Присъда по дело №4481/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 72
Дата: 25 март 2024 г. (в сила от 10 април 2024 г.)
Съдия: Радостина Методиева
Дело: 20233110204481
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 72
гр. Варна, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
СъдебниМая Ив. Вълчанова

заседатели:Цонка Ил. Данева
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
и прокурора Н. В. Н.
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Наказателно дело от
общ характер № 20233110204481 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Подсъдимия В. П. М., роден на 20.09.2002г., в гр.Варна, живущ в гр.
Белослав, обл. Варна, българин, български гражданин, с основно образование, не женен, не
работи, не осъждан, ЕГН **********.

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
Ha неустановени с точност дати в периода 13.09.2021 г. — 02.10.2021 г., в гр. Варна,
при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи - 1 бр. дрелка марка „Спарки",
йоника марка „Кронос", йоника марка „Коркпа", 26р. тонколони с буфер към тях, усилвател
и електрическа китара, на обща стойност 3 050 лева, от владението нa Т. П. Т., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195,
ал. 1, т.3. вр. чл. 194, ал. 1, вр чл.26, ал.1 и чл. 58а, ал.1 вр. чл. 54 от НК, му налага
НАКАЗАНИЕ Лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, чието изтърпяване на
основание чл.66 ал.1от НК отлага с изпитателен срок от 3 /три/ години.
1


На основание чл.189 ал.3 от НПК осъжда подсъдимия В. П. М. да заплати направените по
делото разноски в размер на 189,00 лева /сто осемдесет и девет лева/ в полза на държавата
по сметка на ОД на МВР – Варна.

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд - Варна в 15 дневен
срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите



М О Т И В И

КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 4481 ПО ОПИСА ЗА 2023 ГОДИНА
НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Във ВРС е внесен обвинителен акт № 896 от адм. ръководител районен
прокурор на РП - Варна, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия В. П. М. с оглед извършено от него
престъпление от общ характер наказуемо по чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1
вр. чл. 26, ал.1 от НК за това, че на неустановени с точност дати в периода
13.09.2021 г. -02.10.2021 г., в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот, отнел чужди движими вещи - 1бр. дрелка марка „Спарки", йоника
марка „Кронос", йоника марка „Коркпа", 2бр. тонколони с буфер към тях,
усилвател и електрическа китара, на обща стойност 3 050лв., от владението на
Тодор Панчев Тодоров, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои.
Съдебното следствие е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл.
373, ал.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа обвинението и
счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен като
предлага на същия да бъде наложено условно наказание лишаване от свобода
в около минимума.
Във фазата по съществото на делото защитникът на подсъдимия – адв.
Васил Величков моли на подсъдимия да бъде наложено наказание към
законоустановения минимум което да бъде намалено с 1/3 като изразява
становище, че са налице предпоставките изпълнението на наказанието да
бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.
Подсъдимият признава изцяло фактическите констатации изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че съжалява за
извършеното и обещава да стане по-добър човек . В дадената му последна
дума отново заявява, че съжалява за стореното.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:

Св. Тодор Тодоров живеел в къща находящо се в обл.Варна, гр. *" № 5.
Къщата била на два етажа, но св. Т. обитавал първия етаж. Вторият етаж се
обитавал от неговия брат В. П. Т., който починал на 19.06.2021г. След
неговата смърт всички негови вещи, находящи се на втория етаж, останали
1
във владение на св. Т. Т..
В дворното място, където била къщата на св. Т. имало и друга къща. В
нея живеел третия брат - св. Д. М. със семейството си и внука си подс. В. М.в.
На три пъти на неустановени с точност дати в периода 13.09.2021г. -
02.10.2021г., в моментите на отсъствието на св. Т. Т. от дома му, подс. М.
влизал във вътрешната стая на втория етаж и изнасял от там вещи - 1бр.
дрелка марка „Спарки", йоника марка „Кронос", йоника марка „Коркпа", 2бр.
тонколони с буфер към тях, усилвател и електрическа китара, които носел в
дома си. Два пъти подсъдимият влизал в стаята от незатворен прозорец на
етажа, но третият път подс. Маринов изкривил езика на бравата на вратата, за
да може да проникне в стаята.
След като отнесъл вещите в дома си подс. М. се обадил на своя приятел
- св. Н. К., като му казал, че има в дома си музикални инструменти, които
иска да продаде в заложна къща, тъй като му трябвали пари. Тъй като не
можел да транспортира сам откраднатите вещите, които били обемни
подсъдимият помолил за помощ св. К.. Последният отишъл до дома му с
колата си. Там подсъдимият натоварил в кората му част от откраднатите вещи
- едната йоника и китарата, след което Колев го откарал до една заложна
къща в гр. Варна, където подс. М. заложил инструментите. Подсъдимият дал
на св. К. 25лв. за гориво и му подарил двата броя тонколони с буфер към тях
без да му казва от къде има вещите, както подарените така и заложените.
Няколко дни по-късно подс. М. отново потърсил св. Колев със същата
молба – да го закара с колата си. Св. Колев се отзовал и този път като откарал
подсъдимия заедно с втората йоника на гарата в гр. Белослав. Там подс. М.
продал втората йоника на непознато момче.
След втората продажба на музикални инструменти св. К. започнал по-
настоятелно да пита подс. М. откъде има такива инструменти, тъй като знаел,
че той не свири. След дълги разговори подс. М. признал пред св. К., че всички
вещи били на починалия му чичо, който бил музикант и ги бил откраднал от
къщата на другия си чичо св. Т. Т. След като св. К. разбрал, че подарените му
от подс. М. 2бр. тонколони с буфер към тях били част от крадените от
подсъдимия вещи, той се притеснил, че може да има проблеми с полицията и
ги продал на непознато лице по интернет.
В периода от 13.09.2021г. до 18.09.2021г. св. Тодоров бил на почивка и
отсъствал от дома си. Когато излязъл от дома си на 13.09.2021г. той заключил
всички врати, включително и двете врати на втория етаж - входна и за
вътрешната стая.
На 15.09.2021г. около 14:00ч. св. Т. се прибрал за кратко в къщата си и
установил, че входната врата към втория етаж била заключена, но вратата към
вътрешната стая на този етаж била в заключено положение, но отворена.
Установил също така, че от стаята липсва 1бр. дрелка марка „Спарки", която
била оставена на пода. Св. Тодоров подал сигнал в полицията за установеното
от него, но дошлите на място полицаи само огледали ситуацията като
2
наказателно производство по случая не започнало.
На 16.09.2021г. св. Т. отново напуснал дома си, за да продължи
почивката си. Върнал се на 18.09.2021год., като не посетил втория етаж. На
01.10.2021г. когато се качил на този етаж св. Т. установил, че вратата била
заключена, но отворена и от стаята липсвали една йоника, 2бр. тонколони с
буфер към тях, усилвател и електрическа китара. За установените този път
липси св. Т. не подал сигнал в полицията. На следващия ден обаче отново
установил, че на втория етаж от къщата пак било влизано, като този път езика
на бравата на вътрешната стая бил изкривен. Тогава установил липсата и на
втората йоника. Двете йоники били от марките „Кронос" и „Коркпа". След
третото посегателство св. Тодоров отново подал сигнал в полицията и вече
било образувано досъдебно производство.
Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза общата левова стойност на
инкриминираното имущество възлиза на 3050лв.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
самопризнанията на подс. В. М., показанията на свидетелите Т. П. Т., Д. П.
М., Н. П. К., заключение по назначена съдебно оценителна експертиза,
справка за съдимост и всички останали приложени по делото писмени
доказателства, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на
различни правни изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия В. П. М., тъй
като същите напълно кореспондират с останалия събран доказателствен
материал.
Съдът изцяло кредитира и показанията на всички разпитани в хода на
производството свидетели, тъй като същите са непротиворечиви,
последователни, кореспондират както по между си така и изцяло с останалите
събрани по делото доказателства.
Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертизи, като компетентно и
безпристрастно, като освен това кредитира и всички писмени доказателства
приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по
между си и съответстват на установената фактическа обстановка.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод
за подкрепеност на направените признания от валидно събрани доказателства
