Р Е Ш Е Н И Е
№……………./01.04.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в
публично заседание на дванадесети март,
през две хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. ДИМИТРОВ
при участието секретаря
Милена Узунова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 5239 по описа на Варненски районен
съд за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на И.М.Л., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез адвокат К. Д. Т. от Адвокатска колегия - гр. Варна с личен
№ **********, адрес за съобщения: гр. Варна, ****- партер /вътрешен двор/ против П.Н.К., ЕГН **********,***,
с която е предявен иск с правно основание
чл.415 и чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, установяване на дължимостта на задълженията, за които по
ч.гр.д.№2021/2018г. по описа на РС Варна,
е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, а именно на сумата от
сумата от 14 900 (четиринадесет хиляди и деветстотин) лева, представляваща дължима сума по договор
за правна помощ и съдействие от 18.05.2009г. с предмет защита и процесуално представителство по Дознание № 296/2004г. по описа
на Пето РПУ Варна, НОХД № 5236/2005г. на Районен съд - Варна, ****. на Окръжен
съд Варна, Наказателно отделение и ****. по описа
на Районен съд Варна, Наказателна
колегия, 23 състав във връзка с повдигнато
от Районна прокуратура Варна обвинение срещу К. в престъпление от общ характер вкл.
даване на
множество устни консултации във връзка с гореописаното обвинение ведно със законната лихва
от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 09.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът - адвокат И.М.Л. *** е защитавал ответника П.Н.К. по Дознание № 296/2004г. по описа на Пето РПУ Варна, НОХД № 5236/2005г. на Районен съд - Варна, ****. на Окръжен съд Варна, Наказателно отделение и ****. по описа на Районен съд Варна, Наказателна колегия, 23 състав, във връзка с повдигнато от Районна прокуратура Варна обвинение срещу К. в престъпление от общ характер вкл. даване на множество устни консултации във връзка с гореописаното обвинение. Твърди се, че на 18.05.2009г. е сключен писмен договор за правна помощ и съдействие между адв. И.Л. и подсъдимия тогава П.К., като неговият предмет всъщност обхваща защитата /процесуално представителство/ по гореописаните дела. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, от което сумата от 14 900 лева следвало да бъде платено по банков път в срок до 18.05.2015г. Твърди се, че причината дължимата сума да е в подобен размер е обстоятелството, че на отв. П.К. е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер, което имало изключително негативен отзвук в обществеността /вкл. международната/, тъй като в отнетия от П.К. автомобил /според обвинителния акт/ се е намирало петгодишно малолетно момиче, гражданин на Република Полша. Твърди се, че по делото е постановена оправдателна присъда. Твърди се, че наказателното дело се водило на два пъти по две инстанции при множество открити съдебни заседания, като делото е върнато за преразглеждане от Окръжен съд Варна на друг състав на Районен съд Варна, а в допълнение за всяко заседание адв. Л. се е налагало да пътува от гр. София до гр. Варна, което е представлявало допълнителен разход и загуба на време. Твърди се, че на фазата на досъдебното производство /тогава т.нар. дознание/ са осъществявани множество устни консултации, като в адв. Л. е осъществил една успешна защита по така повдигнатото от прокуратурата обвинение. Твърди се, че през периода на делото - 2004-2009г., отв.П.К. нямал финансова възможност да заплати сумата от 14 900 лева, поради което ищеца му предоставил необходимата форма на процесуално представителство, без да изисква да му заплати процесната сума веднага, а я отсрочил в годините с идеята все пак същата да му бъде заплатена, предвид тежкото тогавашно положение на подсъдимия К., обвинен за тежко престъпление. Твърди се, че страните не са се договаряли за опрощаване на задължението по сключения договор за правна помощ, поради което предвид неизплащането й, тя е дължима и изискуема към подаване на заявление по реда на чл. 410 ГПК, тъй като изискуемостта е настъпила на 19.05.2015г.
В отговора на исковата молба се поддържа становище за неоснователност на иска и се моли за отхвърлянето му и присъждане на деловодни разноски. Поддържа се, че Не оспорваме факта, че ищецът адв. Л. е осигурявал правна защита по описаните досъдебни и съдебни производства. Оспорват се останалите факти и обстоятелства, наведени в исковата молба - размера на дължимото възнаграждение, падежа за неговото плащане, валидността на представения договор за правна защита и съдействие и неговото съдържание. Прави се възражение за нищожност на процесния договор за правна защита и съдействие, поради противоречие със (алтернативно - заобикаляне на закона), възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, възражение за настъпила погасителна давност, възражение за недължимост по процесния договор за правна защита и съдействие. Твърди се, че към датата на съставянето на процесния договор за правна помощ, действията възложени на ищеца, вече са били извършени. Приема се, че процесният договор е и унищожаем поради измама.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, подържат становищата си за основателност, респективно за неоснователност на иска. Претендират съдебно деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Настоящото производство се развива след проведено заповедно такова по реда на чл.410 от ГПК по гр.д.№2021 по описа за 2018 г. на РС Варна, където в полза на заявителя-ищец е издадена Заповед №1017 от 12.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 14 900 лева / четиринадесет хиляди и деветстотин лева/, представляваща дължимо възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.05.2009г. с предмет защита и процесуално представителство по Дознание № 296/2004г. по описа на Пето РПУ - Варна, НОХД № 5236/2005г. на Районен съд - Варна, ****. на Окръжен съд - Варна, Наказателно отделение и ****. по описа на Районен съд - Варна, Наказателно отделение 23 състав, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 09.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 1278 лева /хиляда двеста седемдесет и осем лева/ разноски по делото от които: 298 лева платена държавна такса и 980 лева адвокатско възнаграждение.
Като писмени доказателства по делото бяха приети: договор за правна защита и съдействие от 18.05.2009 г. пълномощно по НОХД № 5236/2005г., договор за правна защита и съдействие серия А 0523118, справка за актуално състояние от Адвокатски съвет – София от 10.06.2018 г., ЧГР № 2021/2018 г. по описа на ВРС, 39 –ти състав, НОХД 3087/2007 г. по описа на ВРС 23 –ти. Състав, решение по ДД № 173/2015 г. на Дисциплинарния съд при САК и решение на Висш Дисциплинарен съд при ВАС от 08.04.2016 г.
По делото е приет заверен препис от Договор за правна защита и съдействие от 18.05.2009 г., сключен във връзка с водено срещу ответника ****. по описа на Районен съд-Варна. В това производство качеството на настоящия ответник е било подсъдим. ****. по описа на Районен съд-Варна е образувано след отмяна от страна на Варненски окръжен съд по ****., на присъдата по ****. по описа на ВРС. От своя страна ****. по описа на ВРС е образувано по Обвинителен акт на ВРП по преписка №8427/2004г. по описа на РП-Варна и Дознание №296/2004г. по описа на V РПУ-Варна, с който Варненска районна прокуратура му е повдигнала и поддържала обвинение за извършено от него престъпление както следва: 1/ по чл.346, ал.2, т.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и 2/ по чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. Разпоредбата на чл.346, ал.2 от НК предвижда за накщазание „Лишаване от свобода за срок от 1 до 10 години. Разпоредблата на чл.194, ал.1 от НК предвижда налагане на наказание „Лишаване от свобода за срок до 8 години“.
От материалите по ****. по описа на ВРС се установява, че на 19.03.2006г. отв.К., в качеството си на подсъдим, както и третото-неучастващо в делото лице – Климент Милчев Делев са упълномощили ищеца Л. да ги представлява и защитава по съдебното производство и са сключили с него Договор за правна защита и съдействие. Всички съдопроизводствени действия са били извършвани с участието на ищеца Л., в качеството му на защитник на подсъдимите. С Присъда №68/07.02.2007г. ВРС е признал и двамата подсъдими за невиновни във вменените им престъпления. Поради подаден Протест от ВРП е образувано ****. по описа на ВОС. В производството пред ВОС и двамата подсъдими са представлявани от ищеца Л., в качеството на техен защитник. След отмяна от страна на ВОС на Присъда №68/07.02.2007г. на ВРС и връщането на делото за ново разглеждане е образувано ****. по описа на Районен съд-Варна, като отв.К. отново е бил представляван от защитника си – адв.Л. и между тях е бил сключен Договор за правна защита и съдействие от 18.05.2009 г., като ищеца Л. е участвал активмно в съдебното производство. С Присъда №406/22.06.2009г. по НОХД 3088/2007г., ВРС отново е признал подс. К. за невиновен в извършването на престъпленията, за които е бил обвиняем.
По искане на ищеца по делото бяха събрани гласни доказателства, чрез изслушване на св.****един от защитниците на отв.К. по НОХД 3087/2007г.на ВРС. Св.Д. заявява, че е адвокат и неговия колега от София – ищеца Л. го помолил да се включи в защитата на отв.К.,***. Заявил му, че с клиента са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 15000лв. Св.Д. се съгласил. Когато адв.Л. *** се срещнали и му поискал бланка на Договор, за да подпишат с подсъдимия/ответника/ К.. Заявява, че той самия също е бил защитник по това дело и се е явявал в съдебни заседания.
По искане на ответника и неговия процесуален представител бяха допуснати съдебно-почеркова експертиза, както и допълнително експертиза. Страните не оспорват автентичността на положените от тях подписи под представения процесен Договор за правна защита и съдействие от 18.05.2009 г. Заключението на вещото лице по допуснатата първоначална СПЕ са, че ръкописните текстове - обекти на конкретно изследване -„ ..и адв И.М.Л. САК", „15000 лв., петнадесет хиляди лева" и „14900 лв. - разсрочено по банка до 18 05 2015г." НЕ СА ИЗПЪЛНЕНИ от П.Н.К. с ЕГН: **********, И.М.Л. с ЕГН: ********** или от К.Д.Т. с ЕГН: **********. Посочените по-горе текстове - обекти на конкретно изследване и останалия ръкописен текст от договора са изписани от едно и също лице, с един и същ пишещ прибор - химикалка, като от изследването не се установиха признаци, от които да може да се направи извод, че тези текстове са изписани неедновременно с останалата ръкописна част върху договора. От проведеното изследване по метода на стареене на химикални пасти се установи, че целият ръкописен текст на договора е изписан преди по-вече от 1,2 или 3 години от датата на настоящото изследване, в зависимост от условията на съхранение.
Заключението на вещото лице /изрично посочено от ответника/ по допуснатата допълнителна СПЕ е, че не може да бъде отговорено на въпроса „Възможно ли е да се определи дали има разлика в стареенето на химикалната паста, тази с която е изписан ръкописния текст на целия договор и химикалната паста, с която са изписани подписите, какъв е срока на полагане и евентуално, кой подпис или текста е положен в по - ранен период и ако може да се определи кога?", поради липса на методика относно стареене на химикалните пасти. За изготвянето на документа са използвани три различни вида химикални пасти; една за изписване на ръкописния текст в реквизитите и датата, една за подписът положен в реквизита „КЛИЕНТ:" и друга за подписът положен в реквизита „АДВОКАТ:". В положената долу в дясно на процесния договор за правна помощ дата, цифрата 5, показваща месец май, се пресича с положения подпис от името на адв.И.Л.. Първоначално е положен подписът, след това е изписана цифрата с номер 5.
При така установеното от фактическа страна,
от правна страна съда приема следното:
По отношение на претенцията за установяване на незаплатено възнаграждение:
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че страните са били валидно обвързани от Договор за правна защита и съдействие от 18.05.2009 г., сключен във връзка с водено срещу ответника ****. по описа на Районен съд-Варна, съдържащ съществените елементи на договор за поръчка, поради което с оглед съдържащата се договора уговорка и на основание чл.286 от ЗЗД ответникът дължи заплащане на ищеца на възнаграждение за изпълнение на възложените действия по процесуално представителство по дела, в съответния размер, договорен между страните.
Установи се по делото, че по ****. по описа на ВРС, по ****. по описа на ВОС и по ****. по описа на Районен съд-Варна ищецът Л., в качеството си на адвокат е представлявал отв.К. и е осигурил защитата му като подсъдим по тези съдебни производства, крайния резултат от които е оправдателна присъда за подсъдимия/настоящ ответник/. Процесният договор по естеството си представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД. Ищецът е представлявал ответника в съдебните производство, по които са проведени общо 19 съдебни заседания. Следва да се отбележи, че ответникът К. е ангажирал за свой защитник адвокат, който живее и е с адрес на кантора в гр.София, т.е. за всяко от съдебните заседания ищеца е пристигал от гр.София, т.е. реализирал е разходи за пътуване и престой, които не са изрично допълнително уредени и следва да се приеме, че са били включени в общо договореното възнаграждение.
Неоснователно се явява възражението на ответника за нищожност на договора, поради липса на предмет. Съдът приема за безспорно доказано, че ищецът е осъществил реално и пълноценно договорената с ответника защита на неговите права и интереси.
Неоснователно се явява възражението на ответника за нищожност на договора, поради противоречие с чл.36 ЗА и Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид разсрочването на неговото плащане, доколкото в посочените нормативни документи липсва подобен регламент.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че сключеният между страните договор се явявал недействителен поради липса на съгласие, тъй като не разбрал какво точно подписва. Липса на съгласие е налице, когато волеизявленията (предложение и приемане)-някое от тях или и двете са направени при "съзнавано несъгласие" – без намерение за обвързване/ напр. когато съгласието е изтръгнато чрез насилие и когато е дадено на игра, на шега или като учебен пример/. В настоящия случай не бе установена наличието на никоя от сочените хипотези. Не се установи и здравословното състояние на ответника да е препятствало възможността да формира правно валидна воля.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че сключеният между
страните договор се явявал недействителен поради измама.
Ответникът не успя да докаже твърденията си, че е налице дописване от страна на
ищеца на сумата от 15000лв. след полагане от негова страна на подпис под
Договора. От заключенията на вещите лица по допуснатите по искане на ответника
експертизи бе безспорно установено, че текста в Договора е изписан от
трето-неустановено лице с мастилна паста, различна от
тези, с които са били положени подписите на страните. В същото време не бе
установено дали вписването на ръкописния текст е предшествало, или последвало
подписването на Договора, поради което съдът приема, че твърдението на
ответника е недоказано.
Неоснователно се явява възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Макар и договорът да е сключен на 18.05.2009г., в самия него страните са регламентирани, че при сключването му ответникът заплаща сумата от 100лв., а остатъка от 14900лв. е „разсрочен“ до 18.05.2015г. Макар и да е ползван термина „разсрочване“, доколкото не са регламентирани конкретни размери на различни вноски, както и падежите, на които те следва да бъдат заплащани съдът приема, че страните са уговорили падеж на дължимата сума от 14900лв. на 18.05.2015г., т.е. това е крайната дата, до която следва ответника да заплати сумата.
Неоснователно се явява възражението на ответника за недължимост на претендираното възнаграждение, тъй като в Договора били вписани двама адвокати, които ще защитават ответника и не било ясно възнаграждението на кого ог тях и в какъв размер за всеки от тях се дължи. Ответникът не твърди да е изпълнявал задължението си по Договора спрямо когото и да било от двамата адвокати, а в същото време адв.Д., в качеството си на свидетел заяви, че ищецът го е помолил да се включи в защитата и да му предостави своя бланка, на която да бъде изготвен Договора. Заяви, че е получил от него сумата от 100лв., която видно от текста на Договора ответника е заплатил в момента на сключването му. Безспорно бе установено, че именно ищецът е сключил договора в качеството си на ангажиран защитник на ответника.
В случая съгласно правилото на чл. 286 от ЗЗД страните са уговорили възнаграждение за изпълнение на поръчката. Не се установи ответната страна-доверител, да е изпълнила в пълен обем това свое насрещно задължение да заплати уговореното възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. В конкретния случай, тъй като ищецът претендира присъждане на възнаграждение в размер на 14900 лв., следвало е ответната страна да установи факта на заплащането на уговорената цена в пълен размер, каквото задължение има в качеството си на доверител съгласно чл. 286 от ЗЗД. Последната обаче, не е депозирала доказателства в тази насока. Съобразявайки тази пасивност, съдът приема, че ответната страна не е изпълнила изцяло задължението си за престация по договора, поради което претенцията за установяване дължимостта на възнаграждението в размер на 14900 лв. се явява основателна и следва да бъде уважена.
Ответникът сочи и че сделката противоречала на закона, тъй като възнаграждението на адвоката не било в справедлив и обоснован размер, съгласно изискването на чл.36, ал.2 от Закона За адвокатурата и Наредба № 1/2004 г. Наредба № 1 от 9.07.2004 г. сочи минималните размери на адвокатските възнаграждения, като чл. 1 от същата предвижда, че размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. Т.е. същата съдържа императивна разпоредба за минимум, не и максимум на дължимото възнаграждение и по никакъв начин не ограничава свободата на страните да договорят адвокатско възнаграждение, което те считат, че е съответно на труда на адвоката. В случая сключеният между страните договор отразява постигането на съгласие, че сочената сума като възнаграждение е адекватно на предоставената от ищеца защита и съдействие на съпруга и сина на ответницата. Предвид това и не може да се приеме, че определянето на възнаграждение над максимума, предвиден в наредбата налага извод за недействителност на процесната сделка.
Въпреки, че ответната страна не сочи изрично недействителност на договора поради противоречие с добрите нрави, доколкото същата излага твърдения досежно очевидна несправедливост на уговореното възнаграждение, то следва да се изследва и това основание.
Така в настоящия случай преценявайки обстоятелствата към момента на сключване на договора – възложена му е защитата по наказателно дело от общ характер, образувано по повдигнати две обвинения срещу ответника, като всяко от обвиненията е било за тежко умишлено престъпление по смисъла на закона/предвидените в закона наказания са лишаване от свобода от 1 до 10 г., съответно до 8 г./. Двете обвиненията са за извършването им в съучастие, като качеството на ответника е било на извършител, което определено налага извод за изключителна сложност на делото и голяма продължителност. Видно от материалите по ****. по описа на Районен съд-Варна и приложените към него ****. по описа на ВРС и по ****. по описа на ВОС, наказателното производство в съдебна фаза е продължило в общо 19 съдебни заседания. Предвид това и съдът счита, че не може да се направи извод, че към момента на сключване на процесния договор е налице многократно превишение на възнаграждението над уговореното, поради което и същото не се явява прекомерно до степен на накърняване на добрите нрави. Още повече, че както бе посочено по-горе процесният договор е сключен с оглед личността на довереника, т.е. постигнато е съгласие, че това възнаграждение отговаря на труда на конкретния довереник.
За прецизност следва да се отбележи, че в случая е без значение бил ли е оправдан или не подсъдимия от съда и какво наказание му е наложено, доколкото предвиденото в договора възнаграждение не е резултативно, а уговорено като точна сума. Заплащането на възнаграждението е обусловено единствено от изтичане на падежа и не е обвързано с резултата от осъществяваното от ищеца процесуално представителство.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото деловодни разноски в размер на 1298 лв., /в това число 298лв. за заплатена ДТ и 1000лв. адвокатско възнаграждение/, както и сторените разноски по ч.гр.д.№2021/2018г. на ВРС в общ размер от 1278лв. /в това число 298лв. за заплатена ДТ и 980лв. адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. чл.415 и чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявен от И.М.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, против П.Н.К., ЕГН **********,***, че последният дължи на И.М.Л., сумата от 14 900 (четиринадесет хиляди и деветстотин) лева, представляваща дължима сума по договор за правна помощ и съдействие от 18.05.2009г. с предмет защита и процесуално представителство по Дознание № 296/2004г. по описа на Пето РПУ Варна, НОХД № 5236/2005г. на Районен съд - Варна, ****. на Окръжен съд Варна, Наказателно отделение и ****. по описа на Районен съд Варна, Наказателна колегия, 23 състав във връзка с повдигнато от Районна прокуратура Варна обвинение срещу К. в престъпление от общ характер вкл. даване на множество устни консултации във връзка с гореописаното обвинение ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.02.2018 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение № 1017/12.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 2021/2018 г. на ВРС.
ОСЪЖДА П.Н.К., ЕГН **********,*** да заплати на И.М.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** направените по ч.гр.д.№ 2021/2018 г. на ВРС разноски в размер на 1278лв. /в това число 298лв. за заплатена ДТ и 980лв. адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА П.Н.К., ЕГН **********,*** да заплати на И.М.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1298 лв., /в това число 298лв. за заплатена ДТ и 1000лв. адвокатско възнаграждение/.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: