№ 847
гр. София , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000501263 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261949 от 18.12.2020 г. по гр. д. № 7101/2016 г. на Софийски градски
съд са прогласени за нищожни по исковете с правно основание чл.42, б.”б” от ЗН, предявени
срещу К. Ц. Т., саморъчно завещание от 01.05.1998 г. на Й. И. К. и саморъчно завещание от
02.06.2011 г. на П. С. К., и К. Ц. Т. е осъден на основание чл.108 от ЗС да предаде на Б.А. и
К.А. и владението на собствения им апартамент в гр.***, ул.“***“ № **.
Решението е обжалвано от ответника с искане за прогласяване нищожността му. Пред
въззивната инстанция претендира присъждане на сумата 5144,21 лева – необходими
разноски за имота с искане за признаване право на задържането му до заплащането на
сумата. В съдебно заседание уточнява, че иска отмяна на решението в частта, с която е
прогласена нищожността на завещанието, съставено от Й. К.. Твърди се необоснованост на
извода, че Й. К. не е написал и подписал саморъчно завещанието, предвид липсата на годен
сравнителен материал за изготвяне на заключението по графическата експертиза.
Ответницата оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд взе предвид следното: Въззивната жалба е допустима.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а искането същото да
бъде прогласено за нищожно е неоснователно. Нищожно е решението, което не отговаря на
изискванията за валидно решение. За да е валидно, решението трябва да бъде постановено
от надлежен орган - съд, функциониращ в надлежен състав. Нищожно е решение, изходящо
от съд, когато е постановено от незаконен състав; еднолично съдия вместо от съдебен
състав. Друго изискване за валидност на решението е то да е постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда. За да е валидно, решението трябва да е изготвено в
1
писмена форма и да е подписано, поради което устното, неподписаното или нередовно
подписаното решение е нищожно. Наведеното оплакване за нищожност на обжалваното
решение, е неоснователно, тъй като не се установяват нито един от посочените пороци,
водещи до нищожност на съдебно решение.
Ищците Б.А. и К.А. са предявили против ответницата В. И. Т., починала и заместена
в процеса от К. Ц. Т., искове за прогласяване нищожността на саморъчни завещания от П. К.
и Й. К. поради това, че не са написани и подписани от тях. Предявени са и искове за
предаване владението на апартамент в гр.София, принадлежал на завещателите, на които
ищците са наследници по закон.
Ответникът оспорва предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
по реда на чл.235, ал.1 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на
подробен анализ на събраните доказателства и настоящата инстанция препраща към него по
реда на л.272 от ГПК.
От фактическа страна въззивникът оспорва констатациите на съда, че завещаниета на
Й. К. не е написано и подписано от него. Във въззивното производство на ответника е
указано, че той носи тежестта да докаже автентичността на процесните завещания като му е
дадена възможност да представи нов сравнителен материал. Той не е представил такъв, а в
съдебно заседание на 07.06.2021 г. е поискал да събере данни от преписката, образувана в
Софийска районна прокуратура, за наличен сравнителен материал. Преписка № 15072/2016
г.на СРП е била предоставена на вещото лице за запознаване с оригиналите на завещанията
и на съдържащите се в нея документи, които могат да служат за сравнителен материал. При
липса на данни за съществуващ сравнителен материал, който не е изследван, делото следва
да се реши въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства.
От приетата съдебно-графическа експертиза се установява, че текстът и подписът в
завещанието, с което Й. К. е завещал на В. Т. всички негови недвижими имоти и движими
вещи, не са изпълнени от Й. К.. При сравняване на завещанието с образците от подписа на
К. (декларация от 1992 г. и договор от 1968 г., за които анализът показва, че са положени от
едно и също лице) са установени различия в общите графически признаци – конфигурация и
транскрипция, степен на обработеност, размер, наклон и разположение на подписа, степен
на свързаност, както и различия в някои по-характерни частни признаци, които са дали
основание на експерта да заключи, че завещанието не е написано и подписано от Й. К..
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл.42, б.”б” от ЗН и чл.108 от ЗС.
Основателността на исковете предпоставя установяване липсата на някое условията
за действителност на саморъчно завещание, визирани в чл.25, ал.1 от ЗН. Саморъчното
изпълнение и подписът на завещателя са задължителни раквизити на саморъчното
завещание, посочени в чл.25, ал.1 от ЗН и липсата им, съгласно чл.42, б.”б” от ЗН води до
нищожност на завещанието. В случая твърденията, обуславящи исковата претенция, са, че
завещанията не са написани и подписани от П. К. и Й. К.а. Исковете са основателни. По
отношение завещанието на П. К. във въззивната жалба не са изложени оплаквания, поради
което в тази част тя е бланкетна, а въззивният съд следва да провери само валидността и
допустимостта на решението в тази част. Решението по този иск е валидно и допустимо,
2
поради което при липсата на твърдения за неправилност следва да се потвърди. Същото се
отнася и за ревандикационните искове, тъй като срещу изводите, направени в обжалваното
решение за тяхната основателност не са развити оплаквания и доводи във въззивната жалба.
Относно завещанието от името на Й. К., от събраната по делото съдебно-графическа
експертиза се установява, че завещанието не е написано от него и подписът под
завещателните разпореждания не е положен от него.
При тези данни и предвид възложената на ответника по исковете доказателствена
тежест за установяване авторството на завещанията, настоящият състав приема исковете с
правно основание чл.42, б.”б” от ЗН за основателни. Ответникът не е доказал
автентичността на оспорените саморъчни завещания, затова следва да се приеме, че те не са
породили целените правни последици.
Поради изложеното съдът намира, че ищците притежават право на собственост върху
процесния имот на основание договор за продажба от 28.02.1968 г. и наследяване от Й. К.,
П. К. и Т. А.. Ответникът не установи правно основание за владеенето същия, затова
предявените ревандикационни искове са основателни.
Направените от настоящата инстанция изводи съвпадат с постановеното в
обжалваното решение и то следва да се потвърди.
Неоснователно е искането за признаване право на задържане на процесния имот до
заплащане на необходимите разноски, направени от ответника. Искането е направено за
пръв път пред въззивната инстанция и е преклудирано.
С оглед изхода на спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемите направените
разноски в размер на по 1000 лева на всеки от тях.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЖДАВА решение № 261949 от 18.12.2020 г. по гр. д. № 7101/2016 г. на
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. Ц. Т. да заплати на Б. К. А. и К. Б. А. разноски за въззивното
производство в размер на по 1000 (хиляда) лева на всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3