Р Е
Ш Е Н
И Е
№
4731 11.12.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII граждански състав, в публично
заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 3606 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.439 от ГПК.
Ищецът С.Й.П., ЕГН ********** *** е
предявил против „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо
Петков- Казанджията” № 4-6, иск
за признаване на установено, че ищeцът не дължи следните суми: 9341,34
лв. главница, дължима по запис на заповед издаден на 23,07,2007 г. от Н.Г.Г. за
сумата от 10 000 лв. , с падеж на предявяване в срок до 13,02,2012 г.,
авалиран от С.Й.П., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
6089/2012 г. по описа на ПдРС в полза на ПИБ АД, което вземане е прехвърлена на
14,11,2016 г. на ответника с договор за цесия.
В
исковата молба ищецът твърди, че в полза на „Първа инвестиционна банка“
АД, била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6089/12 г. на ПдРС за следните суми: 9341,34 лв.
главница, дължима по запис на заповед издаден на 23,07,2007 г. от Н.Г.Г. за
сумата от 10 000 лв. , с падеж на предявяване в срок до 13,02,2012 г.,
авалиран от ищеца, ведно със законна лихва от 20,04,2012 г. до изплащане на
вземането, 628,83 лв. – разноски по делото. Твърди, че процесното вземане е
погасено по давност след издаване на изпълнителния лист. Процесното вземане било
прехвърлено на „Еос матрикс“
ЕООД с договор за цесия
от 14.11.2016г., като
за събирането му
е образувано изп. д.
№***** по описа
на *****. Претендира
разноски. В условията на евентуалност
се твърди, че процесното вземане е погасено поради опрощаване и извършено
плащане от страна на Н.Г.Г.. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основани.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
От приложените по делото
писмени доказателства се установява, че на 20,09,2012 г. е издаден изпълнителен
лист в полза на „Първа инвестиционна
банка“ АД против трето за спора
лице - Н.Г.Г. и ищеца въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6089/12 г. на ПдРС за следните суми: 9341,34
лв. главница, дължима по запис на заповед издаден на 23,07,2007 г. от Н.Г.Г. за
сумата от 10 000 лв. , с падеж на предявяване в срок до 13,02,2012 г.,
авалиран от ищеца, ведно със законна лихва от 20,04,2012 г. до изплащане на
вземането, 628,83 лв. – разноски по делото.
С
договор за цесия от 14,11,2016 г.
процесното вземане е прехвърлено
на „Еос матрикс“ ЕООД.
Въз основа на така издадения изпълнителен
лист, Първа инвестиционна банка АД и по нейна молба от 09.04.2013 г. е
образувано изп. д. № ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.
Спорът по делото основно се концентрира върху
въпроса дали са погасени ли са процесните суми в рамките на висящия
изпълнителен процес за тяхното събиране.
С предявяването на иска по чл.439 ГПК
длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя
предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на
изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички
правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на
факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание.
Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил
факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било
доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед за
изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника.
Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за
изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви
иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено,
респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК.
Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.
Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или
влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая,
издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. №
6089/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив, се ползват с посочените по-горе
правни последици. Именно поради това искът по чл.439 ГПК може да се основа само
на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило
за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, които са били известни на ищцата и които е могла да посочи в срока
за възражение по чл.414, ал.1 ГПК, се преклудира.
Наведеното
от ищеца главно основание за недължимост на процесните суми е тяхното
погасяване по давност. Процесните вземания, установени по своето основание с
влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение касаят запис на
заповед. Съгласно чл. 531, ал.1, вр. чл. 537 ТЗ и чл. 483 ТЗ исковете по записа
на заповед срещу издателя и авалиста се погасяват с тригодишна давност от
падежа. С оглед действалата законодателна уредба за издаването на изпълнителен
лист въз основа на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
разпореждането на съда по чл. 418 ГПК се ползва с изпълнителна сила, но не и
със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото със заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК се разпорежда издаване на изпълнителен лист
на заявеното от молителя основание, напр. запис на заповед, поради което
характерът на задължението не се променя. Вземането на кредитора произтича от
несъдебното изпълнително основание. Съществуването на вземането би могло да се
оспорва от длъжника по реда на чл. 414 ГПК. Правните последици на заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК не се приравняват на съдебно
решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по
чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет
на това производство, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира
приложение. Ето защо, вземането срещу издателя, респективно срещу авалиста на
запис на заповед се погасява с изтичането на 3-годишна давност и в случая,
когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, но
не е предприел действия по принудително изпълнение на сумата по записа на
заповед в продължение на 3 години от падежа й. Процесният запис на заповед е с падеж на предявяване в
срок до 23,03,2012 г., като е бил предявен на 13,02,2012 г.
Относно
твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност в рамките на
образувания срещу нея изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните
указания, дадени с ТР
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В същото се прие, че задължителните указания,
дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите
обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин
се уреди правилото, че в изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не
действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на
давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но
по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело,
ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа
със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване
на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на
длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З***): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изп. д., изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен
способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали действия по реализирането му са предприети от ***. В този
смисъл е и трайната практика на различните състави на Пловдивски окръжен съд -
решение № 32 от 09.01.2017 г. по
гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд – Пловдив, решение
№ 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр.
д. № 1148/2017 г. на VIII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение №
1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г. на VII състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в. гр. д. № 387/2018 г. на XIV
състав на Окръжен съд – Пловдив.
В
цитираната практика по безпротиворечив начин се приема, че за нуждите на
преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на
кредитора е погасено по давност е без значение дали
искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е
последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно
активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с
регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да
бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането
му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител
или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
От материалите по приложеното изп.
д. № *** г. се установява,
че същото е образувано на 09,04,2013 г. , като до 22,04,2013 г. са извършани
действия, които са довели до прекъсване
на давността по смисъла на ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС.
В
периода от 22,04,2013 г. до 22,04,2015 г. не са извършвани никакви изпълнителни
действия.
Прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а
не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване
на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия
се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи
тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили
права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/.
Осъществените от взискателя действия по изпълнението, след датата на
прекратяване на изпълнителното производство, са правно ирелевантни и няма как
да доведат до правно значими последици, каквито са прекратяването и/или
спирането на давностните срокове /виж
т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 45 от 30.03.2017 г. по т. д. №
61273/2016 г. на IV г. о. на ВКС и др./.
Тригодишната
давност за процесното вземане е изтекла на 22,04,2016 г.
Горните
съображения, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда за
основателност на предявената претенция, която следва да бъде уважена изцяло,
доколкото по делото се установява несъмнено, че вземането на ответника по
изпълнителния лист е било погасено по давност.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Искът на
ищеца е уважен изцяло. Разноските надлежно се претендират, като са налице и
доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 373,65 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Освен това следва да се присъдят и разноските направени по ч.гр.д. № 1292/19 г.
на ПОС- 15 лева за държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо
Петков- Казанджията” № 4-6, че С.Й.П., ЕГН ********** ***, не дължи сумата от 9341,34 лв. главница, дължима по запис на
заповед издаден на 23,07,2007 г. от Н.Г.Г. за сумата от 10 000 лв. , с
падеж на предявяване в срок до 13,02,2012 г., авалиран от С.Й.П., за която сума
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6089/2012 г. по описа на ПдРС в полза
на Първа инвестиционна банка АД, което вземане е прехвърлена на 14,11,2016 г.
на „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за
цесия.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”,
ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, да заплати на С.Й.П.,
ЕГН ********** ***, направените по
делото разноски в размер на 1488,65 лв.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