№ 32018
гр. София, 10.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110110800 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 56249 от 28.02.2023г., подадена от М. Т. Я.
срещу Р. Б. Г., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответницата заплащане
на месечен наем за апартамент № 60, находящ се в гр. София, ул. „Бигла“ № 39, ет. 3, ап. 16
в размер на 700 евро, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 04.01.2023г. по гр.д.
№ 3793/2020г. по описа на СРС, 149-ти състав и е образувано изп.д. № 99/2023г. по описа на
ЧСИ Р. Апостолова.
Ищецът твърди, че с Решение от 18.12.2020г. по гр.д. № 3793/2020г. по описа на СРС,
149-ти състав, влязло в сила на 21.01.2021г. бракът между него и ответницата е прекратен на
основание чл. 49 СК, като към този момент децата им били навършили пълнолетие, а
ищецът имал жилищна нужда, поради което отправил искане до съда да му биде
предоставено за ползване придобитото по време на брака жилище в режим на съпружеска
имуществена общност. С решението съдът бил предоставил жилището за ползване на
ищеца, като го бил осъдил да заплаща на ответницата месечен наем в размер на 700 евро. С
решението не бил определен срок за ползване на жилището. Сочи, че на 01.03.2022г.
ищецът бил наел друго жилище, поради което жилищната му нужда била отпаднала. На
29.08.2022г. изпратил до ответницата уведомление за прекратяване на наемното
правоотношение, с което уведомявал ответницата, че жилищната му нужда е отпаднала, а с
това и задължението му за плащане на месечната наемна цена. Със същото уведомление
ищецът отправил и писмено предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение на
основание чл. 238 ЗЗД. Уведомлението било връчено чрез ЧСИ и било получено от
ответницата на 24.10.2022г. Считано от м. декември 2022г. ищецът спрял да плаща наем на
ответницата, а последната се снабдила с изпълнителен лист срещу него за сумата от по 700
евро месечно и образувала изпълнително дело, по което били наложени запори върху
банковите сметки на ищеца. Моли съдът да признае за установено, че ищецът не дължи
вземането по изпълнителния лист на първо място на основание прекратяване на наемното
правоотношение поради отпадане на жилищната нужда считано от 01.03.2022г. /чл. 56, ал. 4
СК/, а евентуално – на основание прекратяване на наемното правоотношение с едномесечно
писмено предизвестие по реда на чл. 238 ЗЗД считано от 25.11.2022г.
С молба-уточнение от 09.03.2023г. ищецът уточнява, че бил образувал производство
по чл. 56, ал. 6 СК, но искането било оттеглено и производството по делото – прекратено.
Счита, че основанието за прекратяване на наемното правоотношение поради отпадане на
жилищната нужда настъпвало по силата на закона от момента на нейното отпадане и
следвало да бъде разгледано като основание на иска по чл. 439 ГПК.
Съдът, като съобрази изложените от ищеца обстоятелства, намира следното.
1
Както е уредено в чл. 439, ал. 2 ГПК, отрицателният установителен иск за оспорване
на изпълняваното материално право има основание и това са конкретните факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издаден изпълнителният
лист. В случая като такова основание се сочат два новонастъпили факта – отпадане на
жилищната нужда на ищеца считано от 01.03.2022г. и евентуално – прекратяване на
наемното правоотношение с едномесечно писмено предизвестие считано от 25.11.2022г.
Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 СК, предоставянето на ползването на семейното
жилище по реда на чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 СК учредява наемно правоотношение между
страните. Спрямо това наемно правоотношение намират приложение както общите правила,
уредени в Закона за задълженията и договорите, така и специалните основания за
прекратяване, уредени в чл. 56, ал. 4 СК. Относно специалните основания, в чл. 56, ал. 6 СК
законодателят е уредил право на всеки от бившите съпрузи да поиска изменение на
постановеното с бракоразводното решение ползване на съсобственото жилище, когато е
настъпило основание за това. Това правило се отнася както за неползващия бивш съпруг,
който се домогва да си възвърне фактическата власт върху своята част от жилището, така и
за ползващия бивш съпруг в случай, че неползващият оспорва възникването на специалното
основание за прекратяване на наемното правоотношение и продължава да счита, че е
дължимо присъденото му вземане за наемна цена, какъвто именно е настоящият случай.
Следователно отпадането на жилищната нужда на ползващия бивш съпруг не представлява
възникващо ex lege основание за прекратяване на наемното правоотношение, а
обстоятелство от значение за съществуването на правоотношението, на което ползващият
може да се позове пред неползващия извънсъдебно. В случай, обаче, че това обстоятелство
се оспорва от неползващия, който продължава да претендира плащане на наемна цена,
законът е уредил специален ред за защита в чл. 56, ал. 6 СК, който изключва релевирането
на това основание по пътя на общата гражданскоправна защита срещу принудителното
изпълнение, уредена в чл. 439 ГПК. Едва след като спорът относно отпадането на
жилищната нужда на ищеца бъде разрешен по законоустановения ред, би могъл да се
разглежда въпросът относно дължимостта на вземането по издадения изпълнителен лист за
наемна цена.
В тази насока следва да се посочи още, че решението по иска по чл. 439 ГПК не
формира сила на пресъдено нещо по фактите, а единствено по правото на принудително
изпълнение, поради което евентуалното уважаване на иска би могло да доведе единствено
до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на принудителното изпълнение на
ответницата за наемната цена по договора, но не и до възникване на подлежащо на
изпълнение задължение за ищеца да върне фактическата власт върху чуждата част от имота.
Това е още една причина законодателят да предвиди специален ред за уреждане на спора в
тази хипотеза.
С оглед гореизложеното и предвид липсата на образувано съдебно производство по
горепосочения ред, отрицателният установителен иск, основан на прекратяване на
процесното наемно правоотношение поради отпадане на жилищната нужда на ищеца, е
процесуално недопустим и исковата молба в тази й част следва да бъде върната на
основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 56249 от 28.02.2023г., подадена от М. Т. Я. срещу Р. Б.
Г. В ЧАСТТА по предявения отрицателен установителен иск за недължимост на
изпълняемото вземане на основание отпадане жилищната нужда на ищеца М. Т. Я..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3