РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. В. , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГР. СЪСТАВ - ОБЖАЛВАНЕ
ДСИ в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Л.В.Л.
Членове:В.Д.С.
В.Й.М.
като разгледа докладваното от Л.В.Л. Въззивно гражданско дело №
20211300500246 по описа за 2021 година
Производство по чл. 463, ал. 1 и сл. във вр. с чл.278, ал.1 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 315/15.06.2021г. във ВОС и с правно основание
чл.462, ал.2 от ГПК, подадена от Община В., представлявана от д-р Ц.Ц. , Кмет на Община
В., пл. Б.№* против Разпределение с изх. №5411/21.05.2021г. на ЧСИ В.Т. с peг. № 724, с
район на действие ОС В., по ИД №20207240400370, с което е извършено разпределение на
постъпилата от публична продан сума в размер на 36800,00 лева.
В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
разпределението.
Посочено е, че в Община В. е получен имейл от ЧСИ В.Т. по изп. дело
№20207240400370 с вх. № МД-02-2279/21.05.2021г. за Разпределение на горната сума от
публична продан, както следва: „На основание чл. 460 от ГПК във връзка с чл. 136 т. 1 от
ЗЗД сума в размер на 299,00 лв. обикновени такси в полза на ОББ АД С ЕИК * със седалище
и адрес на управление гр.С., ул. „С.С. ” № * – 1000,00 лв. - обикновени такси неплатени по
делото в полза на ЧСИ В.Т. 1567,43 лв. пропорционална такса по т.26 от Тарифата към
ЗЧСИ след приспадане на т. 20 от същата Тарифа. Всички такси са подробно описани по
основания и размер в Протоколи за извършено погасяване, които са неразделна част от
Разпределението. На основание чл. 460 от ГПК във връзка с чл. 136 т. 3 от ЗЗД сумата в
размер на 34633,57 лв. за взискателя по делото ОББ АДС ЕИК * със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „С.С. ’' № * за погасяване на вземането обезпечено с ипотека върху
имота.“
1
Прави се оплакване в жалбата, че ЧСИ В.Т. не е включила по изп. дело Община В., в
качеството и на присъединен взискател за вземане за данък върху недвижимия имот и такса
битови отпадъци, какъвто Общината е по право, по реда на чл. 458 от ГПК за публични
вземания, като Общината няма самостоятелен изпълнителен титул, за да реализира
вземането си в самостоятелно изпълнително производство, поради което е недопустимо и
незаконосъобразно не разпределяне на дължимите данъци недвижим имот и такса битови
отпадъци, тъй като вземането остава несъбираемо, което е недопустимо от гледна точка на
закона. Визирани са аргументи, че в текста на чл.162, ал.2, т. 1 и т.3 от ДОПК е посочено, че
вземанията на Общината за данъци и за общински такси, установени по основание със
закон, са публични вземания, и съдебната практика еднозначно приема, че привилегията на
чл.458 от ГПК ползва не само Държавата за публични вземания, но и Общините за такива
вземания /Реш. №1082 от 27.07.2009 г. по гр.д. №1447/2009 г. на САС/. Сочи се, че
изключването на Община Видин от разпределението на сумите постъпили по изп. дело е
незаконосъобразно и грубо нарушение на материалния закон от страна на Частния съдия
изпълнител.
Посочено е също, че съгласно чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД е посочено, че Държавата се
удовлетворява за вземания за данък върху определен имот или за МПС, а в текста на
чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД е посочено че вземанията на Държавата, освен тия за глоби се
удовлетворяват привилегировано. Съдебната практика приема, че вземанията на Общината
за данък върху недвижим имот следва да се удовлетворява по реда на чл. 136, ал. 1, т.2 от
ЗЗД, а другите публични вземания, включително вземанията за общински такси, в това
число и такса битови отпадъци, следва да се удовлетворяват по реда на чл. 136, ал. 1, т.6 от
ЗЗД. /Р. № 26 от 27.01.2014 г. по гр. Д. № 487/2013 г. на ВтАС; Реш. № 171 от 15.10.2015 г.
по гр.д. № 570/2015 г. на ПАС; Реш. №5 от 10.01.2018 г. по гр. Д. № 726/22017 г. на ПАС/.
