№ 2
гр. Бургас, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20222001000138 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Търговско дело № 31/2019 г. на Окръжен съд – Ямбол е образувано
по предявен от „Юробанк България” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес
управление гр.София, ул. ****, със съдебен адрес гр. София, ул. „Хан
Аспарух“ № 54, ет. 4, ап. 8 – адв. Д. Г. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ за осъждане на ответниците „Никтон - Р.Н.“ ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, пл. “О“№ **** и
Н. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.Ямбол, пл. „О“№****, и двамата със
съдебен адрес гр. Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 14, кантора № 409 – адв. Г.
Г., да заплатят солидарно на банката – ищец следните суми, дължими по
договор за банков кредит от 05.09.2008 г. (Продукт „Бизнес помещения”),
изменен с анекс от 13.10.2010 г.: сумата от 51639,56 швейцарски франка
като част от сумата от 102827,62 швейцарски франка, представляваща
неиздължена главница; сумата от 110,73 швейцарски франка като част от
сумата от 298,38 швейцарски франка, представляваща застрахователни
вноски, дължими за периода от 21.09.2016 г. до 29.08.2018 г.; сумата от
824,10 лева, представляваща разноски за нотариални такси за периода от
1
16.05.2018 г. до 07.02.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от
присъдените суми, считано от завеждането на делото на 04.04.2019 г. до
окончателно изплащане.
С Решение № 19 от 10.09.2020 г. по цитираното дело претенциите са
били уважени. Било е прието, че пълният размер на главницата по кредита
възлиза на 95848,12 швейцарски франка. В полза на банката са били
присъдени съдебноделоводни разноски в размер на 8212,62 лева.
Ответниците „Никтон - Р.Н.“ ЕООД и Н. Г. Г. са атакували
решението с подадена в срок въззивна жалба, по която е било образувано
въззивно търговско дело № 1/2021 г. на Апелативен съд – Бургас. То е
приключило с Решение № 16 от 22.03.2021 г., с което жалбата е била
отхвърлена, а въззивниците са били осъдени да заплатят на другата страна
разноски пред въззивната инстанция в размер на 150,56 лева.
Решението не е било обжалвано. Срещу него възивниците са подали
молба за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като не са били
представлявани надлежно във въззивното производство (били са призовани
чрез адвокат без представителна власт). С Решение № 77 от 21.06.2022 г. по
т.д. № 442/2022 г. на ВКС, І търг. отд. молбата им е била уважена като
въззивното решение е било отменено, а делото – върнато за ново разглеждане.
Така е било образувано настоящото въззивно търговско дело №
138/2022 г.
Въззивниците чрез процесуалния си представител адв. Г. Г. от АК –
Ямбол са заявили, че поддържат изложените в жалбата им оплаквания, които
се свеждат до следното:
Задължен по договора бил само въззивникът „Никтон - Р.Н.“ ЕООД.
Дългът му обаче бил не в швейцарски франкове, а в местна валута, тъй като
кредитът бил усвоен в лева. В разрез с разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и 2 и чл.
59, ал. 2 от ЗКИ на дружеството не била предоставена точна информация за
условията на финансиране.
С договор от 14.11.2008 г. банката привидно прехвърлила
вземанията си на факторингово дружество „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД.
Тя продължила да ги осчетоводява и до получава погашенията по тях.
2
Цесията не била вписана съобразно чл. 17, ал. 1, б. „а“ от ПВ вр. чл. 171 от
ЗЗД, с оглед учреденото ипотечно обезпечение.
Именно факторинговото дружество, непритежаващо банкова
лицензия, представлявано от лица, овластени да действат и от името на
банката, сключило нищожен анекс от 13.10.2010 г., с който непозволено
привлякло въззивника Н. Г. като солидарен длъжник и преструктурирало
дълга чрез неразрешено от закона капитализиране на лихви (анатоцизъм).
Към датата на подписване на анекса въззивниците все още не били уведомени
за цесията.
С договор от 07.06.2014 г. вземанията срещу кредитополучателя
били прехвърлени обратно на банката, без изобщо да се упоменава
встъпилият солидарен длъжник. Втората цесия сама по себе си доказвала
привидността на първата.
В уведомлението от 17.05.2018 г. за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, връчено на 04.02.2019г., били инкорпорирани
волеизявления и на търговската банка и на факторинговото дружество. То
препращало и към анекса от 13.10.2010 г., с което създавало неяснота относно
размера на вземанията.
Въззиваемият „Юробанк България” АД оспорва жалбата като
неоснователна с представен в срок писмен отговор. Изложил е доводи, че
договорът за кредит е бил надлежно сключен при спазване на изискванията на
чл. 58 и 59 от ЗКИ. Коментираните по-горе цесии не страдали от пороци. Не е
имало пречка за извършеното по реда на чл. 101 от ЗЗД встъпване в дълг от
страна на физическото лице Н. Г. и за предоговаряне на условията на кредита
съгласно анекса от 13.10.2010 г.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
То е постановено при изяснена фактическа обстановка.
На 05.09.2008г. между ищеца „Юробанк България” АД (с предишно
наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД) и ответника „Никтон -
Р.Н.“ ЕООД е бил сключен договор за банков кредит с лимит 100000
швейцарски франка – за довършване на строителството на недвижим имот (л.
3
10-15 от делото на ЯОС).
Видно от заключението по изслушаната пред първоинстанционния
съд съдебносчетоводна експертиза, кредитът е бил усвоен на две части
(съгласно уговореното в чл. 2, ал. 2), както следва: на 11.09.2008г. – 49693,56
швейцарски франка и на 12.09.2008г. – 50000 швейцарски франка – по
открита валутна сметка. На 12.09.2008г. средствата са прехвърлени по друга
сметка в левова равностойност.
Усвоената главница от 99693,56 швейцарски франка е следвало да
бъде върната в срок от 240 месеца на равни месечни вноски съгласно
погасителен план при годишна възнаградителна лихва от 6,25 % - за първата
година и 8,65% - за остатъчния период. Размерът на лихвата от втората
година нататък е обусловен от стойността на базовия лихвен процент на
банката за малки фирми (БЛПМФ) – 6,9 % към момента на сключването на
договора, увеличен с надбавка от 1,75 пункта (чл. 3 и 4 от договора).
Уговорено е било и обезщетение за просрочие на главницата –
санкционна лихва с 10 пункта над възнаградителната (чл. 5).
Съгласно чл. 23, ал. 2 и ал. 3 кредитополучателят е възложил на
банката да застрахова за негова сметка предоставеното имотно обезпечение.
В чл. 26, б. „г“ е регламентирана възможността банката да обяви
едностранно кредита за предсрочно изискуем при невнасяне на дължима
вноска по главница или лихва.
Валутата на кредита – швейцарски франкове е ясно обозначена в
договора – чл. 1, чл. 2, ал. 3 и 4, чл. 3, ал. 4. Не следва друго от предвидената
в чл. 2, ал. 3 възможност за предоставяне на равностойност на сумата в лева
или евро.
Според практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК (Решение № 60108 от
28.01.2022 г. т.д.№ 1159/2020 г. ІІ търг. отд.; Решение № 295 от 19.02.2019 г.
по т.д. № 3539/2015 г., ІІ търг. отд.) усвояването кредита в резервна валута е
допустимо и не означава промяна в договорните условия.
В случая швейцарската валута е била предпочетена пред местната
заради по-ниската лихва към момента на сключването на договора. При
кредити в лева тя е била значително по-висока - 11,60 %, видно от
4
изслушаната пред ЯОС съдебноикономическа експертиза.
Договорът съдържа необходимата информация за условията по
кредита. Възраженията за неспазване на чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 2 от ЗКИ
са безпочвени. Кредитополучателят е търговец, който е длъжен съгласно чл.
302 от ТЗ да води делата си с грижата на професионалист, подготвен да
участва в търговския оборот и да поема рискове, включително и такива,
свързани с поскъпването на използвания финансов ресурс.
С договор от 14.11.2008 г. (л. 42 - 46 от цит. дело на ЯОС) банката е
цедирала вземанията си на факторингово дружество – „Бългериан Ритейл
Сървисиз“ АД. Цесията обхваща и вземания срещу други длъжници.
Вземанията по процесния договор са индивидуализирани чрез препратка в
отделно приложение. С анекс от 15.01.2015 (л. 47-48) е била отстранена
допусната техническа грешка в приложението.
Възраженията на въззивниците за симулативност на договора за
цесия не са били своевременно предявени пред първоинстанционния съд (с
отговора на исковата молба), поради което не следва да бъдат обсъждани. Не
са били повдигнати в срок и възражения за липса на уведомление по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД.
Ясно е, че дружеството - кредитополучател е било известено за
цесията, защото е сключило с цесионера анекс от 13.10.2010 г. (л. 22-26). С
него въззивникът Н. Г. (едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството – кредитополучател) е встъпил в кредитното правоотношение
като солидарен длъжник. Със същия анекс е извършено и преструктуриране
на дълга чрез капитализиране на изтеклите лихви и начислените до момента
разноски - такси, комисиони и застрахователни премии. В тази връзка е бил
изменен и погасителният план. Така общият размер на усвоената главница
нараснал на 107275,47 швейцарски франка. С анекса е била съобразена
изменената по реда на чл. 4, ал. 4 от договора възнаградителна лихва поради
увеличаването на променливата й компонента – БЛПМФ – от 8,65 % на 9,75
%, считано от 21.09.2009 г. Не е имало последваща промяна на лихвените
условия. В този смисъл е заключението по счетоводната експертиза.
Съдът не споделя доводите за нищожност на анекса. Налице е
еднозначна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, с която е призната
възможността факторинговото дружество - цесионер да предоговаря
5
условията за кредитиране и да привлича нови длъжници по реда на чл. 101 от
ЗЗД (Решение № 51 от 04.04.2016 по т.д. № 504/2015, ІІ търг. отд., Решение №
137 от 31.01.2020 по т.д. № 3212/2018, І търг. отд.). Забраната за анатоцизъм
по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД не намира приложение в отношенията между търговци
- чл. 294, ал. 2 от ТЗ.
Нито кредитополучателят, нито встъпилият солидарен длъжник
имат качеството на потребители по смисъла на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). Цитираната от тях съдебна практика е неотносима, тъй
като касае именно приложението на този закон.
Встъпилото в облигационното правоотношение физическо лице – Н.
Г. е едноличен собственик и управител на дружеството – кредитополучател.
Тази тясна професионална и функционална връзка изключва приложното
поле на ЗЗП (в този смисъл е и практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК -
Решение № 38 по т.д.№ 2754/2015 г. на І търг.отд. и Решение № 240 от
29.03.2018г. по т.д. № 1102/2017 год. на І търг.отд.).
С договор от 17.06.2014 г. (л. 49-54 от цит. дело на ЯОС)
факторинговото дружество цедирало обратно на банката вземанията по
кредита. В чл. 1 от договора изрично е посочено, че цесията обхваща и
вземанията срещу встъпилия солидарен длъжник.
Кредитополучателят и солидарният длъжник са били уведомени за
тази цесия (и формално за предходната) от стария и новия кредитор с
нотариална покана, връчена на 04.02.2019 г. (л. 56-61).
Със същата покана банката се е позовала на чл. 26, б. „г“ от
договора като е обявила кредита за предсрочно изискуем поради
продължително неизпълнение на задължението за изплащане на
погасителните вноски.
Съдът отбелязва, че са били налице материалноправните
предпоставки за внасяне на тази едностранна промяна в облигационното
правоотношение. Видно от съдебносчетоводната експертиза, последното
плащане по главницата е от 21.05.2010 г. т.е. предхожда анекса от 13.10.2010
г. От общо усвоена главница от 107275,47 швейцарски франка били погасени
само 4447,85. Няма данни за други погасителни плащания. Дължимият
остатък от главницата възлиза на 102827,62 швейцарски франка.
6
Изявлението за обявяването на предсрочната изискуемост е ясно и
недвусмислено.
Изложеното налага извод за основателност на претенцията по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ за присъждане на част от главницата в размер на
51639,56 швейцарски франка ведно със законната лихва от завеждането на
делото. С оглед частичния характер на иска не се формира сила на пресъдено
нещо относно пълния размер на вземането.
Счетоводната експертиза е заключила, че за периода 21.09.2016 г. -
29.08.2018 г. длъжниците не са заплатили разноски по застраховането на
имотното обезпечение в размер на 298,38 швейцарски франка. Затова
основателен е и искът за присъждане на част от тази сума на стойност 110,73
швейцарски франка ведно със законната лихва от завеждането на делото.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която
посочените искове са уважени.
Настоящият съдебен състав не намира основание за присъждане на
претендираните нотариални такси в размер на 824,10 лева, тъй като
нотариално заверени изявления във връзка със забавата на длъжниците не са
били необходими. Следователно тези разходи не са в пряка причинна връзка с
договорното неизпълнение. Относимите разноски в случая би следвало да
бъдат покрити за сметка на събираните от банката отделни такси за
администриране на просрочени кредити.
Изложеното налага отмяна на обжалваното решение в частта, с която
е уважена тази претенция, и постановяване на съответен отхвърлителен
диспозитив.
По разноските:
Съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК направените от
страните разноски са следните:
- за първоинстанционното разглеждане на делото: 8212,62 лева – от
въззиваемия - ищец (държавна такса от 3700 лева, адв. хонорар от 3912,62
лева и разноски за експертизи от 600 лева) и 4500 лева – от въззивниците -
ответници (адвокатски хонорари от 4000 лева и разноски за експертизи от 500
лева);
7
- за въззивното разглеждане на делото: 150,56 лева – от въззиваемия
- ищец (адв. хонорар) и 3850 лева – от въззивниците - ответници (държавна
такса за въззивно обжалване от 1850 лева и адв. хонорар от 2000 лева);
- за производството пред ВКС по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК: 2350
лева – от въззивниците - ответници (държавна такса от 1850 лева и адв.
хонорар от 500 лева).
По повод предявеното пред ЯОС възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
съдът отбелязва, че заплатеното от страна на ищеца адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото е в
минимален размер с вкл. ДДС.
С оглед постановения резултат, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК
и съобразно т. 4 от ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъдат
присъдени следните разноски :
- за първоинстанционното разглеждане на делото: 8138,36 лева – в
полза на въззиваемия - ищец и 40,69 лева – в полза на въззивниците -
ответници;
- за въззивното разглеждане на делото: 149,20 лева – в полза на
въззиваемия - ищец и 34,81 лева – в полза на въззивниците - ответници;
- за производството пред ВКС по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК: 21,25
лева – в полза на въззивниците - ответници.
Изложеното обосновава съответна частична отмяна на обжалваното
решение в частта за разноските.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19 от 10.09.2020 г. по търговско дело
№ 31/2019 г. на Окръжен съд – Ямбол В ЧАСТТА, с която „Никтон - Р.Н.“
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, пл. „О“№
**** и Н. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. Ямбол, пл. „О“№****, и
двамата със съдебен адрес гр. Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 14, кантора №
409 – адв. Г. Г. са осъдени за заплатят солидарно на „Юробанк България”
АД с ЕИК ****, със седалище и адрес управление гр.София, ул. ****, със
8
съдебен адрес гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, ап. 8 – адв. Д. Г.
следните суми, дължими по договор за банков кредит от 05.09.2008 г.
(Продукт „Бизнес помещения”), изменен с анекс от 13.10.2010 г.: сумата от
51639,56 швейцарски франка (петдесет и една хиляди шестстотин тридесет
и девет швейцарски франка и петдесет и шест сантима) като част от сумата от
95848,12 швейцарски франка, представляваща неиздължена главница, ведно
със законната лихва, считано от завеждането на делото на 04.04.2019 г. до
окончателно изплащане; сумата от 110,73 швейцарски франка (сто и десет
швейцарски франка и седемдесет и три сантима) като част от сумата от 298,38
швейцарски франка, представляваща застрахователни вноски, дължими за
периода от 21.09.2016 г. до 29.08.2018 г. ведно със законната лихва считано от
завеждането на делото на 04.04.2019г. до окончателно изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 19 от 10.09.2020 г. по търговско дело №
31/2019 г. на Окръжен съд – Ямбол В ЧАСТТА, с която „Никтон - Р.Н.“
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, пл. „О“№
**** и Н. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.Ямбол, пл. „О“№****, и двамата
със съдебен адрес гр. Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 14, кантора № 409 – адв.
Г. Г. са осъдени за заплатят солидарно на „Юробанк България” АД с ЕИК
****, със седалище и адрес управление гр.София, ул. **** сумата от 824,10
лева, представляваща разноски за нотариални такси за периода от 16.05.2018
г. до 07.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от завеждането на
делото на 04.04.2019 г. до окончателно изплащане.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Юробанк България” АД с ЕИК ****, със
седалище и адрес управление гр.София, ул. ****, със съдебен адрес гр.
София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, ап. 8 – адв. Д. Г. за осъждане на
„Никтон - Р.Н.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.Ямбол, пл. „О“№ **** и Н. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.Ямбол, пл.
„О“№ ****, и двамата със съдебен адрес гр. Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ №
14, кантора № 409 – адв. Г. Г. да заплатят солидарно сумата от 824,10 лева,
представляваща разноски за нотариални такси за периода от 16.05.2018 г. до
07.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на
04.04.2019 г. до окончателно изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 19 от 10.09.2020 г. по търговско дело №
9
31/2019 г. на Окръжен съд – Ямбол В ЧАСТТА, с която „Никтон - Р.Н.“
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, пл. „О“№
**** и Н. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.Ямбол, пл. „О“№****, и двамата
със съдебен адрес гр. Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 14, кантора № 409 – адв.
Г. Г. са осъдени да заплатят на „Юробанк България” АД с ЕИК ****, със
седалище и адрес управление гр.София, ул. ****, със съдебен адрес гр.
София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, ап. 8 – адв. Д. Г. съдебноделоводни
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото над размера от
8138,36 лева (осем хиляди сто тридесет и осем лева и тридесет и шест
стотинки) до горницата от 8212,62 лева.
ОСЪЖДА „Никтон - Р.Н.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.Ямбол, пл. „О“№ **** и Н. Г. Г. с ЕГН **********, с
адрес гр.Ямбол, пл. „О“№****, и двамата със съдебен адрес гр. Ямбол, ул.
„Жорж Папазов“ № 14, кантора № 409 – адв. Г. Г. да заплатят на „Юробанк
България” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес управление гр.София, ул.
****, със съдебен адрес гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, ап. 8 – адв.
Д. Г. съдебноделоводни разноски за въззивното разглеждане на делото в
размер на 149,20 лева (сто четиридесет и девет лева и двадесет стотинки).
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД с ЕИК ****, със седалище и
адрес управление гр.София, ул. ****, със съдебен адрес гр. София, ул. „Хан
Аспарух“ № 54, ет. 4, ап. 8 – адв. Д. Г. да заплати на „Никтон - Р.Н.“ ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, пл. „О“№ **** и Н.
Г. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.Ямбол, пл. „О“№ ****, и двамата със
съдебен адрес гр. Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 14, кантора № 409 – адв. Г.
Г. следните съдебноделоводни разноски: 40,69 лева (четиридесет лева и
шестдесет и девет стотинки) – за първоинстанционното разглеждане на
делото; 34,81 лева (тридесет и четири лева и осемдесет и една стотинки) – за
въззивното разглеждане на делото; 21,25 лева (двадесет и един лева и
двадесет и пет стотинки) – за производството по търговско дело № 442/2022
на ВКС, І търговско отд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11