Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.Слатина, 07.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично съдебно заседание на 29 ноември, Две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Славия Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1261/2017 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „М.Ф.М.” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Ю.Б. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Я.Ц.М., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Е.М.М. с ЕГН ********** *** за общата сума от 685.70 лв. от която: 382.95 лв. главница, представляваща незаплатен остатък от отпуснатата сума по договор за малък паричен заем № CASH-10055531/10.12.2012г. сключен между длъжника и „Б.П.П.Ф.” ЕАД, прехвърлен с договор за цесия от 14.10.2015г. на заявителя, договорна лихва за периода от 15.01.2013г. до 14.06.2013г. в размер на 141.05 лв., неустойка за забава за периода от 15.03.2013г. до 02.06.2017г. в размер на 161.70 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2017г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
Съдът с определението по чл.140 от ГПК по искане на ищцовото дружество е конституирал на основание чл. 219,ал.1 от ГПК „Б.П.П.Ф.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ж.к.Младост4, БИЗНЕС ПАРСК-София, бл.14, в процедурното качество на трето лице-помагач на ищеца „М.Ф.М.” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Ю.Б. - Изпълнителен директор, за доказване основанието и размера на вземането срещу Е.М.М. с ЕГН ********** ***, в което са се суброгирали след прехвърляне на вземането.
Определението е окончателно и е влязло в законна сила.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ с
правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86
от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като посочва, че е болен, пенсионер с 334.00 лв. пенсия, разведен. Заплаща лекарства в размер на 100.00 лв. не притежава недвижими имоти и движими вещи.
В с.з. ответникът редовно призован се явява лично и признава предявените искове на ищеца против него по основание и размер.
Третото лице-помагач „Б.П.П.Ф.“ ЕАД чрез пълномощника юрисконсулт Николета Матева в писмено становище вх. № 7689/28.11.17г. удостоверява, че въз основа на договор за цесия от 14.10.2015г. „Б.П.П.Ф.“ ЕАД е прехвърлило вземането си на ищцовото дружество включително и по процесния договор за потребителски паричен кредит с кредитополучател Е.М..
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 708/2017г. по описа на РС-Б.Слатина.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след
преценка на доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 708/2017г. по описа на РС-Б.Слатина срещу длъжника Е.М.М. с ЕГН ********** ***, е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 441/07.06.2017г. с която е разпоредено М. да заплати на заявителя(кредитора) „М.Ф.М.” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Ю.Б. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Я.Ц.М., общата сума от 685.70 лв. от която: 382.95 лв. главница, представляваща незаплатен остатък от отпуснатата сума по договор за малък паричен заем № CASH-10055531/10.12.2012г. сключен между длъжника и „Б.П.П.Ф.” ЕАД, прехвърлен с договор за цесия от 14.10.2015г. на заявителя, договорна лихва за периода от 15.01.2013г. до 14.06.2013г. в размер на 141.05 лв., неустойка за забава за периода от 15.03.2013г. до 02.06.2017г. в размер на 161.70 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-06.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това производство в размер на 25,00 лв.-държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът Е.М.М. е депозирал писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, като с настоящата искова молба кредиторът „М.Ф.М.” АД, *** е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за паричен кредит сключен с ответника.
Видно от представения договор за малък паричен заем на 10.12.2012г. в гр. Бяла Слатина е сключен Договор за потребителски заем № CASH-10055531, между „Б.П.П.Ф." ЕАД и Е.М.М., по силата на който е отпуснат паричен заем в размер на 500,00 лева. Договорен е годишен лихвен процент, който е добавен към дължимата главница, в размер на 169,43%. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е в размер на 352,71%. Общият размер на кредита е 500,00 лева, а общата стойност на плащанията по кредита е 774,00 лева. Задължението е следвало да бъде погасено за срок от 6 /шест/ месеца, като месечната вноска е определена в размер на 129,00 лева всяка, видно от погасителният план приложен в договора. От своя страна, Кредитодателят в момента на подписването на Договора за заем, е изплатил в брой на заемателя сумата, съгласно Договора, което заемателят е удостоверил с подписването му.
В исковама молба се посочва, че по данни на цедента „Б.П.П.Ф." ЕАД, към датата на сключване на Договора за заем общата стойност на плащанията по задължението на Е.М.М. по Договор за потребителски заем № CASH- 10055531 са били в размер на 774,00 лева.
След получаване на сумата по заема, ответникът е заплатил на кредитора „Б.П.П.Ф." ЕАД, обща сума в размер на 250,00 лева, като последното плащане е извършено на 09.04.2013г. Съгласно чл.4 от Общите условия към Договор за потребителски заем е регламентирано настъпването на предсрочна изискуемост, а именно при непогасяване на две последователни месечни вноски.
Към датата на сключване на Договора за цесия от 14.10.2015г, „Б.П.П.Ф." ЕАД (14.10.2015г.) продава на „М.Ф.М." АД, задължение в общ размер на 685,70 лева, от което: остатък от главница - 382,95 лева; 141,05 лева - лихва по Договор за потребителски заем № CASH- 10055531, начислена за периода от 15.01.2013г.-14.06.2013г.; 161,70 лева - неустойка за забава за периода 15.03.2013г.(датата на настъпване на предсрочната изискуемост на заема) до 02.06.2017г.(датата на изготвяне на заявлението). Плащанията, извършени от длъжника по задължението, към първоначалния кредитор са приспаднати и на „М.Ф.М." АД е цедиран непогасеният остатък по задължението, видно от представеното към настоящата искова молба Приложение № 1 към договор за цесия от 14.10.2015г.
На 14.10.2015г. между „Б.П.П.Ф." ЕАД, като продавач и „М.Ф.М." АД, като купувач, е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Предмет на договора са вземанията, произхождащи от договори за заем, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях и които вземания са индивидуализирани в Приложение № 1-неразделна част от договора. Към датата на цедиране на договора, ответникът Е.М.М. не е изпълнявал задълженията си по Договор за потребителски заем с номер № CASH- 10055531, поради което неговото задължение е включено в изкупените от „М.Ф.М." АД вземания, видно от приложеното към исковата молба заверено копие на Приложение №1. По силата на договора за цесия като нов кредитор се конституира „М.Ф.М." АД.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.З цедентьт „Б.П.П.Ф." ЕАД е изпратил, чрез цесионера „М.Ф.М." АД уведомително писмо с изх. № 91-УП-Ц7-2104/23.10.2015г., за съобщаване на цесията на ответника Е.М.М., за изкупуването на задължението му и за встъпването на „М.Ф.М." АД като нов кредитор.
Видно от приложеното към исковата молба заверено копие на известие за доставяне, уведомителното писмо е получено на адреса, посочен от кредитополучателя в Договора за кредит на дата 02.11.2015 г./л.23 от делото/ с отбелязване за лично получаване от ответника. Уведомяването за цесията не се оспорва от ответника, а дори се признава.
Предвид гореизложеното в исковата молба за ищеца „М.Ф.М." АД възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането от длъжника М. със заявеният петутим.
В с.з. ответника Е.М. заявява, че изтеглил доколкото си спомня сумата от 300.00 лв., но не спомня коя година го изтеглил, а само си спомня, че за шест месеца трябвало да го върне. Погасил две или три вноски, но сега не си спомня размера им. Ответника посочва, че е негов подписа положен в договора за кредит. Спрял да плаща вноските, тъй като влязъл в болницата с първия инсулт. От тогава до настоящият никой не го е търсил да кредита. Пенсионирал се с 300.00 лв. пенсия, от която 100.00 лв. заплаща месечно за лекарства. В тази връзка е представил заверено по реда на чл.183 от ГПК копие от Решението на ТЕЛК № 0098 ъот 009/15.01.2013г. със срок на валидност до 01.01.2014г. изд.от МБАЛ-Козлодуй ЕООД удостоверяващо, че е с 66 % т.н.р. и с диагноза „мозъчен инфаркт“.
В с.з. заявява, че признава иска по основание и размер, но по възможност моли да бъде на изплатен дълга на разсрочено плащане.
Ответника признава, че получил уведомлението за извършено прехвърляне на вземанията от Б. „П.П.Ф.” ЕАД към ищеца „М.Ф.М." АД.
Третото лице помагач „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Николета Матева с писмено становище вх. № 7689/28.11.17г. удостоверява, че въз основа на договор за цесия от 14.10.2015г. БНП е прехвърлило вземането си на ищцовото дружество включително и по процесния договор за потребителски паричен кредит с кредитополучател Е.М.. Счита че легитимацията на ищеца, като надлежна страна в настоящето производство е безспорно доказано.
Предвид изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно по делото се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между ответника Е.М.М. и „Б.П.П.Ф." ЕАД, както и неговото съдържание. Установи се също, че кредитодателят е изпълнил произтичащото от договора задължение-предоставил е на ответника паричен заем в размер на 500.00 лв. в брой, а и ответника е декларирал чрез подписване на договора за кредит. Този факт се призвана от М. в с.з. и не се оспорва.
Безспорно е, че същият е погасил обща сума от 250.00 лв., като последното плащане е на 19.04.2013г.Към датата на сключване на договора за цесия, „Б.П.П.Ф." ЕАД (14.10.2015г.) продало на „М.Ф.М." АД, задължението на М. в общ размер на 685,70 лева, от което остатък от главница - 382,95 лева; 141,05 лева - лихва по Договор за потребителски заем № CASH- 10055531, начислена за периода от 15.01.2013г.-14.06.2013г.; 161,70 лева - неустойка за забава за периода 15.03.2013г. до 02.06.2017г., видно от представеното с и.м. Приложение № 1 към договор за цесия от 14.10.2015г.
Безспорно е по делото, че има издадена срещу длъжника Е.М.М. Заповед № 441/07.06.2017г. по ч.гр.д.№ 708/2017г. по описа на РС-Б.Слатина за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесната сума от 382.95 лв. представляваща главница по незаплатен остатък от отпуснатата сума по договор за малък паричен заем № CASH-10055531/10.12.2012г. сключен между длъжника и „Б.П.П.Ф.” ЕАД(прехвърлен с договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 14.10.2015 г. между „Б.П.П.Ф.” ЕАД и „М.Ф.М.” АД-София), договорна лихва за периода от 15.01.2013г. до 14.06.2013г. в размер на 141.05 лв., неустойка за забава за периода от 15.03.2013г. до 02.06.2017г. в размер на 161.70 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2017г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените деловодни разноски за това производство в общ размер от 175,00 лв. от които: 25,00 лв. внесена държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжника Е.М.М., за което кредиторът е уведомен редовно със съобщение, връчено на 24.07.2017г. Исковата молба е подадена в съда на 23.07.2017г. т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Също така се установи по делото, че „Б.П.П.Ф." ЕАД е прехвърлило възмездно определени свои вземания по силата на сключения с ищеца „М.Ф.М.” АД в качеството му на цесионер, в това число и вземането си към ответника М. по процесния договор за малък паричен заем № CASH-10055531/10.12.2012г.
От приложения по делото списък на вземанията, предаден на цесионера „М.Ф.М.” АД с приемо-предавателен протокол,който е неразделна част от договора за цесия от 14.10.2015г./л.14 от делото/, следва да се направи извод за изпълнение на задълженията по договора за цесия и съответно надлежно прехвърляне на вземанията на цедента „Б.П.П.Ф." ЕАД в полза на цесионера „М.Ф.М.” АД. Така по силата на извършената цесия и на основание чл.99 от ЗЗД прехвърленото вземане е преминало върху ищеца „М.Ф.М.” АД с всичките му обезпечения и др. принадлежности, вкл. с изтеклите лихви, доколкото няма данни да е уговорено противното.
От страна на ответника Е.М.М. не се оспорва сключването на горепосочения договор за потребителски кредит, което се доказа от същият приет като доказателство по делото. Ответника в с.з. признава исковите суми претендирани от ищеца по основание и размер и не ги оспорва. Признава, че е уведомен за цесията от ищеца с уведомително писмо. Следователно за него е възникнало задължението по чл.430 от ТЗ да ползва предоставения му кредит съобразно уговореното и да върне заетата сума, ведно с договорните лихви, на уговорените падежи.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че процесната цесия има действие за длъжника Е.М. съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД. Доколкото не се събраха доказателства ответникът да е извършил плащане на прехвърлените суми, то цесионерът - ищецът „М.Ф.М.” АД се явява носител на тези вземания.
Съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът доказа, че спорното право е възникнало, както и своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за изпълнение с представените писмени доказателства, които бяха обсъдени по- горе. Ответникът не доказа фактите, които го погасяват, изключват или унищожават, а признава исковете по основани и размер.
При този изход на делото следва да бъде признато за установено, че ответникът Е.М.М. с ЕГН ********** ***, дължи на „М.Ф.М.” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Ю.Б. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Я.Ц.М., общата сума от 685.70 лв. от която: 382.95 лв. главница, представляваща незаплатен остатък от отпуснатата сума по договор за малък паричен заем № CASH-10055531/10.12.2012г. сключен между длъжника и „Б.П.П.Ф.” ЕАД/прехвърлен с договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 14.10.2015 г. между „Б.П.П.Ф.” ЕАД и „М.Ф.М.” АД-София), договорна лихва за периода от 15.01.2013г. до 14.06.2013г. в размер на 141.05 лв., неустойка за забава за периода от 15.03.2013г. до 02.06.2017г. в размер на 161.70 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2017г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми има издадена заповед по чл.410 от ГПК № 441/07.06.2017г. по ч.гр.д.№ 708/2017г. по описа на РС-Б.Слатина.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника Красимир Пеев следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 708/2017г. по описа на РС-Б.Слатина в общ размер от 175.00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника М. ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер на 275.00лв., от които: 125.00 лв. заплатена държавна такса/л.5 и л. 28 от делото/ и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Разноските за държавна такса в настоящето исково производство са общо 125.00 лв., а не 150.00 лв., както е посочено в списъка с разноски, поради което следва да се уважат такива в размера на действително внесените от 125.00 лв.
Ответника не е поискал и не е направил разноски пред настоящата съдебна инстанция и такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е.М.М. с ЕГН ********** ***, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „М.Ф.М.” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Ю.Б. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Я.Ц.М., общата сума от 685.70 лв. от която: 382.95 лв. главница, представляваща незаплатен остатък от отпуснатата сума по договор за малък паричен заем № CASH-10055531/10.12.2012г. сключен между длъжника и „Б.П.П.Ф.” ЕАД/прехвърлен с договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 14.10.2015 г. между „Б.П.П.Ф.” ЕАД и „М.Ф.М.” АД-София), договорна лихва за периода от 15.01.2013г. до 14.06.2013г. в размер на 141.05 лв., неустойка за забава за периода от 15.03.2013г. до 02.06.2017г. в размер на 161.70 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2017г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми има издадена заповед по чл.410 от ГПК № 441/07.06.2017г. по ч.гр.д.№ 708/2017г. по описа на РС-Б.Слатина.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Е.М.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „М.Ф.М.” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Ю.Б. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Я.Ц.М., направените разноски по настоящото исково производство по гр.д.№ 1261/2017г. по описа на БСлРС в общ размер на 275.00 лв., от които: 125.00 лв. заплатена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сторените от ищеца разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 708/2017г. по описа на БСлРС в размер на 175.00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.П.П.Ф.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ж.к.Младост4, БИЗНЕС ПАРСК-София, бл.14, участващо в производството на страната на ищеца „М.Ф.М.” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Ю.Б. - Изпълнителен директор.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 708/2017г.по описа на РС-Б.Слатина.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: