МОТИВИ на присъда по НЧХД
№202/2020 г. по описа на ВПРС
Образувано е наказателно производство по тъжба, подадена от В.М.В. с ЕГН ********** ***, Т.Р.Г. с ЕГН ********** *** и Н.М.П. с ЕГН ********** ***, с която частните
тъжители повдигат обвинение срещу подсъдимата Д.Г.Г.
с ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** за деяние, съставомерно по чл.147,
ал.1 от НК, извършено на 07.05.2020 г.
На осн. чл. 84, ал. 1 от НПК за съвместно разглеждане са приети предявените
от всеки от частните тъжители граждански иск против подсъдимата в размер от по 1000.00 лева за претърпени неимуществени вреди от
извършеното от последната деяние.
В обстоятелствената част на тъжбата, частните тъжители В.М.В., Т.Р.Г. и Н.М.П.,***,
посочват, че се познавали с подсъдимата, която била приятелка с техен
съселянин Г. С. Г. На 18.03.2020 г.
самотно живеещия Г. Г. бил починал в дома си. Г. бил открит от частните
тъжители В.М.В., Т.Р.Г. и Н.М.П.. За
установеното сигнализирали на кмета на селото и на полицията. На 07.05.2020 г. между 16.00
и 17.00 часа в с.*** на пейка на ул.“***“ пред дом №*** стояли М. Д. Р. –
син на Н.М.П., Т.Т. и И. Й.. При тях
дошла подсъдимата Д.Г. и с остър тон попитала сина на П.:“Защо с майка си
лъжете, вие сте откраднали кръстчето на Г.“. Радев заявил, че не знае за какво
говори Г. и тогава тя заявила, че Г. Г. притежавал златно кръстче, което В.М.В., Т.Р.Г.
и Н.М.П. били откраднали от него, когато го открили мъртъв в дома му. Частните
тъжители заявяват, че в резултат на клеветите, с които подсъдимата им приписала
престъпление кражба, им бил създаден душевен дискомфорт и страдание, било
уронено доброто им име и авторитет пред съселяните им. С оглед изложеното в
тъжбата молят съда да осъди подсъдимата за извършено престъпление по чл.147,
ал.1 от НК, за това, че на 07.05.2020 г.
в с.***, общ.***, обл.***, приписала престъпление - кражба на В.М.В. с ЕГН ********** ***, Т.Р.Г. с ЕГН ********** *** и на Н.М.П. с ЕГН ********** ***.
В съдебно заседание всеки от частните тъжители, чрез повереника
поддържа депозираната тъжба.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, повереникът поддържа
обвинението по отношение на подсъдимата и пледира същата да бъде осъдена. Повереникът
счита, че от събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява
по безспорен начин извършването на престъплението от подсъдимата, в което е
обвинена. Намира, че обясненията на подсъдимата не следва да се кредитират от
съда. Моли съда след като признае подсъдимата за виновна да уважи изцяло
предявените граждански искове и да я осъди да заплати на частните тъжители
направените по делото разноски.
Защитникът пледира за постановяване на оправдателна
присъда по отношение на подсъдимата, поради липса на безспорни и категорични
доказателства, подкрепящи обвинението, както от обективна, така и от субективна
страна. Освен това, счита че в хода на
съдебното следствие са събрани доказателства, които да установяват по безспорен
начин, че подсъдимата не е казала думите, с които се твърди, че е приписала
престъплението кражба на частните тъжители, т.е че е заявила че са откраднали
златното кръстче на Г. Г..
Подсъдимата не се признава за виновна и дава подробни обяснения за
случилото се.
Съдът, като обсъди всички доказателства по делото –
показанията на свидетелите М. Д. Р.,Т. Т. М., И. П. Й., Я. Б. Б., П. С. К. и обясненията на подсъдимата, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна: на 07.05.2020 г. в
с.***, общ.***, обл.***, на пейка пред дома на М.Р. и Н.П., стояли М.Р.,
Т.М. и И.Й.. Около 16.00-17.00 часа на същата дата, покрай тях минала
подсъдимата Д.Г.. Агресивно се насочила към св.Р. с думите: „Ти беше обещал, че
ще направиш дървен кръст на Г.“ М.Р. отрекъл да е поемал такова обещание.
Подсъдимата заявила, че Р. и майка му са лъжци тъй като не са изпълнили обещанието
да сложат дървения кръст на гроба на починалия. Казала също, че Г. Г. носел на
врата си златно синджирче с кръстче и как тези които са го намерили не са го
видели. След което подсъдимата им пожелала: „Който не е сложил кръст на гроба, да го сложат на него“.
М.Р., Т.М. и И.Й. били силно възмутени от казаното и реакцията на подсъдимата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА съдът намери за установено следното:
Горната фактическа обстановка съдът,
счита за установена от показанията на свидетелите М.Д.Р.,Т.Т.М., И.П.Й., Я.Б.Б., П.С.К.
Съдът кредитира изцяло, показанията на св.Т.М. От показанията му се
установява, че подсъдимата не е казвала пред останалите свидетели
очевидци, че именно частните тъжители са
откраднали златното кръстче от починалия Г.Г. Подсъдимата говорела за дървен
кръст, който не бил поставен на гроба на Г. и кой бил отговорен за това. Същите
се подкрепят от кредитираната част от показания на свидетелите М.Р., И.Й. Именно
този свидетел няма никакво отношение към частните тъжители и неговите показания
са най-точни и правдиви, поради липсата на каквато и да било заинтересованост
от изхода на делото.
Съдът кредитира показанията на св. М.Р., в частта им, в която посочва, къде
са се намирали на инкриминираната дата, кои лица са присъствали, че подсъдимата
е била също там, че последната е изразила яростно възмущението си от това, че
свидетеля и майка му не са изпълнили обещанието си да сложат дървения кръст на
гроба на починалия Г.Г. Подсъдимата е накърнила чувствата на свидетеля с думите
си и той е разбрал контекста им в смисъл, който тя не е вложила в тях, по
отношение на златното кръстче на починалия. Свидетелят се е почувствал обиден
от нападките на подсъдимата към него и към майка му по повод дървения кръст,
който е следвало да сложи на гроба на Г. Съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля, в частта в която твърди, че подсъдимата е обвинила частните
тъжители, включително и майка му в кражба. В тази им част показанията му са
изолирани и заинтересовани от изхода на делото. От датата на деянието до
момента на даване на показанията в с.з свидетелите, включително и Р. са имали
време да осмислят и да обсъдят случилото се, както и да го интерпретират всеки
през собствената си призма и във връзка с негативните изживявания, които е
предизвикала у него подсъдимата с изказването си: „Който не е сложил кръст на гроба, да
го сложат на него“. Което в настоящият случай не покрива изцяло обективната
истина установена по делото, при обсъждане и преценка в съвкупност на всички
свидетелски показания.
Съдът кредитира показанията на св.И.Й., освен в частта им, в която твърди, че
именно подсъдимата е казала, че частните тъжители са откраднали златното
кръстче на Г.Г. Това обстоятелство се подкрепя единствено от показанията на св.
М.Р., който е пряко заинтересован, поради близките си родствени отношения с
частната тъжителка Н.П.. В останала им част показанията му се подкрепят от
кредитираните показания на свидетелите очевидци.
Съдът кредитира в по – голямата им част показанията на свидетелите Я.Б.Б. и П.С.К. От показанията им се установяват повече характеристични данни за
подсъдимата, а не обстоятелства от предмета на доказване, в частност и двете
твърдят, че подсъдимата не би казала уличаващи в престъпление думи за когото и
да било. Техните показания, макар и кредитирани, следва да се преценяват с
оглед близките и родствени отношения между подсъдимата и свидетелите. Съдът не
дава вяра на показанията им, в частта, в която се опитват да наведат твърдение,
че на посочената в частната тъжба дата, подсъдимата не е била и не е могла да
бъде пред дома на М.Р. и Н.П. ***, което се опровергава от останалите
кредитирани свидетелски показания.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата, в частта им, в която отрича да
е казвала, че някой от тях тримата частни тъжители са откраднали кръстчето на Г.Г.
и в частта, в която заявява, че е казала че е погребан без кръст- дървен кръст.
В останалата им част обясненията й нямат отношение към предмета на доказване.
Престъплението клевета се осъществява чрез разгласяване
на позорно обстоятелство за другиго или му се припише престъпление.
Разгласяването на позорни обстоятелства е довеждането до знанието на трето лице
на неистински позорни факти или обстоятелства, отнасящи се до пострадалия, дори
когато тези факти се изнасят като слух или съмнение. Другата форма на
изпълнителното деяние на престъплението клевета е приписване на престъпление,
което засегнатият не е извършил. Тази форма на клеветата следва да се
разграничава от престъплението набедяване, когато се приписва престъпление
другиму пред надлежен орган на власт със съзнанието у дееца, че засегнатия е
невинен. Тези факти относно конкретно престъпление трябва да бъдат обективно
съобщени, твърдяни, а не да се подразбират, изхождайки се индивидуално от
собственото въображение. За разлика от обидата, за съставомерността на
клеветата е без значение дали засегнатия е узнал или не клеветническите
твърдения спрямо него. Деянието при клеветата е довършено, когато тези факти и
обстоятества са възприети от третото лице или от повече лица. За да е
съставомерно деянието по чл.147 от НК, разгласените факти или обстоятелства,
освен позорящи, трябва да бъдат и неистински. Същото важи и за приписваното
престъпление. Деецът няма да носи наказателна отговорност, ако се
установи тяхната истинност или че наклеветеният действително е извършил
даденото престъпление. От субективна
страна престъплението клевета е умишлено. Същото може да се осъществи както при
пряк, така и при евентуален умисъл. От субективна страна липсва умисъл и съответно
съставомерно деяние, когато деецът разгласява дадени факти и обстоятелства, но
с увереност, основана на обективни факти, че тези твърдения са истински. Липсва
умисъл и когато деецът, действа със съзнанието, че изпълнява гражданския си
дълг.
В конкретният случай не се установи по безспорен начин от
събраните гласни доказателства, че подсъдимата е приписала престъплението
кражба на златно кръстче на частните тъжители, т.к не се установи че е казала,
че тримата В.М.В., Т.Р.Г. и Н.М.П. са откраднали златното
кръстче на починалия Г.Г., т.е липсват елементи от обективната страна на
деянието, а именно приписването на престъпление. Установи се по безспорен
начин, че подсъдимата се е възмутила, че никой не е сложил дървен кръст на
гроба на Г.Г. и е изрекла клетва срещу отговорните според нея за това лица с
думите: „Който не е сложил кръст на гроба, да
го сложат на него“. Липсва и умисъл от страна на подсъдимата да припише
престъплението кражба на посочените лица, същата единствено яростно е изразила
мнението си за неуважителното отношението към починалото лице чрез непоставяне
по християнските обичаи на дървен кръст на гроба му.
По отношение на подсъдимата не се доказа по несъмнен начин съставомерност
от обективна и субективна страна за възведеното с частната тъжба обвинение за престъпление по чл.147, ал.1 от НК. Предвид на
това, че обвинението не може да бъде прието за доказано и че присъдата не може
да почива на предположения, съдът оправда подсъдимата.
Предвид липсата на осъществено престъпление, съдът отхвърли изцяло
предявения гражданските искове, като неоснователни и недоказани.
Тъй като подсъдимата е призната за невинна по обвинението,
по което са направени разноски, то на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът
намери, че тези разноски следва да останат за сметка на частните тъжители.
На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът възложи съразмерно
върху всеки от частните тъжители направените от подсъдимата разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: