№ 1357
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241110201740 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба на Н. Х. С. с адрес: град ..., с
ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 22 - 4332 – 013770,
издадено на 02.07.2022г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция"
СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си наказаното лице възразява срещу законосъобразността на
наказателното постановление с оплакването, че същото е издадено при
неправилно възприета фактическа обстановка, тъй като собственик на
нерегистрираното по надлежния ред МПС е било друго лица, поради което и
жалбоподателят не е имало как да знае, че регистрацията е била прекратена.
В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят Н. С., редовно призован, се явява
лично. Пред съда поддържа поддържа жалбата и моли същата да бъде
уважена.
Административно – наказващият орган Началник група в СДВР, отдел
1
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява. В писмено становище
на упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата с подробни аргументи като
се иска то съда да постанови решение, с което обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено. Претендират се иразноски.
Съдът, след като прецени събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При съвкупната преценка на доказателствения материал съдът
възприема следната фактическа обстановка:
На 12.05.2022г., около 14:04ч. в град София, по ул.,,Проф.Цветан
Лазаров“, с посока на движение от бул.,,Асен Йорданов“ към бул.
,,Христофор Колумб“ жалбоподателят Н. С. управлявал лек автомобил
Мерцедес 814 с регистрационен номер ..., собственост на неговия син БНХ..
При извършена проверка то служители в сектор ,,Пътна Полиция“ СДВР било
установено, че водачът управлявал моторното превозно средство с прекратена
от 15.12.2021г. регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, за което му бил
съставен АУАН Серия GA № 588049. Материалите били изпратени на СРП с
оглед извършване на преценка за наличие на извършено престъпление от общ
характер. По случая била образувана пр.пр. №28 363/2022г., която
приключила с постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 05.07.2022г. В мотивите прокурорът приел, че по преписката
били събрани данни, че процесното МПС е било регистрирано, но е със
служебно прекратена регистрация, поради което и изпълнителното деяние
съставлява административно нарушение по ЗДвП, но не и престъпление.
Поради тази причина и препис от постановлението, ведно с материалите по
преписката били изпратени на ОПП –СДВР за прилагане на административна
санкция на водача на автомобила. Въз основа на съставения АУАН било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което
и съдът я възприе като безспорно установена от приобщените в хода на
съдебното производство писмени доказателства. Видно от представената
справка за собственост от ОДМВР – Добрич е, че собственик на спрения за
2
проверка лек автомобил Мерцедес 814 с регистрационен номер ..., е лицето
БНХ., което, по признание на жалбоподателя у е негов син. Също така от
отделна справка се доказва, че регистрацията на управляваното от дееца МПС
е била прекратена от 15.12.2021г. По пр.пр.№ 28 363/2022г. са били снети
сведения на жалбоподателя по настоящото производство, в които той самият
признава, че действително е управлявал въпросния лек автомобил, но не
знаел, че същият е бил със служебно прекратена регистрация. Същевременно
по преписката е приложено писмо, касаещо леки автомобил, в което е
посочено, че същото е с прекратена регистрация при уведомление от
Гаранционния фонд за валидна гражданска отговорност. От друга страна по
делото липсват каквито и да е било данни, че жалбоподателят С. е знаел за
това обстоятелство.
Предвид така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ
на събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано откъм
субективна страна. В хода на делото не бяха ангажирани безспорни
доказателства, които да докажат по категоричен и несъмнен начин, че
жалбоподателят Н. С. е съзнавал, че към момента на управление на моторно
превозно средство, което е било собственост на неговия син, същото е било
със служебно прекратена регистрация. В горния смисъл е и Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023г. по Тълкувателно дело № 3/2022г. на ОСС
на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС,
съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП
административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация
е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е
уведомен собственикът на МПС. След като собственикът не е уведомен и
узнал за посочения факт, а и това е лице, различно от водача на спряното за
проверка МПС, няма как да се предполага, че водачът, който е управлявал
автомобила към процесната дата, е съзнавал това обстоятелство. В подкрепа
на този правен извод са изявленията на самия деец както в жалбата с която е
сезирал съда по обжалването на наказателното постановление, така и в
сведенията, които е дал, в хода на прокурорската преписка. В случая е налице
е т. нар. фактическа грешка по чл. 14, ал. 1 от НК във вр. чл. 11 ЗАНН, тъй
като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото на жалбоподателя
не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението
3
/дерегистрацията/. В конкретния случай е изключен не само умисъла, но и
непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които
отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно
нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от
обективна страна на елементите от състава му (в този смисъл е Решение №
4980/21.07.2023г. по адм.д.№ 4841/2023г. по описа на АССГ).
С оглед изложените правни съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22 - 4332 – 013770 издадено
на 20.07.2022г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с
което на Н. Х. С. с адрес: ..., с ЕГН: ********** са наложени наказания глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4