№ 133
гр. София , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20201001002367 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 613а, ал.1 ТЗ във вр. чл. 632, ал.4 от ТЗ.
С решение № 793 от 08.06.2020г., постановено по т.д.н.№ 6659/ 2016г. по описа на
СГС е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено заличаване на
„Заваръчни технологии и монтаж“ ЕООД/н/ от Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Против това решение е подадена въззивна жалба от “УниКредит Булбанк“ АД. В
същата се прави оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт. Посочва се, че в текста
на определението е цитирано определение от 20.10.2017г., с което съдът е указал на
кредиторите на дружеството да внесат разноските, необходими за издръжка на
производството, но това определение не било вписано в ТР поради което тези указания не
можело да бъдат узнати и съответно изпълнени от кредиторите. На следващо място се
посочва, че решението по чл.632 от ТЗ е влязло в сила на 28.05.2020г. и именно от тогава,
според жалбоподателя, е започнал да тече срокът по ал.2 на посочения законов текст.
Обявеното в несъстоятелност дружество „Заваръчни технологии и монтаж“ ЕООД/н/
е подало писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли обжалваното решение като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Молителят в първоинстанционното производство „Ин Маркетинг“ ООД не е подал
1
отговор на жалбата,но с писмено становище, депозирано преди проведеното съдебно
заседание е изразил становище за нейната основателност.
Апелативен съд-София, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК и след
като обсъди доводите на въззивника и прецени събраните по делото доказателства, в
съответствие с посочените във въззивната жалба оплаквания, приема следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, подадена е от
надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Преценявайки основателността на въззивната жалба, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С решение № 2158 от 17.11.2017г.по дело № 6659/2016, по описа на СГС е обявена
неплатежоспособността на „„Заваръчни технологии и монтаж“ ЕООД със седалище гр.
София, с начална дата 31.12.2013г. и е открито производството по несъстоятелност. Със
същото решение търговецът е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на
дейността на предприятието, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото на
търговеца и производството по делото е спряно .
Решението е вписано в търговския регистър на 22.11.2017 г., видно от отразената
информация в публичния търговски регистър.
Видно от преписката по делото, против решението на СГС е подадена въззивна
жалба въз основа на която е образувано в.т.д.н. № 401/2018г. по описа на САС. С
постановеното от въззивния съд решение е потвърден първоинстанционния съдебен акт. С
определение №370 от 28.05.2020г. по т.д.№279/20г. по описа на ВКС ТК, І ТО това решение
не е допуснато до касационен контрол. Именно датата на постановяване на това
определение е влязло в сила и решението по чл.632,ал.2 от ТЗ.
Съгласно нормата на чл.632, ал.2 от ТЗ, спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението
по ал.1 по молба на длъжника или кредитор, ако молителят удостовери наличието на
достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б ТЗ. Ал.4 на същия текст предвижда, че ако в срока по ал.2 не бъде
поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по
несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър.
При преценката дали прекратяването на производството по несъстоятелност и
заличаването на търговеца са законосъобразни следва да бъде даден отговор на въпроса от
кой момент започва да тече едногодишният срок, посочен в разпоредбата на чл. 632, ал.2 и
ал.4 от ТЗ, след изтичането на който ако не бъдат предплатени първоначално необходимите
разноски за продължаване на производството по несъстоятелност, то се прекратява.
Тази отговор е даден в практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, а именно-
решение №45/04.04.20102г. на ВКС по т.д.№883/2011г., ВКС т.о. В това решение се приема,
че „Едногодишният срок за възобновяване на спряното по чл. 632, ал. 1 от ТЗ производство
по несъстоятелност започва да тече от датата на вписване на първоинстанционното решение
2
на съда по несъстоятелността в търговския регистър. Изричната разпоредба на чл.622 от ТЗ
урежда императивно вписването на решението на съда по чл. 632 от ТЗ в търговския
регистър, включително на това по ал.1: за обявяване на неплатежоспособност, определяне
на началната дата, откриване на производство по несъстоятелност, обявяване в
несъстоятелност и спиране на производството по несъстоятелност, поради недостатъчност
на наличното имущество на длъжника за покриване на началните разноски. От своя страна,
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗТР, фиксира настъпването на действието на вписването за
третите лица, какъвто се явява и кредиторът, от момента на самото вписване в търговския
регистър. Според уредбата в чл.8 от ЗТР, заличаването на вписването има действие само
занапред. От така изложеното следва, че: самото вписване има действие за кредиторите на
неплатежоспособния търговец от факта на вписването до този на заличаването на това
вписване, което от своя страна води до категоричния извод, че срокът по чл.632, ал.2 във
връзка с ал.4 от ТЗ започва да тече от датата на вписване на първоинстанционното решение
на съда по несъстоятелността в търговския регистър, а второинстанционното решение, с
което се потвърждава вписаното решение по чл. 632 на съда по несъстоятелност само
стабилизира занапред последиците на вече извършеното вписване.“
Настоящият съдебен състав споделя това становище, предвид на което приема, че
обжалването на решението по чл.632,ал.1 от ТЗ не променя началния момент, от който тече
срокът, в който следва да бъде поискано възобновяване на производството.
Неоснователни са възраженията на направени във въззивната жалба и отговора на
същата , депозиран от „Ин Маркетинг“ ООД, че определението, с което на кредиторите е
указано,че следва да внесат разноски не е обявено в ТР. Същото не попада сред актовете,
които подлежат на обявяване съгласно чл.622 от ТЗ. В същото време определението е
постановено в съдебно заседание на 20.10.2017г., в което е присъствал представител на
молителя в производството,а кредиторът УниКредит Булбанк“ АД е имал възможност да
присъства и е вписано в книгата по чл.634в, която е публична и осигурява информацията за
производството по несъстоятелност. Ето защо въззивният съд приема, че това определение е
известно на кредиторите на несъстоятелността. За пълнота следва да се отбележи, че за да не
бъде прекратено производството по несъстоятелност е достатъчно кредиторът да подаде
молба до съда само с искане за възобновяване на производството и едва ако в допълнително
определен от съда срок не внесе разноските в размер,посочен от съда, то ще настъпят
последствията на чл.632,ал.4 от ТЗ. Предвид на изложеното следва да се приеме,че при
полагане на дължимата грижа кредиторите са можели да узнаят и какъв е определеният от
съда размер на разноските, които следва да бъдат предплатени.
Ето защо следва изводът, че е налице хипотезата на чл.632,ал.4 от ТЗ и
производството по несъстоятелност по отношение на длъжника „Заваръчни технологии и
монтаж“ ЕООД/н/ следва да бъде прекратено и дружеството да се заличи от Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
3
Първоинстанционното решение е в същия смисъл,поради което се явява правилно
и законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, САС, ТО, 15 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 793 от 08.06.2020г., постановено по т.д.н.№ 6659/
2016г. по описа на СГС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в
търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4