Р Е Ш Е Н И Е
№ 979
гр. Пловдив, 14.05.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесета и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като
разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов а.н.д.
№ 541 от 2021 г.
по описа на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Постъпили са касационни жалби от М.И.С.
с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. Г.М. и от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГД „ИН”/ към Министерство на
правосъдието, чрез Т.Ч. старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на
наказанията” – Пловдив против Решение № 2279 от 09.12.2020 г., постановено по
а.н.д. 992/2020г. по описа на Административен съд Пловдивски, XXIX състав, с което ГД „ИН”-София е
осъдена да заплати на М.И.С. обезщетение
в размер на 1 885 лева.
С
касационната жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София, са изложени доводи, че при постановяване на
решението си съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка и
установените по делото обстоятелства. Твърди, че са останали недоказани реално
претърпени вреди, които да са в резултат от бездействие на ГДИН – София. Моли,
да бъде постановено ново решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен,
алтернативно, обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която ГД „ИН” е
осъдена да плати обезщетение за сумата над 500 лева до присъдения размер от 1
885 лева.
В касационната жалба, подадена от
адв. Г.М. се сочи, че решението на Административен
съд – Пловдив в отхвърлителната му част
е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения. Счита, че неправилно е прието от първоинстанционния съд наведеното
от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София възражение за
изтекла погасителна давност. Сочи, че същото е направено ненавременно, едва в
хода на съдебните прения. Твърди, че с т.4 от Тълкувателно решение
№1/09.12.2013г. по тълкувателно дело №4 на ОСГТК на ВКС са уредени въпросите
относно преклудиране възможността на ответната страна да направи възражение за
изтекла погасително давност, а именно с отговора на исковата молба. Моли съда
да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция на М.С..
В съдебно заседание страните не
се явяват и не се представляват.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна.
Счита оспореното решение за правилно и
законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.
Касационната инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, въз
основа на доказателствата по делото, намери жалбите за допустими, а по същество за неоснователни.
Производството пред Административен съд - Пловдив
се е развило по исковата молба на М.И.С. с ЕГН **********, депозирана чрез
пълномощника му адв. Г.М. против ГД „ИН“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочените в исковата молба
периоди, в за предварителното му задържане в Следствен арест –Пловдив, както и
задържане за изтърпяване на наказания лишаване от свобода в Затвора - Пловдив и
в Затвора София – ЗО „Кремиковци“, за сума в размер на 15 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане. Претърпените неимуществени вреди е
основал на поставянето му в неблагоприятни условия:
-
в
Затвора Пловдив - в пренаселеност на
помещенията по настаняване на ищеца - не повече от 3 кв. м. жилищна площ; липса
на вентилация; лоша хигиена и битови условия – неработещи кранчета в тоалетна,
липса на прегради и шумоизолация на тоалетната, липса на работещи чешми и
умивалници; лошо качество на предоставяната храна, която не съдържала
достатъчно калории; лошо състояние на помещението баня с лошо качество на
водата; липса на достатъчно осветеност в помещенията поради малкия размер на
прозорците и на достатъчно чист въздух, което довело до дихателни проблеми и
кашлица; наличие на мухъл в помещенията; липса на външна изолация на стените на
затвора, водещо до ниски температури в помещенията през зимата; отказ от
предоставяне на завивки; недобра хигиена по отношение на спалното бельо, което
води до заразяване на спалните помещения с дървеници и бълхи и недостатъчна
дезинсекция; липса на санитарен възел и пренаселеност в наказателна килия;
-
в Следствен арест – пренаселеност, липса на санитарен възел
в килията; липса на вентилация; наличие на насекоми и мухъл; отказ от
предоставяне на бръснарски и тоалетни принадлежности, както и спално бельо;
-
в ЗО „Кремиковци“ при Затвора София – недостатъчна жилищна площ на един лишен
от свобода; липса на достатъчно светлина в стаята; некачествена храна; наличие
на насекоми в стаята и спалното бельо; наличие на мухъл по стените и тавана на
килията; липса на отопление; липса на тоалетна в наказателна килия.
С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на
спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С оглед депозирана
молба, с която е направено изменение на първоначално предявения иск, съдът е уточнил, че искът следва да бъде разгледан
само относно периодите, както следва: за престоя на ищеца в Затвора Пловдив /за шест
отделни периода/ - за периодите от
02.07.1997 г. до 15.12.1999г., от 15.05.2001 г. до 18.04.2002 г. и от
05.08.2008 г. до 11.11.2009 г., от 16.11.2015 г. до 21.04.2016 г., от 03.10.2017 г. до 26.10.2017 г. от 10.12.2019г.
до 11.05.2020 г.; за престоя в Ареста –
Пловдив от 22.11.1996 г. до 02.07.1997 г., от 11.01.2001 г. до 27.04.2001 г., от
29.05.2008 г. до 05.08.2008 г., от 26.07.2017 г. до 03.10.2017 г. и от 02.11.2019
г.до 10.12.2019 г. ; за периода на престоя в ЗО „Кремиковци“ при Затвора София
от 18.04.2002 г. до 26.03.2004 г.
С решението си по делото административният
съд е уважил частично предявения иск за сума в размер на 1
885 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер
от 15 000 лева
като неоснователен.
За да постанови този резултат, съдът е
приел, че при престоя на М.С. *** за шест периода, а именно 22.11.1996 г. –
02.07.1997 г., 11.01.2001 г. – 27.04.2001 г., 29.05.2008 г. – 05.08.2008 г.,
26.07.2017 г. – 03.10.2017 г. и 02.11.2019 г. – 10.12.2019 г., както и от
06.11.2014 г. до 07.11.2014 г., от писмените доказателства е установено, че
преди 2009 г. арестантските помещения в гр. Пловдив са се намирали в сградата
на служба „Полиция“ на ет. 6 и ет.7, като няма данни относно тяхната големина и
битовите условия, а единствено относно осигуряването ползването на тоалетна,
каквато е имало по една на всеки от етажите. След м.юни 2009 г., когато е
открита новата сграда на ареста, находяща се на територията на Затвора Пловдив,
в исковия период 26.07.2017 г. – 03.10.2017 г. ищецът бил настанен в помещения,
които са отговаряли на изискването за
разполагаема площ на един лишен от свобода от 4 кв.м., и били оборудвани с легла с постелъчен
инвентар възглавници, чаршафи и одеяла, маса за хранене, табуретки и имали
прозорец с размери 150/150 см. с отваряемо крило за вентилация. Всяка от
килиите била снабдена със собствен санитарен възел, с течаща постоянно студена
вода и топла вода сутрин и вечер всеки ден, с изградена система за
диференцирано дневно и нощно осветление по стандартите за осветеност, като се
осигурявало и извеждане за ползване на баня най-малко два пъти седмично по
график. Дезинсекция и дератизация се извършвала периодично от фирма, съгласно
договори, сключени с ГДИН.
За времето на изтърпяване на наказание
лишаване от свобода в Затвора Пловдив за периодите от 02.07.97 г. - 15.12.99 г.
, от 15.01.01 г. до 18.04.2002 г. и от 05.08.2008 г. до 11.11.2009 г. доказателства
относно мястото на изтърпяване на наказание и за условията, при които е бил
настанен липсват. За периода от 16.11.2015 г. до 21.04.2016 г. ищецът е търпял
наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив в помещение със самостоятелен
санитарен възел, два отваряеми прозореца на стаята с размери 0,45х1,10 м и
0,50х1,10 м., както и един отваряем прозорец в санитарното помещение. По време
на този престой в помещението общо били настанявани между 9 и 13 човека в
различните дни от престоя му, като по същото време ищецът С. бил устроен на
работа, като изработил 46 дни. В периода от 03.10.2017 г. до 26.10.2017 г.
ищецът бил настанен в помещение с площ 28,52 кв.м., с отделен санитарен възел,
както и два отваряеми прозореца на помещението с размели 0,98х1,15 м. и
0,48х1,15 м., както и отваряем прозорец в санитарния възел, като по време на
целия период на престой на ищеца в това помещение в него пребивавали шестима
лишени от свобода. В периода от 10.12.2019 г. до 11.05.2020 г. С. бил настанен
за три дни в приемно отделение при Затвора Пловдив, а от 13.12.2019 г. до края
на периода в спално помещение с площ от 28,19 кв.м., със санитарен възел с
отваряем прозорец в същия с размери 0,30х1,10м, както и два отварями прозореца
на спалното помещение с размери 0,50х1,10м. и 0,95х0,95м., в което за периода
на престой на ищеца били настанявани между 6 и 9 лишени от свобода. За всеки лишен от свобода имало осигурено
легло и шкаф. От 10.04.2020 г. ищецът започнал работа в строителната бригада
към домакинския щат на Затвора Пловдив. Във всеки санитарен възел в стаите на
затвора било осигурено наличието на течаща студена вода. Топла вода лишените от свобода можели да
ползват в банята на затвора, съгласно утвърдени графици за използването й по
два пъти седмично, а като работещ по време на изтърпяване на наказанието си
ищецът С. имал право да ползва банята ежедневно след приключване на работа.
Почистването и дезинфекцията на банята било възложено на лишени от свобода по
график, а почистването на спалните помещения се извършвало от съответния
дежурен лишен от свобода. Отоплението в затвора се осъществявало посредством
парно отопление, като за целта в спалните помещения имало монтирани радиатори.
В периода на престой на ищеца се извършвала редовна дезинсекция и дератизация
на различните помещения на затвора по график, включително и спалните такива,
съставляваща химична обработка на помещенията против мишки, хлебарки, мравки,
дървеници, бълхи, каквито дейности били документирани с протоколи. По време на
целия му престой в Затвора – Пловдив за ищеца не били регистрирани оплаквания
от медицинско естество и същият не бил настаняван в наказателна килия. Предоставяната
му храна била съответна на предвиденото в утвърдените от Министъра на
правосъдието и съгласувани с Министъра на здравеопазването таблица № 1 за
състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от
свобода възрастен, както и заменителната таблица, като предлаганата храна била
разнообразна, добре балансирана и съответстваща като химически и калориен
състав на утвърдените таблици, като всички количества на хранителните продукти
достигали необходимата дневна дажба с изключение на киселото мляко за пролет
2020 г., зима 2019 г. и пролет 2016 г., както и
зеленчуците през пролетта на 2016
г., когато приемът на посочените храни бил леко занижен. Същевременно обаче,
това леко занижаване на прием на кисело мляко и съответно зеленчуци било
компенсирано с приема на други млечни храни – прясно мляко, сирене, кашкавал и
извара, както и влаганите в ястията картофи и предоставяни в повече плодове.
През време на престоя му в Затвора Пловдив ищецът не бил депозирал молба и
съответно не бил получавал отказ от предоставяне на завивки от затворническата
администрация, нито отказ за изпиране на постелъчния инвентар в пералнята на
затвора.
В периода от 18.04.2002 г. до 26.03.2004
г., през който, ищецът е търпял наказание лишаване от свобода в условията на ЗО
„Кремиковци“ при Затвора София, предвид срока на съхранение на служебната
документация не била открита конкретна информация в какви помещения и с колко
лица бил настанен, липсват и данни за настаняването му в наказателна килия, и в
журналите не били открити регистрирани медицински оплаквания.
На следващо място, във връзка с направеното
в хода по същество възражение от страна на процесуалния представител на
ответника за изтекла погасителна давност по отношение на исковите претенции за
периодите преди 2015 г., съдът позовавайки се на ТР № 3/2005 г. по т.д. №
3/2004 г. на ВКС е приел, че искът следва да се отхвърли иска по отношение на
периодите, посочени в допълващата иска молба, а именно от 22.11.1996 г. до
02.07.1997 г., от 11.01.2001 г. до 27.04.2001 г., от 29.05.2008 г. до
05.08.2008 г. /Ареста Пловдив/; от
02.07.1997 г. до 15.12.1999 г., от 15.05.2001 г. до 18.04.2002 г. и от
05.08.2008 г. до 11.11.2009 г. /Затвора Пловдив/, както и от 18.04.2002 г. до
26.03.2004 г. в ЗО „Кремиковци“ при Затвора София, поради изтичане на давностния срок за
предявяване на тези искови претенции.
Първоинстанционния съд е направил извод,
че предявения иск е частично доказан по
основание, като е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите
на ГД „Изпълнение на наказанията“. По отношение размера на обезщетението, съдът
е мотивирал решението си по справедливост е приел исковата претенция за
претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер, като е
посочил, че същата следва да бъде уважена до размера от 1885 лева и е отхвърлил
иска за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лева. Уважена е и
претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2020
г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е
направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите
по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Правилен е изводът на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет
на исковата молба.
Законът забранява осъдените да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата
да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – пренаселеност в килиите, лоши хигиенни
условия, липса на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел в
помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказание, в следствие на което са
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни са доводите на касационният
жалбоподател ГД „ИН” за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл.
284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за
характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора - Пловдив,
където е изтърпявал наказание ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и
да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на
вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване
на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени
действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните
изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установената от
доказателствата по делото липса на хигиенно-битови условия несъмнено
предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както
правилно е прието в обжалваното решение.
От установеното по делото неизпълнени,
обаче, не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в
парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени,
съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на
причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното
възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните
факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с
общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл.
52 от Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на
дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са
преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към
увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху
състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на
условията, при които е пребивавал в Следствен арест –Пловдив, както и задържане
за изтърпяване на наказания лишаване от свобода в Затвора - Пловдив и в Затвора
София – ЗО „Кремиковци“. Преценката на кумулативното въздействие на тези
условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност
и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с
обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени
причинените вреди.
Неоснователни са доводите на касационния
жалбоподател М.С., досежно преклудиране възможността на ответната страна да
направи възражение за изтекла погасителна давност след изтичане на срока за
отговор на исковата молба. Това е така, защото настоящото производство е по
реда на чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, според която норма, искът за обезщетение се
разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, поради което цитираното Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълкувателно
дело №4 на ОСГТК на ВКС е неотносимо към настоящия правен спор.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби
като неоснователни - без уважение.
Никоя от страните не е направила искане за
присъждане на разноски, поради което настоящата касационна инстанция не дължи
произнасяне в тази насока.
Водим от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, X – състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 2279
от 09.12.2020 г., постановено по а.н.д. 992/2020г.
по описа на Административен съд Пловдивски, XXIX
състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :