№ 20369
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110144058 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Б. С. срещу „Ти би ай банк“
ЕАД.
Ищецът твърди, че на 30.11.2022г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит № **************, съгласно който дружеството му предоставя
заем от 2300лв. за срок от 38 месеца при ГЛП от 41,10% и ГПР от 47,92%. Съгласно чл.
7.1 от договора, била сключена застраховка „Защита на кредита и сметките“ с обща
премия от 1017,64лв., която се прибавяла към заемната сума и същата ставала
3317,64лв., а общо подлежащата на връщане сума на 5981,38лв. На 14.12.2022г.
ищецът извършил пълно предсрочно погасяне на кредита.
Ищецът твърди, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР. Същият
бил посочен единствено като процент, като не било изпълнено изискването за
посочване на компонентите, които го формират, за яснота и прозрачност. Отделно,
същият бил посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-висок размер, тъй
като застраховката трябвало да бъде включена в него, но това не било сторено.
Евентуално посочва, че клаузата на чл. 7.1 от договора за заплащане на
застрахователна премия е нищожна като неравноправна и противоречаща на добрите
нрави.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен
и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1164,45лв. получена без
основание, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 7.1 от договора е
нищожна и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1017,64лв. получена
без основание по нищожната клауза, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
1
който оспорва исковете. Посочва, че размерът на ГПР не надвишава максимално
допустимия според ЗПК, а евентуалното нарушение би довело само до
недействителност на клаузата, а не на целия договор. Твърди, че е описано кои
компоненти са включени при формиране на ГПР. Изтъква, че ясно са описани всички
дължими суми по договора за кредит, като застрахователната премия не е разход по
кредита, за да бъде включвана в ГПР, защото не е условие за отпускането му.
Признава, че на 14.12.2022г. е извършено пълно погасяване със сума в размер от
3464,45лв., с която са погасени 3317,64лв. главница, 113,63лв. договорна лихва и
33,18лв. такса ППП.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че на 30.11.2022г. между страните е сключен договор за потребителски кредит №
**************, по силата на който ответникът се задължава да предостави на ищеца
кредит в размер на 2300лв. Посочено е в чл. 7.1, че се дължи и застрахователна премия
от 1017,64лв. и общият размер на кредита става 3317,64лв. със срок за погасяване до
15.02.2026г. В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, изчислен на годишна база,
възлиза на 41,10%. В чл. 10 е уговорено, че годишният процент на разходите по
кредита възлиза на 47,92%, а общата дължима сума от потребителя на 5981,38лв. В чл.
11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите,
които се погасяват, и дължимия остатък.
По делото е представена декларация от страна на ищеца за определяне на
изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредит, предоставени от „Ти би ай банк“ ЕАД
и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от
Mediguide International. Представен е сертификат № 1**************2022 за
застраховане на ищеца по застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на
сметките“ и ползващо се лице по допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско
мнение“. В него е посочено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за
потребителски кредит. Предвидено е, че общата еднократна дължима сума възлиза на
1017,64лв. Отбелязано е, че застраховката е сключена със застрахователното
посредничество на „Ти би ай банк“ ЕАД. Както договорът за кредит, така и
застраховката са подписани и потвърдени на 30.11.2022г. в 17:00ч., тоест
едновременно, което показва тяхната свързаност и взаимна зависмост.
За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, по делото е допуснато,
изслушано и прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадено. От него
се установява, че при залагане като главница на сумата от 3317,64лв., която включва
реално усвоената главница от 2300лв. и застрахователната премия от 1017,64лв.,
годишният процент на разходите би бил 49,80%. При залагане като главница обаче
само на реално усвоената сума от 2300лв., тогава ГПР възлиза на 104,21%. Вещото
лице е уточнило, че посочените в договора за кредит стойности от 41,10% ГЛП и
47,92% ГПР са само когато застрахователната премия бива приета за част от
главницата по кредита. С оглед на това, експертът достига до извода, че цената на
допълнителната услуга – застрахователна премия по сключената застраховка, не е
2
включена като разход по кредита, а е определена като част от главницата. Вещото лице
разяснява, че са му представени преводни нареждания от 16.12.2022г., с които
ответникът нарежда в полза на „Кардиф – Общо застраховане“ и „Кардиф –
Животозастраховане“ суми от по 352 503,36лв. и 616 867,04лв. с основание „премия и
прекратени полици – 11.2022г.“. Също така, съгласно счетоводно извлечение от
партидата на ищеца по процесния договор за кредит са начислени премии от 638,02лв.
и 379,62лв. и е отбелязано, че са платени премии в такъв размер. Посочено е, че от
страна на застрахователите е потвърдено, че по посочения застрахователен договор със
застраховано лице Г. Б. С. е платена еднократна застрахователна премия от 1017,64лв.