Привилегированото качество но Общината, когато се касае за публични вземания за данъци
върху определен имот и общински такси следва и от разпоредбите на чл.4, ал.1 и чл.9б от
ЗМДТ. Тези правни норми предвиждат събирането на местни данъци и такси по реда на
ДОПК, като ги приравняват по правен режим на публичните държавни вземания.
Посочено е, че в Община В. е получено искане от ЧСИ В.Т. за справка за дължими
данъци, с вх. № МД-02-2190/10.05.2021г. за недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с
идентификатор * с административен адрес: град В., ж.к. „Г.М. “, бл. *, вх. *, ет.*, ап.*, за
което не е заплатена дължимата такса за административна услуга, но следва да се плати, с
оглед чл.50, т.56 от таблицата /Изготвяне на информация но искане на съдебни
изпълнители за едно лице - 5.00 лв./ от Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на Община В., приета от Общински съвет В., респ. Глава
трета „Цени на неуредени със закон услуги, оказвани или предоставени от общината на
физически и юридически лица.“ Жалбоподателят се е позовал и на чл. чл.431 ал. 4 от ГПК,
според която норма, за информация, необходима по съответното изпълнително
производство, както е в конкретния случай - с искането за справка за дължими данъци на
имота, съдия изпълнителят дължи съответната държавна или местна такса, а същата се
заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника. Според жалбоподателят от горното
следва, че административният орган няма правомощия да освободи частния съдебен
изпълнител от внасянето на дължимата такса, тъй като същата е императивно уредена от
законодателя.
Иска се да бъде отменено Разпределението по ИД №20207240400370, с което е
извършено разпределение на постъпилата от публична продан сума поради
незаконосъобразност и неправилност и ИД да бъде върнато на ЧСИ за извършване на ново
разпределение, в което да бъде включено вземането на Община В., за данъци върху
недвижими имоти и такса битови отпадъци на самостоятелен обект в сграда с
2
идентификатор 10971.503.95.1.174 с административен адрес: град В., ж.к. „Г.М. “, бл. *, вх.
*, ет.*, ап.*.
Към жалбата е приложено разпределение с вх. № МД-02.2279/21.05.2021г.
Ответника по жалбата- всискателят „ОББ” АД, ЕИК *, представлявано от Т.В.М. -
изпълнителен директор и С.А.Г - изпълнителен директор, чрез пълномощника Т.Д.К. -
юрисконсулт в Дирекция “Събиране на проблемни вземания”, ОББ АД - клон В., е
представил писмено становище по жалбата.
В становището е посочено, че жалбата е допустима като подадена в
законоустановения срок и от заинтересовано лице, а по същество същата е частично
основателна.
Посочено е, че общината е присъединен взискател по право за дължимите от
длъжника в изпълнителното производство публична вземания за данък върху продадения
имот. Не е вярно, че Община В. е изключена от разпределението на сумата, постъпила от
публичната продан на недвижимия имот в настоящето. Видно от текста на разпределението
съдебният изпълнител е включил Общината като присъединен взискател, на който трябва да
бъде разпределена сума и го е описал изрично.
Но закона изрично е предвидил в чл.458 от ГПК, че присъединеният по право
взискател се счита за такъв за публичните вземания „размерът на които е бил съобщен на
съдебния изпълнител до извършване на разпределението.“ ЧСИ В.Т. е информирала
Община В. за предстоящото разпределение и е поискала информация за дължимите данъци
за продадения имот. В интерес на Общината е да съобщи на ЧСИ размера на данъците, ако
такива се дължат, за да бъде заделена сума за тях. В конкретния случай това не е направено
от жалбоподателя и правилно Община В. не е получила при разпределението конкретна
сума.
Неправилно жалбоподателя определя съобщаването на дължимите данъци на ЧСИ
при предстоящо разпределение на постъпили по изпълнителното дело суми като
административна услуга. Какво представляват административните услуги предоставяни от
структурите на администрацията е изрично посочено в Допълнителната разпоредба, пар.2 на
Закона за администрацията, а именно: а) издаване на индивидуални административни
актове, с които се удостоверяват факти с правно значение; б) издаване на индивидуални
административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или
задължения; в) извършване на други административни действия, които представляват
законен интерес за физическо или юридическо лице; г) консултациите, представляващи
законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим,
които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на
административен акт или с извършване на друга административна услуга; д) експертизите,
представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт
предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган
или от овластена организация.
Съобщаването на ЧСИ на задължения за данъци, които могат да бъдат събрани в
изпълнителното производство благодарение на качеството на присъединен по право
взискател, е единствено и само в интерес на Общината и не следва да се тълкува като
извършване на услуга на физическо или юридическо лице. В този смисъл е несъстоятелно
оплакването на жалбоподателя, че не е заплатена такса за административна услуга. Законния
интерес на общината да събере дължимите данъци не може да бъде таксуван за сметка на
3
трети лица. Задължение на всеки взискател е да си удостовери вземанията за своя сметка.
Чл.431, ал.3 ГПК предвижда справки за имущества на длъжника, тоест негови
права, които могат да бъдат осребрени в изпълнителното производство. Така ал.4 е
неприложима в случаите, когато общината трябва да удостовери пред ЧСИ вземанията си
срещу длъжника.
С оглед горните съображения се иска да бъдат потвърдени действията на ЧСИ В.Т.
при извършване на разпределение на постъпилата от публична продан на недвижим имот
сума по ИД №* и да се отхвърли жалбата на Община В.
Постъпили са мотиви от ЧСИ В.Т. с peг. № *, с район на действие ОС В., в които се
излагат съображения за допустимостта на жалбата, но за нейната неоснователност с
подробно развити доводи.
Съдът, като разгледа оплакванията в жалбата и след преценка на обжалвания акт и
приложените по изпълнителното дело доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена е от активнолегитимирано лице в срока по чл.
462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
С Разпределение с изх. №5411/21.05.2021г. на ЧСИ В.Т. с peг. № *, с район на
действие ОС В., по ИД №20207240400370, е извършено разпределение на постъпилата от
публична продан сума в размер на 36800,00 лева, както следва:
„На основание чл. 460 от ГПК във връзка с чл. 136 т. 1 от ЗЗД сума в размер на
299,00 лв. обикновени такси в полза на ОББ АД С ЕИК * със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. „С.С. ” № * – 1000,00 лв. - обикновени такси неплатени по делото в
полза на ЧСИ В.Т. 1567,43 лв. пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ след
приспадане на т. 20 от същата Тарифа. Всички такси са подробно описани по основания и
размер в Протоколи за извършено погасяване, които са неразделна част от Разпределението.
На основание чл. 460 от ГПК във връзка с чл. 136 т. 3 от ЗЗД сумата в размер на 34633,57 лв.
за взискателя по делото ОББ АДС ЕИК* със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„С.С. ’' № * за погасяване на вземането обезпечено с ипотека върху имота.“
Видно от материалите от изпълнителното дело, които са изпратени от ЧСИ на ВОС,
липсва документ който да удостоверява, че ЧСИ надлежно е уведомил Община В. за правото
му по чл.458 от ГПК в изпълнителното производство по изп.дело №20207240400370.
Действително, сред документите изпратени от ЧСИ на ВОС по делото, е налице копие на
„искане за справка за дължими данъци за имот“ с изх. № 4960/29.04.2021г., с визиран
адресат „Община В.“. В искането ЧСИ е посочил: изпълнителното дело, образувано молба
от „ОББ“ АД; основание на искането- чл.431 от ГПК; длъжника; имота за който следва да
бъдат съобщени дължимите от длъжника МДТ. Видно от това искане, ЧСИ не е уведомил
Община В. за правото по чл.458 в изпълнителното производство по делото. Освен това, от
изпратените от ЧСИ документи по изпълнителното дело, липсва документ, който да
4
удостоверява, че именно това искане е било надлежно изпратено и получено от Община В..
Единствено в жалбата на Община В. се сочи, че в Община В. е получено искане от ЧСИ В.Т.
, със следното съдържание: „…за справка за дължими данъци, с вх. № МД-02-
2190/10.05.2021г. за недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10971.503.95.1.174 с административен адрес: град В., ж.к. „Г. М.“, бл. *, вх. *, ет.*, ап.*.“
При това положение, Съдът намира, че искането получено от Община В. е със съдържанието
посочено в жалбата, което не е достатъчно, за да се приеме, че Община В. е била надлежно
уведомена, с оглед правото и по чл. 485 от ГПК, във връзка с последващо разпределение на
суми по принудителното изпълнение.
Нормите на чл. 458 от ГПК и чл. 191, ал. 3 от ДОПК, стриктно приложени, изискват
публичното вземане да е на Държавата, но е налице специална норма, а именно чл. 1, ал. 1,
т. 1 от ЗМДТ, която определя, че данъкът върху недвижимия имот постъпва в бюджета на
съответната Община. С оглед чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ вр. чл. 162, ал. 1 и 2 от ДОПК, вземането
за дължими местни данъци за продаван по реда на ГПК недвижим имот, принадлежи на
Общината. Смисълът на нормите на чл. 458 ГПК и чл. 191 ДОПК е да се съберат публичните
вземания, независимо от това, дали носител е Държавата или Общината. Доколкото
законодателят е предвидил в чл. 162, ал.2 от ДОПК, че вземанията за данъци могат да са
държавни или общински, а в чл. 1 ЗМДТ е предвидено, че вземанията за данък върху
недвижимите имоти принадлежи на общината, присъединен взискател на основание чл. 458
от ГПК следва да е съответната Община по местонахождение на имота. Привилегията по чл.
136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД не е относно субекта, а относно публичното вземане за данък върху
недвижим имот, от стойността на принудително продаваното имущество.
Съгласно нормите на 456 и чл. 458 от ГПК при проведено принудително изпълнение
могат да се присъединят кредитори до изготвяне на разпределението на сумите, постъпили
от изпълнението. Нормата на чл. 458 от ГПК предвижда, че Държавата, а за местните данъци
Общината е присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания,
размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на
разпределението. За да обезпечи тази привилегия, законът е задължил съдебният изпълнител
да изпраща уведомление на НАП, респ. на Общината /придружено с искане за съобщаване
на дължимия данък/, за всяко предприето от него разпределение на суми по принудителното
изпълнение.
След уведомяване от Общината за наличието на задължения на длъжника за
публични вземания, Общината винаги се смята за присъединен взискател.
От друга страна, при надлежно уведомяване на Общината от ЧСИ /каквото в случая
не е сторено/, не би следвало самата Община да поставя изисквания към някого, респ. да
поставя условия за плащане, за да реализира собственото си право по чл.458 от ГПК, което
се осъществява с предоставяне на справка за дължимите от длъжника публични вземания за
данъци върху недвижим имот. Съдът намира, че позоваването в жалбата на Община Видин
на чл.50, т.56 от таблицата към Наредба за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на Община В., приета от Общински съвет В., Глава трета „Цени на
5
неуредени със закон услуги, оказвани или предоставени от общината на физически и
юридически лица“, по смисъла на която разпоредба, изготвяне на информация но искане на
съдебни изпълнители за едно лице - 5.00 лв., е неоснователно. Съдът намира, че посочената
разпоредба, а още повече разбирана като изискване за предварително заплащане на такса, не
следва да се прилага в случая, когато Общината, като титуляр на привилегировано публично
вземане, само посредством предоставяне на справка за наличието на задължения на
длъжника за публични вземания, може да се присъдени като всикател в конкретно
изпълнително производство. Уведомлението на ЧСИ е не просто искане за справка, а
средство в полза на Община В., за гарантиране на правата . Мълчалив отказ да се
представи на съдебния изпълнител, вкл. ЧСИ такава справка, тъй като предварително не е
заплатена такса за нея, по същество е отказ на Общината да осъществи правото си по чл.458
от ГПК.
С оглед петитума на жалбата и тъй като по делото няма данни за дължимите от
длъжника публични вземания за данъци върху недвижим имот, разпределението не може да
се извърши от Съда, и делото следва да се върне на ЧСИ за изготвяне на ново
разпределение. Преди това ЧСИ следва надлежно да уведоми Община В. за правата по
чл.458 от ГПК, във връзка с последващо разпределение на суми по принудителното
изпълнение, ведно с искане за справка за дължимите от длъжника публични вземания за
данъци върху недвижим имот. След представяне на справката от Община В., ЧСИ ще
получи необходимата информация за дължимите данъци, които да се включат в
разпределението.
Извън въпроса за дължимостта на посочената от Община В. таксата от 5 лева, същата
може да бъде включена в справката от Община В., за евентуалното и заплащане по реда на
чл.431, ал.4 от ГПК и включването ѝ в разпределението.
Предвид горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпределение с изх. №5411/21.05.2021г на ЧСИ В.Т. с peг. № *, с район
на действие ОС В., по ИД №20207240400370, с което е извършено разпределение на
постъпилата от публична продан сума в размер на 36800,00 лева, предявено на 21.05.2021г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ В.Т. , като при извършването на ново разпределение се
съобразят указанията в мотивите на решението.
Решението може да бъде обжалвано пред САС, в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7