№ 382
гр. Варна, 12.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20223110205307 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по жалба на
Унитрейд 2017 ЕООД, Булстат *********, представлявано от управителя И.В.Р., чрез
адвокат М. Х. срещу наказателно постановление № 23-0000986/23.09.2022 г., издадено
от Б.Г.Г. – и.д. директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация /РД
АА/гр.Варна, с което за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните
превози/ЗАвтП/ на основание чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози на
Унитрейд 2017 ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 3 000 лева.
В жалбата въззивникът счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени нарушения на закона, за което
излага аргументи и моли съда да го отмени и да му присъди направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Преди съдебното заседание по същество постъпи молба от адвокат М. Х.
за даване ход на делото в тяхно отсъствие, с която се придържа към доводите,
изложени във въззивната жалбата и излага нови такива. Акцентира върху съдебната
национална и европейска практика, моли съда да отмени наказателното постановление
и да присъди на доверителя му направените разноски, като е приложил договор за
правна помощ и съдействие и списък с разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от младши експерт
В.С., редовно упълномощена и приета от съда. Моли съда да отхвърли подадената
жалба като неоснователна. Според Станчева с измененията от 21.10.2022 г. на Наредба
36 е променена единствено срочността на така издаваните удостоверения, като
1
законодателят установява безсрочност на всички издадени след дата 21.10.22 г.
удостоверения, като придава безсрочност и на срочно издадените такива, но валидни
към дата 21.10.2022 г., а не всички издадени до момента удостоверения за
психологична годност. Прилага писмено становище, моли съда да потвърди така
издаденото наказателно постановление като законосъобразно, възразява срещу
възнаграждението на отсрещната страна, като счита същото за прекомерно и моли
същото да бъде намалено съобразно законоустановения минимум и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в полза на Регионална дирекция Автомобилна
администрация Варна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По повод извършване на комплексна проверка на документите относно
транспортната дейност на превозвача Унитрейд 2017 ЕООД за периода от 01.03.2022 г.
до 31.05.2022 г. е изпратена покана рег.№ 82-00-51-641/19.07.2022 г./приложено
заверено копие/ до управителя на Унитрейд 2017 ЕООД в 7-дневен срок да предостави
в РД АА Варна документи на превозвача и на водачите. Поканата е получена лично от
управителя Р. на 29.07.2022 г., видно от разписката към поканата. В
административната сграда на Регионална дирекция Автомобилна администрация Варна
била извършена проверка от старши инспектор Т. Т. на представените от дружеството
документи и наличната информация в информационния масив на дирекцията, при
която били установените следните обстоятелства:
Унитрейд 2017 ЕООД притежава лиценз № 10849 за обществен превоз на
товари на територията на Република България.
Бил сключен трудов договор № 19/22.10.2021 г./приложено заверено копие/
между Унитрейд 2017 ЕООД в качеството на работодател и Н.И.Я. ЕГН **********
като работник за длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил.
От приложената справка от регистъра за психологически изследвания на
водачите за явяванията на психологическо изследване е видно, че Н.И.Я. ЕГН
********** е притежавал удостоверения № 545414/28.12.2018 г., валидно до
28.12.2021 г. и № 794016/22.05.2022 г. с валидност до 22.05.2025 г.
На 02.09.2022 г. старши инспектор в Регионална дирекция Автомобилна
администрация гр.Варна Т. С. Т. съставил Акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ № 321600/приложен оригинал/ против Унитрейд 2017 ЕООД за
това, че на 28.03.2022 г. в гр.Варна, ж.к.Владислав Варненчик, бл.403, вх.3, ет.1,
ап.1/седалище и адрес на управление/ като лицензиран превозвач е извършил
обществен превоз на товари, видно от пътен лист серия У № 0076374/28.03.2022 г. и
товарителница № 0009185/28.03.2022 г. с МПС марка Мерцедес с рег.№ В 5057 ТХ,
категория N3, управлявано от водача Н.И.Я. ЕГН **********, видно от тахографски
лист от 28.03.2022 г. и назначен с трудов договор № 19/22.10.2021 г., който не
притежава валидно удостоверение за психологическа годност. След направена справка
в информационната система на ИА АА е установено, че водачът е без валидно
удостоверение за периода 29.12.2021 г. – 21.05.2022 г. АУАН е съставен в
присъствието на И.В.Р.. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.7а ал.2
пр.3 от ЗАвтП. В АУАН като иззети като доказателства са посочени: покана; справка;
пътен лист; товарителница; тахографски лист; трудов договор. АУАН е предявен на Р.
2
на 02.09.2022 г., той се запознал с неговото съдържание, не направил възражения по
констатациите в него, подписал го и получил копие от АУАН.
Към административно-наказателната преписка са приложени: оригинал от
товарителница № 0009185/28.03.2022 г. за МПС марка Мерцедес с рег.№ В 5057 ТХ с
място на натоварване Добрич и място на разтоварване Благоевград; тахографски лист
от 28.03.2022 г./приложен оригинал/ за МПС № В 5057ТХ с водач Н.Я. и изписан
маршрут Варна-Добрич-Микре и пътен лист серия У № 0076374/28.03.2022
г./приложен оригинал/ за автомобил Мерцедес с рег.№ В 5057 ТХ за маршрут Варна-
Микре-Благоевград-Микре-Добрич-Варна.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 23-0000986/23.09.2022 г., издадено от Б.Г.Г. – и.д.
директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна.
Административно-наказващият орган е възприел изцяло констатациите, отразени в
АУАН, квалифицирал е нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтП и е наложил на
Унитрейд 2017 ЕООД, Булстат *********, имуществена санкция в размер на 3 000
лева на основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтП.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Т.
Т., който потвърди отразените в АУАН обстоятелства.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на Т. Т. и събраните по делото
писмени доказателствени средства, съдържащи се в административно-наказателната
преписка, подробно изброени по-горе, приети и приложени към делото на основание
чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на Т. Т. и приобщените
писмени доказателствени средства като обективни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и представящи в хронологичен ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено на И.В.Р. на 08.11.2022 г., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е входирана в РД АА-Варна на 21.11.2022 г.,
видно от печата върху нея.
Жалбата е подадена от Унитрейд 2017 ЕООД, Булстат *********,
представлявано от управителя И.В.Р., чрез адвокат М. Х..
От служебно изготвената разпечатка от Търговски регистър за актуално
състояние на Унитрейд 2017 ЕООД е видно, че управител и представляващ
дружеството е И.В.Р.. Към въззивната жалба е приложено заверено копие от
пълномощно, с което Унитрейд 2017 ЕООД, представлявано от И.В.Р., упълномощава
адвокат М. Х. да го представлява пред съдилищата в Република България, като подава
3
жалби и осъществява процесуално представителство.
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
Съгласно чл.91 ал.2 от ЗАвтП контролът по прилагането на закона при
извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с
българска регистрация се осъществява чрез Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация. Длъжностните лица от Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация по силата на чл.92 ал.1 в изпълнение на задълженията си извършват
проверки и съставят актове за констатираните нарушения. АУАН е издаден от
компетентен орган – Т. С. Т. – старши инспектор към Регионална дирекция
Автомобилна администрация гр.Варна, длъжностно лице от Изпълнителна агенция
Автомобилна администрация.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Б.Г.Г. –
изпълняващ длъжността директор на Регионална дирекция Автомобилна
администрация гр.Варна. Съгласно чл.92 ал.2 от ЗАвтП наказателните постановления
се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
или от определени от него длъжностни лица. Със Заповед № 344/01.09.2022 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация/приложено заверено копие/ е наредено Б.Г.Г. да изпълнява служебните
задължения на Пламен Иванов Цолчовски - директор на Регионална дирекция
Автомобилна администрация Варна, считано от 01.09.2022 г. до завръщането на
титуляра, но не повече от 6 месеца. От приложеното заверено копие от заповед № РД-
08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията е видно, че в точка I.6. е оправомощен директора на регионална дирекция
Автомобилна администрация да издава наказателни постановления за установени
нарушения на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.
По процесуалния закон:
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и
място на извършване, както и нарушените законови норми.
Настоящият съдебен състав счита, че неправилно е посочено мястото на
извършване на административното нарушение. В АУАН и в наказателното
постановление е отбелязано, че нарушението е извършено в гр.Варна, ж.к.Владислав
Варненчик, бл.403, вх.3, ет.1, ап.1. Но от събраните писмени доказателства -
товарителница № 0009185/28.03.2022 г. за МПС марка Мерцедес с рег.№ В 5057 ТХ с
място на натоварване Добрич и място на разтоварване Благоевград; тахографски лист
от 28.03.2022 г./приложен оригинал/ за МПС № В 5057ТХ с водач Н.Я. и изписан
маршрут Варна-Добрич-Микре и пътен лист серия У № 0076374/28.03.2022 г.
категорично се установи, че е извършен обществен превоз на товари с автомобил
Мерцедес с рег.№ В 5057 ТХ от водача Н.Я. през периода 28.03.2022 г.-30.03.2022 г. по
4
маршрут Варна-Микре-Благоевград-Микре-Добрич-Варна. Но с оглед трайно
установената съдебна практика, че юридическите лица осъществяват своята дейност по
местоседалището си, което за Унитрейд 2017 ЕООД е гр.Варна, ж.к.Владислав
Варненчик, бл.403, вх.3, ет.1, ап.1, откъдето дружеството ръководи своята оперативна
дейност по извършването на превози, съдът приема, че това е мястото на извършване
на конкретното нарушение и че няма допуснато процесуално нарушение.
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по
издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушаване на правото на
защита на привлеченото към отговорност лице и води и до незаконосъобразност на
наказателното постановление и съответно до неговата отмяна, а именно:
Налице е несъответствие между словесно описание на нарушението, посочен
като нарушен закон и правното основание за ангажиране на административно-
наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Видно от обстоятелствената част, както на АУАН, така и на наказателното
постановление, отговорността на Унитрейд 2017 ЕООД е ангажирана за това, че
същото е "извършило обществен превоз на товари" със съответното МПС, което касае
реализирано активно поведение – действие. От друга страна, нормата на чл.96г ал.1 от
ЗАвтП в хипотезата си предвижда ангажиране на административно-наказателна
отговорност за осъществено бездействие, а именно допускане извършване на превоз.
При така констатираното противоречие съдът намира, че е ограничено правото на
защита на наказаното лице, което има право да бъде информирано във всяка фаза на
процеса, ясно и недвусмислено, какво конкретно нарушение се твърди, че е
осъществило. Поради изложените процесуални пороци, които не могат да бъдат
отстранени в хода на съдебното производство, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено на формално основание.
По материалния закон:
Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало, разгледа жалбата и
по същество като установи от правна страна следното:
При възприетата фактология съдът счете, че в случая правилно е приложен
материалния закон и че Унитрейд 2017 ЕООД е осъществило от обективна страна
състава на нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните превози.
Административно-наказателната отговорност на Унитрейд 2017 ЕООД е
ангажирана с наказателното постановление за извършено нарушение на чл.7а ал.2 пр.3
от Закона за автомобилните превози.
Тази разпоредба задължава лицензираните превозвачи да осъществяват
превози на пътници и товари с моторни превозни средства само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на
моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл.7 ал.3 и чл.12б ал.1 от този закон и чл.152 ал.1 т.2 от
Закона за движението по пътищата. Тази норма е бланкетна и за да бъде повдигнато
адекватно поведение за извършено нарушение по този член е необходимо да се посочи
кое точно изискване и от коя точно наредба е било нарушено. Действително в
наказателното постановление не е посочен конкретния текст от наредбата по чл.152
ал.1 т.2 от ЗДвП, определящ изискванията за психологическа годност на водачите,
който е бил нарушен, но както бе посочено и по-горе съдът счита, че това не е
5
съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, тъй като
нарушението е описано и индивидуализирано достатъчно точно, за да може това лице
да организира адекватно защитата си.
В АУАН и в наказателното постановление е отразено, че превозът на товари
за собствена сметка е осъществен от МПС с водач Н.И.Я., който не отговаря на
изискванията за психологична годност по смисъла на Наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от
Закона за движението по пътищата. Според чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движението по
пътищата министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни
средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на
председателите на изпитни комисии. В случая това е направено с Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания/наричана по-нататък Наредбата/, в Преходните и
заключителни разпоредби на която в параграф 2 е посочено, че наредбата се издава на
основание чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата.
Според чл.5 от Наредбата психологическата годност се установява с
психологическо изследване, а според чл.36 ал.2 от Наредбата след приключване на
психологическото изследване на всички лица, получили положително заключение, се
издава удостоверение за психологическа годност. При тази нормативна уредба е видно,
че съответствието на водача с изискванията за психологическа годност се удостоверява
единствено със съответно удостоверение, издадено по реда на цитираната наредба.
Същевременно от приложената по делото справка в Регистър за
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване е видно, че водачът Н.И.Я. не е разполагал с валидно удостоверение за
психологическа годност към момента на извършване на превоза.
Като е допуснало извършването на обществен превоз на товар от водач,
непритежаващ валидно удостоверение за психологическа годност и следователно
неотговарящ на изискванията на чл.7а ал.2 от ЗАвтП, санкционираното дружество
действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, което
правилно е квалифицирано.
От друга страна по делото не се спори, че жалбоподателят е лицензиран
превозвач, съответно че водачът Н.И.Я. към датата, посочена в наказателното
постановление, не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
От представените към административно-наказателната преписка товарителница,
тахографски лист и пътен лист е видно, че деянието е извършено именно с превозно
средство за обществен превоз, визирано в диспозитива на обвинението, формулирани в
АУАН и наказателното постановление.
По въззивната жалба:
1. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
6
жалба, за ченеправилно е приложен материалния закон, тъй като нормата на чл.7а ал.2
пр.3 от ЗАвтП била обща и препращаща, условията за психологическа годност са
определени в наредбите по чл.7 ал.3 и чл.12б ал.1 от Закона за движението по
пътищата и имало конкретна правна норма относно неизпълнение на задължение но
водач, който извършва превоз без документ – чл.93 от ЗАвтП. Своите мотиви по
приложението на материалния закон съдът изложи по-горе. Действително в чл.93 от
ЗАвтП е предвидена отговорността на водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз на товари без документи, които се изискват от регламент
на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, но тази разпоредба касае личната отговорност за водача и в случая
няма отношение към ангажираната административна отговорност от въззивника като
дружество-превозвач.
2. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че в наказателното постановление не е посочена конкретна правна норма,
регламентираща условията и реда за придобиване на психологическа годност и
валидността на удостоверението на психологическа годност, което представлява порок,
нарушаващ правото на защита на наказаното лице. Своите аргументи по приложение
на материалния закон съдът изложи по-горе.
3. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че през периода, през който водачът не е разполагал с валидно удстоверение за
психологическа годност, той не е бил психологически негоден и че разпоредбите на
Закона за автомобилните превози противоречат на европейското законодателство –
Директива № 126/2006. Административно-наказателната отговорност на въззивника е
ангажирана по чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтП за това, че лицето Н.И.Я., извършващ
обществен превоз на товари, не е отговарял на изискванията за психологическа
годност, която се удостоверява единствено със съответно удостоверение за
психологическа годност, издадено по реда на Наредбата, каквото валидно към момента
на извършване на превоза водачът на МПС не е притежавал. Директива 2006/126/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно
свидетелства за управление на превозни средства касае единствено въпросите по
издаване и подновяване на свидетелства за управление на МПС, създаването на
унифициран образец и взаимното признаване на правоспособността между държавите-
членки. След като предметът на правната уредба е различен, не е налице колизия
между цитираната нормативна уредба. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.
5 от Приложение ІІІ на Директива 2006/126/ЕО, който предвижда, че "Стандартите,
установени от държавите-членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на
свидетелствата за управление, могат да бъдат по-строги от изложените в настоящото
приложение. За превозвачите, установени на територията на Република България, се
прилагат изискванията на Директива № 2006/126/ЕО по начина, по който е
7
транспонирана в националното законодателство, включително и за установеното
задължение лицензираните превозвачи да ползват за осъществяване на дейността си
само водачи, разполагащи с удостоверение за психологическа годност, издадено по
реда на чл.152 ал.1 т.2 б."б" от ЗДвП и Наредба № 36/2006 г.
4. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено в молбата на адв.Х.,
че след измененията на Наредбата от 21.10.2022 г. удостоверенията за психологическа
годност са безсрочни. Действително след изменението на Наредбата, в сила от
21.10.2022 г. съгласно чл.8 ал.2 от Наредбата удостоверението за психологическа
годност е безсрочно. Според параграф 6 от Преходните разпоредби, обнародван в
Държавен вестник бл.84 от 2022 г. в сила от 21.10.2022 г. валидните удостоверения за
психологическа годност, издадени преди влизане в сила на тази наредба, стават
безсрочни и запазват валидността си при условията на § 2 т.4 относно чл.8 ал.7 Тъй
като се касае само за валидни удостоверения за психологична годност, каквото при
влизане в сила на изменението на Наредбата водачът Янев не е притежавал, в случая не
е налице нова нормативна уредба, която при хипотезата на чл.3 ал.2 от ЗАНН следва да
се приложи като по-благоприятна за нарушителя и да се приеме, че същият е имал
валидно удостоверение за психологична годност.
По вида и размера на наказанието:
Съгласно посочената като основание за налагане на административното
наказание разпоредба на чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтП който назначи на работа или
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари,
се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. Посочена е наказващата
норма, размера на наказанието е фиксиран, поради което не следва да се обсъжда
възможността за неговата промяна.
По разноските:
От процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание бе
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Идентично
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е бе направено и от
процесуалния представител на въззивника.
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.
В настоящото производство въззиваемата страна е била представлявана от
юрисконсулт, но предвид изхода на спора – наказателното постановление следва да
бъде отменено, по аргумент на противното на чл.78 ал.8 вр.ал.3 от ГПК вр.чл.144 от
8
АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело
е неоснователно и следва да се остави без уважение от съда.
От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като
последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното
наказателното постановление и с оглед разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 ал.1 от Административно-процесуалния кодекс. По силата на
чл.143 ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Следователно в случая следва на въззивника да бъдат присъдени разноските,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
От съдържанието на приложените на л.10 договор за правна защита и
съдействие от 18.11.2022 г. и пълномощно се установява, че жалбоподателят Унитрейд
2017 ЕООД, Булстат *********, е възложил на адвокатско дружество „Х. и И.“,
представлявано от адвокат М. Т. Х. оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в изготвяне на жалба срещу наказателното постановление и процесуално
представителство по делото пред Районен съд Варна. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 600 лева, платими по банков път в седемдневен срок от
подписването на договора. От приложената разпечатка от банкова сметка на
адв.Х./л.32 от АНД/ е видно, че на 18.11.2022 г.е преведена сумата от 600 лева от
Унитрейд 2017 ЕООД като хонорар за обжалване на наказателно постановление № 23-
0000986, т. е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от въззиваемата страна.
В чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата е посочено, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, размерът на който се определя в договор между адвоката
и клиента, който трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел
IV от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията от 04.11.2022 г., когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес от 1 000 до 5 000 лева е 400 лв. + 10 % за
горницата над 1000 лв. В случая е наложено административно наказание глоба в
9
размер на 3 000 лева и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
горепосочения текст от наредбата е 440 лева. Съдът като взе предвид, че
процесуалният представител не взе участие в съдебните заседания намира, че именно
посоченият минимален размер от 440 лева следва да бъде присъден в полза
на въззивника.
Случаят не се отличава с явна незначителност на обществената опасност и не
попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Липсата на настъпили вредни последици
не е в състояние да квалифицира случая като маловажен, в случая нарушението е
формално. В случая нарушението не се отличава със степен на опасност по-ниска от
останалите нарушения от същия вид, а от друга страна периодичното проследяване на
психологическата годност на водачите, особено извършващите обществен превоз на
пътници и товари е от съществено значение за обезпечаване на безопасността на
движението, на пътниците, а и на самия водач, за постигане на което имат задължения
и отговорности и превозвачите.
С оглед на допуснатото процесуално нарушение, свързано с несъответствие
на описанието на изпълнителното деяние осъществено от въззивника на приложимата
санкционна норма, съдът намира, че наказателното постановление следва де се отмени,
поради което
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 23-0000986/23.09.2022 г., издадено от
Б.Г.Г. – и.д. директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна,
с което на Унитрейд 2017 ЕООД, Булстат *********, гр.Варна, ж.к.Владислав
Варненчик, бл.403, вх.3, ет.1, ап.1, представлявано от И.В.Р. ЕГН **********, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева на
основание чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози за извършено
нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните превози.
Оставя без уважение искането на Регионална дирекция на Автомобилна
администрация гр.Варна за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство.
Осъжда Регионална дирекция на Автомобилна администрация гр.Варна да
заплати на Унитрейд 2017 ЕООД, Булстат *********, сумата от 440 лева направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Регионална дирекция Автомобилна
администрация гр.Варна и на Унитрейд 2017 ЕООД чрез адвокат М. Х., че решението е
изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено пред Административен
съд гр.Варна по реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10