РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Смолян , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20215400500184 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 20008/03.02.2021 г. по гр. д. № 211/2019 г.
Златоградски районен съд е отхвърлил предявения от В. Д. К. иск с правно
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 2 от ЗС, за признаване за
установено спрямо ответниците М. МЛ. Р., В. МЛ. Р., А.М. Р., М. М. Р., В. М.
К., ЛЮБ. М. Р., В. АС. Ч., Й. АС. Б., ЗДР. АС. Б., С. СТ. П., В. Н. Н., СН. Н.
АНГ., К. Н. Н., СТ. Н. К., Р. ИВ. АТ., АТ. АС. Г., Р. АТ. Г., М. АТ. Г., ИВ. АТ.
Г., СН. ИВ. Д. и С. И. Г., че ищецът притежава правото на собственост върху
имот № 003044 по КВС на землището на гр. Неделино, с площ от 0, 586 дка, с
начин на трайно ползване – нива, находящ се в м. „К.д.“, придобито въз
основа на добросъвестно давностно владение за срок повече от 5 години.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът
В. Д. К., чрез пълномощник адв. Е.В. с оплаквания, че е неправилно и
незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, че е необосновано
и постановено в противоречие с доказателствата.
Във въззивната жалба се излагат твърдения за установеност на
1
твърдението, че ищецът владее процесния имот повече от пет години,
считано от 2013 г. Излагат се доводи, че ищецът е добросъвестен владелец,
тъй като се позовава на владение, установено въз основа на договор, който не
е съставен в изискуемата се нотариална форма, като се твърди, че всички
елементи на договора за покупко-продажба са установени с гласни
доказателства. Прави се позоваване на тълкуването на понятието
„добросъвестен владелец“, дадено в т. 10 на ППВС № 6/74 г. на ВС. Сочи се в
жалбата, че ищецът е бил убеден, че С.Р.Б. е собственик на имота. По
отношение липсата на нотариална форма се сочи, че е налице изключението
от правилото, установено в т. 10 от ППВС № 6/74 г.
Излагат се в жалбата доводи, че субективната добросъвестност по
чл. 70 ал. 2 от ЗС се свежда само до незнание на пороците на юридическото
основание; без значение е причината за незнанието, поради което
възможността за узнаване на определено обстоятелство не води до
опровергаване презумпцията по чл. 70 от ЗС – при липса на опровергаване на
законната презумпция за добросъвестност, съдът следва да приеме, че
презумираният факт е осъществен факт. Сочи се, че не е налице оспорване от
ответниците.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с който да бъде уважена исковата
претенция.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците
по иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител. С писмено становище пълномощникът му адв. в. поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Въззиваемите не се явяват и не изпращат представител в съдебно
заседание.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид становищата на
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното:
Ищецът К. претендира да е придобил собствеността върху
процесния имот – имот № 003044 по картата на възстановената собственост
на землището на г Н., представляващ нива с площ от 0, 586 дка, въз основа на
давностно владение като добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ал. 1 от
ЗС, с начало м. април 2013 г.
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд за
2
неоснователност и недоказаност на тази претенция.
Ищецът сочи, че е установил владение на процесния имот от м.
април 2013 г., след като закупил имота от С.Р.Б. Свидетелите Б. и О.
установяват, че от 2013 г. ищецът владее имота, ползва го за селскостопанска
дейност и никой не е имал и няма претенции към имота.
Както сочи сам ищецът, не е спазена формата за действителност
по чл. 18 от ЗЗД. Сделката между свид. Б.и ищецът К. не е изповядана по
нотариален ред, тъй като самата Б.няма документ за собственост на имота –
същата сочи, че е закупила имота също чрез сделка, която не е изповядана по
нотариален ред.
С Решение № 60/23.08.1999 г. на ПК – Неделино – т. 1, правото на
собственост по отношение процесния имот № 003044 е възстановено на
наследниците на А.А.П. – ответници по настоящия спор. Не се представят
доказателства, а и не се твърди, че ищецът е придобил от наследниците на
Паналов собствеността върху процесния имот чрез сделка по реда на чл. 18 от
ЗЗД.
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че
владението на процесния имот от страна на ищецът не е добросъвестно по
смисъла на чл. 70 ал. 1 от ЗС. Съдебната практика приема, че под опорочена
форма в разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от ЗС не се визира неспазването на
изискуемата от закона форма за действителност, защото това води до
нищожност на сделката и тя не поражда правни последици. Поради това
устният договор между ищецът К. и свид. Б. поради неспазване нотариалната
форма по чл. 18 от ЗЗД, е нищожен и не е породил правни последици. В
ППВС № 6/1974 г. ВС приема, че нищожна сделка не може да бъде основание
за упражняване на добросъвестно владение; ВС приема, че за да е налице
добросъвестно владение, сделката трябва да е сключена в предвидената от
закона форма, макар и с недостатъци, които не са били известни на
приобретателя. В настоящия случай, след като сделката между ищецът К. и
свид. Б. не е в нотариална форма, ищецът не може да се позовава на
добросъвестно владение под предлог, че единствения недостатък е, че
прехвърлителката не е била собственик на имота и това не му било известно.
В Определение № 866/12.12.2018 г. по гр. д. № 1387/2018 г. на ІІІ
г.о. на ВКС се приема, че при владение въз снова на договор, който не е
съставен в изискуемата нотариална форма, не може да се придобие
собственост въз основа на кратката придобивна давност.
Неоснователно във въззивната жалба се твърди, че единственият
порок на договора между ищецът и Б.е обстоятелството, че Б. не е била
собственик на имота, което не е било известно на ищеца. Порокът на този
договор е неспазване на нотариалната форма по чл. 18 от ЗЗД, който порок
води до нищожност на сделката. Както сам жалбоподателят се позовава на
3
ППВС № 6/1074 г., за да е налице добросъвестно владение, сделката следва
да е в предписаната от закона форма. Такава форма в настоящия случай не е
спазена, поради което ищецът неоснователно се позовава на добросъвестно
владение по смисъла на чл. 70 ал. 1 от ЗС. Както сочи жалбоподателят,
продажбата на чужд имот не е нищожна сделка. В случая сделката между К. и
Бозвелиева не е нищожно защото Б.не е била собственик, а защото не е
спазена формата за действителност по чл. 18 от ЗЗД.
Настоящата инстанция споделя изцяло подробните мотиви на
районният съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към
тях, като обжалваното решение като законосъобразно и обосновано
постановено следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 20008/03.02.2021 г. по гр. д. № 211/2019 г.
на Златоградски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4