Р E Ш Е Н И Е
№ 60
гр.Плевен, 13.02.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №929
по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.2а б.А от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Делото е образувано по жалба от Б.В.К. ***, чрез адв.Б.
***, против Заповед за прилагане на ПАМ №22-0374-000242 от 24.10.2022г. на
Началник РУ към ОД на МВР-Плевен, РУ-Червен бряг, с която спрямо оспорващия е
приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 365 дни.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка.Твърди
се, че в същата не са изложени ясни мотиви, обосноваващи от фактическа страна
възприетото административно нарушение за наличие на материалноправно основание
за прилагане на принудителната административна мярка. Твърди се още, че актът е
издаден при неизяснена фактическа обстановка и без да са разгледани, обсъдени и
преценени всички релевантни за случая факти, което от своя страна е довело до
неправилен от гледна точка на закона извод за съществуването на хипотезата на
чл.171 т.2а б.А от ЗДвП. Сочи се, че не
са обсъдени възраженията както на лицето, сочено за водач на МПС, така и на
собственика на л.а. Счита се, че не е налице законовата хипотеза, въз основа на
която е наложена ПАМ, тъй като на 19.10.2022г. притежаваното от оспорващия МПС
не е управлявано от неправоспособен водач, като същото не е напускало
фактическата власт на собственика и не е ползвано от друго лице. В тази връзка
се твърди, че соченият като водач Н.Б.К. не е управлявал в нито един момент
процесния автомобил. Сочи се още, че в заповедта липсват мотиви за налагане на
ПАМ в максимално допустимия от законодателя срок. В заключение се моли за
отмяна на заповедта. Претендират се направените по делото разноски.
От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата,
но в придружителното писмо за представяне на преписката е посочено, че същата е
неоснователна и недоказана, като е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се
представлява. По делото е депозирана писмена молба от адв.Б., в която се моли
да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие, поддържа се подадената жалба и
се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 пр.второ от ЗА в размер на 1000лева, съобразно
представен списък.
За ответника по делото в съдебно заседание не се явява
представител и не изразява становище по съществото на спора.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 31.10.2022г., а
жалбата е подадена в административния орган по ел.поща на 11.11.2022г., като е
подписана с валиден електронен подпис от адв.Б.. Т.е. подадена е в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във
вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално
допустима, при липса на задължителен административен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С АУАН серия GA №792243
от 24.10.2022г., съставен от С.В.В. – младши автоконтрольор в РУ-Червен бряг
при ОД на МВР-Плевен, на Н.Б. К. са вменени нарушения по чл.150 и чл.103 от ЗДвП за това, че на 19.10.2022г. в гр.Койнаре, ул. „Боримечката“, като водач на
л.а. Фолксваген Поло с рег***, собственост на Б.В.К., не спира на подаден
светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил на МВР с отличителни знаци,
като не спирайки продължава движението си по ул.“Климент Охридски“ към с.Глава;
Не притежава свидетелство за управление на МПС-неправоспособен. Водачът
установен на 24.10.2022г. в сградата на РУ-Червен бряг. АУАН не е подписан от
нарушителя.
Във връзка с горното, на 24.10.2022г. от Началник
РУ-Червен бряг към ОД на МВР-Плевен е издадена Заповед №22-0374-000242 от
24.10.2022г., с която спрямо Б.В.К. е
приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП, с
която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 365 дни, но не е отразено дали
са отнети СРМПС и регистрационните табели на МПС. В заповедта е посочено като
фактическо основание, че спрямо К. се прилага ПАМ за това, че на 19.10.2022г. в
гр.Койнаре, на ул.“Боримечката“, лицето Н.Б.К. като водач на лек автомобил
Фолксваген Поло с рег***, не спира на подаден светлинен и звуков сигнал от
служебен автомобил на МВР с отличителни знаци, като не спирайки продължава
движението си по ул.“Климент Охридски“ към с.Глава; Не притежава свидетелство
за управление на МПС-неправоспособен. Водачът установен на 24.10.2022г. в
сградата на РУ-Червен бряг.
Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.
Установява се още, че от Началник РУ-Червен бряг е
издадена Мотивирана резолюция от 10.11.2022г., с която на основание чл.54 ал.1
т.9 от ЗАНН и чл.33 ал.2 от ЗАНН вр. чл.343в ал.1 и чл.270 от НК е прекратено
административно-наказателното производство по АУАН серия GA №792243 от 24.10.2022г. за описаното в него
нарушение.
Видно от приложено по делото Свидетелство за
регистрация част I е, че собственик на лек
автомобил Фолксваген Поло с рег*** е оспорващият Б.В.К., за което обстоятелство
не се и спори между страните.
От приложената Справка за нарушител/водач на л.11-14
се установява, че на лицето Н.Б.К. не притежава валидно СУМПС.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от
компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото на л.15-16 е приложена Заповед №316з-2561/04.07.2022г, с която началниците
на РУ при ОДМВР Плевен са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171 т.1, т.2, т.2а
и т.5 от ЗДвП с мотивирани заповеди, за нарушения на ЗДвП, извършени на
територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР-Плевен.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, но при непълно и неясно изложение на фактическото основание, разминаване
между описаното фактическо основание и правното основание за прилагане на
принудителната административна мярка, което от своята страна води и до несъобразяване
с материалния закон и целта на закона. Съображенията за това са следните:
Правното основание, на което е издадена процесната
заповед е чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП, съгласно която в приложимата към датата на
нейното издаване редакция – ДВ бр.2/2018г. в сила от 03.01.2018г., за срок от
шест месеца до една година се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства.
Безспорно по делото е установено, че процесното МПС е
собственост на Б.В.К., а лицето, което се твърди, че е управлявало това МПС на
дата 19.10.2022г. без да е правоспособен водач е Н.Б.К.. Като фактическо
основание за прилагане на процесната ПАМ дословно е пресъздадено съдържанието
на съставения АУАН серия GA №792243
срещу Н.Б.К., но не е конкретизирано, че адресата на мярката не е лицето, което
е управлявало МПС, чиято регистрация се прекратява, а е неговия собственик.
Нещо повече, като фактическо основание са изброени две
причини – не спира на подаден сигнал и не притежава свидетелство за управление
на МПС, неправоспособен водач. От двете единствено само управлението на МПС без
да е правоспособен водач е материална предпоставка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП,
на което основание е приложена мярката, но не спрямо водача на л.а., а спрямо
собственика на автомобила, без това да е изрично посочено в заповедта като
мотиви. От приложената по делото Мотивирана резолюция се установява, че административнонаказателното
производство по така вменените с АУАН на управляващия л.а. нарушения по чл.150
и по чл. 103 от ЗДвП е прекратено, поради констатирани признаци за извършено
престъпление. Т.е. констатира се, че описаното фактическо основание на първо
място е неясно и непълно и на второ място не кореспондира с посоченото правно
основание, въз основа на което е приложена спрямо Б.К. принудителната
административна мярка. Констатираното нарушение е съществено и води до
нарушаване правото на защита на лицето да разбере на какво основание му е
наложена принудителната административна мярка. Това обосновава отмяна на
процесната заповед и поради противоречие с материалния закон.
Предвид изложеното оспорената заповед за прилагане на
ПАМ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
В настоящето производство своевременно е направено
искане за заплащане на разноски в размер на 1000лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за ползвана от оспорващия безплатна правна помощ по реда на
чл.38 ал.1 т.3 пр.второ от ЗА, като е представен списък на разноските. Искането
е основателно. В приложения на л.6 от делото договор за правна защита и
съдействие е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното
основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА
адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда
на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ал.1
т.3 пр.2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е
близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което
следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 1000лева,
определено по реда на чл.8 ал.3 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По делото не е направено искане за присъждане на разноски, представляващи внесена
държавна такса в размер на 10лева, поради което такива не се присъждат.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ №22-0374-000242 от
24.10.2022г. на Началник РУ към ОД на МВР-Плевен, РУ-Червен бряг, с която
спрямо Б.В.К. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а
б.“А“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 365 дни.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен да заплати на
адвокат С.Б. ***, за осъществена по реда на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за
адвокатурата адвокатска защита и съдействие, адвокатско възнаграждение в размер
на 1000.00лв. (хиляда лева).
Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5
изр.второ от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: