеме, че е налице
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, защото съществени
елементи за осъществяването му са вината и противоправното поведение.
Доколкото отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност” била функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента и застрахователят дължал обезщетение за
вредите, ако и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увредените лица,се твърди, че в настоящия случай застрахованият при
ответника автомобил по застраховка “Гражданска отговорност” не е отговорен
за възникване на произшествието и не можело да бъде ангажирана и
12
отговорността на неговия застраховател.
Отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност” била функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и застрахователят дължал обезщетение за
вредите ако и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увредените лица.
Тъй като в настоящия случай, застрахованият при
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е" АД по застраховка “Гражданска
отговорност” не бил отговорен за възникване на произшествието, то не
можело да бъде ангажирана и отговорността на неговия застраховател.
Оспорва се твърдението на ищцата, че същата е пострадала в ПТП,
доколкото по делото липсвали каквито и да било документи, от които да се
направи обоснован извод за настъпил деликт, както и че същият е настъпил по
отношение на ищцата.
В условията на евентуалност се поддържа, че няма налице доказателства
твърдените от ищцата болки и страдания в обема, описан в исковата молба, да
са в причинна връзка с твърдяното ПТП, като в тази връзка се оспорва
пряката причинно- следствена връзка между вредите на ищцата, твърдените
болки и страдания, търпени от нея, и процесното събитие.
Твърди се ,че претендираните от пострадалата вреди не са последица на
виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил.
Твърди, че вреди за ищцата са последица само и единствено водача на товарен
автомобил марка „Д“ с рег. № **** ***** .
Твърди, че претендираните увреждания на ищцата не са настъпили при
процесното ПТП, а са резултат от друго събитие и/или са резултат от
предходни, придружаващи и дегенеративни заболявания.
Оспорва се продължителността и интензитета на твърдените болки и
страдания търпени от ищцата.
В условията за евентуалност се твърди, че с поведението си
пострадалата в значителна степен е допринесла за настъпилия по отношение
на нея вредоносен резултат.
Твърди се наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищцата ,като се твърди, че същата в нарушение на чл.137а от ЗДвП е
13
пътувала в автомобила без поставен предпазен колан. Видно от настъпилите
травматологични увреждания, същите били резултат само и единствено от
противоправното поведение на пострадалата. Твърди се, че при ползване на
обезопасителен колан, той би бил в състояние да задържи пътника в седалката
на автомобила, така че уврежданията да не бъдат реализирани.
Твърди се ,че всички претендирани телесни наранявания са в резултат от
свободното придвижване на тялото на ищцата в пространството на
автомобила и вследствие ударите в предметите и частите от автомобила, като
това е и основната причина за настъпилите телесни наранявания.
На самостоятелно основание се твърди наличие на съпричиняване от
страна на ищцата, поради неизпълнение на лекарските предписания. По
делото не било приложено нито едно годно доказателство за спазване на
лекарските предписания.
На отделно основание, се твърди наличие на съпричиняване от страна на
ищцата, поради непровеждане на рехабилитация и/или физиотерапевтични
процедури. Същите били задължителни и необходими за пълното и
своевременно възстановяване на подобен род травми, а ищцата като лице с
медицинско образование е била запозната с това и въпреки всичко не била
предприела необходимите действия. По делото не било приложено нито едно
годно доказателство за провеждана физиотерапия и/или рехабилитация.
С това си поведение пострадалата била допринесла в значителна степен
както за тежестта на вредите, така и за интензитета и продължителността на
търпените от нея болки и страдания, както и техния интензитет.
С оглед на гореизложеното се поддържа,че твърденията на ищцата,
направени в исковата молба ,са недоказани, а размерът на претенциите
необосновано завишен. Твърди се, че исканото обезщетение не е съобразено е
разпоредбата на чл. 386, ал.2 от Кодекса на застраховането. Заявеното в
исковата молба по отношение на претърпените болки и страдания не било
доказано да отговаря на обективната действителност. Претендираното
обезщетение за неимуществени вреди не било адекватно и съразмерно на
претърпените от ищцата болки и страдания. Сочи,че претендираните суми
като обезщетение не кореспондират с претърпяното и че обезщетението не е
съобразено и със съдебната практика, нито със социално - икономическата
обстановка в страната.
14
Не съществувало обективно основание и критерий в закона, въз основа
на които, съдът да презумира действително претърпените неимуществени
вреди. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за вреди, причинени от непозволено
увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябвало да са
действителни, реално причинени - да съществуват обективно. При
непозволеното увреждане вредата не се предполагала, а подлежал на
доказване при условията на пълно и главно доказване от страната, която
претендира обезщетението, в конкретния случай ищцата по спора.
Вредите, за които се претендира обезщетение, трябвало да бъдат
сигурни както от гледна точка на съществуването, така и по отношение на
възможността да бъдат оценени. Една актуална вреда била сигурна само
тогава, когато вредата вече е настъпила към датата, на която е претендирано
нейното обезщетяване, както и в случаите на една бъдеща вреда, по
отношение на която съществува сигурност дали би настъпила, както и
достатъчно елементи за определяне на нейната степен. Предвид това,
бъдещата вреда трябвало да бъде разграничена от евентуалната вреда, която е
лишена от сигурност и следователно не можело да оправдае предоставянето
на обезщетения. Основание да се задължи застрахователят да изплати
обезщетение били само за доказаните причинени вреди и доказаните бъдещи
вреди и степента им на тежест. Определянето на вредата не можело да бъде
направено на база приблизителна оценка, а въз основа на доказателства,
водещи до обосновано заключение, които са предоставени въз основа на
искане от заинтересованата страна.
Поддържа се ,че съгласно основните правила на деликтната гражданска
отговорност поправянето на нанесени вреди вследствие на деликтното деяние
трябвало да визират реална и сигурна вреда, нанесена на пострадалото лице.
Това означавало, че пълното поправяне на вредата (включително и на
неимуществената) трябвало да бъде осигурено независимо от финансовото
състояние и/или възможности на автора на вредата и/или на други лица които,
съгласно гражданския закон трябвало да гарантират и/или да покрият
причинената сигурна вреда.
Тъй като за оценяването на неимуществените вреди не бил въведен
обективен законен критерий за определяне, било необходимо те да бъдат
15
оценени разумно, въз основа на равнопоставеност, отнесена към негативните
последици понесени от пострадалото лице, така че обезщетението да не се
превърне в неоправдан източник на приходи. Точно заради постигането на
това равновесие при определянето на размера на неимуществените вреди
трябвало да се има предвид принципа на пропорционалност между
справедливостта и социалната необходимост, като това била основата, върху
която доктрината на Европейския съд за правата на човека прибавяла още
един принцип, този на отнасянето на нивото на моралните вреди спрямо
нивото на нетна минимална заплата в страната на произход на пострадалото
лице.
С оглед горното се поддържа,че исковете за неимуществени вреди и
свързаните с тях имуществени вреди са недоказани и завишени по размер.
На самостоятелно основание се оспорва размерът на претендираните
имуществени вреди. На първо място, в исковата молба било крайно неясно как
точно е образувано претендираното обезщетение, а освен това претенцията
била неподкрепена и с доказателствен материал. Поради това се счита
последната за напълно неоснователна и недоказана.
Твърди се,че извършените от ищцата разходи, респективно твърдените
по отношение на нея имуществени вреди не са били необходими, а са били
извършени единствено и само по преценка на ищцата ,като същевременно с
това не били допринесли за подобряването на нейното обективно състояние.
На отделно основание, досежно претендираните имуществени вреди за
сторени разходи за превод на документи от чужд език се оспорва
дължимостта им да бъде възложена в тежест на ответника, тъй като същите са
били необходими, с оглед разпоредбите на процесуалния закон и
осъществяването на тези разходи не е част от покритието по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Счита, че всички направени разходи не са във връзка с процесното
събитие от 10.11.2021 г.
На самостоятелно основание се оспорва претенцията по акцесорния иск
за лихва, както и размерът на претендираните лихви и началния момент, от
който същите се претендират по следните аргументи:
Сочи се ,че постановеният отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение според ответника бил на база непредставяне от страна на
16
пострадалата на доказателства, установяващи безспорната вина на водача.
Ответното дружество е било в обективна невъзможност да се произнесе по
заведената претенция поради факта, че не е налице съдействие от страна на
пострадалата за представяне на нужните документи, установяващи
основателността по изплащане на обезщетение както и неговия размер. В тази
връзка и на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, категорично се възразява срещу
претендираните от ищцата лихви от 10.11.2022 г.
На следващо място, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност” встъпвал в задължението на застрахования да обезщети
пострадалите и третите увредени лица за причинените вреди по повод на
сключения застрахователен договор, а не ех lege, тъй като застрахователят не е
прекият причинител на вредата, поради което в случая била приложима
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и за да изпадне в забава, застрахователят
следвало да бъде поканен да плати. На първо място, в приложените към
исковата молба претенция и молби към ответника не била отправена покана за
плащане на дължими лихви. На следващо място, поканата за плащане обаче
съобразно изискванията на КЗ следвало да бъде окомплектована с
доказателства, даващи възможност на застрахователя да извърши преценка
досежно основанието и размера на претенцията. В конкретния случай,
ответникът е бил лишен от тази възможност, тъй като доброволната
претенция, явяваща се и покана за плащане, не била окомплектована с годни
доказателства, въз основа на които да бъде изпълнена процедурата по
доброволно уреждане на спора. В този смисъл, се поддържа,че ответникът
изобщо не е бил поставян в забава, поради което и не дължал претендираните
лихви.
Алтернативно се сочи,че претенция за лихви е отправена за първи път с
връчването на препис от исковата молба на ответника. В този смисъл за дата,
от която се дължи лихва за забава, следвало да се счита датата ,на която
ответникът е уведомен за предявената претенция за лихви, а именно - датата
на която ни е връчен препис от исковата молба - 23.01.2023 г.
С оглед гореизложеното се поддържа,че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е" АД
като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, поради което се
иска да се приемат исковете за неоснователни и необосновани и да се
17
отхвърлят.
Вският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства ,прие за установено от фактическа страна следното :
На 10.11.2021 г. около 13:58 часа, полицейските служители към Бригада
магистрална Полиция - Полицейски участък Магистрала ****** Р.Р. били
сезирани чрез обаждане на номера за спешни повиквания 112, че на
Магистрала ***, при километър 489+700, в посока на движение от Т към Л, е
станало пътнотранспортно произшествие.
В хода на разследването било констатирано ,че на 10.11.2021 г.около 14
часа лицето БДД управлявал автомобилен състав, формиран от влекач с
марка Д с регистрационен номер ***, теглещ полуремарке с марка Ш с
регистрационен номер ***, по първата лента в посока на движение от Т към
Л.При километър 489+700 м., в зона, принадлежаща административно към
населено място Р, обл. Т,той според собствените му показания отклонил
погледа си към тахографа,за да види колко време му остава на шофира,след
което погледнал отново напред .Отклоняването на вниманието не му
позволило да забележи спрелия в същата лента микробус марка „М“ с
регистрационен номер *****, управляван от лицето И. Е. , който бил спрял ,
за да окаже помощ на друг автомобил, дефектирал в аварийната лента- лек
автомобил марка Ф с регистрационен номер ***, който лек автомобил на свой
ред бил също блъснат от автомобилния състав.
Ищцата Б. К. бил пътник в микробуса марка „М“ с регистрационен
номер *****,като пътувала на задната седалка .
Вследствие задния удар с голям интензитет (тегло на ТИР композицията
около 40 т. и скорост - около 90 км/час) върху телата на намиращите се в
спрелия автомобил „М“ действат големи преносни инерционни сили , който
могат да доведат до значителни травматични увреждания, най-често и с най-
тежки последствия - т. нар. „камшичен удар“.
Камшичният удар е травма която се получава при внезапно максимално
движение назад на главата, последвано от максимално движение напред на
врата. При това рязко движение (назад и напред на главата и шията) може да
се получат увреждания на меките тъкани, мускулите, сухожилията, дисковете
на шийните прешлени и др. Съществува и риск от фрактура на прешлен.
18
От съществено значение за предотвратяване или намаляване
последствията от т. нар. “камшичен удар” е наличието и правилното
регулиране на предпазните възглавници (подглавници) на облегалките на
седалките, независимо от предпазния колан.
След задния удар автомобилът „М“ претърпял и челен такъв - в спрелия
в аварийната лента автомобил „Ф“. При този вторичен удар телата на
намиращата се на задната седалка Б. К. под въздействие на инерционните
сили ,се блъснала челно в облегалката на предната седалка.
Производствено автомобилът „М“ разполага с три реда седалки с 8+ 1
места, като всички от тях са оборудвани с предпазен колан.
Към деня на произшествието задната седалка е била демонтирана, като
освободеното място се е ползвало за превоз на багаж.Автомобилът марка „М“
с рег.№ ***** производствено е оборудван с 8 бр. предпазни колани.Той е
произведен през 2002 г. и е оборудван с механични инерционни триточкови
предпазни колани. Коланите, задействани от „пиропатрон“ се монтират на по-
новите модели автомобили и са комбинирани със синхронизирани въздушни
възглавници.
В с.з. на 21.04.2024 г. е разпитан свидетелят Р. ВМ, ЕГН:**********
,живеещ на семейни начала с пострадалата.Свидетелят дава показания,че
преди година и половина се прибирали от Г, където работели във фабрика за
автомобили ,в буса били само той, тя и шофьорът. Свидетелят седял отпред
до водача на дясната седалка, а Б. седяла отзад, зад водача.Решили да се
приберат в Б и се свързали с един познат на Б., който се казвал И. и също е от
В. И. също работел в Г и се разбрали да се приберат заедно в Б. Тръгнали на
09.11.2021 г. от Г, от М. Пътували цяла нощ. На другия ден били вече в Р и
навлезли в град Т. Докато били в града се обадил познат на водача И. и му
казал, че е аварирал в околностите на Т и че иска да му се окаже някаква
помощ. И. решил да му окаже помощ и тръгнал към мястото, където неговият
приятел му казал, че се намира. Това място било на автомагистралата.По едно
време забелязали, че приятелят на И. е спрял отстрани в аварийната лента.
Той управлявал бус марка „Ф“. И. спрял неговия бус, който бил марка „М“ на
около един метър зад него, като приблизително половината от неговия бус
била в аварийната лента, а половината била в лентата за движение. Онзи човек
19
бил слязъл от колата. И. го видял, слязъл и казал, че отива да му помогне.
Двамата разговаряли отстрани на предния автомобил и затова изобщо не
пострадали при последвалия инцидент.
Б. казала, че иска да слезе до тоалетна, свидетелят решил да слезе и
той. Понеже били с поставени обезопасителни колани, ги свалили и Б. се
навела надясно да се вземе дамската чанта, която била на седалката до нея. Аз
в този момент свидетелят се бил обърнал назад и си говорели. Това се случи
някъде около две минути, след като бусът спрял.Докато си говорел, обърнат
към Б., свидетелят видях внезапно приближаващ се тир, който се движел в
последната лента за движение- видях как този тир се врязал в буса. Според
свидетеля товарният автомобил се движел с по-малко от 80км/ч.
Свидетелят не може да каже по никакъв начин защо този ТИР се врязал
в автомобила. От удара автомобилът тръгнал напред, ударил стоящия пред
него бус и двата автомобила изминали около 30-40 метра. Предният
автомобил бил ударен от буса „М“ и той изминал също определено
разстояние напред, но много по-малко от буса. От инцидента свидетелят по
никакъв начин не пострадал.
Веднага след като лекия автомобил спрял своето движение, свидетелят
се обърнал назад и видял, че Б. лежи на задната седалка в безсъзнание, не
дишала, а лицето й било посиняло.Свидетелят помислил,че тя е починала.
Той се прехвърлил веднага през седалката на задната седалка при Б.,започнал
да бия леки шамари на Б., да я дърпам за ръцете, но тя по никакъв начин не
реагирала.Свидетелят не бил минал никакви курсове за спешна медицинска
помощ, но в шоковото състояние, в което бил, решил, че трябва да й направи
сърдечно дишане като поставил двете си ръце на гърдите й и започнал да
прави ритмични движения - сърдечен масаж - така знаел, че се прави в сходни
ситуации. Направил около 10 движения и изведнъж Б. рязко си поела въздух и
оживяла. Свидетелят установил, че тя е почти в неконтактно състояние, тъй
като казваше само откъслечни думи, и то много бавно. Издавала странни
звуци като хриптене. Говорела несвързано и от време на време рязко отваряла
устата да си поеме въздух.
Била извикана линейка,като свидетелят и Б. се качили в линейката и
отишли в болницата. Тя не можела по никакъв начин да ходи, можела само да
лежи и затова пристигналият медицински екип я качил на носилка и така я
20
транспортирали до болницата. Там отново я качили на носилка и я откарали в
един медицински център в Т. Извършили скенер на цялото тяло. Били й
болкоуспокояващи инжекции. Били в болницата 3-4 часа. Лекарите искали да
я оставят на лечение в Т, но свидетелят решил, че не може да стане това нещо,
защото тя не е здравно осигурена в Р и че не разполагат с финансови
средства, затова било решено Б. да се лекува в Б. Свидетелят се обадил на
един мой приятел, който дошъл с леката си кола и така транспортирали Б. до
В. По пътя Б. лежала на задната седалка ,като по пътя тя повръщала
постоянно.
След като пристигнали във В, за нея се грижели той и дъщеря му
Веселка. Б. останала на легло около 1 месец, през което време не била в
никакво състояние да се движи. През това време в санитарно в хигиенно
отношение я обслужвали свидетелят и и дъщеря му. След изминаването на 1
месец тя започнала леко да се опитва да се изправя и леко-леко проходила.
Започнала да ходи самостоятелно чак след втория месец. Не можела да ходи
дълго време. Преди инцидента Б. била много здрава физически и работела
наравно със свидетеля тежка работа в Г.
Към настоящия момент Б. можела да ходи сама, но се изморявала много
бързо. След десетина крачки трябвало да седне, започнала да се оплаква, че
вече е изморена, че и се вие свят и се налага да седне. След около 15-20
минути тя събирала пак сили и пак тръгвали със свидетеля, изминавали 15-20
крачки,Б. отново си почивала малко и пак тръгвали.
Б. имала постоянни болки в областта на шията, гръбначния стълб и
главата. Оплаквала се от болки в главата и казвала, че от време на време
получава световъртеж. Случвало се докато е вкъщи да падне на плочките.
През деня болките не били чак толкова силни, но се увеличавали преди
лягане - около 21.00 ч. Б. пиела постоянно лекарства, които са й предписани
за успокояване на болките.
След инцидента свидетелят забелязал, че Б. получава внезапни
конвулсии, спазми на пръстите на ръцете при най-малко
натоварване,например ако се наложи да реже нещо с нож, след около 2 минути
получава спазъм на пръстите на ръката ,която държи ножа и почти веднага
получава същия спазъм и в другата ръка. Пръстите и на двете ръце при тези
спазми били силно свити и в това положение тя не можела да държи никакви
21
предмети. Предишния ден например сутринта тя пиела кафе, като държала
дръжката на чашата с два пръста и както си пиела кафето, изведнъж получила
спазъм на дясната ръка и пръстите на ръката се свили, при което чашата с
кафето паднала на земята.
Според свидетеля Б. за в бъдеще е абсолютно нетрудоспособна и
счита, че здравословното й състояние е много сложно и не позволява да
извърша никаква работа. Д-р К предписал на Б. да не извършва никакви
физически натоварвания. Той казал, че е засегнат нерв накъде на гръбнака.
Той казал, че не може да бъде категоричен дали състоянието й ще се влоши,
ще се подобри или ще остане същото.
Според свидетеля здравословното й състояние се влошава. От около два
месеца насам много по-често започват да й се схващат ръцете и да се оплаква
от болки в главата.
Свидетелят счита, че в психическо отношение тя е коренно променена.
Преди инцидента Б. била много работоспособна, здрава и жизнена,а след
инцидента тя се е променила коренно, станала затворена, мрачна, седяла почти
постоянно вкъщи, започнала да се държи странно и станала много нервна,
каквато не е била преди - започнала да се нервира от най-дребни неща.
Започнала да говори неща, които нямат общо с реалността. Имало неща, които
помни, но и има много неща, които е забравила вече. Много често казвала
нещо и няколко минути след това казвала, че никога не е казвала такова нещо.
Около 20 дни след катастрофата Б. започнала да задава на свидетеля въпроси
какво е станало с нея, защо е в това положение. Той и обяснил, че са
претърпели катастрофа и разказвал подробности, но тя заявявала, че
абсолютно никакъв спомен няма от това нещо. Спомняла си, че е била в Г, че е
работила, че е била здрава и се ядосвала, че сега не може да прави нищо и че я
боли всичко.
Три дни след като се прибрали във В една приятелка на дъщеря му
изпратила от С една яка и с тази яка Б. стояла през деня, а също така и спяла
нощно време. Много пъти негодувала, че яката и пречи да спи и да си движи
главата. В момента движението на главата било силно ограничено както
настрани, така и нагоре. Единствено надолу можела да движи главата по-
свободно. Казвала, че когато си вдигне главата нагоре или се обърне настрани
получава болки в главата. Ако се наложи да погледне нещо настрани,Б.
22
завъртала цялото си тяло. Имала също така затруднение в движението на
ръцете. Мишниците на двете ръце можела да ги вдига максимум до
хоризонтално положение, като при това положение можела да поставя
предмишниците във вертикално положение. Невъзможно било да изправи
ръцете си вертикално нагоре, стигала най-много с предмишниците до
хоризонтално положение на нивото на раменете.
Десният й крак много се надувал от време на време и се получавали болки в
него и отоци. След катастрофата кракът бил целият син на цвят. Левия крак си
е здрав, няма оплаквания. Болките и оттоците на десния крак още
продължавали. Оттоците се получавали в областта на коляното най-вече.
Ходилото можело да го движи свободно във всички посоки, но свидетелят
счита,че събира вода в областта на дясната колянна става.
Около 20-30 дни след инцидента Б. не можела да спи нощно време.
Пищяла от болки, гърчела се, налагало се постоянно да е до нея. Някои нощи
спяла, но много нощи не спяла. Например вчера не спала цяла нощ, защото се
оплаквала от болки в главата. Много се променила психически, например
когато внучето отивало при нея, тя била нервна и го отпращала да ходи при
майка си. Преди това умирала за внучето, но сега се променила коренно.
В момента имала страх да се вози в лек автомобил. Изобщо казвала, че
не желае да се качи в кола. Тя не мърдала от вкъщи. От ж.к. ****, където
живеят в момента, до центъра на града идвали и се прибирали за 4 часа пеша в
двете посоки.
Наскоро починал брат й, но тя не успяла да отиде на поклонението,
защото се страхувала да седне в лек автомобил. Според свидетеля това
заболяване е страхова невроза.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания,тъй като те са
последователни и непротиворечиви и кореспондират изцяло с писмените
доказателства и със заключенията на вещите лица.
По делото е назначена и изпълнена съдебномедицинска експертиза
,изпълнена от д-р Д. П. Н. - специалист по нервни болести
На 24.11.2023 г . д-р Д. П. Н. извършила личен преглед на Б. И. К.,като
анамнезата е снета по данни на пациентката. Последната се оплаква от
пристъпно главоболие, световъртежни кризи, гадене, безсъние, паметови
смущения - забравяне, лесна уморяемост, емоционална лабилност, болки в
23
шийната, гръдната и поясна област на гръбнака с изтръпване на пръстите
предимно в ръцете повече в дясната. Настоящето страдание свързва с
преживяно ПТП на 10.11.2021 г. с травма на главата, гръдния кош и гръбнака,
с множество наранявания на горни и долни крайници, подуване и посиняване
на десния крак два дни след катастрофата, с кръвоизливи под очите и
крайниците. Няма спомен за случилото се. Съобщава, че дошла на себе си в
болницата, където почувствала силни болки във врата и гърба. Казали й, че
има счупени прешлени. По този повод е провеждала консервативно -
медикаментозно лечение с противовъзпалителни и аналгетици, носене на
шийна яка и корсет. Лечението продължило около 6 месеца, като през това
време търпяла болки и не можела сама да се обслужва, нуждаела се от чужда
помощ. До процесното ПТП твърди, че е била здрава самообслужваща се и
трудоспособна.
Снет е неврологичен статус :липсват данни за менинго радикулерно
дразнене .В съзнание, ориентирана за време, място и собствена личност. ЧМН
- б.о. СНР еднакви двустранно- без патологични. Болезнени ограничени
движения в шийната и лумбална област. Може да застава на пети и пръсти.
ПЛП - задържа еднакво 4-те крайника. Сетивност- хипестезия по С6-С7
коренче. Вдясно Координация Ромберг - положителен- залита в неопределена
посока. ВКФ- б. о.
В.л.дава заключение ,че след запознаване с материалите по делото,
приложената медицинска документация, приета от съда и след извършен
личен преглед на пострадалата :
1.1. При процесното ПТП на 10.11.2021 г. ищцата е получила - ЧМТ.
Мозъчно сътресение- травми на главата с краткотрайна загуба на съзнание,
травма в областта на гръдния кош и гръбнака, хематоми около очите, травми
по ръцете и краката, счупване на 2-ри гръден прешлен и 5- ти. шиен /описано
в медицинско писмо - превод от румънски език №4919539 от окр. Болница по
спешна помощ „ПБ Т" и Амб. л. № 000264/08.02.22 г на. д-р К - ортопед- гр. В
/без данни по делото от образни изследвания с опис, доказващи цитираните
фрактури на 2-ри гръден и 5-ти шиен прешлен. Характерът на описаните
увреждания се квалифицира като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
2.2 Ищцата е провела консервативно медикаментозно лечение с
24
противовъзпалителни и противоболкови медикаменти, спазвала е препоръчан
режим без психическо и физическо натоварване - щадящ двигателен режим,
носила е имобилизационна яка за около седмица и корсет- няколко месеца.
Възстановяването й като цяло е продължило около 6 м. Обичайният процес на
възстановяване при травми на главата е от 4 до 6 седмици, а при травми на
гръбнака - за около 6 м .
2.3. Пострадалата е възстановена в рамките на около 6 месеца след
преживяното ПТП до степен на самостоятелна походка и възможно
самообслужване без двигателен дефицит, но с персистиращи оплаквания от
пристъпно главоболие, световъртеж, безсъние, паметови смущения,
емоционална лабилност, болки в шийната и поясна област на гръбнака,
засилващи се при физическо натоварване с изтръпване на пръстите предимно
в дясната ръка. Остатъчни явления са наличните констатирани при прегледа
намалена чувствителност /хипестезия/ в дясна ръка, дискоординационен
синдром, персистиращи оплаквания от пристъпно главоболие, безсъние, лесна
уморяемост, емоционална лабилност, паметови смущения, обуславящи
посттравматичен церебрастенен синдром като усложнение на преживяната
при процесното ПТП - черепно мозъчна травма с краткотрайна загуба на
съзнание, който може да продължи няколко месеца или с години , понякога и
цял живот. Травмата на гръбнака, преживяна при ПТП-то обуславя
хронифициране на болковата симптоматика в шийна, гръдна и поясна област
със сетивни смущения, налагащо спазване на щадящ двигателен режим.
Прогнозите за възстановяване са неоптимистични.
Според вещото лице настъпилите неврологични последици при
пострадалата относно преживяната травма на гръбнака се изразяват в
световъртежни кризи-обективиран при прегледа дискоординационен синдром,
хронично рецидивиращи болки в шийна, гръдна и лумбална област с
ограничение на движенията и отпадна сетивна симптоматика по С6-С7 в
дясна ръка без данни за двигателен дефицит . Заключението се обосновава на
диагностицираните изменения, описани в приложената медицинска
документация по делото, приета от съда и опис от рентгенологично
изследване на гръбначни прешлени-профил на Б. Ил. К. №229,кл.N9131423 от
08.02.2022 г .гр.В МДЦ О ЕООД-,, тялото на 5-ти шиен прешлен е леко
клиновидно снишен- суспектен за стара фрактура. Умерени дегенеративни
изменения на шийния отдел на гр . стълб" .
25
По делото е изготвена съдебно- медицинска експертиза по писмени
данни № 27 /2023 г. ,изготвена от д. П И.,нач.отделение „Съдебна медицина“
при МБАЛ „СП „АД –В .
В.л.д-р А.И. дава заключение ,че на Б. И. К. е причинено:контузия на
главата, гръдния кош и крайниците с кръвонасядания ,мозъчно сътресение /по
данни на пострадалата /, счупване на 5-ти шиен прешлен и 2-ри гръден
прешлен,без разместване.
Първа медицинска помощ е оказана в Спешен център - гр.Т-Р.Р.В
медицинския документ не е отразено състоянието при приемане,наличие
на ретроградна и антероградна амнезия,необходимост от болнично
лечение,травматични увреждания с размер,цвят и
местоположение.Пострадалата съобщава за проведено лечение в
болница,липсва епикриза и документ за лечение.
От извършените прегледи липсва описание на травматично увреждане
от предпазен колан.
В данните по делото не е изяснено пострадалата била ли е в купето на
автомобила,на коя седалка се е намирала- в легнало,седнало или изправено
положение.
От данните по делото не става ясно от коя страна е ударен лекия
автомобил-отпред,отзад или странично за да се прецени какво движение на
тялото на пострадалата ще последва със или без предпазен колан.
При статично положение на тялото,след удара при ПТП травми могат
да се получат от вътрешните части на автомобила- седалки,табло,врати и т.н.
Непосредствено след произшествието пострадалата е прегледана в
Спешен център.В медицинския документ липсва описание на състоянието й:в
съзнание,в кома,има ли спомен за случилото се,необходимост от болнично
лечение и т.н.Няма данни за проведено болнично лечение.Не е ясно
пострадалата дали е спазвала медицинските предписания.
Препоръчана е консултация с невролог,рехабилитация и
физиотерпия,без да има данни по делото за тяхното изпълнение.
При описаните счупвния на прешлени тези процедури не са
препоръчителни,освен след оздравителния период.
26
Какви процедури се назначават определя съответният специалист , с
оглед състоянието на пострадалата.
По делото липсват данни за извършени контролни прегледи
.Липсват медицински документи,отразяващи предхождащото
здравословно състояние-т.е. имала ли е придружаващи заболявания,за да се
прецени имат ли влияние за възстановителния период.
Описаните травматични увреждания се дължат на удари от или върху
тъп,твърд предмет и отговарят да са причинени при ПТП.
Кръвонасяданията и подкожните хематоми отзвучават за време 10-20
дни,без да водят до усложнения.
Счупването на прешлени на шията и гръдния кош изискват специален
режим-обездвижване с колан и яка,ненатоварване задравяват съответно за 8-
10 месеца,когато не са налице неврологични проблеми/ както е в настоящия
случай /.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-психиатрична
експертиза,изпълнена от в.л. д-р Н Н. (л.165-176 от делото ,т.2).Вещото лице
дава заключение ,че Б. И. К. към момента на изследването е психично здрава,
адекватна и дееспособна. Към момента на инцидента- 10.11.2021г.
вследствие на преживяното ПТП тя е получила травматични увреждания на
гръден кош, гръб и психични увреди: първоначално- остра реакция на стрес,
прераснала през следващите дни и месеци в протрахирана депресивна
реакция с разстройство в адаптацията.
Към момента на освидетелстването- 28.04.2023 г. е налична клиничната
картината на диагнозата: смесено тревожно- депресивно разстройство / Р43.0
по МКБ- X / със социална дезадаптация. Симптомите актуално са леко
изразени и във фаза на отзвучаване.
Диагнозата смесено тревожно депресивно разстройство се лекува както
от психиатри, така и от психолози. Право на лицето е да избере към кого да се
обърне и с какви средства да се лекува. В зависимост от много фактори /
генетичнни, характерови особености, подкрепяща семейна среда, щадящ
режим и др. / с цената на повече понесено страдание и по- дълъг
възстановителен период, лицето би могло да се справи и без лечение.
Към момента на изследването- 28.04.2023 г. ищцата К. е в
27
задоволително психично състояние, което не налага хоспитализация или
медикаментозно лечение. От обзора на документите по делото не се намират
данни за психологическото състояние на К. преди настъпването на ПТП.
Наличните у Б. И. К. симптоми и изживявания се приемат от в.л.като
понесена психическа/ емоционална травма, причинно- следствена от
преживянта злополука.
От анализа на документите по делото и от прегледа на К. няма данни да
е приемала психотропни медикаменти за лечение на психологическа травма.
Констатираното психологично/ психиатрично заболявания при К.
според вещото лице е малко вероятно( към невъзможно) е да са породени от
събитие, различно от процесното.
В.л.Р. И. е изготвил две заключения, в които изяснява механизма на
процесното ПТП.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица като компетентно
изготвени .
При така установената фактическа обстановка Вският окръжен съд
прие за установено следното от правна страна :
Производството по делото е образувано по искове, квалифицирани по
чл. 432, ал. 1 от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с действащия към датата на събитието КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. По делото е установено, че преди подаване на ИМ ищецът е отправил
писмена претенция по реда на чл. 380 КЗ към застрахователя.
Доколкото уреденото в КЗ производство по искане за плащане на
застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като
възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл. 498 КЗ, съдът
намира, че за ищеца се е открила възможността да предяви всичките си
28
претенции пред съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор
за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал.
1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност фактът, че л.
а.“М“ с рег.№***** ДК № е бил застрахован при ответното дружество по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност", както и валидността
към датата на произшествието също не са предмет на спор между страните
по делото, поради което застрахователят е материалноправно легитимирана
страна по прекия иск.
Доколкото не е налице влязла в сила присъда, обвързваща гражданския
съд, настоящият състав на съда дължи произнасяне по механизма на ПТП и
определяне на лицето, виновно причинило вредоносния резултат, тези
въпроси са и спорни между страните.
Въз основа на събраните в хода на производството специални знания и
свидетелски показания съдът приема ,че изключителна вина за настъпилото
ПТП има единствено БДД ,водач на влекач с марка Д с регистрационен номер
29
***, теглещ полуремарке с марка Ш с регистрационен номер *** .
От материалите по делото е видно ,че същият е управлявал посочения
по-горе автомобилен състав по магистрала *** в участъка Т-Л ,в светлата
част на денонощието ,при отлична видимост.Пътният участък има две ленти
за движение с широчина 3,90 м. и аварийна лента с широчина 3
метра.Видимостта е била най-малко 300 метра .Законът задължава водачите на
МПС да контролират непрекъснато пътните превозни средства ,които
управляват ,а също така да избират скоростта на движение така ,че да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие . Установява се по
най-несъмнен начин от събраните по делото доказателства ,че водачът на
влекач с марка Д с регистрационен номер ***, теглещ полуремарке с марка Ш
с регистрационен номер *** БДД е отклонил вниманието си ,като според
него е погледвал към тахографа ,но според съда най-вероятно е заспал
(задрямал) ,тъй като дори при отклоняване на погледа към тахографа водачът
вижда пътното платно с периферното си зрение.Водачът БДД е бил длъжен
да забележи спрелия в същата лента за движение микробус „М“ с рег.№*****
и при условие,че е осъществявал непрекъснат контрол върху управляваното от
него МПС е имал повече от достатъчно време да спре или да премине в най-
лявата лента за движение .Законът задължава водача на МПС да спре пред
всяко „предвидимо“ препятствие –спрялото в същата лента за движение МПС
е именно такова предвидимо препятствие –голямо и видимо отдалече.
Доколкото отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност” е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента и застрахователят дължал обезщетение за
вредите, ако и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увредените лица,то в настоящия случай застрахованият при ответника
автомобил по застраховка “Гражданска отговорност” не е отговорен за
възникване на произшествието и не може да бъде ангажирана и
отговорността на неговия застраховател.Отговорността на застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента и застрахователят дължи
обезщетение за вредите ако и дотолкова, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увредените лица.Тъй като в настоящия случай,
застрахованият при "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е" АД по
застраховка “Гражданска отговорност” водач не бил отговорен за възникване
30
на произшествието, то не може да бъде ангажирана и отговорността на
неговия застраховател-исковите претенции следва да бъдат насочени към
виновния водач БДД управлявал автомобилен състав, формиран от влекач с
марка Д с регистрационен номер ***, теглещ полуремарке с марка Ш с
регистрационен номер *** и неговия застраховател.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Ищецът е освободен от заплащането на държавни такси и разноски
,поради което не следва да заплаща такива .По делото е заплатено
възнаграждение на в.л.А И. в размер на 200 лв. от бюджета на съдебната
власт.Заплатено е възнаграждение за допълнителното възнаграждение на в.л.Р.
И. в размер на 200 лв.Направени са и разходи за преводач в размер на 517 лв.за
превод от румънски на български на документите по досъдебно производство
–полицейско наказателно дело №Р/2968/10.11.2021 г. на полицейски участък
Магистрала *** ДН ,Р и 60 лв.за превод от български на румънски на
документите на съдебна поръчка съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/1783 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 ноември 2020 година
относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при
събирането на доказателства по граждански или търговски дела (събиране на
доказателства) ,в сила от 1 юли 2022 година,отменил Регламент №1206/2001
на Съвета относно сътрудничеството между съдилищата на държавите членки
.
Ответникът е направил разходи в размер на 200 лв.за възнаграждение на
в.л.д. И.,300 лв.за възнаграждение на в.л.Р. И. и 200 лв.за възнаграждение на
в.л.Н Н. или общо 700 лв.за възнаграждение на вещи лица.
Ответникът е заплатил също така и възнаграждение на „Еднолично
адвокатско дружество Д. Х. „ в размер на 8940 лв. с включен ДДС (договорен
хонорар в размер на 7 450 лв. плюс 1490 лв.ДДС).Договореният с договор за
правна защита и съдействие (л.3 т.3 от делото) адвокатски хонорар е заплатен
по банков път с фактура №**********/24.02.2023 г. (л.4 т.3 от делото). На
основание Чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати
направените от ответната страна разноски за възнаграждение на адвокат и
вещи лица.
Водим от горното Съдът
31
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на Б. И. К. с ЕГН: ********** от гр.В,
****,съдебен адрес : гр.В, **** чрез адв.В. М. от АК-П- пълномощник
против: ЗД „Е“ АД гр.С, **** за заплащане на сумата в размер на 50 000 лева,
частичен иск от 80 000 лева, за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й
телесни увреждания, настъпили при ПТП на 10.11.2021 г. в Р.Р.,на
автомагистрала ***, в посока на движение Т- Л, на километър 492, както и
сумата от 313,41 лева, представляващи заплатени разходи за посещение при
психолог и изготвяне на психологичен статус и за превод на документи.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на Б. И. К. с ЕГН: ********** от гр.В,
****,съдебен адрес : гр.В, *** чрез адв.В. М. от АК-П- пълномощник против:
ЗД „Е“ АД гр.С, **** за заплащане на законна лихва върху горните суми,
считано от 21.03.2021 г.-датата на която застрахователят е уведомен за
настъпването на събитието до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б. И. К. с ЕГН: ********** от гр.В, ****,съдебен адрес : гр.В,
**** да заплати на ЗД „Е“ АД гр.С,с ЕИК ********* **** направените
разноски по производството в размер на 700 лв.за възнаграждение на вещи
лица и 8940 лв. за адвокатски хонорар с включен ДДС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Окръжен съд – В: _______________________
32