Решение по дело №530/2022 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 181
Дата: 7 декември 2022 г.
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20221840200530
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Ихтиман, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20221840200530 по описа за 2022 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
П. Д. К. ЕГН ********** от гр. София, ул. „**“ № 87А, ет. 6, ап. 35 е обжалвал
наказателно постановление № 22-3376-000012/26.07.2022 г. на Началник сектор в ГДНП, с
което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
наказващият орган не е изяснил напълно фактическата обстановка, при която е извършено
нарушението.
Административнонаказващият орган, представляван от юрк.. * Н., оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 НПК, приема за
установено следното:
Приложеният АУАН № 09854/31.05.2022 г. е съставен въз онова на докладна записка
на свидетел рег. № 3286р-21202/28.04.2022 г. за това, че П. К. от гр. София около 14,00 часа
на 25.04.2022 г. е управлявал в района на 31 км на авТ.гистрала “Тракия” в посока гр. София
лек автомобил „*“, с рег. № *, като се е движел в лентата за принудително спиране, което
представлява нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.
В приложената по преписка докладна записка /рег. № 3286р-21202/28.04.2022 г./,
изготвена от заместник директора на ГНДП, е посочено, че на 25.04.2022 г. в района от 35
до 31 м трафикът на АМ „Тракия“ посока гр. София е бил натоварен, като били установени
множество леки автомобили да се движат в лентата за принудително спиране, включително
и лек автомобил „*“, рег. № *
Актът обаче е съставен не в присъствието на свидетеля очевидец, а на двама други
1
свидетели, които при разпита си не установяват факти и обстоятелства от значение за
решаване на делото.
По делото са представени извлечения от интернет сайтове, в които е отразено, че на
25.04.2022 г. поради катастрофа преди с. Вакарел е имало задръстване по АМ „Тракия“
посока гр. София.
В обясненията си жалбоподателят не отрича, че се е движел в лентата за
принудително спиране, като изтъква че е бил мотивиран за това от обстоятелството, че е
искал да се придвижи напред, за да окаже помощ като лекар на евентуално пострадали хора
от пътно произшествие.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на П. К. за нарушението
на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
При така изясненото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и
отговарят на формалните изисквания по на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В случая и АУАН, и НП
съдържат всички законоустановени реквизити, като в тях ясно и точно е описано както
извършеното нарушение, така и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е
извършено.
В тежест на наказващия орган бе е да докаже от обективна и субективна страна
административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, този
орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане
на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е
така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него
съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.
Съгласно чл. 58, т. 3 ЗДвП при движение по авТ.гистрала на водача е забранено да се
движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. От редакцията на закона е видно, че движението в лентата за
принудително спиране на авТ.гистрала не е забранено във всички случаи, а само когато
превозното средство е изправно и водачът или пътниците в превозното средство нямат
здравословни проблеми.
В случая в хода на съдебното производство не се събраха достатъчно убедителни
доказателства за това, че на посочените в НП дата и място именно жалбоподателят К. е
извършил нарушението, за което е наложено съответното административно наказание.
Въпреки че по административнонаказателната преписка има данни за наличието на
очевидец на нарушението, той не е участвал в административнонаказателното производство,
като приложената по делото докладна записка не представляват годно доказателство по
смисъла на НПК за установяване на фактите, които са отразени в нея. Освен това от
представената снимка не може да се установи нито времето, нито мястото на нейното
изготвяне, така че тя да бъде годен доказателствен източник за установяване извършване на
нарушението.
2
На практика единственото доказателство в подкрепа на
административнонаказателното обвинение е признанието на самия нарушител, че на
25.04.2022 г. около 14,00 часа в района на АМ „Тракия“, 31 км е управлявал лек автомобил
„*“ в лентата за принудително спиране, което не е достатъчно, за да бъде обостована
обективната и субективната съставомерност на извършеното нарушение.
Дори да се приеме, че това признание на фактите е достатъчно да обоснове извода за
извършване на твърдяното административно нарушение от обективна страна, според
настоящия състав по делото не се събраха доказателства, установяващи субективната му
съставомерност. Вярно е, че нарушението по чл. 58, т. 3 ЗДвП е формално, поради което и за
неговата съставомерност е достатъчно деецът да има познание за обективните свойства на
извършеното /то не би могло да е самонадеяно, доколкото и двете форми на
непредпазливост са мислими единствено при резултатните нарушения/. В случая обаче се
събраха доказателства за това, че К., е имал съзнанието, че извършва общественополезно, а
не общественоопасно деяние, като целта му не е била да избегне задръстването, а да провери
да ли няма пострадали хора, които да се нуждаят от медицинска помощ, каквато той би
могъл да осигури.
В този смисъл според настоящия състав, чрез издаденото наказателно постановление
неправилно е ангажирана административнонакаателната отговорност на жалбоподателя,
поради което и то следва да бъде отменено.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-3376-000012/26.07.2022 г. на
Началник сектор в ГДНП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АдмС–
София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3