Вещото лице пояснява, че на 14.12.2022г. ищецът е извършил плащане на сума в
размер от 3464,45лв., с която са погасени главницата и застрахователната премия от
3317,64лв., договорна лихва от 113,63лв. и 33,18лв. такса за предсрочно погасяване.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в
отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и
ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Спорен по делото е въпросът дали застрахователната премия следва да бъде
включена в ГПР, дали същата се явява задължително условие за сключване на
договора и дали въобще тя представлява разход по него или е част от главницата.
Както се посочи, ответникът е включил дължимата застрахователна премия като
част от главницата и по този начин посочения ГПР в договора не надхвърля
максимално допустимия размер според закона. Съгласно чл. 7.2.2. от договор за
потребителски кредит, премията е платима от кредитора директно по банкова сметка
3
на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на
съответния застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от
потребителя. Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на
главницата, ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания.
Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични
средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая
на 2300лв. Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се
разпорежда само с тази сума, тоест това са реално получените от него заемни средства.
Сумата от 1017,64лв. представлява застрахователна премия, а не главница, поради
което има характер на разход по кредита. Разходите за нейното заплащане са част от
общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Чрез
нейното добавяне, действителният процент на разходите по кредита възлиза на
104,21% според приетото експертно заключение, което значително надвишава
максимално допустимия такъв според чл. 19, ал. 4 ЗПК и се различава съществено от
посочения в процесния договор за потребителски кредит ГПР от 47,92%. Следва да се
има предвид и че посоченият такъв в договора ГПР не е коректен, тъй като според
вещото лице правилният ГПР при прибавяне на застрахователната премия към
главницата би бил 49,80%, което показва, че е налице недобросъвестно изпълнение на
задълженията от страна на кредитодателя относно точно, информирано и пълно
запознаване на потребителя с параметрите на договора. За пълнота следва да се
посочи, че липсва и допълнителна информация относно начина на формирането на
посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му.
Оставят неясни компонентите, които са взети при формирането на годишното
оскъпяване на заема. Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в Решение от
20.09.2018г. по дело С-448/17г., че ситуацията, в която договор съдържа само
математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя
необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на
ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по
бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и
следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху
обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори и подобна
математическа формула.
Горните нарушения обуславят извод за недействителност на договора за кредит
съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен,
макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за
изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и
действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да
не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е
част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и същият
се явява недействителен, в който смисъл е и установената национална съдебна
практика по идентични дела - Решение № 2428 от 25.04.2024 г. по в. гр. д. № 3706/2023
г. на СГС, Решение № 397 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 6564/2023 г. на СГС, Решение
№ 395 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 5786/2023 г. на СГС и др. В задължителното
Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е
4
прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане
от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за
да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат
всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия
начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР,
който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан
във връзка със съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на
системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно
тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции
трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това означава, че
строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях
нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се
съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9
ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната
съдебна практика).
По изложените съображения, съдът намира предявеният главен установителен
иск за недействителност на договора за потребителски кредит за основателен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи
лихва или други разходи. Тази норма представлява своеобразна санкция за
недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания,
които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта
е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение
между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради
което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни, както и други разходи
по кредита като такси, неустойки и др. под.
По делото не е спорно, че ищецът е платил в изпълнение на процесния договор
сумата от 3464,45лв. Както се посочи, главницата по договора, която е чистата му
стойност, възлиза на 2300лв. Всичко над тази сума е платено при липса на основание и
подлежи на връщане. Ето защо, сумата от 1164,45лв. подлежи на връщане на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и този иск също се явява изцяло основателен.
Поради уважаване на главните искове, не са налице вътрешно-процесуалните
условия за разглеждане на евентуалните такива.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 192,71лв. за държавна такса и 300лв.
депозит за експертиза или общо 492,71лв. Претендира се и адв. възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на което процесуалният представител има право. При
съобразяване извършените по делото процесуални действия, материалния интерес,
обема и характера на събраните доказателстви източници, приключването на делото с
5
провеждане на едно открито съдебно заседание, в което не се е явил процесуалният
представител, както и разясненията, дадени в Решение от 25.01.2024г. по дело № C-
438/2022г. на Съда на ЕС, следва да му бъде присъдено възнаграждение от 600лв. с
ДДС, предвид доказателствата за регистрация по ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. Б. С., ЕГН: **********, с
адрес: ********************************************, срещу „Ти би ай банк“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, установителен иск по 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между
страните договор за потребителски кредит № **************/30.11.2022г. е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „Ти би ай банк“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на Г. Б. С.,
ЕГН: **********, с адрес: ********************************************, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 1164,45лв., представляваща платена без
основание сума по сключения между страните договор за потребителски кредит №
**************/30.11.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 24.07.2024г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 492,71лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ти би ай банк“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на /фирма/, БУЛСТАТ: **************, с адрес:
******************************************, представлявано от адв. С. Г. Й.,
сумата от 600лв. с ДДС – адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6