№ 908
гр. Пловдив, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20245300501154 по описа за 2024 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от С. М. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
Пловдив, бул. *** против решение № 774/21.02.2024 г. по гр. д. № 12133/2022 г. по
описа на РС Пловдив, в частта му, с която е признато за установено, че
жалбоподателят дължи на Сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр.
Пловдив, бул. ***, представлявана от управителя П.В.В., сумата от 222, 18 лв.,
представляваща дължими от ответника – в качеството му на собственик на
самостоятелен обект в Етажната собственост, представляващ апартамент № 98,
месечни такси за периода м. юни – м. декември 2019 г., м. януари – м. декември 2020
г., м. януари – м. декември 2021 г. и м. януари – м. март 2022 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение – 13.05.2022 г., до окончателното й изплащане, за която сума
е издадена Заповед № 3616/17.05.2022 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с
Разпореждане № 21065/13.09.2022 г., постановени по ч.гр.д. № 6980/2022 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, както и с частна въззивна жалба,
подадена от същия жалбоподател против определение № 3603/22.03.2024 г. по реда на
чл. 248 от ГПК по гр. д. № 12133/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е оставена
без уважение молбата от 27.02.2024 г. на С. М. Т. за изменение на Решение №
774/21.02.2024 г., постановено по делото, в частта му за съдебно-деловодните
разноски.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата
отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена
изцяло.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр.
Пловдив, бул. ***, представлявана от управителя П.В.В., чрез адвокат З., с който
оспорват въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
С частната жалба са въведени подробни оплаквания за неправилност на
постановеното по делото по реда на чл. 248 от ГПК определение, с което е отхвърлена
молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение №
774/21.02.2024 г. в частта му за разноските. Отправено е искане за отмяна на
атакуваното определение и вместо това присъдените разноски да бъдат намалени.
В срок не е постъпил отговор на частната жалба от Сграда в режим на Етажна
собственост, находяща се в гр. Пловдив, бул. ***, представлявана от управителя
П.В.В..
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в оспорената част. Налице са и специалните предпоставки за допустимост
на установителен иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК – производството е
образувано по подадена в срока по чл. 415 ГПК искова молба за установяване
вземането на ищеца по Заповед № 3616/17.05.2022 г., поправена по реда на чл. 247
ГПК с Разпореждане № 21065/13.09.2022 г., постановени по ч.гр.д. № 6980/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, след постъпило в срока по чл.
414 ГПК възражение от ответника. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от
ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по
правния спор между страните.
Съдът се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 38 ал.2 ЗУЕС, чл. 51 ал. 1 ЗУЕС и чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС. От
приложеното към първоинстанционното производство ч.гр.дело № 6980/2022 г. по
описа на ПдРС е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, за заплащане на сумата от общо 225,
20 лв., главница представляваща сбор от месечни вноски по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за
поддържане на общите части на сградата и заплащане на консумативни разноски за
апартамент 98 за периода от м. юни – м. декември 2019 г., м. януари – м. декември 2020
г., м. януари – м. декември 2021 г. и м. януари – м. март 2022 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 13.05.2022 г. до окончателното погасяване.
Заявлението е уважено изцяло и е издадена за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6980/2022 г. по описа на ПдРС, която е била връчена на
длъжника, който е възразил, че не дължи сумата по така издадената заповед за
изпълнение, в срока по чл. 414 от ГПК. Поради това е образувано исково производство
2
по подадена в срока по чл. 415 от ГПК иск за установяване на дължимостта на сумата,
предмет на така издадената заповед за изпълнение. Страните по делото не спорят, че
ответникът е съсобственик на самостоятелен обект – ап. 98 в сграда, находяща се в гр.
Пловдив, бул. ***, което се установява и от приложения към делото нотариален акт. Не
се оспорва и посочения брой лица, които са обитавали апартамента за процесния
период- един.
От приложените към делото писмени доказателства - протоколи от общи
събрания на етажната собственост и съдебни решения, се установява, че с решение на
ОС на ЕС от 20.03.2018 г. са одобрени действията на Управителния съвет за събиране
на месечните вноски по чл. 51 от ЗУЕС за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г.,
като също така е взето и ново решение, с което е определен начина на формиране на
размера на месечните вноски – извършените разходи за предходния месец за
управление на етажната собственост се разделят на броя на обитателите, съгласно чл.
51 от ЗУЕС, като полученото число е размера на вноската за следващия месец, приет е
начина за уведомяване за месечния размер на вноската – чрез публикуване на
портиерната на отчет за направените разходи и броя на живущите и домашните
любимци, изготвени от касиера и заверени от членовете на УС, както и срока за
внасяне на месечната вноска – до 14 число на текущия месец. Прието е решение 10 %
от събраните суми за наем на всички помещения да се заделят във Фонд „Ремонт“.
Прието е решение за събиране на възстановяваща вноска, чийто размер се получава
като извършените разходи за предходния месец се разделя на броя на хората за същия
месец, като получения размер е вноската за следващия месец. Взето е решение за
възлагане на Управителния съвет на ЕС да събира месечните вноски за управление и
поддръжка на общите части по съдебен ред.
Съдът препраща към мотивите на ПдРС на основание чл. 272 ГПК и те стават
неразделна част от настоящото решение.
По съществото на спора, с оглед направените възражения от страните, следва
да се съобрази, че за основателността на иска за установяване дължимост на
процесните вземания е необходимо ищецът да докаже по категоричен начин, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект в ЕС, че е взето решение на Общото
събрание на ЕС за заплащане на разходи за поддържане на общите части - чл. 48 ал. 8
ЗУЕС, за които факти не се спори по делото, както и размерът на дължимите вноски и
периода, за който се отнасят. Ответникът следва да докаже своите възражения -
правоизключващи, правопогасяващи и правоунижощаващи.
Общото събрание е орган на управление на ЕС, като според разпоредбата на
чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, решенията на ОС се изпълняват в определените в тях
срокове. Когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в
определения срок, председателят на управителния съвет /управителят/ може да подаде
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК.
След влизане в сила на решението на общото събрание, същото подлежи на
изпълнение и в настоящото производство е недопустимо оспорването му.
Неоснователно е оспорването на решението на ОС от страна на въззивника.
Настоящият съдебен състав приема, че протокола от общото събрание, начина на
съставянето му и съдържанието му не могат да бъдат преразглеждани в настоящото
производство, след влизане в сила на решението на общото събрание на етажните
собственици, още повече, че същото е преминало и през съдебен контрол и е налице и
влязло в сила решение на съда в производство по чл. 40 от ЗУЕС – по оспорване на
законосъобразността на взетите решения. В случай че ответникът е имал възражения
3
относно начина на провеждане на ОС на ЕС, изготвяне на протокола и
законосъобразността на взетото решение за възстановяване на разходите за поддръжка
и управление на ЕС, е следвало да поиска отмяна на решението в определените от
закона срокове, по съдебен ред, в производство по чл. 40 ЗУЕС, където да се разгледат
тези възражения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието
на протокола от ОС, удостоверяване на съдържанието му от изрично посочени в закона
лица, определения начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието
му, придават доказателствена сила на протокола, подобна на официалните
свидетелствуващи документи. След изтичане на срока по чл. 40 от ЗУЕ, който е
преклузивен, заинтересованите собственици губят възможността да оспорят
решенията, взети от ОС. Протоколът се стабилизира и има обвързваща доказателствена
сила за етажните собственици, третите лица и съда. Следователно, след влизане в сила
на решението на ОС на ЕС, то обвързва ответника.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС предвижда, че разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според
броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят. Кои разходите са такива за
управление и поддържане на общите части е посочено в пар. 1 т.11 ДР на ЗУЕС и те са
разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на
членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за
електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на
асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите
части на сградата, запазването им в добро състояние, съгласно пар. 13 от ДР на ЗУЕС.
Нормата на чл. 51 ЗУЕС е императивна. Правната норма на чл. 11, т. 5 от ЗУЕС дава
правомощие на Общото събрание да определя размера на паричните вноски за
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, но не и
начина на разпределението им между задължените лица, който е посочен в закона –
поравно, според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на
техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. В същия смисъл е и
нормата на чл. 38, ал. 8 от ЗУЕС - за поддържане на общите части на етажната
собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти
правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с
решение на общото събрание, или отново законът сочи, че единствено размерът на тези
вноски подлежи на определяне от общото събрание. Всяко друго решение за начина на
разпределяне на тези разходи би било в противоречие с императивната разпоредба на
закона, включително и покриването на тези разходи от приходи на етажната
собственост. Задължението за заплащане на месечни вноски за управление и
поддръжка на общите части на ЕС за етажните собственици, ползватели и обитатели
произтича от закона - чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС. В правомощията на Общото събрание е да
определи дължат ли се и в какъв размер вноски от всеки от живеещите. В конкретния
случай е налице влязло в сила решение на ОС на ЕС, с което е одобрен начина на
формиране на размера на вноските за всеки един от живущите в етажната собственост,
за минал период – от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г., както и начина на формиране на
вноската занапред – възстановяваща направените разходи за предходния месец,
поравно според броя на задължените лица по чл. 51 от ЗУЕС. Решението на общото
събрание на ЕС е взето в съответствие с императивната норма на чл. 51 от ЗУЕС и е
влязло в сила. От ответника се оспорва и конкретния размер на месечната вноска,
самото и изчисление, като се твърди, че разходите за общите части на етажната
собственост са в по-нисък размер, а задължените за заплащането им са повече от
4
посочените. Тези възражения остават недоказани в производството. По отношение на
периода до 01.03.2018 г. е взето решение на общото събрание, че одобрява така
начислените разходи на всяко едно задължено лице, поради което и възражение за
неправилното изчисляван на месечната вноска е можело да бъде релевирано
единствено в производство по оспорване на законосъобразността на взетото решение.
Както бе посочено по-горе, решението на ОС е влязло в сила и всички възражения
относно неговата законосъобразност са преклудирани. Направено е общо оспорване,
без да се сочат конкретни доказателства, че някои от разходите, посочени в отчетите,
не са на стойността, на която са вписани в отчетите. Не се представят и доказателства
за неприемане на финансовите отчети на управителните органи. Не са представени
доказателства и липсва конкретно посочване на несъответствие и по отношение на
броя задължени лица.
Както бе посочено по-горе, законът въвежда принципа всички, които ползват
обекти в сграда, в режим на етажна собственост, да заплащат поравно разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост. За това и текстът
на ал. 2 на чл. 51 от ЗУЕС предвижда да не заплащат тези разходите деца,
ненавършили 6-годишна възраст, който не е свързан с вземане на решение от общото
събрание в този смисъл, нито с нарочно подаване на декларация. Начина на
определянето на ежемесечните разходи за общите части съответства напълно на
взетото от общото събрание решение – документите са съставени от касиера и са
подписани от всички членове на УС, така, както е взето решението, публикувани са по
начина, по който е прието и е посочена ежемесечната вноска от всяко задължено лице.
Точния размер на задълженията на ответника се установява от заключението на
ССЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено и обективно изготвено.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на частната жалба срещу определение № 3603/22.03.2024 г.,
постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 12133/2022 г. по описа на РС
Пловдив, с което е оставена без уважение молбата от 27.02.2024 г. на С. М. Т. за
изменение на Решение № 774/21.02.2024 г., постановено по делото, в частта му за
съдебно-деловодните разноски, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, с което е отказано изменение на
съдебно решение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.
С жалбата се възразява срещу отказа на районния съд да намали разноските на
насрещната страна.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на ТР е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника,
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските,
отпада. Видно от приложеното ч.гр.д. №6980/2022 г. по описа на ПдРС ищецът е
5
доказал сторени разноски в размер на 325 лв., от които сумата в размер от 25 лв. за
заплатена държавна такса и сумата в размер от 300 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. За доказване на заплащането на адвокатското възнаграждение в
заповедното производство е приложена фактура № **********/13.05.2022 г., в която
изрично е посочено, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой на 13.05.2022
г. Съгласно дадените задължителни за съдилищата указания в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени разноски
на страната тя следва да е доказала действителното извършване на разходите по
делото. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната
е заплатила възнаграждението, като когато възнаграждението е заплатено в брой, този
факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото, в който случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. Тъй като в приложена към заповедното производство фактура №
**********/13.05.2022 г. изрично е посочено, че адвокатското възнаграждение е
заплатено в брой на 13.05.2022 г., то правилно районният съд е приел, че в този случай
фактурата има качеството на разписка и доказва извършеното плащане.
В исковото производство пред ПдРС ищецът е доказал заплащането на
държавна такса в размер от 25 лв., депозит за изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза от 500 лв. и адвокатско възнаграждение от 300 лв. В производството пред
първата инстанция са представени са представени пълномощно и фактура №
**********/22.08.2022 г., в която е изрично посочено, че адвокатското възнаграждение
за защита пред ПдРС по чл. 422 ГПК е заплатено в брой на 22.08.2022 г. В този случай
също фактурата има качеството на разписка и доказва извършеното плащане.
Поради това правилно районният съд е приел, че са налице доказателства за
плащане на адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство.
Досежно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищцовата страната, съдът го намира за частично основателно. Ответникът
още в отговора на исковата молба е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение присъдено в заповедното производство. По смисъла на
чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът
по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските, като
по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. съдът е свободен да намали възнаграждението до
предвидения минимум. Съдът при разглеждане на въпроса за прекомерност на
адвокатския хонорар съобрази и задължителното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело № С-438/22/, според което съдът не е обвързан от размерите на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността
за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и
фактическа сложност на делото.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира
6
върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването
да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства
на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна
фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в
детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да
възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако
установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката,
наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала
спора, до обичайния и разумен размер/ определение №2995/13.06.2024 г. по ч.гр. д. №
991/2024 г. на ВКС, ІV г.о./
В конкретния случай с оглед на фактическа и правна сложност на делото, съдът
намира, че адвокатското възнаграждение за исковото производство не е прекомерно.
Поради това не следва да се редуцира. Следва обаче да се редуцира адвокатското
възнаграждение в заповедното производство, с оглед на формалния и едностранния му
характер, а именно от 300 лева на 100 лева. Така по съразмерност с оглед на уважената
част от иска следва да се присъди сумата от 123,32 лв. – разноски в заповедното
производство.
Предвид горното обжалваното определение следва да бъде отменено в частта за
разноските в заповедното производство, като вместо него се постанови изменение на
решението в частта му за разноските, като определеното в заповедното производство
разноски се намаля от 320,64 лв. на 123,32 лв.
В настоящото производство се дължат разноски на въззиваемата страна, като са
налице и доказателства за заплатен адвокатски хонорар. Представен е договор за
правна защита от 05.06.2024 г., в който е посочено изрично заплащането в брой на
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., поради което следва да
бъде присъдено.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,VII граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 774/ 21.02.2024 г. постановено по гр.д.№ 12133/
2022 г. по описа на Пловдивски районен съд – IV гр.с. в частта, в която е признато за
установено, че С. М. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, бул. *** дължи на
Сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. Пловдив, бул. ***,
представлявана от управителя П.В.В., сумата от 222, 18 лв., представляваща дължими
от ответника – в качеството му на собственик на самостоятелен обект в Етажната
собственост, представляващ апартамент № 98, месечни такси за периода м. юни – м.
декември 2019 г., м. януари – м. декември 2020 г., м. януари – м. декември 2021 г. и м.
януари – м. март 2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 13.05.2022 г.,
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 3616/17.05.2022 г.,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане № 21065/13.09.2022 г., постановени
по ч.гр.д. № 6980/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОТМЕНЯ определение № 3603/22.03.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от
ГПК по гр. д. № 12133/2022 г. по описа на РС - Пловдив в частта, с която е оставена без
уважение молбата от 27.02.2024 г. на С. М. Т. за изменение на Решение №
774/21.02.2024 г. в частта му за разноските направени в заповедното производство по
7
ч.гр.д. № 6980/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № 774 от 21.02.2024 г. , постановено по гр.д. №12133/2022г.
по описа на РС-Пловдив , в частта му, с която С. М. Т., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на Сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. Пловдив, бул.
***, сумата над 123,32 до присъдения размер от 320, 64 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 6980/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3603/22.03.2024 г., постановено по реда на
чл. 248 от ГПК по гр. д. № 12133/2022 г. по описа на РС - Пловдив в частта, с която е
оставена без уважение молбата от 27.02.2024 г. на С. М. Т. за изменение на Решение №
774/21.02.2024 г. в частта му за разноските в размер на 813,94 лв. направени в исковото
производство по гр.д. № 12133/2022 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
ОСЪЖДА С. М. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, бул. ***, да заплати
на Сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. Пловдив, бул. ***, сумата
от 200 лв. (двеста лева) направени разноски във въззивното производство.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8