в хода на досъдебното производство.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в това число и такава
със задължителен характер (ТР № 1 от 06.04.2009год. по т.д. № 1/2009 год. на
ОСНК на ВКС, т. 4) при разглеждане на делото по реда на глава 27-ма от
НПК в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, е необходимо и достатъчно по
делото да са надлежно събрани доказателства, които, заедно с направеното
самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни
3
и напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени факти.
В случая самопризнанията на подсъдимия (които са първичен източник
на доказателствена информация и пряко възпроизвеждат факта на деянието)
се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите Т. Т. и Н. К. и Д. М.
относно времето и мястото на извършване на деянието, предмета на
престъплението и действията на подсъдимия по време на деянието и след
това.
Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено от правна страна следното:
Подсъдимият В. П. М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 вр. чл. 194, ал.1 вр. 26, ал.1 от
НК, тъй като неустановени с точност дати в периода 13.09.2021 г. -02.10.2021
г., в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди
движими вещи - 1бр. дрелка марка „Спарки", йоника марка „Кронос", йоника
марка „Коркпа", 2бр. тонколони с буфер към тях, усилвател и електрическа
китара, на обща стойност 3 050лв., от владението на Т. П. Т., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в отнемането на
вещи /музикални инструменти, дрелка, тонколони с буфер, усилвател,
дрелка/, което представлява преустановяване на владението върху тях на
досегашния владелец и установяване владението на подсъдимия.
Престъплението е довършено, тъй като подсъдимият е прекъснал владението
върху вещите на св. Тодоров и е установил свое владение върху тях.
Квалификацията по чл. 195, ал.1, т.3 от НК се обуславя от това, че при
осъществяване на едно от деянията – последното подсъдимият е разрушил
преграда здраво направена за защита на имот – взломил вратата на стаята, в
която са се намирали вещите за да си осигури достъп до тях.
От субективна страна престъплението е извършено от подс. В. М.
умишлено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
обществено опасният характер на престъплението, предвиждал е обществено
опасните последици и ги е искал. Налице е намерението за своене. Веднага
след отнемане на вещите подсъдимият се е разпоредил с тях в свой личен
интерес – заложил една част от тях в заложна къща, а друга част подарил на
св. К..
Квалификацията по чл. 26 от НК се обуславя от това, че в един
непродължителен период от време, в рамките на по-малко от 20 дни, при една
и съща фактическа обстановка и форма на вината е извършил три деяния
осъществяващи състава на едно и също престъпление (кражба) като
последващите деяния са от обективна и субективна страна продължение на
предходните.
Като смекчаващи отговорността обстоятелство съдът отчете,
самопризнанието на подсъдимия, което стои в основата на разкриване на
4
авторството на престъплението, младата възраст на подсъдимия (18 годишен
към инкриминирания период), чистото му съдебно минало, както и
проявеното критично отношение към извършеното, а като отегчаващо такова
прие високият интензитет на престъпната му дейност – три деяния в рамките
по-малко от двадесет дни.
При определяне размера на наказанието, което следва да понесе
подсъдимия Вл. М. съобразно нормата на чл. 54 от НК, съдът отчете степента
на обществена опасност както на престъплението (висока с оглед на това, че
се касае за едно от най-често извършваните престъпения), така и на дееца
(сравнително ниска с оглед данните за чистото му съдебно минало) и като
прие наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и
прецени, че в случая за постигане целите на наказанието на подс. Вл. М.
следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер към
минималния предвиден в закона, а именно в размер на една година (12
месеца). И след като приложи императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от
НПК и нормата на чл. 58а, ал.1 от НК и намали така посоченото по-горе
наказание с 1/3 (4 месеца) съдът наложи на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода” за срок от осем месеца.
И като съобрази размера на наказанието както и данните за
самоличността на подсъдимия (неосъждан до момента, в млада възраст) съдът
счете, че да постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне на
подсъдимия не е наложително същия да бъде изолиран от обществото, поради
което и приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК и постанови отлагане
изпълнението на наказанието като определи на подсъдимия изпитателен
срок от три години.
Съдът счете, че този размер на наказанието, както и определения
минимален изпитателен срок, в конкретния случай ще са достатъчни за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, съответно ще бъдат
постигнати целите на наказанието предвидени в нормата на чл. 36 от НК.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски като го осъди да заплати сума в размер на
189лв. в полза на държавата по сметка на ОД на МВР Варна за разноските
направени в досъдебното производство за извършена съдебно оценителна
експертиза.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

Съдия при Районен съд - Варна :

5
Съобщи за изтекли лични данни