Р Е Ш Е Н И Е    № 59

 

Гр.П.,19.04.2019г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

            Поповски районен съд, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       СЪДИЯ:МАРИН. СТЕФАНОВА

 

            При  секретар И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 126 по описа на 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е  иск за обявяване на окончателен  предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу  полагани грижи   – чл.19 ал.3 ЗЗД.

 

Ищцата- Д.И.Н. ***, действаща чрез адв.С.С. *** твърди в молбата си, че на 25.07.2014г. между нея и покойния С.П.Д.,  б. ж. на гр.П. , починал на 01.06.2016г. бил сключен предварителен договор, по силата на който С.П.Д. се задължил да й прехвърли притежаваната от него 1/2 ид. ч. от следните недвижими имоти: 1.Сграда с идентификатор 67649.503.657.2 в гр.П., адрес на имота- гр.П ***,  която сграда била разположена в поземлен имот с идентификатор 57649.503.657,  застроена площ- 28.00кв.м., брой етажи-1, предназначение- сграда за търговия; 2. Сграда с идентификатор 67649.503.657.3 в гр.П., адрес на имота - гр.П ***, която сграда била разположена в поземлен имот с идентификатор 57649.503.657 застроена площ- 13.00кв.м., брой етажи- 1, предназначение- сграда за търговия и 3. Сграда с идентификатор 67649.503.657.4 в гр.П., адрес на имота- гр.П ***, която сграда била разположена в поземлен имот с идентификатор 57649.503.657, застроена площ -144.00 кв.м., брой етажи-1, предназначение- складови помещения, като прехвърлянето на описаните било срещу поетото от нея задължение за грижи спрямо С.Д. до края на живота му , както и за грижите спрямо него, които била полагала за минало време, до момента на подписване на процесния договор.

Твърди се, че договорен бил с шестмесечен срок, започващ да тече от 25.06.2014г. за сключване на окончателен договор по нотариален ред.

Ищцата твърди ще, че и трите сгради  били построили със С.Д. през време на съвместното им съжителство на съпружески начала, като през 1993 г. ги узаконили с Акт за узаконяване № 28/09.02.1993г., съставен от ОНС-П., а през 2004г. изградения от тях офис преустроили в магазин за хранителни стоки.

На 01.06.2016г. С.Д. внезапно починал и оставил за свои законни наследници двете ответници - негови дъщери.

Ищцата твърди, че от  датата на сключване на предварителния договор до смъртта на прехвърлителя- С.Д., добросъвестно  изпълнявала задълженията си по договора, като  полагала всички необходими грижи за прехвърлителя. Такива грижи била полагала и преди сключването на договора, поради което счита, че  била изправна страна по него. Предварителният договор не бил прекратен или развален, на каквото и да било основание. Счита, че сключеният предварителен алеаторен договор бил действителен и отговарял на условията на чл.19, ал.З от ЗЗД и пораждал изискуемите правни последици. След смъртта на прехвърлителя С.Д. поетото от него задължение за прехвърляне на недвижимите имоти преминато върху неговите наследници - двете ответници. Въпреки, че като преобретател по процесния алеаторен договор добросъвестно  изпълнявала поетите задължения, не бил сключен окончателен договор.

Предвид изложеното моли съда да обяви за окончателен сключения на 25.06.2014г. предварителен договор за прехвърляне срещу грижи на ½ ид.ч.  от Сграда с идентификатор 67649.503.657.2; Сграда с идентификатор 67649.503.657.3 и Сграда с идентификатор 67649.503.657.4,  находящи се  в гр.П ***. Претендира и за разноски.

 В с.з. ищцата се  явява лично и с упълномощен представител- адв.С.С. от ТАК, която моли съда да се уважи предявеният иск, тъй като са налице предпоставките на чл.19, ал.3 от ЗЗД.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК   постъпи писмен отговор от  ответниците-Г.С.Д. *** и П.С.Д. ***, действащи чрез адв.М.Б. ***, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърдят, че договора бил антидатиран, тъй като в периода, в който бил сключен ищцата била на работа в И.. Тогава, а и преди това ищцата не полагала грижи за С.Д., тъй като същия бил в работоспособна възраст. Твърдят още, че трудно било да се предположи, че наследодателя им се задължил да прехвърли своята ½ ид.ч. от сградите, след като през 2004г. направил саморъчно завещание, в полза на двете си дъщери. Освен това добре знаел,  и какви права има над построените сгради, тъй като прехвърлил на ищцата и родителите й само 1/3 ид.ч. от празно дворно място. Считат, че договора не отговаря на условията да бъдел обявен за окончателен. В шестмесечения срок след „сключването“ на договора не било прехвърлено обещаното по нотариален ред, нито пък ищцата предприела оформянето на правата си по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД. На осн. чл.193 от ГПК оспорват подписа на С.Д. в процесния договор

