№ 6515
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря ..
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20221110155587 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от ... срещу Т. Б. Б. искове с правна квалификация
чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че ответникът
дължи следните суми: сума в общ размер от 2853 лева – главница за ползвана
топлоенергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр. ....., ап. 15, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 29.07.2022г.
/датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума
в общ размер от 414.34 лева – обезщетение за забава за периода от 16.10.2020г. до
20.07.2022г.; сума в общ размер от 46.15 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 29.07.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането и сума в общ размер от 9.48 лева – обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до 20.07.2022г.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ответника, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като недопустими
и неоснователни, като в тази връзка са релевирани следните възражения: за част от
1
процесните суми е налице влязло в сила съдебно решение и е образувано изпълнително
производство срещу ответника; оспорено е наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по делото, предвид липсата на подписан от тях
договор; оспорено е и наличието на валидно облигационно правоотношение между
ответника и дружеството, предоставящо услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“; липсват доказателства, които да обосновават извод за дължимост на
претендираните суми; не са посочени характеристиките на доставяната до имота
топлинна енергия; твърди се наличие на неравноправни клаузи; оспорена е
редовността на воденото от ищеца счетоводство; счита, че претендираните с исковата
молба суми са произволно начислени; оспорва изправността на средствата за търговско
измерване, с които е отчитано количеството топлинна енергия, доставено до процесния
имот; оспорва за процесния период да са били отчислявани технологичните загуби в
съответствие с действащата нормативна уредба; претендираните суми са завишени по
размер; претендираните лихви са незаконосъобразно начислени; начислените от ищеца
суми са в противоречие с изискванията на чл. 13 от ДиректИ. 2006/32/ЕО, който
въвежда изискване в сметките на потребителите да се включва само реално
потребеното количество топлинна енергия; ЗЕ противоречи на разпоредбите на ЗЗП;
релевира възражение за погасяване на процесните суми по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „.... не излага становище по
предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 41206/2022год. по описа на СРС,
34-ти състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е
възразил в законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК.
Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за
установяване на вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се
явяват допустими. По отношение на възражението на ответника, че за част от
процесните суми е налице влязло в сила съдебно решение и е образувано изпълнително
производство срещу ответника, следва да се посочи, че същото е неоснователно,
доколкото ответникът не е представил каквито и да било доказателства, че е налице
влязло в сила съдебно решение с предмет процесните вземания.
Предявен e иск с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.150 ЗЕ.
В тежест на ищцовата страна – .. е да установи основанието и размера на
претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а
2
именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на
топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответника –
собственик или ползвател, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия
за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената
услуга в посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване по тези
факти.
Относно първите две предпоставки за уважаване на иска, а именно – валидно
възникнало договорно отношение между страните по делото за продажба на топлинна
енергия за процесния апартамент и качеството потребител за ответника – собственик,
следва да се посочи следното: с изготвения по делото доклад /л. 49/ е отделено като
безспорно установено обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот.
Въз основа на трайната и непротиворечИ. практика на ВКС, отразена в решения
№ 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение № 504 от
26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от 28.05.2014
г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС, е прието, че облигационното отношение с предмет
продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-снабдител
и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги собственикът или
титулярят на вещното право на ползване върху имота. С оглед изложеното, съдът
намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответника.
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по
което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер,
следва да се посочи, че
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по
което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер,
следва да се изложи следното: според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.
Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия
за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни ОУ за продажба на топлинна енергия от ... на потребители за битови нужди,
които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен
ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. По
3
делото няма данни за заявено възражение от ответника по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради
което съдът намира приетите ОУ да са обвързващи и за ответника.
Съгласно действащите към релевантния период ОУ е предвидено, че
месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия е дължима в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. В настоящия случай е налице
следното специфично обстоятелство: за процесния период начислените суми за ТЕ са
по прогнозно потребление като в края на отоплителния сезон се изчислява реалното
потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума:
връщане или доплащане. След изтичането на посочения срок купувачът по договора –
потребител изпада в забава, поради което дължи обезщетение за забава съобразно
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Задължението е срочно, така че, за да изпадне в забава длъжникът,
не е необходима покана от кредитора.
От заключението на СТЕ /л. 62 и сл./, кредитирано от настоящия състав като
компетентно изготвено се установява, че за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за
абонатен № ...... сумите са начислявани на база стойности на потребена ТЕ, като
дължимата сума за доставената топлинна енергия е опредЕ. на 2886.96 лева /л. 66/.
От заключението на ССчЕ /л. 69 и сл./ се установява, че за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. за абонатен № ...... сумите са начислявани на база
стойности на потребена ТЕ, като дължимата сума за доставената топлинна енергия е
опредЕ. на 2853.00 лева /л. 78/, а дължимата сума за дялово разпределение за периода
от 01.06.2019г. до 30.04.2021г. възлиза на 46.15 лева /л. 78/.
В тази връзка следва да бъде обсъдено възражението за погасяване на
процесната сума по давност, направено от ответника с отговора на исковата молба, с
оглед което следва да се изложат следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали
Общите условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на
абонат и потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал
услугите, като му е било начислено съответното задължение.
Задълженията за плащане на доставяните топлинни услуги представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в", пр. 3 ЗЗД и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните постановки в цитираното Тълкувателно решение, понятието
„периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
4
или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Ето защо този извод се налага от еднородния и периодичен характер на
задълженията, които независимо че имат в основанието си доставка на топлинни
услуги, се дължат на месечни вноски. Изводът следва и от характера на насрещното
задължение на ... – задължението на това дружество е да осигури постоянно
топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да
достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително опредЕ. цена
с разсрочено плащане на месечни падежи.
Доколкото в настоящия случай заявлението на ищеца, въз основа на което е
образувано заповедното производство е депозирано на 29.07.2022г. и доколкото
давността се брои назад във времето, то настоящият съдебен състав счита, че същата
принципно изтича на 28.07.2019г. Ето защо съдът счита, че вземането е погасено по
давност за периода от 01.05.2019г. до 28.07.2019г. Същевременно от изготвената ССчЕ
се установява, че дължимата сума за доставената топлинна енергия за непогасената
част от периода от 29.07.2019г. до 30.04.2021г. е опредЕ. на 2446.14 лева /л. 77/, а
дължимата сума за дялово разпределение за същия период възлиза на 42.29 лева /л. 77/.
С оглед изложеното предявеният иск за главница за ползвана топлинна енергия
следва да се уважи за сумата от 2446.14 лева и за периода от 29.07.2019г. до
30.04.2021г. и да се отхвърли за разликата над сумата от 2446.14 лева до пълния
предявен размер от 2853.00 лева и за периода от 01.05.2019г. до 28.07.2019г.
Предявеният иск за главница за дялово разпределение, от своя страна, следва да се
уважи за сумата от 42.29 лева и за периода от 29.07.2019г. до 30.04.2021г. и да се
отхвърли за разликата над сумата от 42.29 лева до пълния предявен размер от 46.15
лева и за периода от 01.06.2019г. до 28.07.2019г.
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 29.07.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ, размерът на
обезщетението за забава върху непогасената по давност главница за доставена
топлинна енергия възлиза на сумата от 341.93 лева /л. 77/, а размерът на
5
обезщетението за забава върху непогасената по давност главница за дялово
разпределение възлиза на сумата от 8.32 лева /л. 77/. С оглед изложеното искът за
обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия следва да се
уважи за сумата от 341.93 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 414.34 лева. Искът за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение следва да се отхвърли изцяло, доколкото ищецът не е доказал
обстоятелството, че е поканил ответника да заплати главницата за дялово
разпределение.
По отговорността за разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски възниква за всички страни. На
основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 680.99
лева, съразмерно с уважената част от исковете, от които 99.51 лева – държавна такса;
100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПП и 600.00 лева – депозит за вещи лица.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 99.20 лева по гр. д. №
41206/2022г. по описа на СРС, 34 състав.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да си присъди по
съразмерност сумата от 93.39 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 630.00 лева.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД от ....., с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ... срещу Т. Б. Б., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. ......., че Т. Б. Б. дължи следните суми: сума в общ
размер от 2446.14 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 29.07.2019г.
до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ....., ап. 15, ведно със законната
лихва върху сумата за периода от 29.07.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 341.93 лева –
обезщетение за забава за периода от 16.10.2020г. до 20.07.2022г.; сума в общ размер от
42.29 лева – главница за дялово разпределение за периода от 29.07.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 29.07.2022г. /датата
на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането като
6
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: искът за ползвана топлинна енергия за
разликата над сумата от 2446.14 лева до пълния предявен размер от 2853.00 лева и за
периода от 01.05.2019г. до 28.07.2019г.; искът за обезщетение за забава за разликата
над сумата от 341.93 лева до пълния предявен размер от 414.34 лева; искът за главница
за дялово разпределение за разликата над сумата от 42.29 лева до пълния предявен
размер от 46.15 лева и за периода от 01.06.2019г. до 28.07.2019г.; искът за сума в общ
размер от 9.48 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.07.2019г. до 20.07.2022г.
ОСЪЖДА Т. Б. Б., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ....... да заплати,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ....., с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление
... сума в размер на 680.99 лева – разноски за исковото производство пред СРС и сума
в общ размер на 99.20 лева – разноски по гр. д. № 41206/2022г. по описа на СРС, 34
състав.
ОСЪЖДА ....., с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ... да заплати
на Т. Б. Б., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ......., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 93.39 лева – разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – „.....
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7