№ 17500
гр. С., 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря М.С.Т.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20231110135865 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена от „..“ ЕАД срещу Д. Г. Х.а искова молба
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с преядевин искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
в размер на 1419.19 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2018г. до м.04.2021г., доставена в имот, находящ се в гр.С., ж.к. „..“ бл. ., .,.
ап. 63, аб. № ., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 13.09.2022г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 225.17 лева – лихва за
забава в размер на законната лихва за периода от 31.08.2019г. до 25.08.2022г. върху
вземането за стойност на неплатена топлинна енергия, сумата в размер на 20.87 лева - цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.09.2022г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 4.45 лева - лихва за забава за периода
от 01.10.2019г. до 25.08.2022г. върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по гр. д. № ./2022г., по описа на СРС, 153ти състав.
От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
1
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника
суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец, на
продавача на топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е депозиран отговор на исковата молба.
В проведено открито съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че не
оспорва исковите претенции, като подчертава, че в имота не се ползва отопление, но не бил
осигурен достъп за осъществяване на отчета, тъй като ответникът е бил в затвора, поради
което начисляването на суми са били извършени служебно.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ООД не изразява становище по
съществото на спор, но представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори че ., находящ се в гр.С., ж.к. „..“, бл. ., вх. .. се намира в сграда,
присъединена към абонатната станция.
Страните по делото не спорят и, че топлоснабденият имот е собственост именно на
ответника Д. Г. Х., като това обстоятелство се потвърждава и от представените по делото
доказателства. Видно от приетия като доказателство по делото договор за доброволна делба
на недвижими имоти от 21.12.2017г. в дял на ответника Х. е поставен именно ., находящ се в
гр.С., ж.к. „..“, бл. ., вх. ... Следователно Д. Х. е придобил право на собственост върху целия
топлоснабден имот през 2017г.
Същевременно съгласно Закона за енергетиката - в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ е дадена
дефиницията на „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“, а именно че
това е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или
2
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за
клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.
Ето защо съдът приема, че ответникът Д. Х. в качеството си на собственик на
топлоснабден имот се явява материално легитимиран да отговаря за заплащането на
потребената през исковия период топлинна енергия. Същият в качеството си на потребител
на топлинна енергия е обвързна с общите условия на ищцовото дружество за продажба на
топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. За да се явява обвързан ответникът с общите
условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, като това
обстоятелство не се оспорва от ответната страна, а и се потвърждава от приетите по делото
Общи условия, от които е видно, че Общите условия от 2016г са публикувани във
в.Монитор, приложение „.“. Същевременно по делото не е установено и не се излагат
твърдения ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу
Общите условия, действали към процесния период.
Досежно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и
нейното количество, съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалите към процесния период Наредба №. год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./ и Наредба № . от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.25 от
20.03.2020 год./.
В настоящия случай от ответника Д. Х. в проведеното пред Софийски районен съд
открито съдебно заседание изрично е заявява, че до притежавания от него имот е доставено
количество топлинна енергия през исковия период единствено за топла вода, тъй като
всички жилища в сградата не ползват отопление. Това обстоятелство се потвърждава от
посоченото в приетите по делото съобщения към фактури за исковия период /л.30-33 от
делото/, както от изравнителните сметки /л.73-75 от делото/. В същите изрично е посочено,
че начислените за периодите 01.05.2018г-30.04.2019г, 01.05.2019г-30.04.2020г и 01.05.2020г-
30.04.2021г. суми за потребена топлинна енергия касаят единствено суми за подгряване на
вода, а топлинна енергия за отопление не е доставяна, тъй като отбелязаното количество е
0.000 МВтч и съответно не са начислявани суми за отопление. Видно от приетите
изравнителни сметки не са били начислявани и суми за сгрдна инсталация, а единствено на ..
3
Предвид представените доказателства и изричното изявление на ответника, че в имота се
ползва единствено топла вода, ценено от съда по реда на чл. 175 ГПК, съдът намира, че по
делото е доказано, че до процесния имот е доставена топлинна енергия. В настоящата
хипотеза съдът съобрази и че от ответника изрично се посочва и че не е осигурил достъп до
имота за извършване на отчет, което обстоятелство се потвърждава и от представените от
третото лице-помагач констативни протоколи за абонати, които не присъстват на редовен
отчет от 01.05.2019г.,10.05.2019г, 25.05.2020г, 02.06.2020, 22.05.2021г и 14.05.2021г. Предвид
това е било налице основание за начисляване на топлинна енергия съобразно разпоредбата
на чл. 70, ал. 2 от Наредба № ./06.04.2007г. за топлоснабдяването (действала през част от
исковия период), съответстваща на разпоредбата на чл.70, ал. 2 от Наредба № . от 12 март
2020 г. за топлоснабдяването, съгласно която задължение на потребителя на топлинна
енергия е да осигури достъп за отчет на консумацията, като единствено по този начин - чрез
отчет на уредите, може да се определи има ли потребление на топлинна енергия или не и
съответно точното количество на потребената енергия. В настоящия случай видно от
представените протоколи за неосигурен достъп ответника не е изпълнили това свое
задължение, при която хипотеза на основание чл. 70, ал. 4 от Наредбата за
топлоснабдяването се начислява количеството потребена вода по реда на чл. 69, ал. 2 от
същата наредба. Същевременно ответникът не оспорва размера на така начисленото
количество потребена топлинна енергия за ..
По отношение на размера на дължимите суми за потребената топлинна енергия в
топлоснабдения имот през процесния период съдът намира следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
4
предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или
прогнозни), а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
В конкретния случай от счетоводните документи се установява, че за процесния
период общата стойност на начислените по фактури суми е в размер на 1498.67 лева. Видно
от представените от третото лице помагач изравнителни сметки е, че за исковия период по
отношение на абонатен номер . изравнителните сметки се равняват общо на 302.53 лева за
доплащане от потребителя. Съобразявайки така установеното настоящият състав счита, че
стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е 1801.20 лева.
От ответника не се излагат твърдения за извършени плащания, нито са представени
доказателства за плащане. Ищцовото дружество обаче претендира от ответника само сума в
размер на 1419.19 лева, поради което с оглед диспозитивното начало в гражданския процес
предявения от „..“ ЕАД иск трябва да бъде уважен в пълен размер именно за сумата от
1419.19 лева. За така посочената сума ответникът изрично посочва, че не я оспорва.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.08.2019. до 30.04.2021г. Съгласно нормата на чл. 139,
ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или
от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ГПК. Следователно, дяловото разпределение може да
бъде осъществявано и от самото топлопреносно дружество без да е необходимо наличието
на договор между етажната собственост и дружество, извършващо дялово разпределение.
Поради това на „..” ЕАД се дължи заплащането на осъществената услуга, като няма пречка
за фактическото изпълнение на това си задължение ищцовото дружество да оправомощи
трето за правоотношението с потребителите лице. С оглед изложеното, към установената
като дължимата сума следва да се прибави и размерът на дължимата такса за дялово
разпределение, която за процесния период съгласно данните по делото е в общ размер на
20.87 лева, до която сума следва да бъде уважен предявения иск.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за установяване дължимостта на сумата от 225.17 лева –
обезщетение за забава за периода от 31.08.2019г. до 25.08.2022г. върху главницата за
топлинна енергия и за сумата от 4.45 лева - лихва за забава за периода от 01.10.2019г. до
25.08.2022г. върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение по
отношение на ответника Х., настоящият състав намира следното:
Съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г. за да изпадне в забава
ответникът е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата фактура
срок, който е 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася вземането. В конкретния
случай от видно от приложеното извлечение от системата на ищеца за процесните
5
отоплителни сезони и съобщения към фактури, първата обща фактура е издадена на
31.07.2019г. и е за отчетен период м.2018-м.04.2019г, поради което съдът приема, че срокът
за плащането и е изтекъл на 15.09.2019г. – 45 дни от издаването и. Аналогично следва да
бъде изчислена и дължимата мораторна лихва за останалите две фактури. Ето защо за
периода от 15.09.2019г. до 25.08.2022г. върху стойността на потребената топлинна енергия
се дължи заплащането на мораторна лихва определена от съда по реда на чл. 162 от ГПК на
225.17 лева. Искът следва да бъде отхвърлен единствено за датата за периода от 31.08.2019г
до 14.09.2019г.
Неоснователни се явяват исковете за заплащане на мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение, доколкото не са ангажирани доказателства ответникът да е
бил поставена в забава за това вземане. В Общите условия на ищцовото дружество не е
предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което по
аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение едва след изпращането на покана, но доказателства за
отправянето на такава от страна на ищеца до ответника не са ангажирани. Ето защо искът
срещу Д. Х. за сумата от 4.45 лева –мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение следва да бъде отхвърлен изцяло. Следва изрично да се подчертае, че
ответникът не е направил изрично признание на сумите, претендирани за дялово
разпределение.
По разноските:
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12
указания, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора в полза на „..“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер на 83.39 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на
ответника Д. Х..
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 33.39 лева – заплатена държавна такса. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
настоящият състав определя – в размер на 100 лева. Предвид това общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 133.39 лева. Предвид
обстоятелството, че предявените от ищеца искове са изцяло уважени, присъдената в полза на
ищцовото дружество сума следва да е 133.39 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „..“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „..” №., срещу Д. Г. Х. с ЕГН
6
**********, с адрес в гр.С., ж.к. „..“, бл. ., вх. . .., ап. 63, искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Д. Г. Х. дължи на „..“ ЕАД сума в
размер на 1419.19 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2018г. до м.04.2021г., доставена в имот, находящ се в гр.С., ж.к. „..“ бл. ., .,.
ап. 63, аб. № ., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 13.09.2022г. до окончателното изплащане, сумата от 225.17 лева – лихва за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2019г. до 25.08.2022г. върху вземането за
стойност на неплатена топлинна енергия и сумата в размер на 20.87 лева - цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.09.2022г. до
окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № ./2022г., по описа на СРС, 153ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „..“ ЕАД, ЕИК ., срещу Д. Г. Х.
с ЕГН ********** искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че Д. Г. Х.
дължи на „..“ ЕАД лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 31.08.2019г до
14.09.2019г. върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия и сумата в размер
на 4.45 лева - лихва за забава за периода от 01.10.2019г. до 25.08.2022г. върху вземането за
цена на извършена услуга дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. Г. Х. с ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „..“, бл. ., вх. . .., ап. 63, да
заплати на „..“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „..” №., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 133.39 лева – разноски, сторени в исковото
производство пред Софийски районен съд и сума в размер на 83.39 лева – разноски за
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
„.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7