В с.з. се представляват от упълномощен представител-адв.М.Б. ***, който по същество пледира за отхвърляне на предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно представеното удостоверение за наследници №3527/15.09.2017г., изд. от Община П., се установява, че  С.П.Д., б.ж. на гр.П. е починал на 01.06.2016г., като за свои законни наследници е оставил две дъщери, ответниците по делото-Г.С.Д. и П.С.Д..

            Няма спор между страните, че С.П.Д., б.ж. на гр.П. и ищцата Д.И.Н. живеели съвместно, като фактически съпрузи  повече от  тридесет години

            От представения нотариален акт за прехвърляне на недвижими имот срещу грижи и издръжка№76, т.1, н.д. №168/17.04.1987г. на ПпРС се установява, че С.П.Д. и ответниците-негови дъщери са придобили недвижими имот, представляващ понастоящем Поземлен имот с идентификатор 57649.503.657 по одобрените КККР на гр.П., адрес на поземления имот- гр.П ***, площ 965 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана , начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 579 , квартал 38 , парцел XXVI, при съответни граници

            Впоследствие ответниците по делото-Г.Д. и П.Д. дарили на своя баща-С.Д. общо 2/3 ид.ч. от този поземлен имот, ведно със застроените в него едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, салон и маза, сайвант, плевня и тоалетна, видно от приложения нот.акт за дарение  №17, т.2, н.д. №502/1989г. по описа на ПпРС.

            По силата на  нот.акт № 97, том 2, н. д. № 686/1989г. по описа на ПпРС, ищцата  придобила 1/3 ид.ч. от празното дворно място- описания по-горе поземлен имот, по силата на нот. акт № 105, том 1, н.д. № 154/1993г. по описа на ПпPC същата придобила и 4/18 ид.ч. от  поземления имот, а от двуетажната масивна железобетонна жилищна сграда с приземен етаж с избени  и тавански помещения застроени в този поземлен имот, ищцата придобила:-  само 2/3 ид.ч. от втори горен жилищен етаж, състоящ се от две спални, хол, дневна с кухненска ниша, тоалетна, баня, килер, две антрета и четири тераси със застроена площ от 120 кв.м.;- 2/6 ид.ч. от приземен етаж, състоящ се от стая, хоби и склад;-2/3 ид.ч. от югозападното и североизточното избени помещения;-2/6 ид.ч. от общите: баня и котелно-парно помещение;- -2/3 ид.ч. от югозападното и североизточното тавански  помещения; 2/6 ид.ч. от   общите:баня и коридор и 2/6 ид.ч. от общите части на цялата сграда.

            От приложения акт за узаконяване №28/09.03.1993г. на ОНС гр.П. се установява, че С.П.Д. и Д.И.Н. са построили складови помещения и офис в посочения парцел. Впоследствие от  техническата документация, приложена  по делото от л.14 до л.18 по делото се установява, че офиса е преустроен в хранителен магазин от две помещения-търговска зала и склад, който е  въведен в експлоатация през 2004г., видно от приложеното удостоверение №10/05.04.2004г., изд. от Гл.архитект на Община П..

            От приложените скици на сгради се установява, че едната сграда е с  идентификатор 67649.503.657.2 по одобрените КККР на гр.П., адрес на сградата- гр.П ***, която е разположена в ПИ с идентификатор 57649.503.657, с  площ 28кв.м., брой етажи-1, предназначение-сграда за търговия, а другата сграда е с идентификатор 67649.503.657.3 по одобрените КККР на гр.П., адрес на сградата- гр.П ***, която е разположена в ПИ с идентификатор 57649.503.657, с  площ 13кв.м., брой етажи-1, предназначение-сграда за търговия.

            От приложената скица на л.12 от делото се установява, че в този ПИ има още една сграда с идентификатор 67649.503.657.4 по одобрените КККР на гр.П., общ.П., обл.Т., адрес на сградата- гр.П ***, която е разположена в ПИ с идентификатор 57649.503.657, с  площ 144кв.м., брой етажи-1, предназначение-селскостопанска сграда, която е съсобственост между С.П.Д. и ответниците по делото.

По делото е представен и приложен  договор за прехвърляне на недвижим имот срещу  полагани грижи от 25.07.2014г., съгласно който  С.П.Д. се задължил да прехвърли на Д.И.Н. неговата ½ ид.ч. от двете сгради:магазинът за хранителни стоки, която превърнали в жилище със складово помещение до него и ½ ид.ч. от складовото помещение в дъното на дворното място. Сградите са с № 67649.503.657.2, 67649.503.657.3 и  67649.503.657.4-срещу грижите които  Д.Н. е  полагала  за С.Д., и каквито грижи тя се задължава да му  осигури до края на живота му, ако го надживее. В договорът е записано, че страните се договарят С.Д. да прехвърли посочените части  от трите имота по нотариален ред в 6-месечен срок от 25.07.2014г. на Д.Н., като тя можела да оформи правата си по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД.

От ответната страна пък е представено саморъчно завещание от 10.06.2004г., съгласно което С.П.Д.  завещава след смъртта си на П.С. и Г.С. собствената си къща, гараж и магазин. В завещанието  е написан следния текст: “Тъй като при построяването  са помогнали парично 80%, ако случайно почина да не бъдат манипулирани от някои хора“.

    Именно по повод оспорване подписа на С.П.Д., както в предварителния договор, така и в завещанието, както и дали  текста в това завещание е написано от него от двете страни по делото, бяха открити производства по оспорване по реда на чл.193 ГПК на двата документа. Във връзка с тези производства по  реда на чл.193 ГПК, по делото са извършени   и приобщени три  графически експертизи.

Съгласно първата експертиза и заключението на вещото лице-Д.Д., подписът, срещу завещател в оригинала на саморъчното завещание от 10.06.2004г. от името на С.П.Д. е положен от С.П.Д.. Сравнително изследване на ръкописния текст на това завещание не е извършено поради отсъствие на сравнителни образци от ръкописен текст  от лицето С.П.Д.. На третия поставен въпрос вещото лице посочва, че подписът срещу „Договорящи“ №1 в договор от 25.07.2014г. не е положен от лицето С.П.Д..  В констативната си част вещото лице е посочило съвпадащите признаци при изследване на подписа на завещанието и  различията по общи и частни графични признаци на подписа в договора.

Във връзка с оспорване на заключението на вещото лице  относно подписа на „договорящ №1“ в предварителния договор от ищцовата страна, съдът допусна повторна експертиза.

В заключението си  това вещо лице-Н.Я.  посочва, че  саморъчното завещание е подписано от С.Д., както и текста на същото е изписан  с един и същ почерк от едни и същ човек. Посочва се, че подписа на „договорящ№1“ в договора от 25.07.2014г. е положен от С.Д., като този подпис съдържа признаци, които свидетелстват за влошена координация при писане, като тези затруднения в контрол върху пишещата ръка може да се причинени от заболяванията   на Д. и/или от напредналата му възраст и/или от временно и много силно емоционално преживяване. В констативната част това вещо лице посочва, че  при разделния анализ на подписа на Д. в периода от 2013г. до 2015г. транскрипцията му включва „СП+ъгловидни-дълговидни щрихи и завършва с пореден парофов шрифт“. Посочил е още, че в този период буквената част от подписа се изпълнява сравнително постоянно, а се пропускат  ъгловидни-дълговидни щрихи. При изследване на подписа в договора  в.л. посочва, че втория елемент на буквата П не е изписан. В сравнение с останалите подписи, подписа в договора показвал по бавен темп и по слабо свързан почерк, а размер, наклона и степенна на обработеност съвпадали. Установените от него разлики се дължали на съкратено или вариантно изпълнение, а по ниската степен на свързаност и по бавния темп на изследвания подпис вероятно са следствие на напредналата възраст и заболяване на Д... В с.з., проведено на 30.10.2018г. в.л. Я. заяви, че  този бавен темп, който  е установил в подписа на договора  го няма в останалите сравнителни образци въз основа, на които е извел заключението си. По отношение на зададен въпрос дали лицето С.Д. е имитирал подписа си, вещото лице дава заключение,че признаците, които са открити при изследване на този подпис изключват хипотезата на имитиран почерк.

Предвид противоречията на двете експертизи и по искане на  ответната страна по делото бе допусната и извършена тройна съдебно-графическа експертиза, включваща двете първоначални вещи лица и трето  вещо лице от съдебен район Р.-К.Д.. Две от вещите лица са категорични, че подписът срещу „договорящ №1“ в договора от 25.07.2014г.  не е положен от С.Д.. Дават заключение, че влошеното общо здравословно състояние вследствие на болестните и възрастови промени не би довело до обема на установените различия между тези в положения подпис-обект на изследване и представените сравнителни образци.  В с.з. вещите  лица  подкрепиха заключението си,  че всички подписи  предмет на изследване на лицето С.Д. са свързани с начална буква П, същите са непрекъснати, изпълнени с плавни движения. В подписа на договора  нямало такава свързаност и нямал втори елемент на буквата П, което разрушавало целия смисъл на подписа и съответно почерка.  Според в.л. Д. подписа на С.Д.  не е многовариантен, тъй като се състоял основно от няколко групи елементи-началото, което в един момент можело да се опише като буква С, средна част-буква П, следвани от дъговидни елементи и параф.  Затова считат, че подписа е просто рисуван, като в.л. Д. дори  заяви, че този подпис по форма и посока на движение има нещо общо с втория подпис в този документ. Категорични са, че здравословното състояние на С.Д. не се отразява на движенията и рефлексите му, които той  е свикнал да ползва при писмена реч. Третото вещо лице дава особено мнение по тези два въпроса, като заяви, че не открива съществени различия в частните и общи признаци на подписа, а това прекъсване на подписа при изпълнението му,   което другите вещи лица приемат за различие, то приема за съвпадение и счита, че може да се дължи на  напредналата възраст по време на полагане на подписа. В подкрепа на своя извод, че   това  може да се отдаде на възрастта и заболяване на лицето, в.л. посочва, че Д. е склонен да проявява такава „разсеяност“, тъй като в саморъчното завещание пък сбъркал името си вместо П., бил изписал Т.. По отношение на третия въпрос вещите лица нямат противоречия и дават единно заключение, че не са установени признаци на имитация от С.Д., или т.нар умишлена промяна на подписа-„автоподлог“, при полагане на подписа в договора.

По делото бяха допуснати и разпитани   свидетели, водени от двете страни. От показанията на всички свидетели се установява, че  Д.Н. и С.Д. живеели  като семейство, на съпружески начала повече от 30 години. Дори част от свидетелите-св.М. и св.Г. не знаели, че нямат сключен граждански брак, като първата свидетелка разбрала за това в деня на погребението на Д., а св.Г. разбрал за това преди  4 години. Всички свидетели заявиха, че двамата се разбирали, помагали си, грижели се един за друг, като семейство. Свидетелите заявиха, че Д. се грижела за дома, като чистела, готвела, а С.се грижел за градината, гледал животни. Занимавал се и с  изработка на паметници. От показанията на св.П. (дъщеря на ищцата) се установи, поради недостиг на средства, майка й и С.открили магазин, от който нямало много печалба, поради което майка й се принудила да ходи и да работи в чужбина-И.. Това продължило до края на 2013г., след което поради състоянието на С.повече не била ходила. Установи се не само от свидетелските показания, но и от приложеното медицинско досие, че С.Д. е имал  здравословен проблем, с белите дробове, поради което често двамата посещавали и санаториуми. Този проблем съществувал отдавна, но година преди да почине състоянието му се влошило. Тъй като бил вече стар човек, повече лежал, ходел по болници  по-често,  това  налагало Д. да полага повече грижи за него. Особено състоянието му се влошило в началото на м.май 2016г., когато първоначално бил в болницата в гр.П., след това в гр.Т. и накрая поради влошаване на състоянието му бил приет в болницата в гр.Т., където и починал. Тъй като по това време имал затруднения с дишането двете му дъщери му осигурили и апарат.  До този момент показаният на свидетелите са, че С.е бил жизнен човек, и до последно със съзнанието си .  По данни на св.Динков и св.Дянков отношенията между баща и дъщери били много добри, като преди когато живота бил „евтин“  посещавали баща си по-често, а през последните години идвали 2-3 пъти в годината.  Но често общували по телефона, а когато се е налагало помагали и с парични средства, като това било най-вече по времето когато Д. работела в чужбина. Не така били отношенията им с ищцата. От показанията на св.Пеева, майка й  и двете дъщери на С.нямали никакви отношения. Особено отношенията се обтегнали след смъртта на С., когато Д. не ги допускала до къщата ( св.Динков).

Съдът не намира основания да не кредитира така дадените показания, тъй като същите са логични,  последователни и непротиворечиви, кореспондиращи едни с други, както и с останалия доказателствен материал.

От приложеното в цялост медицинско досие на С.Д.,  се установява, че в периода на съставяне на този договор, лицето е с основна диагноза-други видове стенокардия,  а  придружаващи заболявания освен астмата, са хипертонично сърце, последици от други неуточнени мозъчни болести и друга неуточнена хронична обструктивна белодробна болест. Приложено е решение на ТЕЛК от 11.06.2008г., то което се установява, че С.Д. е бил с 69% намалена трудоспособност, с диагноза-друга хронична обструктивна белодробна болест. Приложена е епикриза от  Специализирана болница за белодробни заболявания гр.Т., от която се установява, че в периода от 26.04.2016г. до 06.05.2016г. С.Д. е бил лекуван в посоченото болнично заведение за астматичен пристъп, бронхиална астма и пневмония.

Във връзка с оспорване на датата на съставяне на процесния договор от 25.07.2014г., по делото е изискано и приложено писмо от ОД МВР-Т., от което се установява, че за периода от 2011г. до 2015г. за лицето д.Н. не са регистрирани задгранични пътувания. 

При така установените факти, съда направи следните правни изводи:

Искът е допустим, предявен при наличие на правен интерес от активно легитимирана страна -приобретателят по предварителен договор за прехвърляне на  недвижим  срещу задължение за отдаване на грижи и издръжка, като пасивната легитимация по иска също  е правилна, тъй като задължението по предварителния договор, за сключването на окончателен, поето от прехвърлителя преминава след смъртта му върху наследниците, каквито се явява и ответниците по делото.

    При това положение така предявеният иск е допустим, а разгледан по същество същия  е неоснователен по следните съображения:

За успешното провеждане на конститутивния иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: че между страните е сключен валиден предварителен договор по см. на чл.19, ал.1 и 2 от ЗЗД, че предмет на същия е прехвърляне правото на собственост върху конкретно определен обект, че ищецът се явява изправна страна по договора, т.е. изпълнил е поетите с него задължения, както и че към датата на приключване на устните състезания са налице условията за валидното прехвърляне на имота.

Основното възраженията на ответната страна бе,  че договора е невалиден тъй като не е подписан от  наследодателя на страните. Именно във връзка  с оспорване на валидността на този договор и подписа положен  под „Договарящ №1” в него, бе открито и производството по чл.193 ГПК досежно  установяване истинността, или неистинността на този  документ.

    Във връзка с това открито производство бяха назначени три  графически експертизи, всяка от които бе оспорена от процесуалните представители на страните.

По отношение на графическите експертизи, съдът намира следното:

Факт е че  в една част експертизи са противоречиви и взаимно изключващи се.

Според заключението на в.л. Д., в конкретният случай подписа  не е положен от С.Д., като са налице установени различия в индивидуализиращи почерка графични признаци-общи и частни. В своята съвкупност тези различия по  общи и частни признаци на подписа, изрично посочени от това в.л., дават основание на същото да даде категорично заключение за това, че този подпис  не е положен от лицето.  На същото мнение е в.л. Д., който също  е категоричен, че подписа не е положен от лицето С.Д., като най-голяма влияние върху този техен извод е липсата на буква П в този подпис и прекъсванията които са установени, който елемент не липсва в никой от сравнителните образци, тъй като подписа му е непрекъснат и  с плавни движения.

    Повторната експертиза на в.л. Я.,  дава заключение, че подписа е положен от лицето  С.Д., като изхожда от установените съвпадения в индивидуализиращи почерка графични признаци-общи и частни. Разликите, които е установило вещото лице  счита, че се дължат на съкратено или вариантно изпълнение, а по ниската степен на свързаност и по бавния темп  според в.л.  вероятно са вследствие  на напредналата възраст и заболяване на Д..

Въпреки  оспорвания от страните, съда прие  заключения,  и тъй  като както посочи са коренно противоположни, съдът следва да прецени различните мнения на специалистите, с оглед на всички събрани доказателства и обстоятелства по делото, както изисква разпоредбата на чл.202 ГПК. Съдът намира, че не може да се отричат  заключенията на вещите лица само заради това, че не подкрепят тезата на някоя от страните по делото.  Следва да се отбележи, че при оспорване  истинността на документ, при производство по чл.193 ГПК,  проверката за това се извършва както чрез графическа или друга относима  експертиза, така и посредством всички допустими и събрани по реда на ГПК доказателства. В този смисъл заключенията на вещите лица нито са задължителни за съда, нито пък  съдът е  длъжен да ги възприема изцяло, а се обсъждат  наред с всички други събрани доказателства по делото, преценявайки ги  по вътрешно убеждение, в съвкупности и тяхната взаимовръзка.

    При анализа на тези заключения вещите лица нямат противоречие за това, че подписа на С.Д. се състои от  букви С, П   в началото  и средата, следвани от ъговидни- дъговидни елементи и параф. В този смисъл е заключението  както на в.л. Я., който посочва това, че в периода от 2013г. до 2015г., в който период е  и процесния договор  това представлява  подписа на Д. , така и на другите две вещи лица, и по конкретно в.л. Д., който заяви това в с.з. Този подпис и тези елементи  са  устойчиви, въпреки установените вариантности на подписа в  сравнителните образци, особено тези съдържащи се в медицинското досие на Д..  Няма противоречия между вещите лица и за това, че подписа в този договор е изписан с по-бавен темп и по слабо свързан почерк, както и  че липсва буквата П, каквито елементи не са установени в други подписи на лицето. Въз основа на тези разлики вещите лица дават различно заключение. Според в.л. Д. и Д.  те категорично сочат, че подписа не е положен от Д., тъй като се разрушавал целия смисъл на подписа и съответно на почерка, а  в.л. Я. отдава тези пропуски на напредналата възраст и заболяване на лицето. От събраните обаче доказателства тази теза на в.л. Я. не намира опора. Както от приложеното медицинско досие, така и от свидетелските показания се установява, че С.Д. е страдал от белодробно заболяване, което датира от доста време, като в медицинските документи , в периода на съставяне на този договор това заболяване е посочено  като „астма с преобладаващ алергичен компонент“. Другите заболявания, описано в амбулаторен лист №003521/18.07.2014г., който с дни предхожда съставянето на договора е посочен, че лицето е с основна диагноза-други видове стенокардия,  а  придружаващи заболявания освен астмата, са хипертонично сърце, последици от други неуточнени мозъчни болести и друга неуточнена хронична обструктивна белодробна болест. Същото е описано и в амбулаторен лист №004673/30.09.2014г. Описана  и в двата документа анамнеза, е че лицето по това време се е оплаквало от лесна умора, задух, стягане в сърдечната област при физически усилия, периодично главоболие, задух и кашлица. Нито едно  от тези оплаквания, или от  посочените заболявания водят на извод за нарушена координация на движенията на ръката, дотолкова, че  този  иначе  устойчив подпис на лицето, в този документ да  е с  пропускане на изписване на буква П, и с несвързаност на основните елементи на неговия подпис. Затова съдът приема, че заболяванията на лицето в този период не  могат и няма как да окажат влияние върху движенията и рефлексите, които той е свикнал да ползва при полагане на подпис. Същото се отнася и до възрастта на лицето, който към  момента на съставяне на договора е бил на 78г. Вярно, че  напредналата възраст оказва влияние на почерка. В същото време обаче, освен в този документ вещите лица не са установили такива подобни различия в останалите документи, предмет на изследването.   Дори няма друг документ, който да е изписан от С.Д. с бавен темп, така както е изписан процесния подпис.  Съдът не споделя и довода на в.л. Я. за така нар. от него „разсеяност“  или склонност  на лицето да допуска такива грешки, тъй като  в конкретния случай   става въпрос за два документа, единия съставен през 2004г., когато лицето е било на 68г. ( не толкова в напреднала възраст), и втория документ, който е съставен през 2014г.  Не без значение е обстоятелството, че това подобна разсеяност или склонност  щеше да бъде установена и  в други документи, а такава няма, или поне не се сочат от в.л. Освен това съда не възприема в тази част заключението на в.л. Я. и поради това, че   за това се  излагат предположения, а не се прави категоричен  извод.

Всичко това мотивира съда да приеме заключението на  тройната експертиза, тъй като същата е по правилно и по  обоснована, подкрепена  и от останалите доказателства по делото. Съдът не споделя довода на процесуалния представител на ищеца, че това заключение не следва да бъде зачетено от съда, поради това, че не бил използван целия наличен сравнителен материал, а именно приложения нот.акт от 30.04.2008г., в който фигурират  подписи на  С.Д.. На първо място така както заявиха всички вещи лица по делото има обилен сравнителен материал, който е бил предмет на изследване, вкл. и процесния нот.акт, който е бил предмет на изследване от в.л.Я.,  и така както е посочил той щриховата част на подписите в тези два документа съвпадат. На следващо място този акт не е много близък във време отношение с процесния договор, тъй като същия е съставен 6 години, преди договора от 2014г.  Вярно е, че  подписите и в двата документа предполагат да  са положени в  седнало положение и  спокойна обстановка. Вярно е също така, че и двата акта и- подписването на нот.акт, и подписването на договора предполагат добре осъзнат и осмислен акт на действие, които изключват някакво  силно неприятно емоционално преживяване или стрес,  които пък от своя страна да окажат  влияние на изградения писмено-двигателния навик на едно лице да полага подписа си.  Тогава  възниква въпроса поради каква причина С.Д. е пропуснал съществени елементи от подписа си,  в  оспорения договор от 2014г.  И след като  вещите лица  са категорични, че в случая няма признаци на  имитация, т.е. умишлена подмяна на подписа-т.нар „автоподлог“,  то  съда  прави  извод, че този подпис не е положен от лицето С.Д.. 

Ето защо съда приема, че заключението по  извършената тройна експертиза е по- правилно и по- обосновано,  предвид на което съда намира, че  оспорването истинността на документа, поради неавтентичност на подписа на  „Договарящ №1“ -  наследодател на ответниците, е доказано в настоящият процес.  При това положение следва да бъде признато със съдебното решение, че оспорването  на  подписа на „договарящ №1“ в  договор за прехвърляне на недвижим имот срещу полагани грижи от 25.07.2014г. е доказано, на осн.чл.194, ал.2 ГПК.

    Не така седи въпроса с оспореното завещание от страна на ищцата. Оспорването на автентичността на това завещание, е недоказано, доколкото се установи, че същото е написано и подписано от лицето С.Д.. По тези въпроси вещите лица нямат противоречия и дават заключение, че както текста, така и подписа са изпълнени от едно и също лице и това  е  лицето С.П.Д.. При това положение следва да бъде признато със съдебното решение, че оспорването  на текста и подписа на саморъчно завещание от С.П.Д., б.ж. на гр.П., от 10.06.2004г. е недоказано, на осн.чл.194, ал.2 ГПК.

Доказано обаче е възражението на ищцата, че  това завещание не отговаря на изисквания на чл.42, б.“б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от него, за да породи предвиденото в закона правно действие. С оглед това датата е един от съществените реквизити на саморъчното завещание и е налице, ако завещателят е посочил деня, месеца и годината на съставянето на завещанието. Няма значение, дали е поставена в началото или в края на документа, дали е изписана цифрово или се извлича от текста на документа. Задължително е обаче да е преди подписа. Изискването на закона по отношение на трите елемента - дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието като едностранна разпоредителна сделка и в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗН е дефинирана поредност, която да не даде възможност датата да бъде добавяна в последствие, включително от самия завещател. Щом е поставена след подписа, датата не е елемент от съдържанието на изявлението в изискуемия по чл. 25, ал. 1 от ЗН  В този см. Решение № 343 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2010 г., I г. о. и  Решение № 65 от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 906/2012 г., II г. о., ГК.

В конкретния случай  саморъчното завещание е написано на  кариран лист, като в съдържанието му няма означение на датата, на която е съставено.  В документа има поставена  дата – 10.06.2014г., но тя  е поставена след подписа на завещателя. Както се посочи и по-горе обаче завещанието е строго формален акт с изискване  датата на изготвянето му да е обозначена при съставянето му, и да е елемент от текстовото му съдържание, преди подписа на завещателя.   Съдебната практика е категорична,  че липсващата дата може да бъде попълнена само ако в самия текст на завещанието има данни, от които без никакво съмнение да може да се установи същата, или да се попълни липсващият неин елемент, като само тогава завещанието не е нищожно. След като в случая е очевидно от една страна, че поставената след подписа дата – 10.06.2014г., не е елемент от съдържанието на изявлението в процесното завещание в изискуемия се от чл. 25, ал. 1 от ЗН  смисъл,  както и че същата не може да бъде попълнена защото в самия текст на това завещание няма никакви данни, от които без съмнение да може да се установи датата, на която е съставено,  то  това завещание се явява нищожно на осн. на чл. 42, б. „б”, пр. 2 от ЗН във  вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН.  Тъй като   обаче съдът не е сезиран с иск, а е направено само възражение от ищцовата страна, съдът не дължи  произнасяне по него в диспозитива на решението. Това е така тъй като  произнасянето на съда по направено възражение не формира сила на присъдено нещо, с изключение  на възражение за право на задържане и прихващане, а се отразява  само в мотивите на решението, поради което по него не се постановява диспозитив.

    При така изложеното, след като подписа на  „договарящ №1“  в процесния предварителен договор от 25.07.2014г.  НЕ  Е ПОЛОЖЕН  от С.П.Д., то съдът приема, че не е налице валидно сключен договор между прехвърлителя и приобретателя, който може да породи своето действие. Това е достатъчно основание съда да отхвърли така предявения иск като неоснователен, без да изследва и да се произнася по останалите предпоставки на разпоредбата на чл.19,ал.3 от ЗЗД.

При този изход на делото,  ищцата следва да заплати направените разноски  от ответниците, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК. По делото е приложен списък на разноските, в който списък  са включени заплатените депозити за в.л. в общ размер от 624.00лв. и 300.00лв. за адвокатско възнаграждение.  По делото обаче липсват доказателства за заплатен адвокатски хонорар от тях, поради което съдът намира, че такъв не им се дължи. Предвид изложеното ищцата дължи на ответниците разноски само за заплатените от тях възнаграждения за в.л. в общ размер от 624.00лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Н., ЕГН **********,***, против  Г.С.Д., ЕГН **********,*** И П.С.Д., ЕГН **********,***, като наследници на С.П.Д., б.ж. на гр.П., поч. на 01.06.2016г., ИСК ЗА ОБЯВЯВАНЕ ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН договор от 25.07.2014г., съгласно който  С.П.Д. се задължил да прехвърли на Д.И.Н. неговата ½ ид.ч. от двете сгради:магазинът за хранителни стоки, която превърнали в жилище със складово помещение до него и ½ ид.ч. от складовото помещение в дъното на дворното място, като сградите са с № 67649.503.657.2, 67649.503.657.3 и  67649.503.657.4, срещу грижите които  Д.Н. е  полагала  за С.Д., и каквито грижи тя се задължава да му  осигури до края на живота му.

ПРИЗНАВА за ДОКАЗАНО оспорването на подписа на „Договарящ №1” в  договор за прехвърляне на недвижим имот срещу полагани грижи от 25.07.2014г. , на чл.194, ал.2 от ГПК.

ПРИЗНАВА за НЕ ДОКАЗАНО оспорването на  текста и подписа  на  саморъчно завещание от С.П.Д., б.ж. на гр.П., от 10.06.2004г. , на чл.194, ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.И.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ  на Г.С.Д., ЕГН **********,*** И П.С.Д., ЕГН **********,***, СУМАТА 624.00лв. (шестстотин двадесет и четири лева и 00ст.), представляваща направени от тях разноски за заплатени възнаграждения на вещи лица, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, пред ОС-Т., в двуседмичен срок, от връчването на страните.

 

СЪДИЯ: