№ 3099
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110160623 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от В. Н. Х. срещу
Фирма, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде
признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 1250 лв.,
частично от сумата от 8744.07 лв., представляваща неоснователно получена
сума за мораторна лихва за периода от 01.02.2002 г. до 25.03.2010 г., по изп. д.
№ ***************** по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844, с район на
действие СГС, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д.
№ 19279/2020 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищцата твърди, че срещу нея на 19.11.2013 г. е образувано изп. д. №
***************** по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844, с район на действие
СГС, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.07.2013г. на основание
влязла в сила на 30.04.2010г. заповед за изпълнение по гр.д. № 6091/2010г. на
СРС, III ГО, 113-ти състав. Ищцата е осъдена да изплати в полза на Фирма
следните суми: 3404.50 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода
м.12.2001г.-30.04.2009г., ведно със законната лихва, считано от 29.04.2010г.
до окончателното плащане, сумата от 1721.43 лв.-мораторна лихва за забава
на плащането за главница за периода 01.02.2002г.-25.03.2020г., както и 396.30
лв.-разноски по заповедното производство. Поддържа, че изпълнителното
производство е образувано след изтичане на 3-годишния давностен срок от
влизане в сила на издадената заповед за изпълнение, предвид което
събирането на суми по изп. дело суми е неоснователно. На следващо място
сочи, че в срок от две години /13.01.2014 г.-13.01.2016 г./ не са предприемани
по изпълнителното дело действия, годни да прекъснат давността, предвид
което настъпва перемция. Въпреки това по перемираното изпълнително дело
е постъпила сума от 9657.62 лв., от които 8744.07 лв. са разпределени в полза
1
на дружеството, а останалата сума от 913.55 лв. е преведена за такси на ЧСИ.
Предвид това, претендира връщане на постъпилата по изп. дело сума от 1250
лв., частично от 8744.07 лв. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
Пред съда страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Фирма е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че в случая не е
приложима 3-годишна погасителна давност, а 5-годишна, като към момента
на удържане на сумата от 8744.07 лв. – на 29.01.2018 г., същата не е изтекла и
процесната сума не е събрана неоснователно. Сочи, че давността е прекъсната
на 19.11.2013 г., на 10.02.2016 г., на 29.12.2016 г., на 18.01.2018 г. и към
29.01.2018 г. е налице основание за събиране на процесната сума. Моли съда
да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда страната не се
представлява и не взема становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен препис от изп. д. № ***************** по описа
на ЧСИ С.Я., от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от ответника на 18.11.2013 г. Като към молбата за образуване е
приложен изпълнителен лист от 09.07.2013 г. по ч. гр. д. № 6091/2010 г. по
описа на СРС, 113 състав, като с молбата на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ
на съдебния изпълнител му е възложено да проучи имуществото на длъжника.
На 13.01.2014 г. е изпратено запорно съобщение до Фирма, с което е
наложен запор върху всички сметки на длъжника В. Н. Х. открити в банката.
От представените доказателства се установява, че на 16.01.2014 г. /датата на
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника в Фирма.
На 24.01.2014 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до В. Н. Х.
в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.
На 10.02.2016 г. е постъпила молба от взискателя по изпълнителното
дело Фирма, с която е поискано извършването на справка в НАП с цел
налагане на запор върху възнаграждението/пенсията на длъжника, както и да
се насрочи опис на движимото имущество собственост на длъжника.
С разпореждания от 23.03.2016 г. и 11.05.2016 г. съдебният изпълнител е
насрочил опис и оценка на движимите вещи, собственост на длъжника на
адрес гр. София, ж.к. „Разсадника“, бл. 11, вх. 2, ап. 51, която е следвало да се
проведе първоначално на 05.05.2016 г., а в последствие е насрочена за
14.06.2016 г.
На 29.12.2016 г. е постъпила молба от взискателя по изпълнителното
дело Фирма, с която е поискано налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника, както и върху възнаграждението/пенсията.
На 18.01.2018 г. е изпратено запорно съобщение до Фирма, с което е
наложен запор върху всички сметки на длъжника В. Н. Х. открити в банката.
2
От представените доказателства се установява, че на 19.01.2018 г. /датата на
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника в Фирма. По така наложения запор
дължимите суми са били преведени изцяло на 26.01.2018 г. посредством
седем платежни нареждания.
С платежно нареждане от 29.01.2018 г. е извършено разпределение и по
сметка на взискателя по изпълнителното дело е била преведена сума в размер
на 8744.07 лв.
С постановление от 29.06.2018 г. е прекратено изпълнителното дело и са
вдигнати наложените обезпечителни мерки.
На 25.06.2019 г. е издадено от съдебния изпълнител удостоверение, от
което е видно, че на 29.01.2018 г. по делото е постъпила сума в размер на
9657.62 лв., от която сума на взискателя е била преведена сумата от 8744.07
лв., а на съдебния изпълнител сумата от 838.68 лв. пропорционална такса и
74.87 лв. обикновена такса., а на 27.06.2018 г. била постъпила сумата от
121.57 лв., от която на съдебния изпълнител била преведена сума в размер на
8.80 лв. пропорционална такса и 112.77 лв. обикновена такса.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД в
тежест на ищцата е да докаже, че по процесното изпълнително дело е събрана
принудително процесната сума, а в тежест на ответника –наличието на
валидно правно основание за плащане на сумите.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на
принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416
ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен
спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на
вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в
действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011
г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
3
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
Настоящият състав приема, че с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
считано от датата влизането в сила на процесната заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 6091/2010 г. по описа на СРС, 113 състав е започнала да тече нова
петгодишна давност, която не е изтекла към момента на предприемането от
страна на кредитора на действия за принудително изпълнение на вземанията
по изпълнително дело № ***************** по описа на ЧСИ С.Я., чрез
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело – на 18.11.2013 г.
В разглеждания случай от представения по делото препис на изпълнително
дело № *****************, се установява, че същото е било образувано въз
основа на подадена молба на 18.11.2013 г. с приложен към нея - процесния
изпълнителен лист. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не прекъсва давността
образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на
съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му
на процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на редовна молба за
образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата, съдържаща
овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността. В настоящия случай в
молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ,
4
поради което с нея може да се приеме, че е била прекъсната давността.
Следващите изпълнителни действия, годни да прекъснат давността по това
изпълнително дело са запор от 16.01.2014 г. /датата на получаване на
запорното съобщение/ върху всички сметки на длъжника В. Н. Х. в Фирма,
молба от 10.02.2016 г. подадена от Фирма, с която е поискано съдебния
изпълнител да извърши конкретни изпълнителни действия по отношение на
В. Н. Х., молба от 29.12.2016 г. от Фирма, с която е поискано извършване на
конкретни изпълнителни действия по отношение на В. Н. Х., както и запор от
19.01.2018 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху всички
сметки на длъжника В. Н. Х. в Фирма.
Настоящият състав намира, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като
се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните
актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да
настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни
норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече
даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл
на закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с
който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се
възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма
подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в
който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да
се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се
придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е
недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на
изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015
г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери
приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата
на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
/придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при
висящност на изпълнителния процес/, погасителната давност е спряла. Както
доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди
ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо
декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от
5
която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи
/според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие/. Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност
за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на
горния релевантен /двугодишен/ срок, като при съдебно установено вземане
срокът е всякога пет години /чл. 117, ал. 2 ГПК/ в този смисъл решение №
252 от 17.02.2020 г. постановено по гр. д. № 1609/2019 г. по описа на ВКС.
В случая между изпълнителните действия по изп. д. №
***************** по описа на ЧСИ С.Я. насочени срещу длъжника В. Н. Х.,
а именно запор от 16.01.2014 г. /датата на получаване на запорното
съобщение/ върху всички сметки на длъжника В. Н. Х. в Фирма и молба от
10.02.2016 г. от Фирма, с която е поискано извършване на конкретни
изпълнителни действия по отношение на В. Н. Х., е изтекъл период по-голям
от две години, в който взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия, респективно изпълнителни действия не са извършвани от съдебния
изпълнител, поради което е настъпило прекратяване на изпълнителното
производство по силата на закона на 16.01.2016 г. Тъй като изпълнителните
действия са извършени преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС,
ОСГТК, по отношение на погасителната давност следва са се приложи
тълкуването, дадено в предшестващото ППВС № 3/1980 г. Съобразно него,
погасителна давност не е текла докато до приемане на тълкувателното
решение /т.е. до 26.06.2015 г./ и че новата погасителна давност за вземането е
започнала да тече от датата на постановяване на решението – от 26.06.2015 г.,
а не от последното изпълнително действие. От 27.06.2015 г. е започнал да
тече нов петгодишен давностен срок, които не е изтекъл към момента на
предприемане на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, а
именно подаване на молба от 10.02.2016 г., с която е поискано съдебния
изпълнител да предприеме нов способ за изпълнение по отношение на В. Н.
Х., молба от 29.12.2016 г. от Фирма, с която е поискано извършване на
конкретни изпълнителни действия по отношение на В. Н. Х., както и запор от
19.01.2018 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху всички
сметки на длъжника В. Н. Х. в Фирма. В случая следва да бъде посочено, че
независимо, че от последните валидни изпълнителни действия до подаването
на молбата от взискателя от 10.02.2016 г., е изминал периода по-голям от две
години и е настъпила перемпция по силата на закона, то доколкото по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи
6
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител.
В контекста на гореизложеното, в случая настоящият състав намира, че
между изпълнителните действия по изп. д. № ***************** по описа на
ЧСИ С.Я., а именно в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, налагането на
запор върху банковите сметки, молби за предприемане на конкретни
изпълнителни действия, запор върху банковите сметки давността е била
прекъсвана, поради което не е изтекла петгодишната давност за погасяване на
задълженията.
С оглед на гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води
до извод, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски. На основание
чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК ответникът има право на разноски в размер
на сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Н. Х., ЕГН ********** със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. М. Л., срещу Фирма, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: /административен адрес/, установителен иск
по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с
искане спрямо Фирма да бъде признато за установено, че същият дължи на В.
Н. Х. сумата от 1250 лв., частично от сумата от 8744.07 лв., представляваща
неоснователно получена сума за мораторна лихва за периода от 01.02.2002 г.
до 25.03.2010 г., по изп. д. № ***************** по описа на ЧСИ С.Я. с рег.
№ 844, с район на действие СГС, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 19279/2020 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА В. Н. Х., ЕГН ********** със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. М. Л., да заплати на Фирма, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: /административен адрес/, на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100 лв., разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7